Р Е Ш Е Н И Е
№ 139
гр. Габрово, 19.08.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от двадесет и първи юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като
разгледа материалите по адм. дело № 315 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово Жалба с вх.
№ СДА-01-1794 от 29.11.2019 г., подадена от Областна дирекция на МВР – Габрово
чрез директор – Борислав Муеров, против Медицинско удостоверение № 190/12 от
8.11.2019 г., издадено от Медицински институт – МВР – Централна експертна
лекарска комисия, с искане за постановяване на неговата отмяна.
Удостоверението е издадено на основание чл. 238, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за
устройството и дейността на МВР Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК)
извършва специализирано медицинско освидетелстване и изготвя медицински
заключения за здравословното състояние на лицата по чл. 98, ал. 1, т. 10 и т. 11
по медицински изисквания за работа в МВР и е орган на медицинската експертиза
за служителите на МВР със статут на териториална експертна лекарска комисия по
смисъла на чл. 103 от Закона за здравето.
Оспореното МУ № 190/12
от 8.11.2019 г. на ЦЕЛК - МВР е издадено на горепосоченото правно основание
и с него по отношение на освидетелстваното лице А.Г.М., разузнавач в РУ -
Габрово при ОД на МВР - Габрово, е установено увреждане, изразяващо се във вътреставно
счупване от основата на дестинална фаланга на трети пръст на лява длан в
резултат на внезапно форсирано преразгъване в дистиналната интерфалангеална
става, като увреждането е наложило имобилизация и отбременяване на ръката за
срок от три седмици, с документирано при направения клиничен преглед на
тридесет и шестия ден от травмата болезнено ограничение на движенията на трети
пръст и е довело до трайно, за повече от 30 дни, затруднение на фините движения
и захвата на дланта, което съответства на квалификацията за средна телесна
повреда, съгласно чл. 129, ал. 2 от НК.
В
разпоредбата на чл. 238, ал.
1 ЗМВР е уредено правото на служителите в МВР, претърпели телесна
повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, да им се
изплати обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна
повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Леката телесна
повреда по чл. 130 НК
не подлежи на обезщетение по този ред. Основната част на спора е от правно естество – следва ли причинената на М.
телесна повреда да се окачестви като средна, за да се приложи този ред за
обезщетение или не. АСГ приема, че щом плащането е в тежест и се прави от
бюджета на ОД на МВР – Габрово, като работодател на увредения и на основание
чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, то същата Дирекция има правен интерес от
оспорването на процесното Удостоверение, а, съответно, М. има качеството на
заинтересовано от спора лице, поради което жалбата се явява редовна и
допустима, като подадена от субект с правен интерес, в законния срок против
ИАА, подлежащ на съдебен контрол, а освидетелстваното лице е конституирано и
участвало в процеса като заинтересовано такова.
В подадената жалба се развива становище, че лекарската
комисия е произнесла своя акт немотивирано и в противоречие със закона /в
случая – НК, който съдържа легална дефиниция на понятието „средна телесна
повреда – СТП/. Изводът за трайно затруднение на фините движения и захвата на
дланта не почива на фактически аргументи. За да е налице СТП, то следва да са
налице увреждания, които се отнасят към целия крайник или поне към тази част от
него, която участва основно в хватателната способност и най-вече палеца, както
и значително увреждане на останалите пръсти. Фините движения не попадат в тази
функция, дори и да са засегнати. Няма данни травмата да е засегнала мускули или
сухожилия. В допълнение страната добавя в писмената си защита при съдебните
прения, че от заключението на назначената по делото експертиза травматичните
промени са довели до трайно затрудняване движението на третия пръст, като
вещото лице заявява, че не е могло да извърши преглед на лицето по време на
издадените болнични листове преди повече от година, а е базирало изводите си на
документи. В обясненията си, дадени пред съда, вещото лице заявява, че не
говори за целия крайник, а само за третия пръст, който е засегнат, останалите
пръсти не са засегнати, а периодът на обездвижване с шина е бил до месец.
Съгласно чл. 129 от НК, СТП е налице, когато има трайно затруднение движението
на крайниците, в случая – на ръката, каквото не е установено при М.. От
доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че увреждането е
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и като такова
то е извън случаите, регламентирани в чл. 128 и чл. 129 от НК. Налице е
временно затруднение на хватателната функция поради обездвижване с шина за
период от около три седмици. Процесуалният представител цитира в своя подкрепа
и съдебна практика.
На
28.01.2020 г. по делото е постъпил писмен
отговор по депозираната жалба от ответника – Медицински институт при
МВР, с което същата се оспорва. Сочи се, че сред представените мотиви в жалбата
и основен такъв е експертизата по досъдебното производство на д-р Я.К., в което
е цитиран единственият преглед, направен от специалист ортопед-травматолог от
15.05.2019 г. – на осмия ден след травмата. Не са били взети предвид в тази
експертиза обаче проведените прегледи от ОЛКК на 23.05.2019 г. и на 12.06.2019
г. и описанието на състоянието на М. при тях. Експертизата е взела предвид само
първичния болничен, но не и последващите два такива от 23.05.2019 г. и
12.06.2019 г., всеки от тях за по 14 дни, като първичния и общ срок на
временната неработоспособност от 42 дни – от 9.05.2019 г. до 25.06.2019 г.,
като не са изложени мотиви и обосновка, а е отразен единствено
медико-биологичния признак на полученото увреждане. Според ответника счупвания
дори на крайните фаланги на пръстите причиняват нарушение в силата на захвата и
особено на фините движения на пръстите и дланта, които са с практическа
стойност за осъществяването на основна функция на горния крайник –
хватателната. При допълнително проведените консултации и прегледи е установено,
че М. е бил лекуван чрез обездвижване с екстензионна шина за срок от три
седмици и след това все още е имал ограничение на активните и пасивните
движения в дисталната интерфалангиална
става /ДИФС/ на 16-тия и на 36-тия ден от причиняване на увреждането. Затова и
Комисията е определила това увреждане като трайно, за период, по-голям от 30
дни, характеризиращо се със затруднено движение на крайника, което съответства
на характеристиките на средна телесна повреда /СТП/ по чл. 129, ал. 2 от НК.
Съдът
е конституирал и призовал като заинтересована страна и освидетелстваното лице,
тъй като то има пряк интерес от изхода на настоящия правен спор. С писмена
Молба-становище с вх. № от 31.01.2020 г. той също оспорва депозираната жалба.
Възразява също против основния мотив, а именно – водено ДП, при което е
установено, че му е причинена лека телесна повреда /ЛТП/, като този извод очива
единствено на назначена в хода на това
производство медицинска експертиза, която не е взела под внимание и обсъдила
всички релевантни за случая обстоятелства и доказателства. Тази експертиза е
работила основно по документи и то съставени през месец май, 2019 г., но не е
съобразила и взела под внимание факта, че очакваният срок за възстановяване от
около 3 седмици не е реализиран според този оптимистичен вариант и
обездвижването на крайника продължило по-дълъг период от време, видно от
Амбулаторни листове /АЛ/ от 23.05.2019 г. и от 12.06.2019 г., от които се
установява, че обективното му състояние е без промяна, налице е оток на
дисталната фаланга на пръста, както и в ДИФС, затруднена е екстензията в
същата. В процесния ИАА е взето под внимание това, че на 36 от увреждането е
все още налице ограничение на движенията на пръста за период по-дълъг от 30
дни, което е довело и до затруднено движение на китката /дланта/, поради което
то е окачествено като СТП. Медицинската експертиза по ДП е боравила не с целия
набор от документи, представен с административната преписка по настоящото дело.
Освен това Постановлението по ДП № 256/2019 г. на РУ МВР – Габрово е вече
отменено и то поради това обстоятелство, като на 21.01.2020 г. е издадено
Постановление на ОП – Габрово, с което делото се връща отново за доразследване.
В
проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт С., която поддържа жалбата.
Ответникът
не изпраща процесуален представител, но писмените му становища и
изявления са изготвени и подписани от упълномощен юрисконсулт.
Заинтересованата страна се представлява от адв. Г.М.,
който оспорва жалбата.
Съдът,
на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на подадената жалба във
връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия кодекс.
От
фактическа и правна страна се
установява и приема следното:
От
фактическа и правна страна съдът намира за установено следното:
По
делото няма спор, че А.Г.М. работи като разузнавач в РУ Габрово при ОД на МВР –
Габрово. За наличието на
това обстоятелство са приложени и съответни документи, удостоверяващи
служебните му отношения с жалбоподателя – Заповед № 264з-990 от 25.09.2015 г.
на директора на ОД на МВР – Габрово, Заповед № 8121К-8539 от 16.04.2019 г. на
министъра на вътрешните работи.
На
8.05.2019 г., около 9.00 ч., по време на свое дежурство, при опит за
поставяне на белезници на криминално проявено лице с агресивно поведение,
претърпял злополука, като третият пръст на лявата му ръка бил притиснат и извит
между тялото му и белезниците. Веднага се проявила остра болка и кръвотечение в
пръста, в предната му част, до нокътя. Болката се усилвала и пръстът му се
обездвижил и отекъл. Това го накарало на посети лекар. Бил прегледан около
15.40 часа в отделение на образна диагностика при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД,
където му било направено рентгеново изследване. Установена била фрактура на
същия пръст, костен откъс в основата на дисталната фаланга.
На
9.05.2019 г. М. бил прегледан от д-р Я.К. – началник на отделение по
съдебна медицина към същото лечебно заведение. В резултат от този преглед е
издадено Съдебномедицинско удостоверение № 70 от 2019 г., в което е отразено,
че по гърба на крайната фаланга на пръста се установява малка раничка на
границата на нокътя латерално, с наличие на тъмночервена коричка засъхнала кръв
и синкаво кръвонасядане на съседните меките тъкани, като същите в двете
последни фаланги са болезнени и отекли, с ограничена подвижност. В заключение
д-р К. намира, че е налице контузия на трети пръст на лявата ръка с малка
разкъсно-контузна рана на крайна фаланга с кръвонасядане. Счупена е част от
основата на крайната фаланга на пръста, като счупването е вътреставно. Има оток
на меките тъкани на пръста, болезненост и ограничена подвижност на пръста.
Уврежданията, според д-р К., са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, с временно
затруднение на хватателната функция. Уточняване на състоянието и лечението
са отбелязани като предстоящи след консултация с ортопед, като това, според
д-р К., може да се отрази на дадената по-горе квалификация /л. 55/.
Следователно специалистът по съдебна медицина не изключва установяване на друг
тип телесна повреда, в зависимост от установеното от специалиста- ортопед, след
преглед от такова лице. Към
момента на прегледа той обективно не е можел да установи времетраенето на това
състояние на увреда.
Същият
специалист – д-р Я.К., е изготвил съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ по досъдебно производство /ДП/ № 256/2019 г., в което
е отразил същите изводи. Посочил
е, че е налице временно затруднение на хватателната функция на ръката поради обездвижване и
болезненост за период от около 3 седмици. В голямата си част ЕЗ е базирано на
свидетелски показания, които са насочени към установяване датата, начина и
характера на причиняване на увреждането, т.к. целите на ДП са установяване механизма на причиняване на увреждането
с оглед установяване виновно поведение на друго лице, което го е причинило.
Това обстоятелство обаче е неотносимо към настоящия правен спор. Като
медицинска документация, на която е основано то, в него са цитирани:
рентгенография от датата на увреждането, БЛ от 9.05.2019 г. и АЛ от 15.05.2019
г., но това не са единствените медицински
документи, съставени по този случай. М. е бил преглеждан и след това, БЛ са
били удължавани два пъти и има още един АЛ с по-късна дата.
Тези документи, в своята съвкупност, установяват с по-голяма точност обективното
състояние на освидетелствания и неговата продължителност.
С
Постановление от 21.01.2020 г. на ОП – Габрово е отменено Постановление от
29.07.2019 г. на РП – Габрово, с което е било прекратено ДП № 256/2019 г. по
описа на РУ на МВР – Габрово, водено за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК,
като необосновано. Мотивите за тази отмяна се изразяват именно в това, че
точното и безспорно установяване на продължителността на оздравителния процес и
отражението му върху характера на причинената телесна повреда. При
възобновяване на разследването е указано да се изискат и приложат медицинските
документи, установяващи характера и продължителността на проведеното лечение на
пострадалия след 9.05.2019 г., които да се предоставят за преценка на вещо
лице, извършило СМЕ от 28.06.2019 г., като се прецени и необходимостта от
извършване на преглед на пострадалия. В тази връзка е изготвена допълнителна СМЕ, в която е посочено, че са
представени допълнително АЛ от 23.05.2019 г., АЛ от 11.06.2019 г. и процесното
МУ № 190/12, като са цитирани съдържанията на тези документи. На 19.02.2020 г. М.
се е явил и на контролен преглед в кабинета по съдебна медицина на МБАЛ „Д-р
Тота Венкова“ АД, като се установява, че увреденият пръст към тази дата вече е
с нормална конфигурация и подвижност. Пострадалият усеща „придърпване“при
флексия в дистанлана интерфалангиална става /ДИФС/, неприятно усещане при
свивана на ръката в юмрук и стискане. Общо продължилата нетрудоспособност на
лицето във връзка с инцидента е 48 дни. Изводът на вещото лице, назначено по
ДП, е отново същият, като направения при първоначалния преглед. Той намира, че
извън срока на обездвижване на пръста от три седмици основната хватателна
способност на лявата ръка не е била затруднена, но не става ясно въз основа на
какви факти е изградено това становище.
АСГ
намира, че приложената по ДП СМЕ може да се приеме и обсъди като писмено доказателство и по
настоящото дело, но не и като експертно заключение и да бъде преценена на фона
на всички събрани по делото доказателства.
За
пълнота по делото е приложено Постановление на РП – Габрово по същото ДП, като
отново е прието, че е налице ЛТП, производството отново е прекратено поради
това, че не може да се приеме че задържаното лице е причинило умишлено
увреждане на М., а причиненото такова е под форма на вина непредпазливост.
Приложена е и допълнителната
СМЕ. Това Постановление е оставено в сила от ОП – Габрово, против което пък е подадена жалба до Апелативна
прокуратура – Велико Търново.
Актовете, с които приключва ДП, нямат СПН спрямо страните
по настоящото дело, те имат друга функция и не могат да се интерпретира като
факти, в подкрепа на становища на страните по настоящото дело. А и, както
бе посочено, ДП и в момента е в процес
на разглеждане въз основа на жалба, депозирана до АпП – ВТ.
Първичен БЛ е издаден
на 9.05.2019 г. от д-р Албена Нанева за срок от 14 дни с диагноза:
счупване на друг пръст на ръката. Няма
подробно описание на състоянието на освидетелстваното лице.
На
15.05.2019 г., при преглед в ортопедо-травматологичен кабинет на
Медицински център 1 - Севлиево ЕООД, извършен от д-р А. Х.
В.
/ортопед-травматолог/, в Амбулаторен лист № 476 е отразено, че основната
диагноза на този пациент по МКБ 10 S 62.6 – закрито счупване на друг пръст на
ръката. Налице са отразени и придружаващи заболявания и усложнения - МКБ 10 S 66.8
– травма на други мускули и сухожилия на ниво китка – длан. В анамнезата е
отбелязано, че е налице затруднена екстензия в ставата, палпаторна болка върху
дорзалната апоневроза, поради което като терапия е поставена екстензионна шина
на третия пръст на ръката за период от 3 седмици.
На
23.05.2019 г. е издаден Амбулаторен лист на пациента с № 3083 с диагноза
– счупване на друг пръст на ръката след трудова злополука от 8.05.2019 г.
Обективното състояние от тогава до прегледа е „без промяна“, като 15 дни по-късно, по време на
издаването на този АЛ, е налице оток по дисталната фаланга по дорзалната
повърхност на пръста, както и в ДИФС, затруднена екстензия в дисталната фаланга
на пръста. По тази причина е издаден болничен лист /БЛ/ за 20 дни, до 11.06.2019 г. като продължение
на първичния такъв, издаден след злополуката.
На
12.06.2019 г. е издаден втори АЛ № 3514, като отново обективното
състояние на пациента е оценено като такова „без промяна“, с още наличен оток по фалангата на
пръста и в ДИФС, „затруднена
екстензия в дисталната му фаланга“
и е издаден нов БЛ до 25.06.2019 г.
Горните обстоятелства са взети предвид и
отразени в процесния ИАА – Медицинско удостоверение № 190/12 на Медицински
институт – МВР – ЦЕЛК, издадено на основание л. 238, ал. 3 от ЗМВР. Взето е
предвид това, че болничните на М. са за 48 дни при постановен
домашен-амбулаторен режим на лечение при диагноза „Счупване на друг пръст на
ръката“ за периода от 9.05.2019 г. до 25.06.2019 г., включително. Увреждането е
наложило имобилизация /обездвижване/ и отбременяване на ръката за срок от 3
седмици. На 36-тия ден е документирано болезнено ограничаване движението на
третия пръст, довело до трайно /за повече от 30 дни/ затруднение на фините
движения на ръката и захвата на дланта, което съответства на квалификацията на
средна телесна повреда /СТП/ по чл. 129, ал. 2 от НК.
Процесният
ИАА е съставен и подписан от 4 лица: председател на ЦЕЛК при МВР д-р М. Х.; членове: д-р Ц. Т., д-р Д. Б. и д-р В. Н.. По делото са представени
доказателства, че същите лица работят по трудови правоотношения с Медицински
институт на МВР – София. Д-р М.
Х.-С. е с придобита специалност „вътрешни
болести“; д-р Цецка Т.-Велчева – нервни болести“; д-р Д. Б.
– хирургия и д-р В.
Н. – е привлечен
като инспектор в МИ- ЦЕЛК, като същият е специалист шеста степен, началник на
кабинет по ортопедия и травматология в приемно-консултативен кабинет по
ортопедия и травматология към Отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ
Централна клинична база – София към Лечебни заведения за болнична помощ при МИ
на МВР. Редът за изпълнение на
специфичните функции по чл. 238, ал. 3 от
ЗМВР
и за извършване на медицинска експертиза от ЦЕЛК и регионалните експертни
лекарски комисии към медицинските служби се определя с правила за медицинската
експертиза в МВР, утвърдени от министъра на вътрешните работи по предложение на
директора на МИ. Наличието в
комисията на хирург и ортопед предполагат освидетелстването и неговите изводи
да са правилни с оглед вида на травматтичното увреждане на лицето.
Служителят
М. е входирал Докладна записка до началника на РУ – Габрово на 19.07.2019 г., в която е изложил
обстоятелствата, при които е получил увреждането. Тези обстоятелства не са
спорни, но
са по-скоро от значение за определяне на злополуката като трудова такава. На
същата дата М. подава заявление до директора на ОД на МВР – Габрово, с което моли
за определяне на медико-биологичния признак на причинената му телесна повреда,
получена от него, в качеството му на служител при и по повод изпълнение на
служебните му задължения. С Разпореждане № 17 от 17.05.2019 г. на длъжностни лица от ТП на НОИ – Габрово злополуката
е било определена вече като трудова, като разпореждането е изпратено на
освидетелстваното лице и работодателя му – ОД на МВР– Габрово. Няма данни същото да е обжалвано.
По
делото с оглед изясняване продължителността и вида на причиненото увреждане,
както и начина, по който то се е отразило на освидетелстваното лице, са събрани
свидетелски показания и е изслушана СМЕ.
Свидетелят
Т. Ц. е съсед на заинтересованото лице – М..
Той удостоверява, че е виждал лично последния в началото на месец май, миналата
година, с поставена шина на средния пръст на лявата ръка. Пръстът му стоял
разгънат. Свидетелят е имал подобна травма и споделя, че изпитвал силна болка. М.
е имал такива оплаквания около
2
месеца. Към края на месец юни, м. г., отказал на съседа си да го закара с кола,
въпреки че семействата им били близки, като му съобщил, че още не можел да
шофира по тази причина.
Можел да си служи тогава само с палеца и показалеца на лявата си ръка, трудно
хващал предмети, не можел да отвори дори бутилка с безалкохолно на семейни
събирания. Наложило се свидетелят да му помага
при подреждане на дърва за зимата, тъй като М. си служел за това само с дясната
си ръка. М. имал
дете на около 10
месеца към този момент и по тази причина се налагало Цвятков да му помага да го поставят в детско
столче. Съпругата
на М. била на обучение и по тази причина
ако се налагал автомобилен транспорт, ползвали автомобила на свидетеля, поради
което трябвало да преместят
в него столчето на детето. Дори през юли месец пръстът на М. стоял още полусвит, не можел да го сгъва и разгъва.
От
изслушаната по настоящото дело СМЕ увреждането е довело до временно
разстройство на здравето неопасно за живота, с временно нарушение на
двигателната функция поради самата травма и допълнително дължащо се на
имобилизацията на пръста. Травмите са довели до трайно затрудняване на
движението на третия пръст в областта на интерфалангиалната
метакарпофалангиална става, наложили обездвижване на травмирания пръст за един
месец, необходим за зарастване на фрактурата на фалангата и последващ период от
20 дни за рехабилитация – функционално възстановяване на пръста.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от
21.07.2020 г. вещото лице заявява, че експертизата е изготвена по наличните
документи, както и въз основа на проведен преглед към съставянето й, по време
на настоящото дело. При този преглед се установява все още наличие на остатъци
от функционални смущения поради процесното увреждане. Експертът заявява, че
„тази фрактура, понеже е вътреставна, дава отражение на цялата функция на
пръста в продължение на поне месец с временно разстройство на функцията на
третия пръст и отчасти – на ръката“. След периода на обездвижване следва физиотерапия,
рехабилитация и функцията следва да се възстанови. Към момента е налично все
още затруднение на флексията, като в проблемната зона се захваща сухожилието за
сгъване на пръста и това вещото лице установява лично принаправения от него
прегдел. Никой от останалите пръсти не е засегнат, което е безспорно. Според
експерта налице е СТП, тъй като със затрудненото движение на пръста на практика
се е стигнало до „затрудняване хватателната функция на цялата ръка за целия
период, което включва както периода на обездвижване от 3 седмици, така ипериода
на рехабилитация след това, за което на освидетелстваното лице са дадени
допълнително болнични. Самата рехабилитация е необходима за да се раздвижи
цялата длан, а не само увредения пръст, тъй като по време на обездвижването на
пръста на практика се обездвижва цялата длан.
Експертизата не е
оспорена, поради което съдът я приема като достоверна, в едно с дадените от
вещото лице допълнителни поясненияпо нея в о. с. з. „Оспорването на заключението на вещото лице
може да бъде направено докато трае изслушването (чл. 200, ал. 3,
изр. 2 ГПК).“ - Решение
№ 15514 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9803/2013 г., VI о.
Легалната дефиниция за СТП е обща и се съдържа в
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от НК, като тя е напълно приложима към настоящия
случай. Според и във връзка с процесния случай телесната повреда
е средна, ако е причинено: трайно затрудняване на движението на крайниците,
снагата или врата; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Съдът намира, че по делото е безспорно, че М. не е
претърпял постоянно разстройство на здравето, нито такова, което е временно
опасно за живота. Спорният момент е налице ли е трайно затруднение на
движението на крайник - лява ръка.
Съгласно т. 10 от ППВС № 3 от 1979
г., неизгубило значение и към момента, трайното затрудняване движението на крайниците представлява
„ограничаване възможността на крайниците
да извършват движение в пълен обем“.
Т.е. достатъчна е увреда на някоя от функциите им, без да
е задължително всички те да са увредени или затруднени. Също така не е
задължително функцията или функциите да не могат да се извършват в пълнота,
достатъчно е това да не може да се реализира „в пълен обем“ – т.е. налице да е
само частично засягане на функцията, затруднение. „В
обсега на това увреждане влиза не само затруднението на крайника, но и
свързаните с него кости на таза, мускулите, сухожилията и други части, които
вземат участие при нормалното и свободно извършване на движението. В съдебната практика се констатират
различия досежно степента и времетраенето на затруднението в движението на
крайниците. Неправилно като средна телесна повреда се квалифицират случаи на
незначителни затруднения, които нямат практическо значение за нормалното
извършване движението на крайниците или когато те са кратковременни. Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато затрудняването
има практическа стойност, а такава е налице при частична загуба или при
възникване на затруднения в извършване на основната функция на крайника поради
счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др.“. Затруднението при извършване на хватателната функция и
действия на ръката /които, нормално, се извършват с дланта и пръстите, а не с
останалата й част/ има практическо значение за лицето както за изпълнението на
служебните му задължения, за което му е даден и съответен вид отпуск, така и за
осъществяване на нормалните му житейски функции – вкл. самообслужване,
домакинска работа /пренасяне на дърва, отваряне на бутилки и кутии/, грижа за
детето /за което се е налагало помощ от страна натрето лице за поставяне на
детско столче и извозване с чужд автомобил – на съседа/. Невъзможността да се
ходи на работа около два месеца и да се осъществяват такива нормални житейски
задачи не са незначителни затруднения, нито кратковременни такива.
Съгласно т. 16 от същия съдебен акт /ППВС № 3 от 1979 г./, при ЛТП
„увреденият претърпява само болка или страдание, като съдържанието на уврежданиятя се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху
различни части на тялото“. По своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката. Не е необходимо във всеки конкретен
случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание.
Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да
предизвиква такива последици при нормални условия. При това увреждане може и да
има обективни следи.
В случая обаче М. е претърпял не само „болка и страдание“, което е
безспорно, но и загуба на възможността за реализиране на всички движения на
ръката в пълнота и конкретно – нейната хватателна способност, която е основна
функция на ръцете, за определен период от време от близо два месеца. Болки той
има и до днес, повече от година след инцидента. До днес той има затруднения със
сгъването и разгъването на пръста свободно, както сочи вещото лице, осъществило
и последния му медицински преглед по време на настоящото съдебно производство.
ВКС, например, е приел по конкретен друг повод, че при „…открито
смачкване на крайната фаланга (откъм нокътя) на 4-ти пръст на лявата ръка. В
резултат, движението на горния ляв крайник на пострадалия било затруднено за
период повече от 30 дни“ е налице среднателесна
повреда - Решение № 187 от 21.01.2020 г. на ВКС по н. д. №
665/2019 г., III н. о., НК.
Също така при възприето становище по
подобен казус от страна на ЦЕЛК при МВР с наличие само на изкълчването
на малкия пръст в областта на проксималната интерфалангеална става със скъсване
на страничния лигамент на ставата, което
е наложило носенето на имобилизация на пръста за срок от 20 дни /подобно на настоящия случай/,
последвано от провеждане на
физиотерапия и рехабилитация, дори
без нарушаване
на основаната функция на ръката (хващането), е било причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. На
това основание ЦЕЛК е квалифицирала увреждането като ЛТП по смисъла на чл. 130 от НК. Но това Удостоверение на същия АО е отменено с влязло в
сила съдебно решение, тъй като съгласно заключението на
вещото лице е налице травматичен характер на увредата и последвалото от нея
затрудняване на движенията на крайника за повече от 30 дни, изискващо
възстановителен период с продължителност от около
два месеца. „Това
състояние предполага постоянно разстройство на здравето, което по своя характер
не е опасно за живота, но обуславя наличие хипотезата на чл. 129 от НК
за средна телесна повреда.“ -
Решение
№ 15514 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9803/2013 г., VI о. Настоящшият случай е много близък до този, поради което
следва да се реши аналогично. Подобно: Решение № 68 от 26.03.2019 г. на ОС -
Варна по в. н. о. х. д. № 1332/2018 г. и др.
В заключение настоящият съдебен
състав намира, че по делото не се събраха достатъчно данни, от които по
несъмнен начин да може да се установи незаконосъобразност на оспорения ИАА.
Напротив – същият е издаден от компетентен колективен орган, спазена
епроцедурата по издаването му и той отговаря на изискванията на материалния
закон и неговите основни принципи, поради което следва да се остави в сила,
а подадената против него жалба сбледва
да се остави без уважение.
С оглед изхода на настоящияправен спор и поради
направеното своевременно искане още с писмения отгомвор на жалбата от 7.02.2020
г. от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
такова следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8
от ГПК, във мвр. с чл. 144 от АПК. Предвид
фактическата и правна сложност на спора и предприетите от представителя на
ответника процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде
определено в минимален
такъв, установен в чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, а именно – 100.00 /сто/ лв.
Процесуалниятпредставител на заинтересованото лице също
енаправило своевременно искане заприсъждане на разноски, като адвокат,
представляващ М. по силата на приложено поделото адвокатско пълномощно.
Правната помощ се предоставя безплатно, т.к., както е посочено изрично,
заинтересованото лице е брат на процесуалния си представител. На основание чл. 143,
ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата заплащането на
такава се дължи, като адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение и съдът го определя
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2
и осъжда другата страна да го заплати. В случая АСГ намира за справедливо и законосъобразно да определи
възнаграждение на стойност 400.00 лв., на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от
Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 238 от ЗМВР, Административен
съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по Жалба с вх. № СДА-01-1794 от
29.11.2019 г., подадена от Областна дирекция на МВР – Габрово чрез директор –
Борислав Муеров, против Медицинско удостоверение № 190/12 от 8.11.2019 г.,
издадено от Медицински институт – МВР – Централна експертна лекарска комисия,
като неоснователно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Габрово да заплати на Медицинският институт
на МВР - лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, деловодни разноски по настоящото производство в размер
на 100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Габрово да заплати на
адвокат Г.Г.М. от САК, ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение за
оказана правна помощ при условията на
чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, в размер на
400.00 /четиристотин/ лв., за осъществено безплатно процесуално
представителство на заинтересованата страна – А.Г.М., ЕГН: **********.
На страните да се изпрати препис от настоящия съдебен
акт, в едно със съобщенията.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
подадена в 14-дневен срок от узнаването му, чрез Административен съд Габрово до
Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА