№ 1097
гр. Варна, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110115604 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Н. С. К. срещу „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата в размер на 6644 лв., от
които главница от 3491 лв. и просрочени лихви за периода 30.04.2018 г. - 30.09.2022 г. в
размер на 3153 лв., произтичащо от договор за кредит с идентификационен номер
237CL060908602211603 на „Юробанк България" АД сключен на 27.03.2009 г., цедиран на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на иска,
навеждайки следните фактически твърдения: След извършена официална проверка в
Централния кредитен регистър на БНБ за наличие на текущи кредити ищецът установил, че
в регистъра фигурира кредит под № 237CL060908602211603, за който „Юробанк България"
АД е подавало информация в качеството си на отчетна единица до 31.05.2018 г. и по който
ищецът Н. К. е отбелязан като длъжник.
Твърди, че в справката в графа „Текущо състояние на кредитите" този кредит
фигурира на второ място, а като отчетна единица към настоящия момент е вписан
ответникът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, придобил вземането на 23.04.2018 г.,
както е посочено в колона „вид на кредита". В колона „балансова експозиция" към дата
30.09.2022 г. е посочена сумата от 6644 лв. Същата е формирана от главница в размер на
3491 лв. и просрочени лихви за периода 30.04.2018 г. - 30.09.2022 г. в размер на 3153 лв.
Ищецът излага, че няма спомен да е встъпвал в правоотношения с „Юробанк България" АД,
който първоначално е бил титуляр на кредита като кредитор до 31.05.2018 г., за което до
тази дата е подавал регулярно данни пред ЦКР, нито да е подписвал договор за кредит, въз
основа на който да е бил отпуснат паричен заем, който да е усвоил. Твърди, че не е бил
уведомяван за цедирането на правата по него.
Ищецът сочи, че след запитване „Юробанк България" АД от 26.10.2022 г. с писмо с
изх. № 518/07.11.2022 г. отговорила, че кредитът е бил цедиран на SG Group (касае се за „С.
Г. Груп" ЕАД с ЕИК *********. Съответно това дружество след придобИ.ето на правата по
1
кредита от своя страна е цедирало същите на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, което
дружество в крайна сметка се явява цесионер и кредитор, тъй като с писмо по електронната
поща от 17.11.2022 г. последното го уведоми, че дългът е бил цедиран от „С.Г. Груп" ЕАД
именно на тях.
Ищецът твърди, че никога не е бил уведомяван за образувано изпълнително дело във
връзка с този кредит, срещу него никога не е водено нито исково, нито заповедно
производство за това вземане, респективно — не е получавал никакви съдебни книжа в тази
връзка. Ищецът оспорва наличието на валидно сключен договор за кредит, който да е бил
цедиран впоследствие на ответника. Твърди, че не е възникнало парично задължение,
предвид липсата на усвоявани суми по договора, а от друга страна, дори и заемът да е
усвоен, задължението отдавна е погасено по давност поради липсата на предприети съдебни
действия от кредитора в последните 5 години.
Оспорва вземането да е било цедирано на ответника, още повече, че не е уведомяван
за това съгл. изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът обосновава правен интерес от завеждане на иска със съществуването на
кредит в Централния кредитен регистър на БНБ и вписването му като длъжник по него.
Предвид на което предявява настоящия отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 ГПК, че такова вземане понастоящем не същества поради погасяването му по давност.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът не изразява становище.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на
правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до
приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на дължимостта на вземането, произтичащи от
потребителски кредит, съобразно Справка за кредитна задлъжнялост, издадена от БНБ за
ищеца Н. К. дълг към АСВ в размер на 3491 лв. главница и 3153 лв. лихва /л.6-9 от делото/,
обосновава правния интерес на ищеца от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
При предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума
кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже факта, от който вземането произтича, а
длъжникът /ищец по иска/ - възраженията си срещу вземането. Един и същи спор може да
бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право, затова не ищецът, а
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува. В този смисъл е и споделяната от настоящия състав практика в решение №
240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о., решение № 173 от 12.01.2011 г.
на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК и решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5260/2013 г., II г. о., ГК.
По така предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума,
на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, в тежест на ответната страна е да установи, че с ищеца се
намират в договорни отношения по договор за кредит, че зачислената сума е реално
предоставена на Н. К. и дължима в сочения размер на главница и лихва.
В случая в срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответникът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД не е изразил становище, като не е навел твърдения за конкретно основание
поради което зачислената на ищеца Н. К. сума да му е дължима. С оглед на което и не
2
съществуват обстоятелства който следва да се изследват от съда, независимо от представени
по делото писмени доказателства от ответника, като Договор за прехвърляне на вземания
от 21.12.2017г.; Молба-декларация за потребителски кредит № 37-237; Молба-декларация
за потребителски кредит рег. №CL68507; Договор за потребителски кредит № 12-
237/27.03.2009г.; Договор за възлагане на управление от 01.01.2006г. и Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 23.04.2018г.
С оглед гореизложеното предявените искове са основателни и следва да се уважат.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в производството разноски 256,76
лв. за дж.такса и за заплатено адв.възнаграждение.
Направено е възражение от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не
може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид
правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната
уредба Наредбата №1/9.07.2004г. по чл.7 ал.2 от Наредба №1/04г. , редвид броя на
предявените искове в минимален размер възлиза на 1217,96 лв. и не следва да бъде
намалявано поради прекомерност. Поради което следва да се присъди сумата в размер на
1500 лв. за заплатено адв.възнаграждение и 256,76 или общо 1756,76 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. С. К., ЕГН
********** не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 6644 лв. (шест хиляди шестстотин четиридесет и четири лева), от които главница от
3491 лв. и просрочени лихви за периода 30.04.2018 г. - 30.09.2022 г. в размер на 3153 лв.,
произтичащо от договор за кредит с идентификационен номер 237CL060908602211603 на
„Юробанк България" АД сключен на 27.03.2009 г., цедиран на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
Н. С. К., ЕГН ********** , сумата от 1756,76 лв. (хиляда седемстотин петдесет и шест
лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща направените разноски в
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3
4