№ 4612
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110166644 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу В. И. Ч. с ЕГН: ********** кумулативно съединени
установителни искове за признаване за установено, че В. И. Ч. с ЕГН:
********** дължи на Топлофикация София ЕАД сумата в размер на 811,95
лева (осемстотин и единадесет лева и 95 стотинки), представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, (адрес), аб. №331534 за период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 04.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 174,12 лева (сто седемдесет и четири лева и
12 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до
21.07.2023 г., 19,80лева (деветнадесет лева и 80 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 04.08.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 5,65 лева (пет лева и 65 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г.
Ищцовото дружество обосновава иска си с твърденията, че ответникът
дължи претендираните суми, в качеството си на потребител на топлинна
енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена.
1
В законоустановения срок за отговор такъв е постъпил от ответника, чрез
назначения от съда особен представител, който прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличиче на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
2
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
Съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет без възражения, е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцовото
дружество е доставяло в процесния имот през исковия период топлинна
енергия на претендираната в исковата молба стойност и цена и че е
извършвана услуга за дялово разпределение през исковия период на
претендираната стойност.
Спорно по делото е дали ответникът е потребител на топлинна енергия.
По делото е изискана данъчна декларация за процесния имот, от която се
установява, че след исковия период имотът е деклариран за данъчни цели от
3
трето лице, като към декларацията е представен нотариален акт, от който се
установява, че след исковия период трето за спора лице е придобила
собствеността върху процесния апартамент. Видно от нотариалния акт имотът
е прехвърлен от ответника, но в качеството му на пълномощник на две други
лица, имащи качеството на продавачи по сделката. С оглед изложеното съдът
не може да достигне до еднозначен правен извод, че ответникът е потребител
на топлинна енергия през исковия период, поради което исковете следва да се
отхвърлят като недоказани.
По разноските:
При този изход на правния спор ответникът има право на разноски,
който обаче не е сторил такива, поради което разноски не следва да се
присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу В. И. Ч. с ЕГН: ********** кумулативно съединени
установителни искове за признаване за установено, че В. И. Ч. с ЕГН:
********** дължи на Топлофикация София ЕАД сумата в размер на 811,95
лева (осемстотин и единадесет лева и 95 стотинки), представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, (адрес), аб. №331534 за период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 04.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 174,12 лева (сто седемдесет и четири лева и
12 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до
21.07.2023 г., 19,80лева (деветнадесет лева и 80 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 04.08.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 5,65 лева (пет лева и 65 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г.,
като вземанията са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 44021/23 г. по описа на СРС,
4
174 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – Бруната ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5