№ 32
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20221100900361 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 155 ал. 1 т. 1 от
Търговския закон (ТЗ).
Производството е образувано по искане на П. Ц. В. срещу „А.“ ООД. В исковата
молба се твърди, че дружеството е с двама съдружници като всеки от тях притежава по
50 % от капитала му. Твърди се, че дружеството е осъществявало дейност до края на
2014 г. Между съдружниците са налице влошени отношения като липсва диалог, което
довело до нефункциониране на общото събрание и фактическо дезинтересиране от
дейността на дружеството. Сочи, че разпределението на дяловете води до
невъзможност за преструктуриране на организацията. Застъпва довод, че всички тези
обстоятелства сами по себе си обосновава невъзможност за постигане целта на
дружеството – коопериране на възможностите на съдружниците за осъществяване на
търговска дейност. Иска се дружеството да бъде прекратено, да бъде открито
производство по ликвидация, а за ликвидатор да бъде назначена ищцата.
Ответникът, призован при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не изразява становище
по въведените в процеса твърдения.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв. М.К. от САК,
поддържа предявения иск. Навежда довод със събраните по делото свидетелски
показания да е установена липсата на дейност както и преустановената връзка между
съдружниците.
Като обсъди наведените в процеса доводи с оглед събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, съдът намира следното:
1
Дружество с ограничена отговорност „А.“ ООД е регистрирано на 07.08.2013 г.
при двама съдружници с равни дялове като ищцата притежава дялове на номинална
стойност от капитала 500 лв., какъвто дял притежава и П.А..
По делото не се установява дружеството да е осъществявало ефективна дейност
след 2014 г., но това не сочи на непреодолима причина в указания вече смисъл.
От показанията на свид. Т. се установява, че ищцата е споделяла с нея за
осъществени сделки за износ на сирене и зърно преди 2017 г., както и че съдружникът
й прехвърлил всички пари в Гърция и с това блокирал дейността. Сподели също така,
че ходела да го търси в Гърция след 2017 г., но не го намерила. Казала й и че престанал
да си вдига телефона при позвъняване. Не познава лично съдружника й, когото видяла
последно на Пловдивския панаир 2017 г.
Горното се установява от събраните по делото доказателства, относими към
предмета на разглеждане по делото.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Законодателят овластява съдружници с нормативно предвидено
представителство в капитала и при наличието на важни причини да предизвикат
прекратяване дейността на самостоятелния правен субект – дружество с ограничена
отговорност. В процеса не се спори, а и доказателствата по делото дават основание за
извод, че ищцата отговаря на формалния критерий – притежава ½ от капитала на
дружеството.
Законът не установява легална дефиниция на понятието „важни причини“.
Съдебната практика утвърждава като отправна точка за преценката им интересите на
самото дружество – в този смисъл Решение № 159/15.12.2009 г. по т.д. № 389/2009 г. по
описа на ВКС, ТК, І ТО. Както правната норма, така и практиката не намира за нужно
да лимитира характера на причините като придава значение включително и на виновно
поведение на съдружник, грубо нарушаващо правата на останалите. От значение обаче
се явява отражението на подобно поведение върху дружествените интереси (така
изрично решение № 239 от 21.02.1996 г. по гр.д. № 86/95 г. на V ГО на ВС). В този
смисъл е и решение № 74 от 24.06.2019 г. по т. д. № 2452/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО като
дефинира и допълнителен кумулативен елемент от фактическия състав – причините,
препятстващи дейността на дружеството следва да съставляват непреодолима пречка за
осъществяване на дружествената дейност. От тази гледна точка предвидената в закона
възможност за съдружника да поиска прекратяване на дружеството по съдебен ред
предполага да бъдат доказани конкретни обстоятелства, обуславящи наличието на
посочените кумулативни елементи на понятието „важни причини“.
Свидетелските показания не почиват на преки наблюдения на свидетелката Т., а
2
възпроизвеждат споделено с нея от самата ищца факти. Единственият непосредствено
възприет и заявен в съдебното производство факт касае присъствието на съдружника
П.А. на търговско изложение през 2017 г. Това свидетелства за актуален търговски
интерес в противовес на твърдяното бездействие още от 2015 г. Липсват каквито и да
било други доказателства, които, разгледани в съвкупност с тези показания, да
формират еднозначен извод за обстоятелства, изрично възложени в доказателствена
тежест на ищцата.
Видно от вписаните по партидата на дружеството данни ищцата е заличена като
управител на дружеството на 28.09.2021 г. и единствен негов законен представител е
останал съдружникът П.А.. Следователно, бездействието при упражняване на
дейността и относимо към личността на другия съдружник е меродавно след тази дата.
Действително смисълът от опосредено осъществяване на търговска дейност чрез
дружество с ограничена отговорност е развитие на определен стопански проект.
Основание за наложено прекратяване на самостоятелния правен субект обаче е
единствено обективно съществуваща пречка то да функционира. Настоящият
състав споделя съдебната практика, огласена с решение № 74 от 24.06.2019 г. по т. д. №
2452/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, че бездействието е индиция, но не разкрива
непреодолима пречка пред осъществяване на дружествената дейност. Именно защото
преценката на „важни причини“ е конкретна за всеки случай, ищцата дължи да докаже
по несъмнен начин причината, обусловила твъдяното бездействие. От тази гледна
точка недоказаната по делото активност на вписания и понастоящем управител не е
достатъчна, за да се сметне за налична важна причина по смисъла на чл. 155 т. 1 ТЗ.
С оглед нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК съдът е ограничен от обявените в исковата
молба правопораждащи обстоятелства. При предявения конститутивен иск това ще
рече, че на изследване в производството подлежат описаните в исковата молба факти и
обстоятелства, от които се извежда искането за прекратяване на търговското
дружество. Сред тях обаче не фигурират твърдения за формирани от дружеството
задължения, за да бъде изследван принципно значимият въпрос за рентабилността от
съществуването му. Аналогично стои и въпросът за твърдяното нелоялно поведение от
страна на другия съдружник.
Освен това, както бе посочено и в съдебно заседание доказателствената сила на
писменото доказателство е предопределена от закона. Предвид принципа на
непосредственост такава не е призната на констатациите на прокурор в рамките на
администрирано от него производство. Посочените в искането документи са
диспозитивни по своя характер, а евентуално формирани фактически изводи досежно
посочения за установяване с това доказателствено средство факт не са годни да
обосноват фактически извод в настоящото производство.
Дори да се приеме за съществуващо описаното нелоялно поведение – обсебване
3
на дружествен актив, законът предвижда възможност да бъде търсена отговорността на
управителя – чл. 145 ТЗ. Предвид нормата на чл. 137 ал. 3 ТЗ, ограничаваща
неучастието на съдружник в работата на общото събрание единствено при вземане на
решение за неговото освобождаване, тази възможност изглежда нереализируема.
Същевременно обаче бездействието на съдружник, съвместяващ и длъжността
управител, да постави на вниманието на общото събрание този въпрос, би обусловило
поведение във вреда на дружеството и съответно основание за изключването му.
Фактът, че ищцата е заличена като управител, който по принцип е овластен да
свика общото събрание, а следователно и да определи подлежащия на обсъждане
въпрос, не я препятства да инициира свикване на общото събрание при условията на
чл. 138 ал. 2 ТЗ. Ето защо и дори да се приеме за налично продължилото неизпълнение
на задължението по чл. 138 ал. 1 ТЗ, това нито препятства провеждане на регулярни
събраниея, нито съставлява пречка да бъде преодоляно твърдяното бездействие на
вписания управител, в това число и да бъдат защитени евентуално накърнените
дружествени интереси.
По изложените съображения настоящият състав приема, че очертаните в
исковата молба обстоятелства не разкриват непреодолима пречка пред осъществяване
дейността на търговското дружество. Макар и всеки съдружник да е овластен да
инициира производство по прекратяване на търговското дружество, самият закон не
смята за достатъчна декларираната с исковата молба загуба на интерес към
дружествените дела. При наличието на предписани от закона средства за реализация
интересите на дружеството, невъзможен се явява наложителният в случая извод за
обективно възпрепятствана дейност на дружеството. Допълнителното усилие при
описаното съдържание е израз на дължимо от всеки съдружник участие в
дружествените дела.
Несъмнено съдружникът е свободен да определи интереса си от участие в
търговското дружество – принудителното съдружие е недопустимо. Законът обаче
предвижда и нарочен ред за реализация на този личен за съдружника интерес (чл. 125
ал. 2 ТЗ). Следователно, налице е предписана от закона процедура, съвместяваща
частния интерес на съдружника и общностния, произтичащ от съществуването на
самостоятелен правен субект, чието принудително прекратяване се търси в случая. С
други думи, прекратяване на дружеството не е средство за реализация частния интерес
на съдружника, а отстояване на публичния интерес от изпразнено съдържание на
дружеството, до който извод съдът дължи да достигне еднозначно. При отсъствие на
предписано в закона предположение евентуална липса на търговска дейност не
позволява подобен извод.
Дори хипотетично да се приеме, че допълнителните усилия, съпътстващи
очертания механизъм за отстояване на дружествените интереси, са неоправдани
4
включително и с оглед противоречивата съдебна практика досежно комуникация с
подлежащия на изключване съдружник, съответно упражнявано право по чл. 125 ал. 2
ТЗ, настоящият състав приема за наложително установено в процеса активно
поведение от страна на ищцата и доказване на срещнатите затруднения при
предвидените от процесуалния закон правила. Подобен извод от събраните
доказателства обаче не следва.
По разноските
Ищцата не е предявила претенция за разноски, поради което безпредметно
остава обсъждането дали такива й се дължат с оглед изхода от спора.
Ответникът също не е предявил претенция по разноските.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ц. В. с адрес по делото: гр. София, ж.к. „****“
ул. „**** срещу „А.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Триадица“ ж.к. „****“, ****, ап.офис 2 иск с правно основание чл. 155 ал. 1 т. 1
ТЗ за прекратяване на „А.“ ООД, ЕИК **** поради важни причини – преустановена
дейност след 2014 г. отсъствие на регулярно свиквани общи събрания и равни дялове
на съдружниците.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5