Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на тринадесети януари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при
секретаря Елена Воденичарова и в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 2653 по описа на
Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК
вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, подадена
чрез ю.к.О.против Решение №728/20.10.21г. по НАХД № 2066/2021г. на ВРС, VІ
състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-002053/22.01.14г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „Лана Ем“ЕООД на
основание чл.415в ал.1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 250лв. за
нарушаване нормата на чл.138, ал.1 вр. чл.66, ал.1 т.8 КТ.
Касаторът
твърди в жалбата си, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Твърди, че НП е издаден в срок и е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН, описаната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните доказателства, нарушението е
индивидуализирано, като съдът неправилно е тълкувал чл.34 ал.3 ЗАНН, като
приема за изтекъл срокът за търсене на административнонаказателна отговорност.
Позовава се и на тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. по т.д.№
1/2014г. на ОСК на НК на ВКС и II Колегия
на ВАС. Моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърдено издаденото НП.
Ответникът по касационната жалба- „Лана
ЕМ“ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.Д., оспорва
жалбата и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна
и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „Лана Ем“ЕООД против
наказателно
постановление № 03-002053/22.01.14г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна, с което на дружеството на основание чл.415в ал.1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 250лв. за нарушаване нормата на чл.138, ал.1
вр. чл.66, ал.1 т.8 КТ.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна,
че на 13.01.2014г. бил съставен АУАН срещу дружеството за това, че на
10.09.2013г. в обекта на контрол в гр.///, ул.“///“ №/// като работодател в
трудовия договор, сключен със С П на длъжност „продавач-консултант“ е уговорил
работа за част от законоустановеното работно време/непълен 4-часов работен
ден/, като в трудовия договор не е определил начина на разпределение на работното
време. Актът бил предявен и връчен на управителя на дружеството, който го
подписал без възражения. Въз основа на съставения АУАН е издадено и
обжалванотно НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че жалбата
е допустима, предвид липсата на данни за връчване на НП на наказаното лице, НП и
АУАН са издадени от компетентен орган и в срок, съдържат ревизитите предвидени
в чл.42 и чл.57 ЗАНН, съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен
описват вмененото нарушение, посочени са нарушената законова норма и наказанието
за нарушението е индивидуализирано. ВРС е приел, че от събраните доказателства безспорно
се установява, че в сключения от дружеството с П трудов договор е уговорено
непълно работно време /4 час/, не е уговорено разпределението на работното
време, но е счел, че липсата на тази уговорка в трудовия договор не
представлява нарушение на КТ, тъй като съгласно чл.139 ал.1 КТ разпределението
на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на
предприятието, а и видно от трудовия договор, същият е сключен на основание
чл.111 КТ и в него изрично е посочено, че работата ще се извършва извън
договореното работно време по основния договор. ВРС е приел и че НП следва да
бъде отменено и на друго основание- поради изтекла абсолютна давност за
администиративнонаказателно преследване/чл.80, ал.1 т.5 НК, доколкото в ЗАНН
няма конкретна уредба/.
Касационният
съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, настоящата инстанция
намира следното:
Правилни са изводите на ВРС, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в срок и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Съгласно
чл.138, ал.1 КТ страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част
от законоустановеното работно време /непълно работно време/, като в тези случаи
те определят продължителността и разпределението на работното време. Разпределението
на работното време в хипотезата на непълно работно време се уговаря между
страните като елемент от трудовия договор, съответно с допълнително
споразумение към него. Установяването му в Правилник за вътрешния трудов ред не
променя този извод, тъй като разпределението на работното време едностранно от
работодателя не може да се определи като изпълнение на задължението по чл.138,
ал.1 от КТ.
Независимо от горното, правилни са изводите на ВРС, че е
изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване. Нарушението
е извършено на 10.09.2013г., съгласно НП, и на основание чл.83а ал.8 ЗАНН
отговорността на юридическото лице е погасена, предвид изтичане на срок, равен
на продължителността на този по чл.81 ал.3 НК, считано от датата на извършване
на нарушението.
Предвид
горното като е отменил НП, ВРС е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид направеното искане
на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 150лв.-адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 и чл.63д от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№728/20.10.21г. по НАХД № 2066/2021г. на ВРС, VІ състав.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
да заплати на „Лана
Ем“ЕООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер
на 150лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.