О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№1471
гр.
Бургас, 04.12.2019 г.
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговска колегия, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Диляна Йорданова
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 300 по описа за 2019година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от П.Д.К., чрез адв. Б.Е. ***, съдебен адрес ***, с която са предявени искове с правно основание чл.
226 от КЗ /отм./вр. пар.22 от КЗ срещу ответника ДЗИ Общо застраховане АД, с
адрес на призоваване и съобщения гр. София, ул. Георги Бенковски №3 за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на виновно причинена смърт на неговия брат Георги Д.К. на 25.07.2014г., на път №53911 в посока от с.
Аспарухово към с. Сърнево, при управлението от виновния водач Николай Русев
Канев на лек автомобил марка БМВ, модел 318И, ДК№А212КР, застраховане при
първия ответник със застрахователна полица №0611400292221, със срока на
валидност 09.01.2014г. до 08.01.2015г. , ведно със законната лихва от датата на
деликта - 25.07.2014г. до окончателното плащане. При условията на евентуалност срещу ответника
Гаранционен фонд, с адрес на призоваване гр. София, ул. Граф Игнатиев№2 се
претендират същите вземания на основание чл. 288, ал.1, т.2,б “а“ от КЗ /отм./
В исковата молба се твърди, че на 25.07.2014г. , на
път №53911 в посока от с. Аспарухово към с. Сърнево е настъпило ПТП с участието
на лек автомобил марка БМВ, модел 318И, ДК№А212КР, в който е пътувал братът на
ищеца Георги К. на предната седалка,
като вследствие на инцидента автомобилът се е блъснал в крайпътна
стационарна цистерна за вода и той е починал. Посочва се, че по време на произшествието л.а. БМВ е
бил управляван от Николай Русев Канев, който се движил със скорост от 123
км./ч., която е над допустимата за
пътния участък от 90 км./ч. Ищецът излага, че другите спътници в автомобила,
които са пътували на задната седалка са били Божидар Недев Недев и Елена
Христова Георгиева, като след сблъсъка и четиримата са починали на място.
Изнася данни, че в хода на производството е било образувано досъдебно
производство №07-385/2014г. по описа на РУ Карнобат, което е било прекратено,
като подробно описва възприетия по същото механизъм на ПТП. Счита, че причината
за възникналото ПТП е изцяло субективна и се дължи на поведението на виновния
водач Николай Канев, като погрешно по първоначалната авто-техническа експертиза
по досъдебното производство е направен извода, че автомобилът е бил управляван
от Георги К., като в тази връзка анализира приобщения по досъдебното
производство доказателствен материал. В исковата молба се посочва, че приживе ищецът и починалия му брат
са живели в едно домакинство и са били в много близки отношения, постоянно са
били заедно и са си споделяла всичко. Твърди се, че през 2004г. майка им
Снежана Стоилова се разделя с техния баща Димитър К. и те заедно отиват с нея
да живеят в родната й къща в село Черково. Липсата на баща според ищеца е
засилила връзката помежду им и те са станали неразделни. През 2006г. майката е
започнала да живее на семейни начала с Георги Ненчев и двамата братя са
заживели в неговата къща в с. Сърнево, като пострадалият при ПТП Георги е
започнал все повече да се грижи за по-малкия си брат П.. Ищецът заявява, че
смъртта на брат му се е отразила много пагубно върху неизградената му и слаба
психика, като към този момент той е бил на 14 години, отказвал да говори в
продължение на една година, затворил се в себе си, прекъснал образованието си и
спрял да ходи на училище. Основава пасивната материална легитимация на първия
ответник – застраховател с твърдения, че към датата на увреждането автомобилът,
реализирал процесното ПТП, е бил застрахован по валидна застраховка „гражданска
отговорност“ при ДЗИ Общо застраховане АД, като независимо, че застраховката е
била прекратена поради невнасяне на дължима поредна вноска, застрахователят не
се освобождава от отговорност при неизпълнение на това задължение. При
условията на евентуалност, в случай, че не са налице основания за ангажиране
отговорността на първия ответник, намира, че пасивно материално отговорен да
отговаря по иска е втория ответник по реда на чл. 288, ал.1, т.2,б “а“ от КЗ
/отм./ Позовава се на ТР 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, съгласно което материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са по
изключение и лица извън кръга в П-Пл
№4/1961г. и П-Пл. №5/1969г. на ВС, създали трайни и дълбока емоционална връзка
с починалия, които търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Намира, че разпоредбата на пар.96, ал.1 от ЗИДКЗ, определяща размер на
обезщетение от 5000 лева до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на
методика по чл.493а, ал.2 от КЗ противоречи на действащото право на ЕС,
уреждащо застрахователните отношения и по-точно на Директива№2009/103ЕО на ЕП
на Съвета на ЕС. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника ДЗИ Общо застраховане ЕАД, с който на първо място се парви възражение, че исковата
молба е недопустима, тъй като застрахователят не е бил предварително сезиран по
реда на чл. 380 от КЗ. По същество предявеният иск с правно основание чл. 226
от КЗ/отм./ се оспорва по основание и размер, като се прави възражение, че ищецът
не е легитимиран да претендира неимуществени вреди, тъй като това според ТР 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС може да се допусне само по
изключение, т.е. извън рамките на обичайните, нормалните и естествени взаимоотношения
между брат и брат. На следващо място се възразява, че във връзка с
отговорността на водача Канев за същия инцидент е било образувано
гр.д.№1510/2018г. пред СГС по иск от
Снежана Стоилова и Георги Ненчев срещу ДЗИ Общо застрахованеАД, по което е
постановено невлязло в сила съдебно решение, с което застрахователят е осъден
да заплати на майката и на бащата на
починалия К. по 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, като
сумите са определени след вземане предвид на всички обстоятелства по случая.
Счита претендираният размер на обзщетение за крайно завишен, като намира, че
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД би било обезщетение, което е в размер до
5000 лева. Намира неприложимо цитираната в исковата молба директива, тъй като в
нея липсва дефиницая на понятието «близки членое на семейството». Освен това
директивата няма непосредствено действие. Прави възражение за съпричиняване,
като твърди, че водачът е управлявал след употреба на алкохол, бил е
непълнолетен и неправоспособен, като пострадалият е знаел тези обстоятелства по
време на настъпване на ПТП и е допуснал управление на МПС от такова лице.
Според ответника той е поел риск и сам се е поставил в опасност, като с
поведението си е допринесъл за настъпване на вредните последици. Оспорва
претенцията за лихви, като счита не се дължат от датата на настъпване на
деликта и, че следва първо да се отправи писмена претениця на осн. чл.380 от КЗ, за да изпадне ответника в забава.Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ДЗИ Общо
застраховане ЕАД, който възразява, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността му предвид наличие на действащ застрахователен договор по
застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП.. Посочва, че връзката
между ищеца и брат му не е била изключително силна до степен, надхвърляща
нормалната житейска привързаност. Възразява по размера на претендираното
обезщетение, който не отговаря на критериите
по чл.52 от ЗЗД и надвишава сумата от 5000 лева, регламентирана вчл.493,
ал.4вр.пар.96, ал.1 от КЗ. Моли да бъдат конституирани като трети лица-помагачи
майката и бащата на виновния за ПТП водач – Руси Канев Канев и Теодора Тошкова
Пеева с цел обвързването им спрямо ответника от мотивите на решението с оглед
доказването на искове срещу същите по чл.288, ал.12 от КЗ /отм/
Постъпила е допълнителна
искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК от ищеца, с която моли да бъде
установено за безспорно в отношенията на страните с доклада на делото, че
процесния автомобил е управляван от Николай Русев Канев, както и наличието на
договор за застраховка гражданска отговорност към датата на ПТП, сключен с
първия ответник.
Ответникът ДЗИ Общо
застраховане ЕАД се е възползвал от правото си на допълнителен отговор в
преклузивния срок, с който поддържа възраженията си в първоначалния отговор на
исковата молба, като прави и възражение за изтекла давност по претенцията за мораторна лихва, считано от
датата на деликта.
Евентуалният ответник
също е депозира допълнителен отговор в срок, с който поддържа първоначалния и
искането си за конституиране на трети лица-помагачи.
Предявени
са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./. и чл. 288, ал.1,
т.2,б “а“ от КЗ /отм./.
Възражението
на предпочитания ответник за недопустимост на производство е неоснователно, тъй
като производството се движи по отменения КТ.
Действително към датата на предявяване на исковата молба е в сила новия
КЗ, като съгласно разпоредбата на
чл.498, ал.3 от същия за ад е допустим прекия иск за вреди от увреденото лице
пред съда то първо следва да претендира
застрахователно обезщетение извънсъдебно в самостоятелно производство пред
застрахователя. В § 22 от ЗПР на КЗ обаче е предвидено, че за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс се прилага част
четвърта от отменения КЗ. Ищецът твърди, че застрахователния договор е сключен
преди влизането на новия КЗ и е действал към датата на настъпване на деликта.
Следователно въведените с нормата на чл.498, ал.3 КЗ изисквания са неприложими
към исковете по чл.226 КЗ /отм./. По
изложените съображения БОС счете възражението за неоснователно, като
предявените искове са допустими.
Ищецът следва да докаже при пълно и главно
доказване за ангажиране на отговорността на застрахователя по иска по чл.
чл.226, ал.1 от КЗ, че към момента на увреждането е съществувало валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, сключен между прекия причинител на вредата и застрахователя.
Наред с това следва да докаже и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на деликта по чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. За възникването на деликтната отговорностт е необходимо наличието на
вреда, вредоносно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и
вредата, които елементи на деликта, следва да бъдат установени от ищеца при
пълно и главно доказване. Ищецът следва
да докаже и, че увреденият при ПТП е бил негов брат, както и, че в следствие на
неговата смърт е търпял болки и страдания, техния интензитет, както и претендираните
вреди по размер.
Ответниците следва да докажат всички изключващи,
погасяващи, отлагащи или унищожаващи спорните материални права възражения,
които прави в настоящото производство, включително ответникът застраховател
следва да докаже възражението си, че за настъпването на претендираните вреди е
допринесло твръдяното противоправно поведение на брата на ищеца, в това число, че е знаел,
че водачът,
допуснал ПТП е управлявал автомобила след употреба на алкохол, бил е
непълнолетен и неправоспособен
По делото липсват ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, като по искането на ищеца в допълнителна искова молба съдът ще
се произнесе след отделяне на спорното от безспорното в порвото съдебно
заседание след изслушване становището на ответниците.
По
делото следва да бъдат допуснати представените от страните писмени
доказателства при двустранната размяна на книжа.
По
искането за назначаване на исканата комплексна експертиза и допускане на
свидетели при режим на призоваване относно установяване водача на автомобила
съдът ще се произнесе след доклада на делото, като вземе предвид оспорват ли
ответниците твърдяния от ищеца механизъм на ПТП. По искането на ищеца за задължаване на първия ответник по
реда на чл.190 от ГПК съдът ще се произнесе след становище разполага ли с искания
оригинал
На
ищеца следва да бъде допуснат един свидетел за установяване на отношенията му с
брат му и претърпените болки и страдания, както и на предпочитания ответник
свидетел за доказване на възражението му
за съпричиняване.
Мотивиран
от горното съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
КОНИСТИТУИРА
на осн. чл.219 от ГПК като трети лица – помагачи на страната на
евентуалния ответник Гаранционен фонд - Руси Канев Канев
от гр. Бургас, ж.к. Меден рудник, бл.94, вх.2, ет.5 и Теодора Тошкова Пеева от гр. Бургас, ж.к.
Възраждане, бл.14, ет.6, ап.11.
ЗАДЪЛЖАВА
евентуалния ответник Гаранционен
фонд
да представи по делото за връчване на трети лица-помагачи два броя
преписи от исковата молба, допълнителната искова молба, приложенията им и
всички постъпили последващо по делото при предварителната размяна на книжа
между страните отговори на ответниците и приложени към тях доказателства в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА
представените от страните при
двустранната размяна на книжата писмени доказателства.
ДА
СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ прокурорска преписка
№442/2014г. по описа ОП-Бургас
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца за ангажиране на гласни доказателства, чрез довеждане
на един свидетел за първото по делото
съдебно заседание.
ДА
СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля Боян Николаев Анестиев на адрес гр.
Бургас, ул. Юрий Венелин№18Б, вх.Б, ет.7, ап.13 след внасяне на депозит в
размер на 20 лева от ДЗИ Общо застраховане АД по сметка на БОС в едноседмичен
срок от съобщението.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад на делото.
ПРИКАНВА
страните към медиация или към
друг способ за доброволно уреждане на спора.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 31.01.2020г. от 11,20 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на ищеца – с
преписи от допълнителните отговори.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :