Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 264
гр. Стара Загора, 22.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Минка
Петкова
и с
участието на прокурора Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 238 по описа
за 2021 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С. ***
против Решение № 260108 от 16.03.2021
г., постановено по АНД № 1212/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е
потвърдено НП № 43-0000096 от 07.04.2020 г. на и.д.
Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Стара Загора, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози на касатора е наложена административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. В
жалбата се съдържат оплаквания за неговата недопустимост и незаконосъобразност. Според касатора съдебното производство се е развило пред
местно некомпетентен съд, а вмененото нарушение не е било извършено, поради
което неправилно е санкциониран с издаденото НП. Моли за обезсилване на решението,
а в случай, че не се намери основание за това, за отмяната му.
Ответникът
по касационната жалба – Изпълнителна агенция
«Автомобилна администрация» - Стара
Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава
заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага съдебното решение на Районен съд
- Казанлък да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява
неоснователна.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е НП №
43-0000096 от 07.04.2020 г. на и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“
– Стара Загора, с което на С.Н.С. на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.58, ал.1, т.4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че на 13.02.2020 г., около 10:30 ч., в гр.Гурково, ул. Прохлада №1, С.Н.С.
като водач на ППС в състав влекач марка „ДАФ“, с рег. № А 5062 МС от категория № 3 и прикачено полуремарке №
**********, извършващ международен превод на товари с Лиценз на ЕО-заверено
копие № **********, валидно до 02.12.2025 г., от Република Турция до Република
България – гр. Севлиево, видно от CMR от 11.02.2020 г., не отговаря на
изискването за квалификация на водача (не притежава карта за квалификация на
водача по смисъла на Наредбата по чл.7б, ал.5 от Закона за автомобилните превози)
– видно от направена справка в системата за карти за квалификация на водачите в
ИА „АА“ гр. София.
За да потвърди обжалваното НП,
районният съд приема, че то е формално и материално законосъобразно. Въз основа
на събраните доказателства е направен извод, че вмененото нарушение по ЗАвтП е
осъществено от привлеченото към отговорност лице. Съдът приема, че към датата
на проверката то е водач на МПС от категория № 3, за чието управление се
изисква СУМРС от категория „С“, като извършва обществен международен превоз на
товари за предприятие, установено в държава-членка на ЕС, без да притежава
валидна карта за квалификация на водача за категорията МПС, която управлява, от
вида на посочените в чл.4, ал.2 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и
реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация. Обсъдени са и са приети за неоснователни възраженията на
касатора, че за него не съществува задължение да притежава карта на водача,
защото разполага със СУМПС, издадено в Република Турция, където такава карта не
се изисква. По отношение на наложеното наказание е взето предвид определянето
му в закона в абсолютен размер, поради
което е невъзможна друга индивидуализация от съда.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Административнонаказателната
отговорност на С.С., който е български и турски гражданин, е ангажирана на
основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, предвиждащ наказание глоба от 2000 лв. при първо
нарушение за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за
моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. От правна страна е мотивирана с нарушение на чл.58, ал.1, т.4 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, според която за международен превоз
на пътници и товари водачът на МПС трябва да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАвтП, а
именно Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията
и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.
По делото няма спор относно
отразените в НП факти, а именно, че на 13.02.2020 г. в гр.Гурково С.Н.С. е
управлявал ППС в състав влекач и прикачено полуремарке като е извършвал
международен превоз на товари без да притежава карта за квалификация на водача.
По време на съдебното дирене е установено, че той притежава две валидни СУМПС,
издадени в Република България и в Република Турция като по издаденото в
България няма категория „С+Е“. Доказано е също обстоятелството, че превозът е
извършван от търговско дружество със седалище в Република България и с товарен
автомобил с българска регистрация.
При тези данни фактически и
доказателствено обоснован е изводът на районния съд, че извършването на
вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по
безспорен и несъмнен начин. Неоснователно е възражението, че по силата на
Конвенция за пътното движение, подписана във Виена на 8.11.1968 г, по която
Република България и Република Турция са
страни, С. може да управлява МПС на територията на Република България,
извършвайки международен превоз на товари, само с издадените от Република
Турция документи. Конвенцията действително предвижда взаимно признаване на
националните свидетелства за управление, но не съставлява пречка държавите да
поставят и други изисквания към водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари, управлявани на тяхна територия, с оглед подобряване на пътната
безопасност и безопасността на водача на превозно средство. В българското
законодателство това е направено чрез транспониране на Директива 2003/59/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно начална
квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства
за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на
Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета като е приета Наредба № 41 от
4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация. Съгласно тази наредба, карта
за квалификация на водача е необходима на водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1,
D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози. Следователно касаторът, независимо, че притежава турско СУМПС с
категория C+E, когато извършва обществен превоз на територията на Република
България, е длъжен да притежава карта на водача или документ от вида на
посочените 4, ал.2 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г.
След като С.С. не притежава нито
един от така посочените документи безспорно е извършил вмененото му нарушение
на чл.58 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, независимо дали деянието е
осъществено поради незнание или неправилно разбиране на закона. За това деяние
правилно му е наложено наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози в предвидения от закона фиксиран размер при спазване и на
процесуалните правила за ангажиране на отговорността. Затова като е потвърдил
издаденото срещу него НП Районен съд Казанлък е постановил законосъобразно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260108 от 16.03.2021 г., постановено по АНД
№ 1212/ 2020 г. на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено НП № 43-0000096 от
07.04.2020 г. на и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ - Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.