№………………………….../01.04.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІХ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1432 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1
от ЗОДОВ.
В исковата си молба М.С.К.,
действаща чрез настойника й А.Е.Ц. твърди, че ответникът Варненски
районен съд
следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени
от ищцата болки и страдания, унижения, негативни изживявания, уронване е
престижа и достойнството й, в следствие задължителното настаняване на ищцата на
лечение в ДПБ – с. *****
с Решение № 1601/30.08.2016 г. по ЧНД № 4181/2016 г. по описа на ВРС, V състав,
което е отменено.
Ответникът Варненски
районен съд депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, като оспорва изцяло иска
като неоснователен. Твърди се, че наложеното спрямо К. задължително настяняване
за лечение не е отменено, а напротив, Решение №
1601/30.08.2016 г. по ЧНД № 4181/2016 г. по описа на ВРС, V състав е потвърдено
изцяло с Решение № 259/06.10.2016 г. по ВНЧД № 1174/2016 г. по описа на ВОС,
н.о. Оспорва се, че ищцата е претърпяла вреди в следствие на лечението й в ДПБ
– с. ***, както и че е налице връзка между вредите и постановеното принудително
лечение.Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение като прекомерно
завишен, както размерът на направените по делото разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно е от ЧНД № 4181/2016 г. по описа на ВРС, V
състав, че с Решение
№ 1601/30.08.2016 г. М.С.К. се настанява на задължително лечение стационарна форма в ДПБ *** за срок
от три месеца. С решение № 259/06.10.2016 г. по ВЧНД № 1174/2016 г. по описа на
ВОС, н.о. се потвърждава изцяло Решение №
1601/30.08.2016 г. по ЧНД
№ 4181/2016 г. по описа на ВРС, V състав.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при: задържане под стража, включително като мярка за неотклонение,
домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат
отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение
на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.
В настоящия случай
твърденията на ищцата са за претърпени неимуществени вреди в следствие на постановено
спрямо нея задължително настаняване на лечение в ДПБ –
с. *** с Решение № 1601/30.08.2016 г. по ЧНД № 4181/2016 г. по описа на ВРС, V
състав, което е отменено.
Съдът намира, че не
са налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а
именно – постановено спрямо К. задължително настаняване на лечение в
ДПБ – с. *** на основание чл. 155 от ЗЗ, което в последствие да е отменено.
Видно е от решение
№ 259/06.10.2016 г. по ВЧНД № 1174/2016 г. по описа на ВОС, н.о., че със същото
се потвърждава изцяло Решение № 1601/30.08.2016 г. по ЧНД №
4181/2016 г. по описа на ВРС, V състав, с което М.С.К. се настанява на задължително
лечение стационарна форма в ДПБ *** за срок от три месеца. Поради липса на
първата предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1
от ЗОДОВ
не се налага изследване наличието на останалите такива, а именно: претърпени
неимуществени вреди от ищцата, причинна връзка между действията на ответната
страна и увреждането и размерът на вредите.
Воден от горното съдът
намира, че искът на М.С.К., действаща чрез настойника й А.Е.Ц. против Варненски
районен съд с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати сумата
от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи
се в претърпени от ищцата болки и страдания, унижения, негативни изживявания,
уронване е престижа и достойнството й, в следствие задължителното настаняване
на ищцата на лечение в ДПБ – с. *** с Решение № 1601/30.08.2016 г. по ЧНД №
4181/2016 г. по описа на ВРС, V състав, което е отменено се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не
претендира присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК, поради което
и такива не следва да се възлагат в тежест на ищцата.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез
настойника й А.Е.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** против Варненски
районен съд, с адрес: гр. ***с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ
за осъждане ответникът да заплати сумата от 200
000 /двеста хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени от
ищцата болки и страдания, унижения, негативни изживявания, уронване на престижа и достойнството
й, в следствие задължителното настаняване на М.С.К.
***/30.08.2016 г. по ЧНД № 4181/2016 г. по описа на ВРС, V състав, което е
отменено, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: