Р Е Ш
Е Н И Е № 134
гр. Сливен, 14.08.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Алексиева в.гр.д. № 314 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от ищеца в първоинстанционното производство – Община Котел, ЕИК
*********, ********против Решение № 27/26.03.2019 г. по гр.д.№ 33/2017 г. на Районен
съд Котел, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените искове с правно основание чл.
23, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 21, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДФИ и по чл. 26 от ЗДФИ,
вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от Община Котел
срещу С.И.Г., ЕГН **********,***, „Теракоминженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление, ******** и „Евронет“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление ********, и при участието на трети лица помагачи на страната на
ответника Теракоминженеринг ЕООД -
Феритранс ЕООД, ЕИК ********* ******** и Т7 Консулт ЕООД, ЕИК *****************и
трето лице помагач на страната на ищеца – Държавата, представлявана от
Министъра на финансите, да се признае за установено че ответниците солидарно
дължат на Община Котел, сумата от 437 166,24 лв., представляваща
противоправно причинени вреди на Община Котел при изпълнение на договор за
обществена поръчка № 112 от 12.08.2014 г. с предмет „Реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа на с. Тича, Община Котел, Етап І“, като вредите са
установени с акт за начет № 11-04-33/14.12.2015 г. на АДФИ, сумата от 43 905,30
лв., представляващи законната лихва за периода от 18.12.2014 г. до 14.12.2015
г., както и законната лихва от 18.05.2016 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което в полза на ищеца е била издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 98/25.05.2016 г., както и е ОСЪДИЛ Община Котел да заплати на С.Г.
сумата от 1000 лв., представляващи деловодни разноски, на Теракоминженеринг
ЕООД, сумата от 13 100 лв., деловодни разноски и на Евронет ЕООД, сумата
от 14 350лв. деловодни разноски.
Решението се обжалва в
ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете против С.Г. и Теракоминженеринг ЕООД.
Въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство, основава твърденията си за порочност на
постановения от СлРС акт, на следното: На първо място се излагат доводи, за
това че е неправилен изводът на съда, че първият ответник не е пряк или
фактически отчетник по смисъла на ЗДФИ. Изтъква се вътрешна противоречивост на
мотивите, като се подчертава, че Г. с поведението си е причинил вреда умишлено
като е удостоверил с подписа си неизвършени СМР. Излагат се аргументи за
умисъла на първия въззиваем, както и за наличието на предпоставки той да се
счете отчетник по смисъла на чл. 23, т. 3 от ЗДФИ.
На следващо място се
въвеждат оплаквания, че съдът не е обсъдил евентуална квалификация на иска по
чл. 21, ал. 4 от ЗДФИ за допускане на незаконни плащания.
Посочва се, че след като се
ревизира изводът за отговорността на първия въззиваем то следва да се ангажира
и солидарната отговорност на дружеството.
Излагат се аргументи,
относно неприлагането на презумпцията на чл. 22, ал. 4 от ЗДФИ върху останалите
необорени фактически констатации от акта за начет. Изразява се несъгласие с
изводите на съда относно изготвена в производството по акта за начет експертиза
и съставения акт за начет като цяло. С жалбата е направено доказателствено
искане, по което съдът се е произнесъл. Претендират се деловодни разноски за
двете инстанции.
В законоустановения срок от
въззиваемия С.Г., чрез процесуалния му представител е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който първият ответник в първоинстанционното производство я оспорва. Твърди се, че наведените аргументите са
неоснователни, тъй като решението е обосновано и правилно и не страда от
изтъкнатите пороци. Излагат се доводи за твърде повърхностно тълкуване на
обясненията на Г., във връзка с установяване на умисъл при причиняване на
вредата, както и се посочва че задълбочено изследване на умисъла е направено в
образувано по този повод следствено дело срещу въззиваемия. Застъпва се
правилност на извода на съда по отношение на липсата на качеството на отчетник.
Прави се искане за разноски.
В законоустановения срок е
постъпил и отговор на въззивната жалба от в въззиваем с пореден номер 2
Теракоминженеринг ЕООД, в който дружеството, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и посочва, че решението е правилно и законосъобразно като
аргументира позицията си чрез оборване на доводите изложени в жалбата.
В с.з., въззивникът Община
Котел не се представлява, а в писмено становище, процесуалният ѝ
представител – адв. Р., моли жалбата да бъде уважена, а решението отменено.
Изтъква несъгласието си с уваженото доказателствено искане депозирано от
въззиваемия пореден № 1 – С.Г., тъй като същото нямало характера на
свидетелстващ документ за релевантни в спора факти. Посочва, че във въззвината
жалба подробно били изложени аргументи за отмяната на Решението на РС Котел. По
отношение на отговорите, подадени от страните процесуалния представител на
въззивника счита, че прекратяването на воденото наказателно производство няма
задължителна за съда сила и съдът не е обвързан от акта на ораните на Прокуратурата
на РБ. Подчертава, че няма пречки гражданският съд да установи сам вината на
ответника. Сочи се, че неоспоримо и пряко доказателство за умисъла на Г. било
признанието на неизгоден факт, а именно че той знаел че извършените СМР с в
по-малък обем от възложените. Във връзка с това е посочено и че не се споделя
аргумента на въззиваемия пореден № 2, че
за да се докаже умисъл следвало да има влязла в сила присъда. Прави се извод,
че пречка за установяването на вината би била оправдателна присъда по отношение
на липсата на умисъл, но не и друг акт по наказателното производство.
Подчертава се, че
признанието на Г., че е знаел че извършените СМР са по малко от възложените, но
че същите ще бъдат платени, е пряко доказателство за умисъла му и че същият
въпреки това съзнателно е подписал акт 19.
Въззиваемият пореден № 1 С.Г.
в с.з. се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Х., която
моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението. На първо място посочва,
че фактическите констатации на акта за начет били опровергани, както по
отношение на вината на доверителя ѝ, така и по отношение функцията му на
отчетник.
Въззиваемият пореден № 2
Теракоминженеринг ЕООД в с.з. изпраща представител по пълномощие адв. Б., който
моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението, като подчертава
постигнатото доказване на липсата на умишлено причинена вреда.
Третите лица помагачи на
страната на Теракоминженеринг ЕООД Феритранс ООД и Т7 Консулт ЕООД, не изпращат
представител за с.з.
Трето лице помагач на
страната на ищеца – Държавата, представлявана от министъра на финансите не
изпраща представител.
Пред настоящата инстанция се
събраха следните писмени доказателства, които не са застигнати от процесуалната
преклузия, тъй като се явяват нововъзникнали, а именно: Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 08.04.2019 г. от зам. Окръжен прокурор
при ОП Сливен и Определение на ОС Сливен, с което посоченото постановление е
потвърдено.
Въззивният
съд намери въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания
акт съд.
Съдът извърши служебна проверка
на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно в обжалваната част.
В частта на произнасянето
по иска по отношение на Евронет ЕООД решението е влязло в сила.
Този състав на контролиращата инстанция счита, че
формираната от Районния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в
мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал,
и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща към нея, като единствено
счита, че следва да я допълни със следното:
Видно от двете писмени
доказателства, приети на въззивна инстанция се установява следното: срещу
неизвестен извършител ОП Сливен е възбудила наказателно преследване и е
ангажирала наказателната отговорност с повдигане на обвинение на С.Г. за съставянето
на документи с невярно съдържание за извършени СМР по договор за обществена
поръчка № 112/12.08.2014 г., които били извършени в по-малък обем от
посочените, като съзнателно дал възможност на Аква Котел ДЗЗД да получи без
основание сумата от 437 166,24 лв. Престъплението, за което е бил привлечен
в качеството на обвиняем е било с правна квалификация - чл. 219, ал.1 от НК.
След проведено разследване ОП Сливен безспорно установила, че у дееца липсвало знание за това, че част от
актуваните СМР-та били частично изпълнени. Поради това наказателното
производство следвало да се прекрати поради недоказаност на обвинението и
несъставомерност на деянието. Постановлението преминало и съдебния контрол за
законосъобразност, като изводите на ОС-Сливен съвпаднали с тези на
прокуратурата.
Тъй като доказателствата са
правилно анализирани и оценени, то не следва да се преповтаря техния анализ.
Въз основа на събраните в
първата и въззивна инстанция доказателства съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск по реда на
чл. 422 от ГПК и правно основание чл. 23, т. 3 и т. 5 вр с чл. 21, ал.1 т. 1 и
ал.3 от ЗДФИ и по чл. 26 от ЗДФИ вр. с чл. 86 от ЗЗД с предмет да признае за
установено, че Община Котел има спрямо С.Г. и Теракоминженеринг ЕООД и Евронет
ЕООД, вземане от причинена имуществена вреда в размер на сумата от 437166,24
лв. – главница и 43905,30 лв. мораторна лихва, установено с акт за начет №
11-04-33/14.12.2015 г. на АДФИ.
Уважаването на предявените
искове предполага установяване в процеса, че са налице условията за търсене на
пълна имуществена отговорност по ЗДФИ по отношение на всички ответници в
процеса. Имуществената отговорност по ЗДФИ е тясно свързана с отговорността за
непозволено увреждане, уредена от нормите на гражданското право -чл.45 и сл. от ЗЗД, като се характеризира като частен случай и специфичен вид гражданска
деликтна отговорност. Пълната имуществена отговорност по ЗДФИ, съгласно чл.21
ал.1 от ЗДФИ, се носи за противоправно причинени вреди на организациите или
лицата по чл.4 т.1-3 от същия закон, установени при финансова инспекция, които
са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица и когато
вредата е: 1/причинена умишлено, или 2/ от липси, или 3/ причинена не при или
по повод изпълнение на служебните задължения. На основание чл.23 ал. 5, вр. с
чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ, когато лицето получило облагата отговаря солидарно.
Законът в чл.22 ал.5 от
ЗДФИ въвежда презумпция за истинност на фактическите констатации в акта за
начет, която действа до доказване на противното, т.е. която е оборима.
Във въззивната инстанция не
се спори по отношение на процедурата по издаване на акта за начет и по
извършените плащания, както и че по отношение на Евронет ЕООД искът е неоснователен.
От въззивника се повдига въпросът защо първоинстанционният
съд не прилага презумпцията въведена с чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ по отношение на
фактическите констатации извън тези по размера на щетата. Настоящият състав на
съда счита за правилен извода на първата инстанция, че ответникът е провел
успешно обратно доказване на фактите, които да оборят презумпцията, което е
осъществил пълно и главно. От двете съдебно технически експертизи, назначени в
хода на съдебното производство – единична и тройна се установява, че
констатациите в изготвената експертиза на Ф.К., послужила за основание за акта
за начет са неверни. Котелският РС е аргументирал извода си със съпоставяне на
методите използвани от вещото лице при съставяне на първата експертиза, а
именно – сведения от минувачи за раменете на работниците и изчисления
„половината на половината“ и методите, използвани при другите две експертизи, а
именно технически замервания, изкопи на място, съпоставяне на съставената и
неоспорена строителна документация и изчисления на база изходни данни за
размери на тръби и др. Фактическите констатации в акта за начет са оборени от
експертизите дотолкова че от 57 пункта посочени от вещото лице К. само 3 пункта
са потвърдени и от двете последващи експертизи, а и в тях посочените количества
не съвпадат с посочените от К. стойности. Поради това съдът е счел
презумптивната сила на акта за начет за оборена. Съдът не може да промени констатациите
за неизвършени СМРта посочени в акта за начет с такива, които не са посочени,
само и само за да установи някаква щета. Посоченото в акта за начет има
обвързваща сила за съда. Съдът не може да замени посочените вътре като
неизвършени в изискания обем СМРта, за които експертизите твърдят да са били
извършени, с други които не са били посочени в акта, именно поради характера на
отговорността по ЗДФИ, който закон поставя изискване вредите да са били
установени с акт за начет.
Настоящият състав на съда
възприема заключението на тройната експертиза, пред това на единичната от
съдебното производство, тъй като на първо място са били трима специалисти,
извършвали са самостоятелни замервания и са ползвали емпиричните данни от
изследванията на единичната експертиза, т.е са разполагали с повече материал за
обективно изследване на място.
От установеното по научен
път става ясно, че в акта за начет са отразени следните неизвършени в пълен
обем СМР потвърдени и от експертизата, а именно:
Пункт: 1. Рязане на
асфалтова настилка – отчетено 6212 м, установени по акта за начет – 3260 м.,
действително извършени 5576 м.
6. Изкоп с багер на
транспорт на земна почва при едно утежнено условие на отвал -отчетено 3 192,08 куб.м., установено по акт за начет 2968,82 куб.м.,
действително извършени - 2809,79 куб.м.
9. Изкоп с багер на тр. земни
почви при едно утежнено условие на транспорт – отчетено 1581,63 куб.м.,
установени по акт за начет 1470,87, а реално извършени 1204,20 куб.м.
10. Транспорт на почви на
определено от Общината място – отчетено 1724,29 куб.м. , установени по акт за
начет 1603,54 куб.м., а установено на място 1346,86 куб.м.
15. Неплътно укрепване на
изкопи - отчетено 13766,44 кв.м., установено по акт за начет 10480,80 кв.м.,
действително извършени 12950,2 кв.м.
16. Разкрепване на
изкопи - отчетено 13766,44 кв.м.,
установено в акт за начет – 10480,80 кв.м., действително извършени 12 950
кв.м.
18. Демонтаж на тротоарна
настилка – отчетено 513,20 кв.м, установено по акт за начет 327,20 кв.м.,
действително извършени 482 кв.м.
19. Направа на тротоарна
настилка – отчетено 513,20 кв. м., установено по акт за начет 327,20 кв.м.,
действително извършени 482 кв.м.
Останалите 50 пункта са или
установени от тройната експертиза като извършени в повече или извършени в
обема, в който са отчетени.
Формираната сума в акта за
начет представлява разликата между неизвършените и извършените в повече СМР-та.
Констатациите на СТЕ са постигнати също по този начин, а именно от стойността
на неизвършените СМР са извадени стойностите на извършените в повече СМР.
От разсъжденията до тук
става ясно че сумата на умаляемото в това уравнение е неправилно изчислена в
акта за начет. Тя коренно се различава от сумата на умаляемото в експертизите,
тъй като не само, че са отразени като неизвършени дейностите които са
извършени, но в експертизата се установяват и СМРта, които са извършени в по-малък
обем, а в акта за начет са посочени, че са извършени в по-голям обем – например
( стр. 12 от акта за начет): 3. Уплътняване на земни почви с пневматична
трамбовка на пластове от 20 см. – Отчетено 4997,25 куб.м, според акта за начет
е извършено в повече, а именно 5 046,09 куб.м., а според експертизата –
действителното количество е 4388,69 куб.м., подобно е положението и с 1.
Обратен насип и 2. Разриване с булдозер на земни маси или засипване на изкоп
при нормални условия и проб. до 40 м. От тук не може да се направи извод, че
при каквито и да е прецизни изчисления може да се достигне до сума, която да
съвпада с констатациите по акта, без да се приспадат неотразени в него
неизвършени СМР или да се взимат предвид други различни стойности от посоченото
в акта. Това води до извода, че фактическите констатации що се отнася до щетата
като разлика между извършени в по-малко и извършени в повече СМР са неверни.
При положение, че се обори
презумпцията за правилност на фактическите констатации за вредата в акта няма
как съдът да определи нова- различна сума, за която да се ангажира
отговорността на ответниците по ЗДФИ.
Оборимата презумпция в чл.
22, ал. 5 от ЗДФИ е предвидена, за да се обърне доказателствената тежест от
ищеца, който твърди настъпването на вреди, към ответника, който трябва да
докаже че такива не са настъпили, не са в този обем, или не ги е причинил той.
В настоящият случай ответникът с пореден № 1 е провел пълно и главно обратно
доказване по отношение на презюмирания факт - основанието за настъпването на
вредата и самата вреда и е оборил презумпцията за истинност на фактическите
констатации. При оборената презумпция, в тежест на ищеца е било да докаже
основанието за възникването на исканото вземане. Пълно и главно доказване на
това основание, а именно редовен акт за начет по ЗДФИ с посочена адекватна
стойност на вземане, базирано на верни фактически констатации, ищецът не е провел.
Поради това и искът с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 23, т. 3
и т. 5 вр с чл. 21, ал.1 т. 1 и ал.3 от ЗДФИ следвало да се отхвърли. Поради
такъв изход по главната претенция, то следвало да се отхвърли и акцесорната
такава по чл. 26 ЗДФИ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Тъй
като основанието за възникване на отговорността по акта за начет не се доказа,
то искът е следвало да се отхвърли и срещу двамата ответници.
Като се има предвид липсата
на една от предпоставките за ангажиране на отговорността на ответниците то
съдът следва да отговори на възраженията на въззивника по останалите елементи
на фактическия състав на пълната имуществена отговорност на отчетника по ЗДФИ,
а именно функцията на отчетник по
отношение на С.Г. и доказването на неговия умисъл. Констатацията дали С.Г. е изпълнявал
отчетническа функция, е правна, а не фактическа и поради това не може да се
приеме, че е доказана с акта за начет. Явно е че същият по силата на длъжността
си не изпълнява функция на пряк отчетник, т.е. не получава, събира, съхранява,
разходва или отчита имущество не го е управлявал и не се е разпореждал с такова.
Той не изпълнявал тази функция и по заповед РД17-393/14.08.2014 г. на кмета, с
която въззиваемият е бил назначен за инвеститорски контрол на обекта, няма
данни да е ръководил и такива лица, т.е. единствената точка, по която той е можел
да изпълва хипотезата на лице, което следва да носи отчетническа отговорност е
тази по т. 3, а именно следва да се провери дали същият е: упражнявал контрол
върху бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на проверяваната
организация. Контрол върху стопанската дейност на организацията той не е имал.
Действително същият е можел да влияе върху тази дейност, доколкото актовете,
които той подписвал ставали повод за плащане, но това е извън контролирането на
финансово-стопанската дейност на Община Котел, същата безспорно се контролира
от кмета и от лицата, на които той е възложил това. Субекти на отговорността в
хипотезата на чл. 23, т. 3 ЗДФИ са лицата, натоварени по силата на заеманата
длъжност или за случая с осъществяване на контрол върху финансовото управление
на организациите по чл.4, т.1-3 ЗДФИ, а основанието на тяхната отговорност е
неупражнен контрол или допуснати нарушения при осъществяване на контрола. С
заповедта на въззиваемия № 1 е било възложено да осъществява контрол за точно
изпълнение в количествено, качествено и времево отношение на извършваните СМР,
но не и да контролира каквато и да е дейност на Община Котел, включително и
бюджетната, финансово-стопанската или отчетната такава. Поради гореизложеното
съдът споделя извода на първата инстанция, че С.Г. не представлява отчетник по
смисъла на чл. 23, т. 3 на ЗДФИ. Дори и да се приеме че С.Г. е бил отчетник по
смисъла на цитираната разпоредба, то не се споделя от настоящия състав на съда
изводът, че умисълът му за увреждане на Община Котел е доказан чрез
извънсъдебното признание на факта в обясненията му пред органа на ЗДФЛ, където
изразил становище, че изкопа бил с по-малка ширина. На първо място съдът счита,
че не може да се приеме за извънсъдебно признание на факти, посоченото в обяснението
знание на Г. за разликата в ширината на изкопа и разлика в метода на извършване
по отношение на посочените в 57 пункта от акта за начет извършени в по-малък
обем СМРта. В същото обяснение той посочва, че е следил документите да бъдат
изрядни и да отговарят на реалното и проектно изпълнение. Посочил е също, че
различията в количествата са в рамките на проекта и количествено-стойностните
сметки. Съдът проявява критичност към изводите, обекитвирани в акта за начет, а
именно за наличие на умисъл поради знание за намалена ширина на изкопа, разлика
в обемите и метода на изпълнителя.
Вината е субективно
преживяване на дееца и не е фактическа констатация а отново правна категория,
определяща как се квалифицира преживяването и възприятието на лицето, според
правните дефиниции за формите на вината. Поради това съдът не е обвързан от
посоченото в акта за начет като форма на вината. От друга страна тъй като
отговорността по ЗДФИ е вид деликтна отговорност, то вина се предполага на
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Вината се предполага, но коя от формите на вина е
приложима за конкретния случай следва да се докаже. ЗДФИ изисква конкретна
форма на вина, за да се реализира имуществената отговорност и това е умисъл, а
не деянието да е извършено виновно, което може да е и при небрежност или
непредпазливост. Именно защото законът въвежда специфика за вината, а именно тя
да е в по-укоримата си форма на умисъл (пряк или евентуален) не следва за нея
да се прилага презумпцията въведена с чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
Поради това за ищеца
възниква задължението да докаже, че Г. е действал именно умишлено. Доказателството,
на което ищецът се позовава са обясненията дадени пред
административно-наказващия орган. Както беше отбелязано от съда по-горе, те не
са конкретни и категорични в достатъчна степен, за да докажат пълно и главно
наличието на умисъл. В подкрепа на обратната теза е фактът, че са съставени 7
броя акт за приемане на земна основа и коти за изкопни работи – акт № 6 и 51 броя актове № 12, където строителният
надзор, техническият ръководител и проектантът по част ВиК са удостоверявали
количествата на извършени СМРта и дълбочини на изкопа, т.н. скрити дейности и
той не е имал възможност да упражнява пряк контрол върху всеки един от тези
актове, тъй като не е присъствал на подписването им. Същият не е възприел
извършването на всяка една от тези дейности, а се е доверил на тези актове,
надлежно съставени и неоспорени, които са приобщени към доказателствения
материал по настоящото производство. Именно незнанието за количеството на всяка
една от изпълнените или неизпълнени СМР, а наличието на валидни строителни
книжа доказващи изпълнението им в посочения обем, изключват не вината на лицето
като цяло, но конкретно умисъла.
Съдът споделя довода на
въззивника, че постановлението за прекратяване на наказателното производство
водено срещу С.Г. и определението на съда, с което същото е потвърдено, не са
документи, които имат обвързваща сила за съда по отношение на вината, същите,
обаче като официални документи съставени по надлежния ред са доказателство за
обективираните в тях изявления на надлежните органи. След проведено пълно и
всестранно разследване, прокуратурата и следствието не са събрали достатъчно
доказателства за вината на Стойчев. Техните изводи имат тежест дотолкова,
доколкото същите са впрегнали целия държавен ресурс в търсене на виновно
поведение у въззиваемия и не са открили такова, което потвърждава и направените
в настоящото решение изводи.
По отношение на довода на
въззивника за промяна на квалификацията на търсената с акта за начет пълна
имуществена отговорност от такава по чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ в такава по чл.
21, ал. 4 от с.з., а именно, че С.Г. е допуснал извършването на незаконни
плащания, съдът следва да вземе предвид, че такива фактически твърдения не са
въведени с исковата молба и поради това посочването им във въззивната жалба се
явява преклудирано, тъй като ако съдът промени правната квалификация на база
новите фактически твърдения на страната, а именно допускане на незаконни плащания,
то ответната страна губи една инстанция да се защитава по тези факти.
Тъй като според настоящия
състав на съда, искът следва да бъде отхвърлен поради гореизложеното, то извода
на първата и настоящата инстанция съвпадат и решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на процеса
пред настоящата инстанция, за въззиваемите страни възниква правото на разноски,
като С.Г. доказва извършени такива в размер на 500 лв. по договор за правна
защита и съдействие от 04.07.2019 г.
Теракоминженеринг ЕООД доказват
направени разноски за един адвокат в размер на 6 000 лв. по договор за защита и съдействие от 16.07.2019
г., каквито са и претенциите и по списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
27/26.03.2019 г. по гр.д.№ 33/2017 г. на Районен съд Котел, в обжалваната част
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Община Котел, ЕИК
*********, ******, да заплати на С.И.Г.,
ЕГН **********,***, сумата от 500 лв., представляваща направените във въззивното
производство разноски.
ОСЪЖДА Община Котел, ЕИК
*********, ******, да заплати на „Теракоминженеринг“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, ********, сумата от 6000
лв., представляваща направените във въззивното производство разноски
Решението е постановено участието
на трети лица помагачи на страната на ответника Теракоминженеринг ЕООД - Феритранс ЕООД, ЕИК ********* ******** и Т7
Консулт ЕООД, ЕИК *****************и трето лице помагач на страната на ищеца –
Държавата, представлявана от Министъра на финансите
Решението може да бъде обжалвано от страните пред
ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчване на препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.