Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.07.2022 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.06. 2022 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: АНТОНИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от
съдията ТАНЕВА
т.д. № 80 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че ищците С.А.Д., Т.Д.С. и Д.А.С. са наследници на загиналия вследствие
на ПТП А.С.С., на 61 г.
На 12.12.2018 г.
около 09:50 ч., по **се е движил л.а, „***“ с peг. № ***, управляван от К.К.С.,
който нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с л.а. „***“ с
peг. № ***, управляван от А.С.С.. В резултат на катастрофата загинал А.С.С..
По случая е
образувана пр.пр. 2912/ 2018 г. по описа на ОП - Стара Загора, производството
по което към момента не е приключило. Посочва се, че причина за настъпилото
произшествие са допуснатите от К.К.С. нарушения на правилата за движение по
пътищата. В конкретния случай за него били налице определени, фиксирани в
закона задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С
оглед на изложеното ищците считат, че в случая съществува пряка причинна връзка
между деянието на К.К.С. и настъпилите обществено опасни последици -
причинената смърт на А.С.С..
За увреждащия л.а. „***“
с peг. № ***, управляван от К.К.С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
з.п. № BG/30/118002490900/ 21.08.2018 г., със срок на валидност една година,
считано от 13.09.2018 г. до 12.09.2019 г. със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000
000 лв., за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2018 г.
В конкретния случай,
съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците предявили претенциите си за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД ,ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, като представили всички документи, с които разполагат. С обратна разписка
от 14.01.2019 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие. По случая
са образувани щети № 0801-000279/ 2019-01, 02, 03. По заведените претенции към
настоящия момент ответникът не е изплатил обезщетения. С оглед на изложеното,
ищците предявят претенциите си за плащане пред съда.
В резултат на
процесното ПТП загинал А.С.С., който е получил тежки несъвместими с живота
телесни увреждания. Починалият е бил мъж в работоспособна възраст и много добро
здравословно състояние. Бил е много деен и активен за възрастта си, като винаги
се е занимавал с нещо. А. е бил опора за своето семейство, грижил се е
всеотдайно за него и винаги е помагал на своите близки и роднини, когато са
били в нужда.
Посочва се, че Т.С., С.Д.
и Д.С. са съответно съпруга и деца на А. и те изживяват изключително тежко
загубата на своя съпруг и баща. Неочакваната смърт била съкрушителна за тях и
предизвикала неописуеми душевни страдания в тях. Отношенията по между им са
били изпълнени с чувство на много обич, уважение, силна привързаност и
подкрепа. Т. и А.С.създали сплотено и задружно семейство, като живеели в много
обич и разбирателство. Имали са общи планове за бъдещето и не са допускали, че
нещо може да ги раздели. Искали заедно да посрещнат и изживеят своите старини,
помагайки си един на друг, както винаги са правили. За съжаление обаче Т.
загубила своя съпруг и спътник в живота в момент, когато най-много се нуждае от
неговата подкрепа. Посочва се, че тя е на възраст, в която човек трудно успява
сам да се справи с предизвикателствата на живота и именно тогава съпружеската
помощ и опора са най-необходими и следователно тяхната липса се усеща
най-силно. Смъртта на А. С. предизвикала много скръб и болка и в неговите деца
- С. и Д.. Те загубили завинаги човека, който ги е отгледал, възпитал и
подготвил да вървят достойно по житейския си път. Той е бил техен пример за
подражание, модел, който да следват и към който да се стремят при създаването
на техните семейства. Посочва се, че моралните страдания от неочакваната и
несвоевременна загуба на ищците били огромни и неописуеми и ще ги съпътстват
през целия им живот. Загубата на техния съпруг и баща се отразило изключително
негативно на здравословното и емоционалното им състояние, търпят много болки и
страдания във връзка с причинената смърт. Никой не очаквал смъртта му и поради
тази причина несвоевременната загуба е огромен шок и трагедия за семейството.
Тази болка не можела да бъде компенсирана с нищо.
Предвид изложеното, е
направено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на ищците обезщетения, както следва:
- на Т.Д.С. - сумата
от 26 000 лв., частичен иск от сумата от 180 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие смъртта на нейния съпруг;
- на Д.А.С. - сумата
от 26 000 лв., частичен иск от сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие смъртта на неговия баща;
- на С.А.Д. - сумата
от 26 000 лв., частичен иск от сумата от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, вследствие смъртта на нейния баща;
Претендира се законна
лихва върху всяка една от сумите, считано от 19.12.2018 г. до окончателното им
изплащане.
Направено е искане за
присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като пълномощникът на ищците е регистриран
по ЗДДС, като моли съда да счита настоящата молба за списък на разноски.
В законния срок, от
ответника е подаден отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Твърди се, че ПТП не е настъпило по
описания в исковата молба механизъм, а така предявеният с исковата молба размер
на обезщетението е прекомерно завишен. Посочва се, че по случая тече досъдебно
производство по описа на РУ Казанлък, което не е приключило, поради което на
този етап причините за ПТП остават неизяснени.
Заявява се на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД възражение за съпричиняване във вредите от
пострадалия, като се твърди, че А.С.С. не е използвал предпазен колан, с който
е бил фабрично оборудван л.а. марка „***“, модел „80“, в който е пътувал като
водач, съгласно изискването на ЗДвП (виж чл. 137а и следващите от ЗДвП),
предвид което действията му са в пряка причинна връзка с настъпилите телесни
увреждания и леталния изход. Като последица от неизползване на предпазен колан
той е наранен от свободното движение на тялото си в купето на автомобила и
понесените удари от тъпи интериорни части на автомобила, евентуално твърдим, че
смъртта е настъпила в следствие
на изпадане на тялото му от купето на автомобила. Твърди се, че случай, че А. С.
беше използвал предпазният колан телесните увреждания щяха да бъдат с по-малка
интензивност и обем и нямаше да доведат до смърт.
Също така се
твърди, че А. С. не е подал ляв
светлинен пътепоказател при предприемане на маневра „ляв завой“ (вж. чл. 26
от ЗДвП) и не се е уверил, че може да предприеме безопасно маневрата, така, че
тя да бъде съобразена с движението на другите участници по пътното трасе като е
това е създал допълнителна предпоставка за реализиране на процесното ПТП и е
допринесъл директно за същото.
Твърди се,
че горецитираните изисквания на закона, относно поставяне на предпазен колан и
задължение за подаване на светлинен пътепоказател при предприемане на манервра
са били нарушени, което е в пряка причинна връзка е настъпилия вредоносен
резултат.
Оспорва се изразената силна
личностна и емоционална връзка между А.С.С. и неговите син, дъщеря и съпругата
му. Фактът на
определена роднинска връзка между ищците и починалия не се счита за
единственото основание за дължимост на обезщетение. Сочи се, че от значение е естеството на
отношенията приживе между загиналия и правоимащите лица, тъй като обезщетение
за неимуществени вреди се присъжда само на лица, които са били в трайни близки
отношения със загиналия и неговата смърт е породила болки и страдания,
негативни емоционални изживявания, които следва да бъдат обезщетени.
Оспорва се
предявения иск и по размер, счита се, че същият не може да бъде обоснован по
никакъв начин. В този смисъл се прави възражение за прекомерност на
претендираните обезщетения от всеки един от ищците, като се счита, че размера
на претендираната сума не е съобразен със социално-икономическите условия в
страната. Предвид това се счита, че претендираните обезщетения не са
справедливи, а същите са неморално завишени, накърняват общественото разбиране
за справедливост и биха се превърнали в източник на неоснователно обогатяване,
ако бъдат уважени в този размер, а не това е целта на обезщетението за
неимуществени вреди.
Възразява се
и срещу искането да бъде присъдена законна лихва от 19.12.2018 г., защото
увреденият не изпълнил законовото си задължение да уведоми застрахователя
относно банковата си сметка, а също така не предоставил всички необходими
документи, въз основа на които застрахователят да има възможността да прецени
всички релевантни за случая обстоятелства. В конкретния случай дружеството било
сезирано с искане за изплащане на застрахователни обезщетения е писмена
застрахователна претенция. Тъй като същата не била придружена от всички
документи, имащи значение за установяване на основателността на претенциите и
техния размер. От адв. **били изискани допълнително документи с писмо, изх. №
465/06.02.2019 г. От второ уведомление до адв. **с изх. №4474/22.11.2019г. е
видно, че и към този момент не са изпратени исканите допълнителни документи,
както и данни за банкова сметка ***о, отговарящо на изискванията на чл. 380 от КЗ. По този начин застрахователят бил поставен в невъзможност относно
изпълнението на своето законно задължение. Ето защо считат, че претенцията за
лихва не следва да се уважава поради неизпълнението на императивното
задължение. Още повече, в този случай от неспазването на гореспоменатото
задължение следвала законова санкция, а именно: „пострадалият изпада в
хипотезата на забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД“.
Не се
оспорва съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица
Гражданска отговорност" при автомобилистите № BG/30/118002490900 сключена
със „ЗАД ***“ АД относно процесния лек автомобил.
Оспорват се
следните обстоятелства:
1. Изключителната вина на водача на лек
автомобил марка „**“, модел „**“ К.С., като твърдим в рамките на възражението
за съпричиняване, че вина за пътния инцидент има и пострадалия А. С., който с
поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносните последици от
произшествието поради неизползване на предпазен колан и лисата на преценка за
движението на заобикалящите го ППС-та.
2. Противоправността на действията на водача К.С..
3. Причинно-следствената
връзка между действията на водача и настъпилите вреди.
4. Механизмът на ПТП, описан в исковата
молба, според който К.С. е нарушил правилата за движение по пътищата.
5. Твърдението, че ищците са получили
психически травми от ПТП.
6. Оспорва размера на претенциите за
неимуществени вреди като прекомерно завишени.
7. Оспорва преживените болки и страдания на
ищците.
8. Оспорва наличието на дълбока емоционална
връзка между ищците и починалия техен наследодател.
С допълнителната искова молба, ищците
поддържат изцяло подадената искова молба, като дават становище по възраженията
на ответника ЗАД ,***“, направени с отговора на исковата молба.
Заявяват, че
исковата молба е редовна и подлежи на разглеждане. Посочва се, че въпреки въведеното
изискване в ГПК за представяне на банкова сметка ***, законът не свързва
неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с нередовност на
исковата молба, каквато твърди ответника.
С оглед
обстоятелството, че ответното дружество признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна
полица „Гражданско отговорност“ за л.а.“***“, е направено искане на основание
чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът да обяви това обстоятелство за безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
Оспорват се
всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни
и недоказани.
Заявява се,
че оспорванията на вината на водача на л.а. “** ***“ К.С., извършеното от него
противоправно деяние и механизма на настъпилото ПТП от страна на ответника, са
неоснователни.
Посочва се,
че механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като
такъв не подлежи на доказване в настоящето производство. Представеният по
делото Констативен протокол за ПТП, представлява официален свидетелстващ
документ и се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са
участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли
пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието.
Предвид и
факта, че вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената
презумпция за вина, се счита, че не е в тежест на ищците да доказват
обстоятелства от механизма.
Във връзка с
възражението на ответника относно вината на водача С., се посочва, че в
гражданското право за да се приеме, че има вина по см. на чл.45 от ЗЗД, не се
изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело.
За
неоснователни се считат и възраженията на ответното дружество за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия. Посочва се, че от представените
писмени доказателства няма данни, от които да се направи извода, че починалият,
е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат. Нещо повече, видно от Протокола за оглед
на местопроизшествието водача на л.а. „***“, А. С. е бил с поставен предпазен
колан. Предвид изложеното, считат, че искането на ответника за намаляване на
определеното обезщетение на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, следва да се устави
без уважение.
За
неоснователно се счита оспорването на правото на обезщетение на ищците за
причинените им неимуществени вреди, както и настъпването на такива за тях
следствие смъртта на А. С., и възникналата между тях и починалия дълбока и
емоционална връзка.
Поддържа се,
че ищците са от кръга на лицата имащи право на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, посочен в Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
За
неоснователно се счита и възражението относно претендиралите размери на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Поддържа се, че същите са
съобразени от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените
неимуществени вреди на ищците, а от друга страна, с лимита на отговорност на
ответника за 2018 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този
вид.
Неоснователно
и незаконосъобразно ответникът оспорвал искането за присъждане на лихви.
Поддържа се, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното
увреждане. Посочва се, че съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, задължението за изплащане
на застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното
събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Тъй като за делинквента е
установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на
настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят
не оспорва, че това задължение е изпълнено, се счита, че за застрахователя
възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така,
както е посочено в исковата молба - 19.12.2018 г.
Евентуално се
претендират лихвите за забава върху претендираните суми за плащане от
17.01.2019 г., за която дата са представени доказателства, че от ищците е
постъпило уведомление до застрахователя, което не се оспорва от него.
Оспорва се
изложеното от ответника във връзка с дължимостта на лихвите за забава. Развиват
се съображения, че непредставената банкова сметка ***ика в обективна
невъзможност да определи и изплати обезщетение на ищците. Твърди се, че до
настоящия момент ответното дружество не е предложило никакво плащане. Освен
това, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ, застрахователят имал право да получи
необходимата информация, съхранявана от органите на МВР, разследващите органи,
другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения и от
лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелствата за
установяване на застрахователното събитие и причините от него, както и да
получава заверени преписи от документи. Счита се, че ако за произнасяне на
ответника са му били нужни още документи, то той е имал правото и възможността
да се снабди с тях и при желание да се произнесе по предявената претенция, като
определи справедливо обезщетение.
С отговора на допълнителната искова молба
се поддържат всички оспорвания и искания, направени с първоначалния отговор.
Оспорват се
твърденията на ищците, че механизмът на ПТП не бил част от непозволеното
увреждане. Заявява се, че същият е ключовото събитие, което следва да се изясни
в настоящото производство, въз основа на което ще стане ясно как е възникнало
ПТП и каква е от техническа гледна точка причината за същото.
За
необосновано се счита и твърдението, че констативният протокол за ПТП се
ползвал с материална доказателствена сила относно това допуснато ли е нарушение
на правилата за движение, тъй като автоконтрольорът не е пряк очевидец на
възникването произшествието, поради което протоколът за ПТП не би могъл да
съдържа никакви обвързващи съда и страните изявления по правните въпроси за
допуснатите нарушения на правилата за движение от двамата участници в
произшествието.
С определение от 11.05.2022 г. по
делото е допуснато увеличение на
предявените искове, както следва:
- на Т.Д.С., вместо за 80 000 лв., да се счита предявен за сумата 200 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на
съпруга й А.С.С.;
- на С.А.Д., вместо за 80 000 лв., да се счита предявен за сумата от 180 000
лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на баща й А.С.С.;
- на Д.А.С., вместо за 80 000 лв., да се счита предявен за сумата от 180 000 лв., представляващи обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от смъртта на баща му А.С.С..
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Страните не спорят, че на 12.12.2018 г. е реализирано ПТП между л.а, „***“
с peг. № ***, управляван от К.К.С. и л.а. „***“ с peг. № ***, управляван от А.С.С..
По случая е образувана пр.пр. 2912/ 2018 г. по описа на ОП - Стара Загора.
Ответникът
признава, че е налице валидно застрахователно правоотношение по силата на
застрахователна полица Гражданска отговорност" при автомобилистите №
BG/30/118002490900 сключена със „ЗАД ***“ АД относно процесния лек автомобил
Не се оспорва и обстоятелството, че ищците С.А.Д.,
Т.Д.С. и Д.А.С. са съответно съпруга и деца на загиналия вследствие на ПТП на
12.12.2018 г. А.С.С., на 61 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците
са предявили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред „ЗАД
***“ АД, получена от застрахователя на 17.01.2019 г., видно от известие за
доставяне № ИД PS 6100 00FC40 J, по която са образувани щети №
0801-000279/2019-01; № 0801-000279/2019-02; № 0801-000279/2019-03.
От писмо № 4474/22.11.2019 г. се установява, че „ЗАД
***“ АД гр. София е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се
установява, че механизмът на ПТП е следния: на 12.12.2018 г. по път 1-6, около
09:50 ч в посока от запад на изток, от гр. К.към гр. М. със скорост около 18
км/ч се е движил л.а. ***, с peг. № *** и водач А. С.. В същото време, в същата
посока, зад него се е движил л.а. ** с peг. № *** и водач К.С.. Скоростта му на
движение била около 105 км/ч, а опасната му зона за спиране около 88,80 м.
Водачът на л.а. ** е предприел маневрата „изпреварване“ на около 81,80 м от
мястото на удара, в зоната на действие на пътен знак В 24 - „Забранено е
изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“. На км
320+800, водачът на л.а. *** е предприел маневрата „завиване наляво“ и на около
0,40 - 0,45 м северно от северната граница на платното за движение и на около
39 м западно от линията на ориентира- Ор е настъпил кос-страничен удар между
двете МПС. Ударът е настъпил с предна лява част на л.а. ** в лява странична
част на л.а. ***, в областта на левите врати. Към момента на удара надлъжната
ос на л.а. ** е била разположена косо на около 3° вляво спрямо надлъжната ос на
платното за движение, а надлъжната ос на л.а. *** е била на около 29° градуса
вдясно спрямо надлъжната ос на платното за движение. В резултат на удара л.а. ***
се е завъртял наляво около вертикалната си ос и движейки се
ротационно-транслационно е изминал около 21,30 м, след което се е установил на
местоположението в което е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната
скица. След удара, л.а. ** е продължил движението си напред, като след известно
време е променил траекторията си на движение в посока югоизток. Изминал е около
35 м, след което се е установил на местоположението в което е описан в протокола
за оглед и нанесен в мащабната скица. Вследствие на ПТП пътуващите в двата
автомобила са получили травматични увреждания, като тези на водача на л.а. ***
са се оказали несъвместими с живота.
Тъй като в материалите по делото няма данни водачите
на двата автомобила да са задействали спирачната система, скоростта на движение
на двете МПС преди ПТП е същата както скоростта им в момента на удара.
Скоростта на л.а. ** преди ПТП и към момента на удара
е била около 105 км/ч.
Скоростта на л.а. *** преди ПТП и към момента на удара
е била около 18 км/ч.
Опасната зона за спиране на л.а. ** за скоростта му на
движение от 105 км/ч е S0 = 88,8 м.
Опасната зона за спиране на л.а. ** при движение с
максимално допустимата за този участък скорост от 90 км/ч е S0 % = 69 м.
Лек автомобил *** не е снабден фабрично с въздушни
възглавници.
Лек автомобил *** е фабрично оборудван с триточкови
инерционни предпазни колани за всички места на пътниците и за водача.
В материалите по делото няма данни левия светлинен
пътепоказател на л.а. *** да е бил неизправен към момента на възникване на ПТП
и дали е бил включен към момента на удара.
В приложените по делото копия от ДП №284-ЗМ 1491/2018
г„ по описа на РУ Казанлък, водача на л.а. ** твърди, че л.а. *** е бил
паркиран най-вдясно на пътното платно, като част от автомобила е била в
банкета, а другата част на платното за движение.
Причините за възникване на ПТП са:
Субективните действия на водача на л.а. ***, който
преди да предприеме маневрата „завиване наляво“ не се е убедил, че няма да
създаде опасност за движението на движещия се след него л.а. **, като се
съобрази с положението, посоката и скоростта му на движение и при извършване на
маневрата „завиване наляво“, свързана с навлизането му в съседна пътна лента,
не пропуснал л.а. **, който се е движил по нея.
Субективните действия на водача на л.а. **, който е
предприел маневрата „изпреварване“ в зоната на действие на пътен знак В 24 -
„Забранено е изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и
мотопеди“.
В материалите по делото няма данни за технически
повреди на двете МПС, станали повод за ПТП.
Съгласно протоколите за оглед на ПТП маркировката в
района на ПТП е следната:
Хоризонтална маркировка:
-до 162,10 м западно от линията на ориентира
разделителната линия е единична прекъсната тип „M3“.
-от 162,10 м западно от линията на ориентира до 86.2 м
западно от линията на ориентира разделителната линия е единична непрекъсната,
тип „М1“.
-от 86,20 м западно от линията на ориентира до 19,90 м
западно от линията на ориентира разделителната линия е единична прекъсната, тип
„M3“.
Вертикална маркировка:
-на 162,10 м западно от линията на ориентира на южния
банкет е наличен пътен знак В 24 - „Забранено е изпреварването на МПС с
изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“.
-на 90,90 м западно от линията на ориентира на южния
банкет е наличен пътен знак А 28 - „Кръстовище с път без предимство отляво“.
Произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието, при условията на нормална видимост, на сух, прав и равнинен пътен
участък, покрит с дребнозърнест запазен асфалт без неравности.
Видно от приложения по делото огледен протокол и
по-точно в частта вътрешен оглед, е описано, че предпазния колан на водача е
срязан, което означава, че към момента на произшествието пострадалият е бил с
поставен обезопасителен колан и той е бил срязан при изваждането на тялото на
пострадалия и откарването му с линейка до ФСМП гр. К.за оказване на медицинска
помощ.
Значението на предпазния колан по принцип е да се
избегне придвижването на тялото в посока напред и да се предотвратят увреждания
от детайли в купето по предната повърхност на тялото. В конкретният случай с
оглед механизма на пътнотранспортното произшествие, е налице ляво страничен
удар със значителни деформации в областта на двете леви врати и колонката между
тях. Предпазния колан, при страничен удар какъвто е налице при процесното ПТП,
не възпира тялото от придвижването му в странични направления.
При извършената аутопсия са установени травматични
увреждания в областта на гръдния кош по ляво, дясно страничните и задните
повърхности на гръдния кош и корема, изразяващи се в счупване на ребра —
двустранно, контузия на двата бели дроба, разкъсвания на паренхима на левия бял
дроб, набиране на кръв в лява плеврална кухина, разкъсване на слезката,
разкъсване на капсулата на десния лоб на черния дроб и набиране на кръв в
коремната кухина. Тези увреждания са получени при придвижване и сблъсъка на
тялото на пострадалия първоначално в ляво към посоката на удара и последващо
придвижване в обратна посока. Няма данни за изпадане на пострадалия извън автомобила.
Към делото е приложено копие от Протокол за извършено
химическо лабораторно изследване /химическа експертиза/ № 296/17.12.2018 г., от
където е видно, че в кръвта на А. С. е установено наличие на етилов алкохол в
количество - краен резултат - 0,425 промила.
Установеното количество алкохол отговаря на
субклинична степен на алкохолно опиване. Тази степен на алкохолно опиване може
да се установи само със специални психомоторни тестове и при нея се наблюдава
отслабване на фините координационни движения.
Смъртта на А. С. е настъпила на 12.12.2018 г. в 11,30
часа в Спешен център гр. Казанлък.
В конкретният случай, както беше посочено по-горе се
касае за ляво страничен удар на автомобила който е управлявал пострадалия и
травматичните увреждания биха били идентични по обем и интензитет както с
поставен, така и без поставен обезопасителен колан.
Водачът на л.а. ** е предприел изпреварване на около
81,80 м от мястото на удара, в зоната на действие на пътен знак В 24 -
„Забранено е изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и
мотопеди“ и в участък от пътя, където разделителната линия между двете пътни
ленти е непрекъсната. Маневрата „изпреварване“ е технически неправилно
предприета от водача на л.а. **.
Мястото на удара се намира на северната асфалтова
отбивка. Към момента на удара л.а. *** е заемал част от северната пътна лента,
като от задните му състави до разделителната линия е имало свободен коридор с
ширина от около 3,20 м, а от задните му състави до южната граница на платното
за движение е имало свободен коридор с ширина от около 7,31 м.
ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. ** не бе
предприел тази маневра и бе променил траекторията на движение на автомобила
така, че да премине вдясно от задните състави на л.а. ***.
Водачът на л.а. ** не е имал техническата възможност
да предотврати ПТП при скоростта си на движение от 105 км/ч като предприеме спиране
в момента на пресичането на разделителната линия от л.а. *** в момента, в който
водача на л.а. *** е предприел маневрата „завиване наляво“ от най-южната част
на пътното платно.
От показанията на свидетелите В.С.М.– С., Б.Ю.Х. Д.Л.М.и З.М.Г.се установява, че починалият е бил
любящ баща и съпруг, бил опора за цялото семейство. Осигурявал е финансовата
издръжка на семейството. Описват го като работлив, отзивчив човек, който е
помагал на всеки в селото при нужда. Събирал е цялото семейство почивните дни и
са канели гости. Твърди, че синът е живял заедно в едно домакинство с него, а
дъщеря му е била омъжена. Посочва, че съпругата на пострадалия е пенсионерка.
Сочи се, че ищците тежко понасят загубата на своя близък и животът им е
променен, като съпругата му не излиза навън.
От показанията на свидетеля К.К.С. се установява, че същият е управлявал л.а. ,, ** 220 ЦДИ‘‘,
пътувайки от К.в посока М.. Твърди, че на
разклона за овчарниците за М. непосредствено преди ПТП л.а. *** е бил в покой в
най-дясната част на платното за движение спрял паркиран половината в банкета
вдясно и половината в платното за движение без светещи габарити, фарове,
аварийни.. Сочи, че е забелязал л.а. ,,***‘‘ от 100-150 м. Тъй като част от
автомобила е бил в платното на движение на л.а. ,, ** 220 ЦДИ‘‘, водачът подал
светлинен сигнал за изпреварване, при което л.а. ,,***‘‘ предприел маневра
обратен завой е позициониран перпендикулярно на платното за движение. Твърди,
че л.а. ,,***‘‘ е бил спрян непосредствено до дясната мантинела.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП
–12.12.2018 г. за лек автомобил марка „***“ с peг. № ***,
управляван от К.К.С. е налице застраховка “Гражданска отговорност №
BG/30/118002490900 сключена със „ЗАД ***“ АД относно процесния лек автомобил.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото
право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са
предявили претенцията, която е получена от застрахователя с обратна разписка на
17.01.2019 г. за изплащане на обезщетения пред „ЗАД ***“ АД, гр. София.
По случая са
заведени щети №
0801-000279/2019-01; № 0801-000279/2019-02; № 0801-000279/2019-03, по които е
налице отказ от страна на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение.
На следващо
място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
Видно от заключението на комплексната автотехническа и
медицинска експертиза техническите
причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. ***,
който преди да предприеме маневрата „завиване наляво“ не се е убедил, че няма
да създаде опасност за движението на движещия се след него л.а. **, като се
съобрази с положението, посоката и скоростта му на движение и при извършване на
маневрата „завиване наляво“, свързана с навлизането му в съседна пътна лента,
не пропуснал л.а. **, който се е движил по нея.
Субективните действия на водача на л.а. ,,**‘‘, който
е предприел маневрата „изпреварване“ в зоната на действие на пътен знак В 24 -
„Забранено е изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и
мотопеди“.
С оглед изложеното съдът намира, че с това поведение
водачът на лекия автомобил ,,**‘‘, е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват и са длъжни при движението си да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, като са длъжни да контролират във всеки момент ППС,
което управляват.
В разпоредбата на чл. 77 ал.1 от ППЗДвП - „(1) Водач, който
има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма забрана за
маневрата, че няма да застраши останалите участници в
движението и преди да започне маневрата да подаде своевременно
ясен и достатъчен за възприемане сигнал“ - като е започнал и извършил маневра
„изпреварване“ при наличието на забрана, въведена с пътен знак „В 24“ -
„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“.
Нарушена е и разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП - „(1) При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/ч. - Категория В - извън
населено място - 90 км/ч.” - като е управлявал лекия автомобил със скорост от
105,5 км/ч., която превишава разрешената скорост за конкретния пътен участък от
90км/ч.;
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите
нарушения на водача на л.а. ,,**‘‘ са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД
не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на исковете за неимуществени вреди,
съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
По отношение на Т.Д.С.:
Съдът съобрази отношенията между ищцата и пострадалия,
които са били съпружески, сплотени и любящи. Загубата на любим човек е винаги
болезнено събитие, но в случая ищцата е лишена не само от съпруга си, но и от партньор, участващ активно в семейния
живот. Ищцата е лишена от моралната подкрепа и грижа, която пострадалият е
проявявал към нея като партньор и баща на децата. Не без значение е и факта, че
същият е помагал финансово в издръжка на семейството.
Съдът като взе предвид претърпените от ищцата болки и
страдания, приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди,
вследствие смъртта на нейния съпруг е в
размер на по 120 000 лв.
По отношение на С.А.Д. и Д.А.С.:
В случая, съдът взе предвид, изключително близките отношения
между ищците и техния баща, с който са
поддържали постоянни и топли отношения. Привързаността била силна и взаимна, съществували
отношения на обич и разбирателство, характерни за връзката между родител и
дете, силна духовна близост и уважение. Чувството на безпомощност пред
безвъзвратното отнемане на бащата е непреодолимо и скръбта е неизмерима и
причинява неимоверни страдания. Съдът счита, че несъмнено загубата на родител и
то по такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки и страдания и
прави преждевременната му загуба особено тежка. Връзката “баща – деца” освен
кръвна е и емоционална и житейски предполага, че физическата загуба на бащата
би причинила в голяма степен страдания на неговите деца.
Ето защо, съдът като взе предвид претърпените от
ищците болки и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищците вследствие на смъртта на техния баща е в размер на 100 000 лв. за всеки
един от тях.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от страна на вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването
на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за
настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка
между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Съпричиняването по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
От заключението на
комплексната автотехническа и медицинска експертиза се установява, че
към момента на произшествието пострадалият е бил с поставен обезопасителен
колан и той е бил срязан при изваждането на тялото на пострадалия и откарването
му с линейка до ФСМП гр. К.за оказване на медицинска помощ.
Към делото е приложено копие от Протокол за извършено
химическо лабораторно изследване /химическа експертиза/ № 296/17.12.2018 г., от
където е видно, че в кръвта на А. С. е установено наличие на етилов алкохол в
количество - краен резултат - 0,425 промила.
В чл. 5, ал. 3 от ЗДвП е посочено, че на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
От горното следва, че движението на пострадалият по
пътното платно е било правомерно, разрешено от закона, тъй като обществената
опасност при концентрация на алкохол в кръвта под 0,5 промила е ниска и
законодателят е преценил, че такава концентрация на алкохол не влияе на
уменията и концентрацията на водачите на всички пътни превозни средства,
включително и моторни такива.
От заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза се
установява, че субективните действия на водача на л.а. ***, който
преди да предприеме маневрата „завиване наляво“ не се е убедил, че няма да създаде
опасност за движението на движещия се след него л.а. **, като се съобрази с
положението, посоката и скоростта му на движение и при извършване на маневрата
„завиване наляво“, свързана с навлизането му в съседна пътна лента, не
пропуснал л.а. **, който се е движил по нея.
Съгласно чл. 37,
ал. 2 от ЗДвП водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или
надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни
средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.
Пострадалият е нарушил чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, но
следва да бъде отчетен факта, че неспазването на чл. 20, ал. 1 и
ал. 2 ЗДвП
означава непроявена дължима грижа от страна на водача на увреждащия лек
автомобил - фактор, който обуславя и правен извод, че приносът му превишава
значително този на пострадалия. Следователно е налице принос на увреденото
лице, който не е тъждествен на приноса на делинквента и следва да бъде
определен на 20 %.
Поради изложеното и според
приетото съотношение на съпричиняване на вредата от пострадалите лица на ищците
е дължима сума, както следва:
По отношение на Т.Д.С.
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 96 000
лева, като за сумата над 96 000 лева до претендираните 200 000 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на С.А.Д. и Д.А.С. обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 80 000 лева за всеки
един от тях, като за сумата над 80 000 лева до претендираните 180 000
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в
рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В случая
ищците претендират лихва за забава от 19.12.2018 г. От представените
доказателства се установява, че на 17.01.2019 г. ответното дружество е уведомено за настъпване
на застрахователното събитие. Следователно съдът като съобрази горепосочените
разпоредби приема, че 17.01.2019 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява
лихва за забава, като за период от 19.12.2018 г. до 17.01.2019 г. искът за законна лихва следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие
е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има
право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. –830 лв.
плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ за Т.Д.С. е в размер на
3 410 лева, а за С.А.Д. и Д.А.С.
е в размер на 2 930 лева за всеки един от тях.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила
дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна
адвокатска помощ на ищците е в размер на 4 092 лева с ДДС за Т.Д.С. и в
размер на 3 516 лева с ДДС за С.А.Д. и Д.А.С. за всеки един от тях,
съразмерно уважената част от иска.
Ответното дружество е представлявано от юрисконсулт,
като съдът счита, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в
размер на в размер на 400 лева, съгласно чл. 25 от Наредба за заплащане на
правна помощ, което не се явява прекомерно с оглед възражението по чл. 78, ал.
5 от ГПК от страна на ищците.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да
заплатят на ответника разноски в размер на 1030,88 лева, съразмерно отхвърлената част от
иска.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗК ,,ЛЕВ
ИНС“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1407, район „Лозенец”, бул. „Черни връх“ № 51Д следва да бъде осъден да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 10 240 лв.
за държавна такса.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД " ***" АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. *******да заплати на Т.Д.С., ЕГН **********
*** сумата от 96 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
смъртта на нейния съпруг,
настъпила при ПТП на дата 12.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от
17.01.2019 г. до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за причинените й неимуществени вреди за сумата над 96 000 лева до претендираните 200 000 лева, както и
искането за законната лихва за периода от 19.12.2018 г. до 17.01.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД " ***" АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. *******да заплати на С.А.Д. с ЕГН **********
***,,******* и Д.А.С. с ЕГН ********** *** на всеки един от тях сумата от
80 000 лева, представляваща обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
смъртта на техния баща,
настъпила при ПТП на дата 12.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от
17.01.2019 г. до окончателното и
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за причинените им неимуществени вреди за сумата над 80 000 лева до претендираните 180 000 лева за всеки един от тях, както
и искането за законната лихва за периода от 19.12.2018 г. до 17.01.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД " ***"
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******да заплати на адв. П.К. от
САК със съдебен адрес:***, офис № 0 адвокатско възнаграждение в размер на 3 410 лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска
помощ на Т.Д.С. и сумата
от 2 930 лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ на С.А.Д. и Д.А.С.
за всеки един от тях, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.Д.С., ЕГН ********** ***, С.А.Д. с ЕГН ********** ***,,******* и Д.А.С.
с ЕГН ********** *** да заплатят на ЗАД " ***" АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. *******сумата от 1030,88 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД " ***"
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 10 240
лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :