Р Е
Ш Е Н
И Е № 28
гр. Пловдив, 07.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, осми граждански състав, в публично заседание на единадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№2240 по
описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна
жалба с вх.№28133/27.09.2019г., депозирана от „Ники 2003“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ЖК „Тракия“ бл.141, ет.13,
ап.48, представлявано от управителя Д. Н. Г., чрез процесуалния представител
адв. И.Д., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. П., ул. *** – чрез
адв. И.Д. против Решение №2408/11.06.2019г. постановено по гр.д.№14941/2018г.
по описа на ПРС, първи гр.с., в частта
с която се осъжда „Ники 2003“ ЕООД да заплати на М.Я.К., ЕГН ********** сумата от
422,57 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни
за 2018г.; сумата от 71,52 лева, представляваща неплатен остатък от ТВ за м.
юли 2018 година.Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеното
решение в обжалваната част, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се
отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това
съдът отхвърли предявените искове като
изцяло неоснователни. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции,
съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна М.Я.К., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. С.П. оспорва жалбата като
неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния акт в обжалваната част по
съображения изложени в отговора. Претендира разноски, съгласно представения
списък с направени такива. Възразява относно размера на претендираните разноски
на другата страна.
Съдът е сезиран и с частна
жалба от Ники 2003“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ЖК „Тракия“ бл.141, ет.13,
ап.48, представлявано от управителя Д. Н. Г., чрез процесуалния представител
адв. И.Д., против Определение №8519/30.07.2019г. постановено по гр.д.№14941/2018г. по описана ПРС, първи гр.с.,
с което е допълнено Решение №2408/11.06.2019г, в частта за разноските, като е
осъдена ищцата да заплати на ответното дружество разноски още 196.00лв, представляващи
адвокатско възнаграждение. Твърди се, че съдът неправилно е определил
разноските съобразно изхода на делото и уважените искове, иска се отмяна на
определението.
Постъпил е отговор на частната
жалба от М.Я.К., в която е
изразено становище относно нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след
преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на въззивната жалба, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Първоинстанционният съд е присъдил
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни в размер на 422,57 лева, като
е приел, че доколкото молбата за отпуск не е подписана от ищцата, то следва, че
от нейна страна не е била изразявана воля за ползване на отпуска, а оттук и че
заповедта за неговото ползване не е породило правни последици, тъй като се
касае за право на ищцата, което не е било упражнено.
По предявения иск с правно
основание член 128, т. 2 от КТ, е прието от първоинстанционния съд, че се
установява от заключение на в.л. М., че на ищцата е начислено ТВ в размер на
347,73 лева, било е изплатено ТВ от 276,20 лева, разликата от 71,52 лева липсват данни да е
изплатена, поради което последната и се дължи.
Недоволен от постановеният
съдебен акт, жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност и неправилна
преценка на събраните доказателства.
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не са допуснати нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК, които да променят така установеното от районния съд. Събраните в
първата инстанция доказателства са обсъдени правилно, преценени са релевантните за спора факти и
обстоятелства, поради което на основание чл.272 от ГПК касаещо фактическата
обстановка, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира наведените в жалбата доводи за неоснователни по следните
съображения:
Правото да се претендира обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ възниква при наличието на следните
материални предпоставки: да е прекратено трудовото правоотношение; работникът
или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години; правото на
отпуск да не е погасено по давност.
Установено е, че със Заповед № 341/23.07.2018г. на управителя
на Ники 2003 ЕООД, трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ,
считано от 23.07.2018г.
Спорен по делото е въпросът дали платеният годишен отпуск в размер на 17 дни за 2018г., е използван
от ищцата. По отношение на тази предпоставка, в тежест изцяло на ответника е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че ищцата е използвала определения и по закон отпуск, преди
прекратяване на договора или, че и е било изплатено обезщетение за неизползван
отпуск, поради прекратяването – на основание чл.224, ал.1 от КТ. Действително
разпоредбата на чл.173, ал.1 от КТ
предвижда платеният годишен отпуск да се ползва от работника или служителя с
писмено разрешение на работодателя, но както правилно е отбелязал първоинстанционният
съд, освен заповеди за разрешаване
на отпуска на ищцата, е необходимо
и писмена молба от същата, което да наведе на извода за съвпадение на две
насрещни волеизявления
В конкретният случай се установява от заключението на
съдебно почеркова експертиза, която съдът кредитира като компетентно, обективно
и безпристрастно изготвена, че подадена от ищцата молба за отпуск, не е подписана
от същата. Отделно от това се установява от заключението на вещото лице М.,
което съдът също кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно, че за
м. юли 2018 година на ищцата е било начислено и изплатено БТВ за 15 работни дни
в размер на 355,81 лева, но във ведомостта за заплати не е отбелязано
ползването на платен годишен отпуск.
При съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и заключенията
на СГЕ и ССЕ, настоящата инстанция приема, че при условията на пълно и главно
доказване не се установи,
ищцата да е ползвала платен
годишен отпуск в размер на 17 дни за
2018г., поради което на същата следва да се присъди
обезщетение за неползван платен годишен отпуск
в размер на 17 дни за 2018г. в размер на 422,57 лева, съобразно заключението
на вещото лице М..
Що се касае до претенцията с правно основание член 128, т. 2 от КТ - установява се от заключение на в.л. М., неоспорено от страните,
че на ищцата е начислено трудово
възнаграждение в размер на 347,73 лева, но и е изплатено 276,20 лева, предвид на което на същата се
дължи разликата от 71,52 лева.
Гореизложеното обосновава
извода за основателност на претенциите, поради което същите следва да бъдат
уважени. Доколкото правните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционният съд, то в
обжалваната част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на частна жалба
от Ники 2003“ ЕООД, против Определение №8519/30.07.2019г. постановено
по гр.д.№14941/2018г. по описа на ПРС,
първи гр.с: Частната жалба е допустима, а по същество неоснователна. Решаващият
съд е взел предвид броя на предявените искове, обстоятелството че два от тях
са неоценяеми, както и минималното възнаграждение за останалите,
съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с оглед на което и
предвид изхода на делото, настоящия състав намира, че първоинстанционният съд правилно е определил направените разноски от
страната. С оглед на това, жалбата като неоснователна следва да се остави без
уважение.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ЗЗД на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски в размер на 600 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, обективиран в договор за правна
защита и съдействие № 21720/16.08.2019г. и списък с разноски /л.43 от настоящото дело/.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№2408/11.06.2019г. постановено по гр.д.№14941/2018г. по описана ПРС, първи
гр.с., в обжалваната част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
от Ники 2003“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, ЖК „Тракия“ бл.141, ет.13, ап.48, представлявано от управителя Д.
Н. Г. против Определение №8519/30.07.2019г. постановено по гр.д.№14941/2018г. по описа на ПРС, първи
гр.с.
ОСЪЖДА „Ники 2003“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ЖК „Тракия“ бл.141, ет.13, ап.48,
представлявано от управителя Д. Н. Г. да заплати на М.Я.К., ЕГН ********** *** направени по
делото разноски в размер на 600.00лв / шестстотин
лева/
В необжалваната
част, решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: