П Р О Т О К О Л
Година
2018 Град Варна
Варненският
районен съд Двадесет и
седми състав
На
седемнадесети юли Година две хиляди и осемнадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от
Председателя НАХД № 2953/2018г. по описа
на ВРС.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
На именното повикване в 13:40 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ОБВИНЯЕМИЯТ В.И.Г. – явява се лично
и с адв. К.А., редовно упълномощена в хода на ДП и
приета от съда от днес.
ПОСТРАДАЛАТА Д.М.А. – явява се
лично.
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА, представител
не се явява.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не съществуват процесуални
пречки за даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на явилите се
лица.
ОБВИНЯЕМИЯ В.И.Г. – роден на ***г***,
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работи,
ЕГН **********.
ПОСТРАДАЛАТА Д.М.А. – родена на ***
***, българка, българска гражданка, със средно образование, разведена,
неосъждана, без родство с обвиняемия, ЕГН **********.
На осн. чл. 272, ал. 4 от НПК,
съдът провери сроковете за връчване на съдебните книжа и установи, че същите са
спазени.
На осн. чл. 274 от НПК, съдът разясни
правата на страните, като искания в тази насока не бяха направени.
На осн. чл.
275 от НПК, съдът
разясни правата на страните.
АДВ. А.: Нямам искания за отводи. Няма да соча
други доказателства.
На осн.чл.343, ал.2 от НК Председателят
на състава запита пострадалата А. дали желае производството по делото да
продължи.
ПОСТРАДАЛАТА А.: Желая производството по делото
да продължи.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на съдебното следствие, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
И ДОКЛАДВА ПОСТАНОВЛЕНИЕТО НА ВРП:
ОБВ. Г.: Разбирам в какво съм обвинен. Не желая да давам обяснения.
АДВ. А.: Нямам въпроси към обвиняемия.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свид. Д.М.А., със снета по-горе самоличност. Предупредена
за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 НК ако съзнателно потвърди
неистина или премълчи някои обстоятелства. Обещава да говори истината.
СВИД. А.: На 17.08.2015г. се прибирах от работа като се движех по бул. Цар Освободител с моя личен автомобил Опел Астра. След кръстовището, което е с бул. Христо Смирненски на площадките, където опъват цирк Балкански една кола закачи огледалото ми, опитвайки се да ме изпревари. Отбихме в дясна лента, която е като аварийна. Беше лента, по която не вървят автомобили. Отбихме там с другата кола, която ме удари Фолксваген Голф, мисля, и аз слязох, и отидох към въпросната кола. От там слезе една дама, след което чух силен трясък и се събудих легнала на земята с много хора около мен. Разбрах, че колата на господина /свид. А. сочи обв. Г./ е ударила спрялата кола, а тя мен. Не си чувствах краката. Дойде линейка и там вече се установиха множество счупвания на таза и бях обездвижена за доста дълго време.
АДВ. А.: Нямам въпроси към свид. А..
На въпроси на съда: Аз бях пред другия автомобил, който ме удари. Моя автомобил беше спрян, на 5-6 метра след моя беше другия автомобил Голфа, а аз когато отворих очи лежах пред Голфа. Голфа се беше преместил от мястото си. Другият автомобил, който е ударил Голфа изобщо не го виждах. Жената, която караше Голфа беше бременна. Тя беше с мен в шокова зала и още една жена, която беше на задната седалка с момиченце в другия автомобил. Всички хора бяхме в шокова зала, преглеждаха ги, но не знам кои са пострадали. Нямам спомен да съм го виждала обвиняемия на мястото. Имаше много хора около мен и ме питаха как съм. В болницата при мен дойде майката на бременната жена и полицаи да ме разпитват. Другата жена ми казаха, че е в АГ болницата, а момиченцето имало само охлузвания.
На въпроси на адв. А.: Бяхме на пътното платно, защото Голфа ме удари и спряхме да видим какво се е случило. На самия път бяхме, нямаше банкет. От 10 години съм шофьор. Там няма тротоар. Има градинка, това платно, което е много късо и други две платна. Аз бях в това платно, където коли не се движеха. Дамата, която слезе от автомобила беше бременна и като видя, че ме е ударила трепереше цялата. Застанах до нея и казах „ела настрани да се успокоиш“. Само огледалото беше ударено. Докато госпожата слезе вече се чу удара и аз бях паднала. Нямам спомен как са ме ударили и как съм паднала. Не бих казала, че това е лента за завиване на дясно, по-скоро е аварийна лента, защото имаше още две платна. Тези две платна към бензиностанцията стават в една лента и там аз винаги се движих в крайна лява лента, а дясната се престроява в лявата. Там, където бяхме спрели е като трета лента, която винаги съм смятала, че е аварийна. В спомена ми е, че има непресечена бяла лента, която е лента, от която не можеш да се престроиш към другите платна. Не съм изкарала триъгълник да обознача, че съм спряла. В шокова зала ме прегледаха и установиха множество счупвания на таза и сакрална кост. След това дойдоха да ме снимат от Съдебна медицина, след това ме откараха в къщи с линейка и ме обездвижиха за 6 седмици и след това имаше постепенно раздвижване. Това продължи до към месец февруари. Адвокатката ми, мисля че подаде жалба в прокуратурата.
АДВ. А.: Нямам въпроси към свид. А..
На въпроси на съда: На място пристигнаха полицаи. Приятеля ми беше останал с други хора на мястото и полицаите са питали приятеля ми какво е станало, поискали са телефон за връзка, както и на още едно момче и това знам. Не знам дали са правили оглед.
АДВ. А.: Няма да соча други доказателства. Нямам други искания.
На основание чл.
378, ал. 2 от НПК и чл. 283
от НПК се прочетоха писмените доказателства по делото и заключенията на
експертизите.
СЪДЪТ приема и прилага към писмените доказателства по делото материалите от ДП № 103/2016 г. по описа на Сектор ПП - ОД на МВР - град Варна, както и материалите по АНД № 6558/2015г. по описа на РС – Варна.
СЪДЪТ, като взе предвид събраните в хода на ДП доказателства, намира следното:
Настоящото производство е образувано въз основа на постановление на ВРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на обв.В.И.Г. за извършено, съгласно диспозитива на постановлението, деяние по чл. 343, ал.1, б."б", пр.2 вр. чл. 342, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от НПК, в производство по реда на Глава 28 от НПК, съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, които са посочени в постановлението. Съгласно същата норма когато установи нови фактически положения, съдът императивно е задължен да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.
Съгласно диспозитива на внесения в съда прокурорски акт, обв.е бил обвинен в това, че на 17.08.2015 г. в гр.Варна при управление на МПС л.а."Ауди А4" с рег.№ В 1329 ВВ, нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл.20 ал.2 от ЗДвП:"Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" и по непредпазливост причинил на Д.М.А. средна телесна повреда изразяваща се в счупване в областта на кръстната кост /сакрум/, дъгата на първи поясен прешлен,което е обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 2,5-3 месеца“.
Съгласно обстоятелствената част на прокурорския акт, в същата се сочи, че „На 17.08.2015 г. обвиняемият В.Г. управлявал личния си автомобил марка „Ауди А-4" с рег.№В 13 29 ВВ.Около 19 часа на същата дата , той се движел по бул.Цар Освободител" в гр.Варна, по посока ж.к.Владиславово. Пътната настилка била мокра и хлъзгава, тъй като валял ситен дъжд. Преди кръстовището на булеварда с ул."Поп Димитър" обв.Г. се движел в дясната пътна лента.На кръстовището обвиняемият спрял на червен сигнал на светофарната уредба, а пред него имало друг автомобил, управляван от свидетеля К.Д.. Когато светнал зелен сигнал, автомобилът, който бил спрял пред този на обвиняемия, потеглил , а след него потеглил и обв.Г.. В момента , в който излизал от кръстовището обвиняемият изгубил контрол върху автомобила си , завил вдясно, навлязъл в аварийната лента и ударил с предната лява част на автомобила си спрял л. а."Фолксваген Поло" с рег.№В 03 88 КМ, който бил собственост на С.И.. От удара л.а. „Фолксваген Поло" се завъртял около оста си, а автомобилът на обвиняемия преминал през бордюра и спрял в затревената площ на около 10 метра от булеварда. Пред автомобила на св.С.И., в аварийната лента бил спрял и л.а."Опел Астра" с рег.№В 67 35 РТ, управляван от пострадалата Д.А.. Свидетелките А. и И. били отвън до автомобилите си, а в този момент от л.а. "Фолксавегн Поло" излизала св.Д.Д. , която държала ръце малкото си дете. Вследствие на удара от автомобила на обв.Г. свидетелките И. и А. паднали на земята. Веднага бил повикан екип на спешна помощ и св.А. , И. , Д. и детето й, били откарани в Спешно отделение на МБАЛ"Св.Анна"-Варна.
Съгласно установените по делото факти е видно, на първо място, че в прокурорския акт е налице противоречие между неговата обстоятелствена и диспозитивна част. Прокурорът е приел, че обвиняемият изгубил контрол върху автомобила си , завил вдясно, навлязъл в аварийната лента и ударил с предната лява част на автомобила си спрял л. а."Фолксваген Поло" с рег.№В 03 88 КМ. От правна страна е повдигнато обвинение за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Никъде обаче в обстоятелствената част на постановлението не са посочени факти относно посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДП обстоятелства, за да може да се прецени дали скоростта на движение на обвиняемия е била съобразена с посочените фактори или не. Нещо повече в обстоятелствената част липсват изобщо факти за скоростта, с която се е движил обв. В цитираната от прокурора експертиза е посочена скорост на движение, но не става ясно дали прокурорът е приел, че именно с такава скорост се е движил обв. Не става ясно и дали прокурорът е приел, че тази загуба на контрол, за която се сочи в постановлението е в следствие на несъобразяване на водача с факторите на чл.20, ал.2 от ЗДвП или се касае за неизпълнение на задължението му по чл.20, ал.1 от ЗДвП да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. Липсват и факти относно организацията на движението в участъка на ПТП за да се прецени дължимото поведение на водача. Сочи се за навлизане в аварийна лента, каквато в градски условия не съществува.
Нещо повече в прокурорския акт е посочено, че автомобилът управляван от обв. е ударил с предната лява част на автомобила си спрял л. а."Фолксваген Поло" с рег.№В 03 88 КМ и че от удара на автомобила на обв. Г., св. А. и св.И., които били отвън до автомобилите си / л. а."Фолксваген Поло" с рег.№В 03 88 КМ и л.а."Опел Астра" с рег.№В 67 35 РТ/ паднали. Прокурорът обаче не е посочил нито съприкосновение между л.а. на подсъдимия и пострадалите, нито пък съприкосновение между удареният от него л. а."Фолксваген Поло" с рег.№В 03 88 КМ и пострадалите. Може само да се гадае и предполага защо двете свидетелки са паднали, от така описаното в прокурорския акт. От доказателствата по делото става ясно, че свидетелките са паднали вследствие на удар от завъртелия се л. а."Фолксваген Поло" с рег.№В 03 88 КМ /автомобилът след удар от този на обв. се е завъртял и е съборил свидетелките/, което се потвърди и от показанията на днес разпитаната свидетелка А., но такива факти в постановлението не са описани и реално се явяват нови фактически положения, за които няма предявено фактическо обвинение от прокурора.
По този начин изготвено и постановлението на прокурора не отговаря на изискванията на чл.375 вр. чл.246, ал.1 от НПК, като никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че постановлението по реда на чл.375 от НПК следва да отговаря на изискванията на чл.246, ал.1- като в него бъде посочено ясно времето, мястото и начинът на извършване на деянието, за което лицето е предадено на съд. Тук следва да се отбележи, че ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е загубило своята актуалност и този извод според ВКС не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство, законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на които следва да отговаря един прокурорски акт. Следователно ВКС е приел, че и понастоящем ОА, респективно постановлението по чл.375 от НПК следва да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе. Поради това, съдът приема, че по този начин изготвено постановлението не отговаря на изискванията на НПК, съгласно който в него следва да бъдат описани времето, мястото и начинът на извършване на престъплението и то по начин, който да не налага предположения, досежно предметните рамки на обвинението, както за обвиняемите, така и за съда. Следва да се посочи, че волята на прокурора относно приетата за установена фактическа обстановка или т.н. фактическо обвинение, следва да бъде ясна и недвусмислена, а не да се гадае и извлича по тълкувателен път от съдържанието на постановлението или още по-малко от материалите по делото, тъй като това е и недопустимо на основание чл.378, ал.3 от НПК. По този начин изготвено постановлението на прокурора нарушава и правото на обвиняемия да разбере в какво деяние е обвинен.
При разглеждане на делото по реда на чл. 378 от НПК е невъзможно прилагането на института на изменение на обвинението. Ако съдът установи основания за това- в случая за изменение на фактическото обвинение, доколкото обвинението е единство между фактическо и юридическо обвинение, то той е длъжен незабавно да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Нарушаването на разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от НПК винаги ще представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като нарушаването на реда на производството несъмнено ще ограничи правото на защита на обвиняемия.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от всички събрани доказателства се установяват факти, които са коренно различни от фактите, които са описани в постановлението / респективно се установяват факти неописани в постановлението/ и които пряко влияят върху съставомерността на деянието. Тъй като делото е разглеждано по реда на чл. 378 от НПК, предвид изричната норма на чл. 378, ал. 3 от НПК, съдът е длъжен да прекрати съдебното производство и да върне делото на ВРП.
Тук следва да се отбележи, че принципно са налице и основанията на чл.290 вр. чл.25, ал.1, т.5 от НПК за спиране на наказателното производство и даване на срок на прокуратурата да поиска възобновяване на АНП, доколкото безспорно от доказателствата по делото е видно, че обв.Г. е наказан за идентично деяние по административен ред. Фактът, че НП с което му е наложено административно наказание за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП е било отменено не променя изводът, че срещу лицето има приключило административнонаказателно производство за същото деяние. Горното е равнозначно на провеждане на ново наказателно производство за идентично деяние, по което един подсъдим например е бил оправдан преди това. Съдът, обаче, е длъжен да премине към упражняване на правомощията си за спиране на съдебното производство, само ако не са налице основанията за прекратяване на същото, а в случая те са налице, предвид изложените по горе съображения. Този извод изхожда от систематическото място на нормата на чл.290, ал.1 от НПК, която безспорно е поместена след основанията за прекратяване на съдебното производство.
След връщане на делото на ВРП, прокуратурата би могла да изпълни по свой почин правомощията си по чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.5 от НПК и едва след произнасяне на компетентния за това съд и в зависимост от допускането или не на възобновяване на АНП да прецени дали отново да упражни правомощията си по чл.375 от НПК или да изготви друг прокурорски акт.
Поради това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 2953/2018 г. по описа на ВРС, ХХVІІ наказателен състав и ВРЪЩА делото на ВРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно, съобразно нормата на чл.341, ал.3 вр.чл.378, ал.3 от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з., което приключи в 14:20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: