Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 23.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на четиринадесети
юли
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 825 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.И.С. срещу З. „Б.И.”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 23.04.2018
г. около 10,15 часа в гр.София, ул. „Река Велека“ срещу пазар Поли е настъпило
ПТП. Твърди се, че при управление на л.а.м. „Опел Астра“
с рег. № ******, водачът В.Г.В.е блъснал пресичащия на пешеходна пътека ищец. В
резултат на произшествието ищецът е получил счупване на долен ляв
крайник-фрактура на латерален малеол. Твърди се, че
ищецът изживял силен емоционален шок от удара и към настоящия момент не е
преодолял нито психическите, нито физическите травми от настъпилото ПТП.
Поддържа се, че към момента на настъпване на
произшествието, по отношение на л.а.м. „Опел Астра“ с
рег. № ****** е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника.
Твърди се, че на 17.05.2018 г.
ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение от ответника, но
такова не е определено и изплатено.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки
и страдания от причинените му телесни увреждания, които са причинно следствена
връзка с ПТП, осъществено на 23.04.2018 г. в гр.София на пешеходна пътека,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с
рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02117001346898,
валидна от 16.05.2017 г. до 15.05.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.08.2018 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Гочев, и двамата надлежно
упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.
Ответникът оспорва иска изцяло по
основание и размер. Оспорва да е извършен деликт от
Веселин Василев като водач на л.а.м. „Опел Астра“ с
рег. № ******. Твърди случайно деяние. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата с твърдението, че ищецът не е
направил необходимото да избегне удара, а е имал възможност за това, въпреки че
пресича на пешеходна пътека. Не се е съобразил с посоката и скоростта на
приближаващото го МПС, като не е изпълнил задължението си по чл.113 ЗДвП, с
което се е поставил в превишен спрямо нормалния риск.
С молба от 21.02.2019 г.
ответникът представя списък на разноските, ведно с договор за правна помощ.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал допълнителна искова молба,
с която поддържа предявените искове и направените доказателствени
искания с исковата молба.
В срока по чл.373 ГПК ответникът
не депозира допълнителен отговор.
На 16.05.2019 г. ищецът депозира
писмена молба, с която представя одобрено споразумение между СРП и подсъдимия
Веселин Георгиев Василев.
В съдебно
заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Претендира
разноски, за което представя списък.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете. Счита,
че приносът на пострадалия ищец е поне 99%. Претендира направените по делото
разноски.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С одобреното от съда споразумение
от 13.05.2019 г. по н.о.х.д. № 20987/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
наказателно отделение, 121 състав, В.Г.В.е признат за виновен в това, че на 23.04.2018
г., около 10,15 часа в гр.София, при управление на л.а.м. „Опел Астра“ с рег.№ ******, по ул. „Тодорини кукли“, с посока на движение от ул. „Витиня“ към ул.
„Неофит Бозвели“, в района на кръстовището с ул. „Река
Велека“, приближавайки към пешеходна пътека с пътна маркировка М.8.2. от ППЗДвП, нарушил правилата за движение по пътищата, като не
пропуснал преминаващия по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката
на движение на автомобила и намиращ се на пътното платно пешеходец С.И.С.-не
осигурил преминаването му, като не се убедил, че около габаритите на автомобила
(пред и отстрани от него) няма преминаващи хора и едва тогава да потегли и по
непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
глезена на малкопищялната кост на левия крак, довело
до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от
30 дни от датата на травмата и деянието е извършено на пешеходна пътека.
Между страните не се спори, че по
отношение на увреждащото МПС е била налице валидна „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество с полица № 02117001346898, валидна от 16.05.2017 г. до
15.05.2018 г.
Непосредствено след получаване на
травмата, на ищеца е поставена гипсова шина за 45 дни, поради отказа на
пострадалия да се лекува оперативно. След десет дни, ищецът е приет в болница,
където е претърпял оперативна интервенция-открито наместване и фиксация с метална пластина и винтове на малкопищялната кост. Поставена е обездвижваща шина за 45
дни. Изписан с предписания за ограничен двигателен режим за 45 дни,
обезболяващо и притовосъсирващо лечение. След сваляне
на шината е провеждал раздвижване на крайника в домашни условия.
Горното се установява както от
приетата по делото медицинска документация, така и от заключението на СМЕ,
която установява още, че са налице последици от травматичното увреждане, а
именно: белег от операцията от външната страна на левия глезен-8 см, глезенната става извършва движения в обем по-малък от нормата
с 10%.
От неоспореното от страните
заключение на САТЕ се установява, че ищецът в качеството си на пешеходец, от
техническа гледна точка е имал непрекъсната пряка зона на видимост към лекия
автомобил, още от момента, в който е навлязъл върху пешеходната пътека от
разстояние около 4,20 м, след като е започнал да се движи от дясно на ляво с
цел пресичане на ул. „Река Велека“ до момента, в който е предприел движение на
заден ход с гръб към траекторията на движение на автомобила, тъй като водачът
преди това е бил спрял и е изчаквал преминаването на предходните пешеходци.
Движейки се сам и след групата от пешеходци от дясно на ляво, при условие, че
автомобилът е бил в покой, пешеходецът е имал възможност да предотврати ПТП,
ако непосредствено преди да предприеме движение назад е упражнил визуален
контрол при условие, че светофарната уредба вече е преминала в забранителен
режим на работа. Установява се, че водачът е възприел своевременно пешеходеца,
но е реагирал обективно значителни късно, тъй като до момента на поява на
опасността /движение назад/, пешеходецът не е давал видими признаци, че ще
промени рязко посоката си на движение.
Установява се, че в момента, в
който пешеходецът е навлязъл за пръв път върху пешеходната пътека от дясно на
ляво, лек автомобил Опел Астра е бил в покой, насочен
с предната си част към средна пътна лента на дясното пътно платно на ул. „Река
Велека“ под ъгъл около 45 градуса, а в момента, в който пешеходецът се е спрял
и е започнал да се движи назад, водачът вече е бил предприел задвижване на
автомобила с цел продължаване по ул. „Река Велека“. Спрямо момента на пресичане
/стъпване/ върху пешеходната пътека, пешеходецът е действал пръв, но спрямо
момента, в който пешеходецът е спрял и е започнал да се движи назад, водачът е
действал пръв, но в този момент, ударът вече е бил непредотвратим.
От разпита на свидетеля В.С.И.- дъщеря
на ищеца се установява, че тя посетила баща си в ИСУЛ, където го били приели,
непосредствено след инцидента. Ищецът бил на инвалидна количка. В тази болница
било предложено оперативно лечение на ищеца, но на много висока цена, поради
което ищецът отказал операцията с цел да потърси друга болница. Впоследствие
ищецът бил опериран. След проведеното болнично лечение, ищецът продължил
лечение в домашни условия, като за него се грижела свидетелката, но той не
можел да се справя сам с най-елементарните неща - не можел да ходи до тоалетна
сам, не можел да се къпе, не можел да яде, поради което и по общо решение на
дъщерите му, ищецът бил настанен в старчески дом, в който да се грижат за него.
Преди произшествието ищецът бил като всеки нормален човек на неговата възраст -излизал
преди обяд с приятели, събирали се, ходел до парка, излизал с внучката си навън,
разхождал се, пазарувал, без никакви затруднения и проблеми. След катастрофата
той изпаднал в депресия, защото не можел да се справя сам и му било много
тежко, че дъщеря му трябва да го къпе, да го води до тоалетна. Паднал духом, не
можел да става. Ставал с помощ, с проходилка. В
момента ищецът е настанен в старчески дом, в който се грижат добре да него, тъй
като в дома има медицински персонал постоянно, който го обгрижва,
помага му за ходене, тъй като от произшествието, ищецът е само и единствено с бастунче или проходилка, не може
да стъпва като нормален човек да ходи, без помощ отстрани.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявеният иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 17.05.2018 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответното дружество, като в законоустановения
тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 17.08.2018 г. ответникът не е
заплатил застрахователно обезщетение. Настоящият иск е предявен в съда на 18.01.2019
г. и в този смисъл се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо
към момента на увреждането, да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 23.04.2018
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС. Този
факт не е оспорен от ответното застрахователно дружество.
Както вече съдът е указал на
страните, съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на
която се приравнява и одобрено от съда споразумение, е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно
и дали деецът е виновен, поради което, съдът приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача В.Г.В.и вида на телесното увреждане на ищеца е
установено в настоящия процес с одобреното от съда с протоколно определение от
открито съдебно заседание 13.05.2019 г. споразумение по н.о.х.д. № 20987/2018
г. по описа на СРС, НО, 121 състав.
Предвид наличието на влязла в
сила присъда, възражението на ответника за случайно деяние е неоснователно.
Основателно е обаче възражението
му за принос от страна на пострадалия ищец. Последният в качеството си на пешеходец също
е допуснал нарушение на нормата на
чл. 113, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Пресичане на пешеходна пътека
следва да става при спазване на правилата на
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Ищецът е нарушил задължението
да не спира без
необходимост на платното за движение и в случая не само, че безпричинно е спрял
на платното за движение, а внезапно е предприел движение назад, в момент, в
който вече и светофарната уредба е преминала в забранителен режим на работа.
С това си поведение пешеходецът е допринесъл съществено за настъпване на
процесното ПТП, респ. за получения вредоносен
резултат.
При извод, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и основание за приложение на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението, съдът следва да съобрази
степента на приноса за настъпването
на вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния
резултат. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен
да съблюдава, ще обоснове конкретната
за всеки случай преценка за реалния принос
и разпределянето на отговорността за причиняването на деликта
Съдът като съобрази, че пострадалият пешеходец в качеството
си на участник
в движението е допуснал повече по брой
и по тежест нарушения, както и че извършените от него нарушения са основната причина
за настъпване на процесното произшествие,
намира, че приносът на пострадалия е в размер
на 50 %.
По делото безспорно се
установява, че ако ищецът не бе спрял на пътното платно и не бе предприел
движение назад при червен сигнал на светофарната уредба, то произшествие не е
щяло да настъпи. И обратно предприемайки тези действия, ударът за водача на
превозното средство вече е бил непредотвратим. По тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че приносът на ищеца е в еднаква степен с този на водача
на превозното средство, който не е следвало да предприема действия по
задвижване на автомобила, докато не се увери, че пресичащите пешеходци са се
отдалечили на достатъчно отстояние от неговия автомобил.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 40 000 лв.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът (на 65 години към датата на ПТП) е
претърпял телесно увреждане, за лечението на което е претърпял оперативна
интервенция и от което са налице трайни остатъчни последици: белег от
операцията от външната страна на левия глезен-8 см, глезенната
става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10%. Ищецът и до момента
не е възстановил самостоятелното си движение, движи се само с чужда помощ, не
може да се справя сам с елементарни битови нужди, което е довело до изпадането
му в депресия.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното
по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта.
Така определеното по-горе
обезщетение и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД следва да бъде намалено със
сумата от 20 000 лв., съобразно приетия принос, или искът следва да бъде
уважен за сумата от 20 000 лв.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице- която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 17.05.2018 г., но доколкото ищецът претендира лихва от 18.08.2018
г., то съдът присъжда лихва върху главницата, считано от 18.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не му се
присъждат такива.
Както с исковата молба, така и в
пълномощното, с което ищецът е упълномощил адвокат А. С.С.
да го представлява в настоящото производство, е направено изявление, че адвокат
С. представлява ищеца безплатно в настоящото производство, поради което претендираното адвокатско възнаграждение е по реда на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ето защо ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на адвокат С. адвокатско възнаграждение, определено по
реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Изчислено
по горния начин минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1730
лв. От тази сума на адвокат С. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер
на 865 лв., която сума е съответна на уважената част от иска /20 000 лв./
Ответникът е направил разноски в
размер на 200 лв. за депозит вещи лица, както и адвокатско възнаграждение в
размер на 2 000 лв., съответно 2 400 лв. с ДДС, съобразно договор за правна
помощ и съдействие от 13.02.2019 г.
При това положение ответникът е
направил общо разноски в размер на 2600 лв., от която сума ищецът ще следва да
бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в
размер на 1300 лв., съобразно отхвърлената част от иска /20 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 800 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 200 лв. – възнаграждение за вещи лица
заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на С.И.С.,
ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.София, ж.к.“******сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди
лв./, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни увреждания,
които са в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 23.04.2018 г. в
гр.София на пешеходна пътека, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с рег. № ******, чиято отговорност е била
застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ полица № 02117001346898, валидна от 16.05.2017 г. до 15.05.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2018 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД предявения
иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 20 000 лв. до пълния
претендиран размер от 40 000 лв., поради приет принос в размер на 50%.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат А. С.С., ЕГН **********,*** адвокатско възнаграждение в размер на 865 лв.
/осемстотин шестдесет и пет лв./.
ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********, с
адрес за кореспонденция: гр.София, ж.к.“******да заплати на основание чл.78,
ал.3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лв./ разноски направени от ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 800 лв. /осемстотин лв./,
съобразно уважената част от иска и сума в размер на 200 лв. /двеста лв./-възнаграждение
за вещи лица заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: