ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 641
гр. Перник/25.07.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 441 по описа на ОС – гр.Перник
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 1192/17.06.2019 г. (п.к.
13.06.2019 г.), подадена от Т.С.К., с ЕГН: **********, чрез пълномощника й –
адв. Р.Д., срещу Определение № 98/19.04.2019 г., постановено в закрито
заседание по гр.д. № 39/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Б., с което
производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от Т.С.К.
срещу Р.Т.М. отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В частната
жалба се излагат доводи, че постановеният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. В тази връзка се оспорва изводът на районния съд, че за
частната жалбоподателка не е налице правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск. Поддържа се, че решаващият състав е
изследвал въпроса за правния интерес повърхностно и само съобразно твърденията
на ответната страна. В тази връзка се излагат подробни доводи, че за
жалбоподателката е налице правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск, доколкото последната е съсобственик на процесните имоти и по
тази причина за нея не е без значение кои са останалите съсобственици и какви
права притежават, дори това да не се отразява пряко на собствения й обем от
права в съсобствеността. Акцентира се върху обстоятелството, че правният й
интерес се извежда най-малко от уредбата на режима на управление на съсобствената вещ. По тези съображения се иска обжалваното
определение да бъде отменено, като делото бъде върнато на районния съд с
указания за разглеждането му по същество.
В срока по чл.
276 от ГПК от насрещната страна по делото – Р.Т.М., чрез процесуалния му
представител е депозиран отговор на частната жалба, с който същата се оспорва
изцяло като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност
на обжалваното определение като се твърди, че изложените в същото мотиви са
правно обосновани. Акцентира се върху обстоятелството, че съдът е формирал
изводите си въз основа на твърденията в исковата молба, като за него не е
налице задължение да указва на ищцовата страна да
мотивира допълнително правния си интерес от иска като невежда нови основания,
обуславящи същия. Поддържат се изложените в отговора на исковата молба доводи,
че правата на ответника в съсобствеността по никакъв начин не накърняват
правата на ищцата, нито биха се отразили върху тях при евентуално уважаване на
иска. Обръща се внимание и върху обстоятелството, че правата на ответника по
никакъв начин не се отразяват на правата на ищцата в контекста на режима на
управление на общата вещ, уреден в чл. 32 от ЗС. По тези съображения се иска
частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде
потвърдено.
Пернишкият окръжен съд, Гражданска колегия, I-ви съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено
следното:
Частна жалба с вх. № 1192/17.06.2019 г. е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок като отговаря
на изискванията за нейната редовност, в това число е заплатена дължимата
държавна такса за разглеждането й.
Пернишкият окръжен съд, като взе предвид доводите, изложени от страните и представените по делото доказателства, и след като съобразно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС прецени служебно всички правно релевантни факти, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 39/2019 г. по описа на РС – гр. Б. е образувано
по исковата молба на Т.С.К. срещу Р.Т.М.. Със
същата е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК като
се иска съдът да признае за установено, че ответникът не е собственик на
придобити по силата на сделка по замяна, обективирана
в Нотариален акт, вписан в СВ, с вх. рег. № ***, дв.вх.
рег. ***, акт. № ***, том 6, дело 575, имотни партиди от *** до ***, сключена
на *** г., недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. В тази връзка се
посочва, че ищцата е съсобственик на последните по наследство, давност и делба,
доколкото е правоприемник на починалия наследодател – баща й С. К. К.. Твърди
се, че чрез процесната сделка по замяна ответникът М. е придобил 1/28 идеална
част от правото на собственост върху имотите, прехвърлени му от праводателя по договора – лицето Е. Н. З.. Излагат се
подробни доводи обаче, че сделката не е породила транслативния
си ефект, доколкото З. не е притежавала никакви права на собственост върху
процесните недвижими имоти, съответно не е могла да прехвърля такива, предвид
правилото, че никой не може да прехвърля права, които не притежава. В тази
връзка се уточнява, че правата на З. като наследник на брата на ищцата – лицето
Н. К. (починал), са отречени, доколкото с влязло в сила съдебно решение е
прието, че същата не е негова дъщеря. С тези аргументи се твърди, че ответникът
не е станал собственик на 1/28 идеална част от имотите, предмет на сделката по
замяна.
В постъпилия по делото отговор ответникът е изложил подробни съображения,
че за ищцата не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен
иск.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото поради недопустимост на исковата претенция. В тази
връзка решаващият състав е счел, че за ищцата не е налице правен интерес от
иска, като за да мотивира този извод е възприел изложените в отговора на
исковата молба аргументи. В този смисъл районният съд е отбелязал, че наличието
на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
отрицателния установителен иск, но такъв не е налице за ищцата в производството.
За да достигне до това заключение решаващият състав е изложил доводи, че същата
не е наследник на брат си Н. К., доколкото той има наследници по закон от първи
ред – деца, а и съпруга. В тази връзка съдът е посочил, че процесната сделка би
имала отношение единствено към правата на последните в съсобствеността, но не и
към правата на ищцата, тъй като сделката няма никакво действие по отношение на
тях и не ги засяга. Като е счел, че не могат да се предявяват чужди права,
районният съд е приел иска за недопустим и е прекратил производството по
делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав
намира от правна страна следното:
Действително, както правилно е посочил и районният съд, наличието на правен
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на отрицателния
установителен иск за собственост. Този извод съответства на трайната, а и на
задължителната съдебна практика – обективирана в
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС. Принципно правилни са и
изводите на първостепенния съд, че процесната сделка по замяна не влияе върху
обема от права на ищцата в съсобствеността. Последното обаче не означава, че за
същата не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че съгласно трайната съдебна
практика, която се споделя и от настоящия състав, правен интерес от отрицателен
установителен иск е налице и когато спорът за собственост е между правни субекти,
легитимиращи се за съсобственици на един недвижим имот, какъвто е и конкретният
случай. Допустимостта на иска се обосновава с обстоятелството, че с решението
по съществото на делото ще се внесе яснота и безспорност в отношенията между
страните и ще се определи режимът на собственост на вещта, в която всяка от
страните по спора счита, че има определен дял. В тази връзка за съсобственика
не е без значение и кой е сътитуляр на правото на
собственост наред с него и какви са правата му с оглед решаването на въпроси по
управлението на общата вещ при упражняване на собственическите правомощия (в
този смисъл – Решение № 213 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2881/2014 г., I
г. о., ГК, Решение № 162 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2011 г., II г.
о., ГК, Определение № 81 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2228/2018 г., I г.
о., ГК и др.). В тази връзка и изводът на районния съд за липсата на правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск въззивният съд намира за
неправилен. В допълнение следва да се отбележи и че доводът на първостепенният
съд, че чрез посочения иск ищцата предявява чужди права, също не може да бъде
споделен. Посоченият извод следва от обстоятелството, че същата твърди
собствени права като съсобственик на процесните недвижими имоти и цели защита
именно на тези права, а не излага доводи, че сделката по замяна накърнява
правата на наследниците на брат й Н. К..
На
последно място не може да се възприеме и аргументът на ответника по жалбата, че
след като твърдения за интерес, произтичащ от режима на управление на съсобствената вещ, уреден в чл. 32 от ЗС, се излагат за
пръв път едва пред настоящия съд, същите не могат да бъдат взети предвид от
него. Посочената конструкция от една страна не съответства на задължителната
практика в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.
дело № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която при разглеждане на частната
жалба въззивният съд има задължение за служебна преценка на всички
правно релевантни факти. От друга страна същата не съответства и на трайната
съдебна практика в случаи, аналогични на настоящия, съгласно която наличието
на правен интерес при заявен отрицателен иск за собственост, на основание чл. 124 ГПК следва да бъде преценяван от съда с оглед не само на данните по делото,
а в по-широк аспект включително от гл.т. на поведение на ответника спрямо
правата на собственост на ищеца и в контекста на чл. 6 от ГПК
(в този смисъл Решение № 162 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2011 г.,
II г. о., ГК ).
По
тези съображения обжалваното определение е неправилно и като такова следва да
бъде отменено, като делото следва бъде върнато на РС – гр. Б. за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 98/19.04.2019 г.,
постановено в закрито заседание по гр.д. № 39/2019 г. по описа на Районен съд –
гр. Б., с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на
предявения от Т.С.К. срещу Р.Т.М. отрицателен установителен
иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Б. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.