Р Е Ш Е Н И Е
№ 289/4.2.2020г.
Град Пловдив, 04.02.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито
заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия:
Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2280 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.215, ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба на А.И.И., М.П.С. и Ю.И.П.,***, против разрешение за
строеж № 86 от 8.07.2019 г. на главния архитект на район „Западен“, община
Пловдив, с което на възложителя „Крис – 98“ ЕООД се разрешава да извърши строеж
на обект: „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен
обект с ИД ****** по КККР на град Пловдив от „Закусвалня за продажба на тестени
закуски с производство на място“ в „Кафе-аперитив“, находящ се в съществуваща
жилищна сграда в УПИ ******по регулационния план на ж.к. „Кишинев“, район
„Западен“, ПИ с ИД ******по КККР на град Пловдив.
Според жалбоподателите оспореното разрешение за строеж е незаконосъобразно
поради нарушение на материалноправните разпоредби и на
административнопроизводствените правила, в несъответствие с целта на закона.
Иска се отмяна на разрешението за строеж и присъждане на съдебните разноски.
Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 22.01.2020
г. писмена защита, към която е приложен договор за правна защита и съдействие.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да
се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на
21.01.2020 г. писмена защита.
Заинтересованата страна „Крис – 98“ ЕООД чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли по съображенията, изложени в представеното
на 08.01.2020 г. становище. Претендира разноски.
Останалите заинтересовани страни не вземат становище по основателността на
жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирани лица от кръга
на лицата по чл.149, ал.2, т.3 ЗУТ, тъй като жалбоподателите А.И. и М.С. са
собственици (нотариален акт № 183, том 21, дело № 4283/2017 г. (л.6) и
нотариален акт № 1, том 132, дело № 31365/2007 г. (л.9) на Службата по
вписванията Пловдив), а жалбоподателката Ю.П. е ползвател (нотариален акт № 158, том 44, дело № 8310/2013 г. (л.11) на Службата по
вписванията Пловдив) в сградата, в която ще се извършва процесния строеж. Жалбата
е подадена в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено по реда на
§ 4 ДР ЗУТ чрез залепване на съобщение на имота за периода от 09.07.2019 г. до
25.07.2019 г. (л.15 и л.17), и срещу разрешение за строеж, която съгласно
нормата на чл.215, ал.1 ЗУТ могат да се обжалват пред съответния
административен съд по местонахождението на недвижимия имот. Всичко изложено
налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че производството по издаване на
оспореното разрешение за строеж е инициирано от „Крис – 98“ ЕООД, собственик на
магазин с ИД ****** съгласно нотариален акт № 107, том 96, дело № 23152/2008 г.
(л.30) на Службата по вписванията, със заявление от 28.06.2019 г. (л.21), към
което са приложени изискуемите по чл.144, ал.1 ЗУТ документи. Въз основа на
тези документи е издадено разрешение за строеж № 86 от 8.07.2019 г. на главния
архитект на район „Западен“, община Пловдив, с което на възложителя „Крис – 98“
ЕООД се разрешава да извърши строеж на обект: „Вътрешно преустройство и смяна
на предназначението на самостоятелен обект с ИД ****** по КККР на град Пловдив
от „Закусвалня за продажба на тестени закуски с производство на място“ в
„Кафе-аперитив“, находящ се в съществуваща жилищна сграда в УПИ ******по
регулационния план на ж.к. „Кишинев“, район „Западен“, ПИ с ИД ******по КККР на
град Пловдив.
Съгласно
приложения комплексен доклад за оценка на съответствието от 26.06.2019 г.
(л.22, гръб – л.26), неразделна част от документите по чл.144, ал.1 ЗУТ за
издаване на процесното разрешение за строеж, инвестиционният проект обхваща
преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект с ИД ****** от
закусвалня в кафе-аперитив, като при преустройството ще се смени само
предназначението на помещенията без да се нарушава целостта на носещите стени и
без да се засяга носещата конструкция на сградата, като се предвижда изграждане
на една лека преградна стена на кота -2,30 м, за да се обособи санитарен възел.
След преустройството ще се промени само функцията на помещенията – на кота +0,00
м съществуващата зала за консумация със зона за продажба и 2 санитарни възела с
преддверие към тях ще се обособи в зала за търговия със зона за продажба, бар и
2 санитарни възела с преддверие към тях, а на кота -2,30 м съществуващият склад
и подготвително-производствено помещение ще се обособят в зала за консумация и
санитарен възел. Запазват се застроената площ на кота +0,00 м и на кота -2,30
м, както и по нотариален акт.
Отразено е, че
електрозахранването на обекта е съществуващо, няма да бъдат променяни токовите
кръгове, за преустроения обект ще се използва съществуващата ел. инсталация
(осветителна и силова), не се предвижда изграждане на нов заземител, тъй като
съществуващото ел. табло е заземено, мълниезащитната инсталация е съществуваща.
Относно
водоснабдяването е посочено, че то е съществуващо, главният хоризонтален и
вертикален водопроводен клон са от ПП тръби и ще се монтират открито в
хоризонтал, а по вертикали в инсталационни ниши, цялата водопроводна инсталация
ще се топло изолира, етажната разпределителна мрежа за топла и студена вода ще
се изпълни от ПП тръби и фасонни части към тях. Сградната канализационна мрежа
е изпълнена, главните хоризонтални и вертикални канализационни клонове ще се
изпълнят вкопани от ПВЦ тръби.
Според комплексния
доклад с промяна на предназначението на обекта от закусвалня в кафе-аперитив в
търговското помещение на кота +0,00 м вътрешните параметри на микроклимата не
се променят, не се налага разработване на нови ОВК инсталации и съществуващите
се запазват без промяна. Разработена е климатизация само за сутеренната част на
кота -2,30 м за осигуряване на нормативно необходимото количество пресен въздух
чрез един вентилатор, като пресният въздух се взема от 3 м на фасадата на
сградата и се подава директно през вътрешното тяло на климатика в помещението.
В залата на кота -2,30 м ще се изпълни смукателна система – въздуховодна мрежа
и вентилационни решетки по тавана, като отработеният въздух се изсмуква чрез
смукателни решетки, преминава през въздуховодите и се изхвърля на покрива на
сградата през съществуващ самостоятелен комин.
Заключението на
консултанта е, че проектът за строеж: „Вътрешно
преустройство и смяна на предназначението на самостоятелен обект с ИД ****** по
КККР на град Пловдив от „Закусвалня за продажба на тестени закуски с
производство на място“ в „Кафе-аперитив“ съответства на съществените изисквания
към строежите по чл.142, ал.5 ЗУТ и подзаконовите нормативни актове.
Разрешението за
строеж е съобщено на етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда с ИД
56784.511.187.1 по реда на § 4 ДР ЗУТ чрез залепване на съобщение на имота за
периода от 09.07.2019 г. до 25.07.2019 г., в който срок е постъпила жалбата на А.И.,
М.С. и Ю.П..
В хода на
съдебното производство от заинтересованата страна „Крис – 98“ ЕООД са
представени заповеди № 173ГА6 от 21.02.2017 г., № 173ГА12 от 07.03.2017 г., №
173ГА19 от 18.07.2017 г. и № 183ГА6 от 20.06.2018 г. на главния архитект на
община Пловдив, с които на основание § 1, ал.4 ДР ЗУТ главният архитект на
общината делегира свои функции по ЗУТ на главния архитект на район „Западен“ за
цялата територия на района, включително правото да издава разрешения за строеж
за строежи ІV, V и VІ категория. Представените заповеди не са нови
доказателства, представляват част от административната преписка и ответникът е
бил задължен да ги представи, което е направено с писмо от 05.08.2019 г.
(л.83-88). Тези заповеди доказват, че главният архитект на район „Западен“ е
имал правомощие да издаде разрешение за строеж от категорията на оспореното,
касаещо строеж на територията на района, ІV категория.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не са събрани, въпреки че на
процесуалния си представител на жалбоподателите няколко пъти беше дадена
възможност да формулира задачи към исканата съдебно-техническа експертиза.
При тези
доказателства съдът намира, че оспореното разрешение за строеж е
законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.
Както се каза
по-горе, разрешението за строеж е издадено от компетентен орган, на когото със
заповед № 173ГА6 от 21.02.2017 г. на главния архитект на община Пловдив са били
делегирани правомощия да издава разрешения за строеж за строежи от ІV, V и VІ
категория, които ще се осъществяват на територията на район „Западен“.
Съгласно чл.148,
ал.2 ЗУТ разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината. А
съгласно § 1, ал.4 ДР ЗУТ главният архитект на общината може да предостави свои
функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация,
притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж
за придобиването й. Т.е., делегацията на правомощия е разрешена от закона и
издаденото разрешение за строеж в условията на делегация се явява издадено от
компетентен орган.
Не се споделя
възражението за нарушение на изискването за форма поради липса на мотиви. Касае
се за специфичен административен акт, с който се дава разрешение за извършване
на конкретен строеж и който съдържа достатъчно подробна информация за вида и
обема на предвиденото строителство, тъй като за възложителя съществува
задължение предварително да представи пред главния архитект инвестиционни
проекти, с които са направени подробни обемно-устройствени проучвания за местоположението
на строежа и неговата нормативна допустимост и които съдържат подробни
обяснителни записки за предвижданото строителство, които се одобряват
предварително или едновременно с разрешението за строеж и които са основанието
за издаването или за отказа да се издаде исканото разрешение за строеж. Т.е.,
може да се каже, че инвестиционните проекти представляват своеобразни мотиви за
издаването или за отказа да се издаде разрешение за строеж и които поради своя
обем и мащабност не могат да бъдат възпроизведени в бланката на самото
разрешение за строеж. Това не е и необходимо, доколкото инвестиционните проекти
са част от административната преписка по издаване на разрешението за строеж, а
както съдебната практика, така и правната теория приемат, че мотивите на
административния акт могат да се съдържат в други документи, съставени или
приети в производството по неговото издаване.
Не се споделя
възражението за произнасяне на административния орган свръх искането, с което е
сезиран. Оспореното разрешение за строеж касае единствено и само самостоятелния
обект на „Крис – 98“ ЕООД, а складовото помещение е част от този самостоятелен
обект. В този смисъл не е налице твърдяното свръх произнасяне на органа.
Що се отнася до
определянето на вида и обема на разрешения строеж, включването на промяната на
предназначението на обекта е напълно законосъобразно, доколкото след
преустройството в процесния обект, който отново ще се използва за нежилищни
нужди, ще се осъществява друга търговска дейност и е целесъобразно тази промяна
в предназначението (в начина на ползване на обекта) да намери място в
издаденото разрешение за строеж.
Противно на
застъпеното от жалбоподателите становище, с разрешението за строеж се променя
предназначението на целия самостоятелен обект с ИД ****** по КККР на град
Пловдив, а не само предназначението на складовото помещение, защото целият
обект, а не само отделни негови части са предмет на оспореното разрешение за
строеж.
Недоказано остана
твърдението на жалбоподателите, че конструктивното становище, въз основа на
което е издадено оспореното разрешение за строеж, не е мотивирано. В тази
насока не бяха събрани никакви доказателства при доказателствена тежест за
жалбоподателите да установят, че разрешеното строителство засяга
носимоспособността, устойчивостта или дълготрайността на конструкцията на
сградата.
От друга страна,
в комплексния доклад за оценка на съответствието от 26.06.2019 г. (л.22, гръб)
изрично е посочено, че инвестиционният проект обхваща преустройство и смяна на
предназначението на самостоятелен обект с ИД ****** от закусвалня в
кафе-аперитив, като при преустройството ще се смени само предназначението на
помещенията без да се нарушава целостта на носещите стени и без да се засяга
носещата конструкция на сградата, а в обяснителната записка към част
архитектура (л.36) се посочва, че се променя само функцията на помещенията и
технологичното оборудване, като не се засягат носещите елементи на сградата и
се оказва влияние върху сградата. Конструктивната експертиза (л.42) на сградата
посочва, че по сградата не са установени дефекти, деформации и повреди от
предишни промени, свързани с нарушаване на проектната носеща способност,
коравина, дуктилност и дълготрайност на конструкцията, съответно в сградата
може да се извърши преустройство без допълнителни конструктивни укрепителни
мероприятия и при спазване на определените ограничения да не повишава степента
на значимост на сградата, да не се премахват носещи тухлени зидове и да не се
засягат елементи от конструкцията, промените в масата на строежа да не
надвишават повече от 5 % от съществуващата
маса на съответното етажно ниво.
При така
зададените от проектантите ограничения и предвиждания при реализирането на
новия строеж не се засяга конструкцията на сградата и следователно нейната носимоспособност,
устойчивост и дълготрайност са със параметрите, определени при първоначалното
проектиране и осъществени при първоначалното изграждане на сградата. От
съществуващата проектна документация не може да бъде направен друг извод, а
дали тези изисквания ще бъдат спазени и дали в самия процес на осъществяване на
строително-ремонтните дейности ще настъпят промени в конструкцията на сградата,
са въпроси, които главният архитект не може да контролира в производството по
издаване на разрешение за строеж.
Недоказано остана
също възражението на жалбоподателите за наднормено шумово и друго замърсяване. В тази насока не
бяха ангажирани никакви доказателства, че нивото на шум ще надвишава
допустимите 55 децибела (за обекти за обществено хранене, каквото е
кафе-аперитивът) съгласно т.6 от таблица № 1 към Наредба № 6 от
26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на
дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите
за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за
шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, докато за производствените
зони съгласно т.6 от таблица № 2 към Наредба № 6 от 26.06.2006 г. допустимото ниво на шум е 70 децибела.
При липсата на категорични доказателства за наднормено шумово и друго
замърсяване, нормата на чл.38, ал.5 ЗУТ е неприложима за настоящия казус.
Доколкото и преди, и след преустройството процесният обект ще се използва за
нежилищни нужди, за извършване на преустройството и промяната не е необходимо
съгласието на етажните собственици.
Недоказано остана също възражението за нарушаване на изискванията на
чл.185, ал.1, т.2-4 ЗУТ. Нормата предвижда, че не се иска съгласието на
останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени
обекти, помещения или части от тях, когато: 2. не се отнемат общи помещения и
площи или части от тях и не се променя предназначението им; 3. не се изменят
съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи
мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения
по една вертикална ос.
Видно от представения инвестиционен проект, преустройството не предвижда
отнемане на общи части и промяна на тяхното предназначение, а строително-монтажните
работи ще засегнат само и единствено собствения на търговското дружество
самостоятелен обект без да се засягат делителни стени или обслужващи помещения
по една вертикална ос на други самостоятелни обекти или общи части.
Поставянето на реклама на фасадата се подчинява на различен режим и
изисква извършването на друга процедура за издаване на разрешение за поставяне
на рекламно съоръжение, крайният акт на която процедура подлежи на самостоятелен
съдебен контрол, поради което възражението е неотносимо към законосъобразността
на оспореното разрешение за строеж.
Новата вентилационна система, както това вече се каза, не предвижда също
преминаване през общи части или, по-точно казано, не предвижда нови
преминавания през общи части, доколкото според инвестиционния проект не се
налага разработване на нови ОВК инсталации, а съществуващите се запазват без
промяна, като новата климатизация за сутеренната част на кота -2,30 м ще
използва съществуващия климатик в помещението, съществуващите въздуховоди и съществуващия
самостоятелен комин.
Т.е., от представения инвестиционен проект не може да бъде направен извод
за наличие на която и да е от хипотезите на чл.185, ал.1, т.2-4 ЗУТ, поради
което възложителят на процесния строеж не е имал задължение да иска
предварителното съгласие на етажните собственици за извършване на
преустройството.
По отношение на нарушението на изискването на чл.38, ал.9 ЗУТ, макар
нормата да е императивна и в случая да липсват данни главният архитект да е
изследвал възможността за осигуряване на необходимите гаражи или места за
паркиране в поземления имот, не може да бъде дерогиран общият принцип за
съразмерност по чл.6 АПК, който изисква административният орган да осъществява
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като прилага
тези начини и средства, с които се засягат в най-малка степен правата и
законните интереси на адресатите на акта. Предвид обстоятелството, че и до
настоящия момент процесният самостоятелен обект е използван за нежилищни нужди
с широк достъп на хора, очевидно е, че ограничаването на правото на собственост
чрез прилагане на законовата забрана по чл.39, ал.9 ЗУТ води до нарушаване на
принципа на съразмерност. Още повече, че е възможно местата за паркиране да са
места на обществен паркинг, например.
С оглед всичко изложено съдът
намира, че жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на
делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника и на
заинтересованата страна „Крис – 98“ ЕООД за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и на разноските по делото същите като основателни и доказани
следва да се уважат и да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на община
Пловдив сумата 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, и на „Крис – 98“ ЕООД сумата
600 лева за адвокатското възнаграждение (л.174, 175, 186 и 187). Затова и на
основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.И. И., ЕГН **********, М.П.С., ЕГН **********, и Ю.И.П.,
ЕГН **********,***, против разрешение за строеж № 86 от 8.07.2019 г. на главния
архитект на район „Западен“, община Пловдив.
ОСЪЖДА А.И. И., ЕГН **********, М.П.С., ЕГН **********, и Ю.И.П., ЕГН **********,***, солидарно да заплатят на община
Пловдив сумата 200 (двеста) лева, юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.И. И., ЕГН **********, М.П.С., ЕГН **********, и Ю.И.П., ЕГН **********,***, солидарно да заплатят на „Крис – 98“
ЕООД сумата 600 (шестстотин) лева, адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: