Решение по дело №484/2018 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 118
Дата: 22 май 2019 г.
Съдия: Ненка Кръстева Цветанкова
Дело: 20183600500484
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

   № 118

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. Шумен, 22.05.2019 г.

 

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Томова

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. Азадухи Карагьозян

 

         2. Ненка Цветанкова

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в. гр. д. № 484 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

С Решение №961/02.11.2018 г., постановено по гр. д. №3889/2017г. по описа на Районен съд Шумен са отхвърлени предявените на основание чл.109 от ЗС от М.Х.Н. с ЕГН ********** *** срещу Л.Е.С. с ЕГН ********** *** искове по отношение на недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „...“ №14 с идентификатор №83510.675.78, представляващ дворно място, ответницата да бъде осъдена 1. да премахне вещи, намиращи се в двора на ищцата по пътеката и около входна врата- стара кухненска посуда, метални легени и тави, пластмасови кофи и кутии, касетки, дантелена завеса, метални профили, парчета плат и да преустанови струпването им и 2. да възстанови канал за отвеждане на дъждовна вода като се премахне изградено отклонение на техническата инфраструктура от дворното място.

  Решението на РС Шумен е обжалвано от ищцовата страна. Във въззивната жалба се излага становище, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно. Излагат се съображения, според които при формиране на своя извод съдът не е взел предвид всички доказателства и установените по делото факти. В този смисъл акцентира върху заключението на вещото лице в частта, в която са изброени разположените в двора на въззивницата вещи и показанията на част от свидетелите. Не е отчетено от съда обстоятелството, че в имота на въззивницата са застроени пет сгради и поради това едва 50 кв.м. от него могат да се използват като двор. Поради това разполагането на посочените вещи от ответницата прави невъзможно ползването на имота от собственика му по предназначение. По отношение искането за премахване изграденото отклонение на техническата инфраструктура от дворното място, счита за необоснован извода на съда, че за същото има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. В тази насока излага оплаквания, че такава задача не е била поставяна на вещото лице, че то не разполага с компетентност в тази област, както и че е изготвил заключението без да се е запознал с всички строителни книжа, в това число представения от въззивницата технически чертеж. Счита, че изграденото от въззиваемата отклонение на техническата инфраструктура е незаконно и има са последица ограничаване правото на собственост на въззивницата като изтъква подробни съображения в този смисъл. Моли решението да бъде отменено изцяло, като бъде постановено друго, с което да бъдат уважени осъдителните искове. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Л.Е.С. ***. Изтъкват се доводи, съобразно които счита въззивната жалба за неоснователна, а решението за правилно. Акцентира върху правото на въззиваемата по чл.64 от ЗС като сочи, че предвид действията на въззивницата тя не ползва в цялост прилежащата площ към сградите, които са нейна собственост. Излага съображения, поради които счита изграждането на канализационното отклонение за законно, както и че същото обслужва цялото дворно място и не ограничава правото на собственост на въззивницата. Претендират се разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В исковата молба, допълнена с молба с вх. №864 от 15.01.2018г, ищцата твърди, че е собственик на ½ ид. част от дворно място, находящо се в гр. Шумен, ул.“...“ №14, с площ 406 кв. м., с идентификатор 83510.675.78 по кадастралната карта на гр. Шумен. Ответницата, в качеството на наследник на Е.Й.С., е собственик на едноетажна паянтова сграда, състояща се от три стаи и салон с изба под двете стаи, намираща се в североизточната част на парцел Х-4712 в квартал №257 по плана на гр. Шумен, с административен адрес гр. Шумен, ул.“...“ №14- понастоящем дворно място с идентификатор 83510.675.78. Твърди, че ответницата, която няма право на ползване върху дворното място, от години трупа и складира вещи в двора на ищцата като по този начин възпрепятства упражняване правото й на собственост. Вещите са разположени в двора на ищцата по пътеката от пътната входна врата към ул.“...“ и около нея. Ищцата установила, че ответницата е направила изкоп и е изградила отклонение от общата техническа инфраструктура- заустила е в канала за отвеждане на дъждовни води свои канализационни тръби, свързани с постройката, която е нейна собственост. Описаното техническо отклонение е изградено под пристройка на сградата на ответницата с идентификатор 83510.675.78.5. В резултат действията на ответницата е нарушена проводимостта на канализацията, отвеждаща дъждовната вода от двора на ищцата. Счита, че съгласно разпоредбите на ЗУТ правото на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие със заповед на кмета на общината, а в случая по номера на партидата на имота липсва вписване на такива документи. С тези действия ответницата пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на 54,97 кв.м. от дворното място, който е отменен на основание чл.587 от ГПК. С оглед гореизложеното ищцата моли ответницата да бъде осъдена да запълни изкоп, намиращ се в дясно от входна врата на едноетажна паянтова сграда с идентификатор 83510.675.78.3 и под пристройка- антре с идентификатор 83510.675.78.5- собственост на ответницата; да премахне вещи /стара кухненска посуда, метални легени, метални тави, пластмасови кофи, и стари пластмасови кутии, пластмасови касетки, дантелена завеса, метални профили и др. /, намиращи се в двора на ищцата по пътеката и около входната врата и да преустанови струпването им; да възстанови канал за отвеждане на дъждовна вода, така че да може да изпълнява функцията си, за която е бил изграден преди вмешателството на ответницата като премахне изградено отклонение на техническата инфраструктура от дворното място, което отклонение се намира под пристройка към сградата, собственост на ответницата. По отношение първата претенция производството е прекратено.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответницата, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. По отношение искането да възстанови канала за отвеждане на дъждовната вода твърди, че под нейната сграда с идентификатор 83510.675.78.5 има дъждоприемен канал откакто сградата е закупена, който отвежда дъждовните води от имот 83510.675.78 и това отклонение не се счита за отклонение от техническата инфраструктура по смисъла на ЗУТ. Сочи, че за отвеждане отпадните води от нейния имот с идентификатор 83510.675.78.5 действително е изградено канализационно отклонение, заустващо отпадните води в съществуващата улична канализация, но това канализационно отклонение е извършено по установения ред. Съществуващият дъждоприемен канал в имот с идентификатор 83510.675.78 е заустен в канализационното отклонение и съответно в уличната канализация и по този начин дъждовните води на имот с идентификатор 83510.675.78 се изливат в уличната канализация. Поради това, освен че не е налице  повреда на канализацията за отвеждане на дъждовната вода, същата е подобрена и отвежда дъждовната вода директно в уличната канализация. Оспорва твърдението на ищцата за струпване на вещи в дворното й място като сочи, че достъп до имота имат и другите съсобственици и всеки може да влиза и оставя вещи в него. Заявява, че ищцата е оградила с телена мрежа дворното място като е обособила пътека, по която ответницата да минава.

За да постанови обжалваното решение по отношение искането за осъждане ответницата да премахне струпаните вещи първоинстанционният съд приел, че от доказателствата по делото не се установява ограничаване правото на собственост на ищцата. В тази насока се е позовал разясненията в ТР № 4/2015 гр.София, 06.11.2017 год., ГК на ВКС, съгласно които неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск следва да създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и тези пречки са по-големи от обикновените. По отношение искането да бъде осъдена ответницата да възстанови канал за отвеждане на дъждовна вода, така че да може да изпълнява функцията си, за която е бил изграден, като премахне изграденото отклонение на техническа инфраструктура от дворното място, районният съд е приел за доказани наличието на първите две предпоставки от фактическия състав, обуславящ основателност на иска. По отношение на третата предпоставка е посочил, че не е налице поведение от страна на ответницата, изразяващо се в действия, които могат да се квалифицират като „неоснователни действия“, тъй като пречат да се упражни правото на собственост на ищцата. Посочил е, че функцията на дъждоприемния канал е запазена, както и че това дали дадено действие е неоснователно не зависи от това дали има позитивна административна санкция, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определено действие/строеж, а от това дали действието пречи на нормалното ползване на имота.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства Нотариален акт №.../1997г. на нотариус Т. при РС Шумен, поправен с Нотариален акт №....1998г. на нотариус Валентин Въков, рег. №018 на НК, район на действие РС Шумен; Удостоверение за наследници с изх. №4301 от 08.11.2016г., издадено от Община Шумен и Нотариален акт №... 2015г. на нотариус К.М., рег. №... на НК, район на действие РС Шумен, се установява, че ищцата е собственик на масивна постройка, състояща се от: жилищна стая, метално стълбище за подход към стаята, санитарен възел, склад- изба, съществуващ зимник с обща застроена площ от 52,03 кв.м., находяща се в гр. Шумен, ул.“...“ №14А, с идентификатор № 83510.675.78.4, която е изградена в поземлен имот с идентификатор № 83510.675.78, заедно с ½ ид.ч. от поземления имот с идентификатор № 83510.675.78, с площ на целия поземлен имот 406 кв.м., при граници съгласно КК на гр. Шумен: имот с идентификатор №83510.675.373, №83510.675.77, № 83510.675.69, № 83510.675.68, а съгласно нотариалния акт имотът е с площ 355,25 кв.м., съставляващ дворище пл. № 4712 в квартал 257а по застроителния и регулационен план на гр. Шумен и граници по нотариалния акт: улица, дворище пл. №4711, дв. пл. №4714 и дв. пл. №4713 

Видно от скица №15-581300-20.11.2017г. на СГКК гр. Шумен, в поземлен имот с идентификатор № 83510.675.78 са разположени общо пет броя обекта.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че ответницата като наследник на Е.Й.С. е собственик на едноетажна паянтова сграда в североизточната част на парцела, състояща се от три стаи и салон с изба под двете стаи, която жилищна сграда се намира в парцел Х-412 в кв. 257 по плана на гр. Шумен- понастоящем поземлен имот с идентификатор № 83510.675.78. В тази насока са представени писмени доказателства- частно заверени копия на договор от 13.10.1969г. със страни Е.Й.С. и Х.Н.Т.и Решение от 13.11.1975г. по гр. д. №861 по описа на РС Шумен.

Видно от представеното по делото частно заверено копие на протокол от съдебно заседание от 14.07.2016г. по гр. д. №430/2016г. по описа РС Шумен, между страните е постигната спогодба като е признато за установено, че ответницата няма право на ползване върху ½ ид.ч. от дворното място с идентификатор № 83510.675.78 

От разпита на свидетеля В.К., която се намира в приятелски отношения с ищцата, се установява, че през лятото на 2017г. е помагала на ищцата да почисти нейно дворно място. Когато е ходила да помага на ищцата, по пътеката до сградата на ответницата е имало струпани различни вещи- ламарини, дъски, легени, кофи и други вещи, от които е било затруднено преминаването през имота. Като е посещавала имота е видяла перде върху дъждовния канал. Ищцата заявила пред нея, че не знае какви са тези вещи. Ответницата се противопоставила на отстраняването им. След като разчистили имота като преместили вещите, ищцата преградила двора с телена мрежа. До скоро преди това ищцата нямала ключ за имота. Почистването на дворното място е било миналата година през лятото като свидетелката К. последно е видяла разположени вещи в имота в края на зимния сезон през 2018г. Около месец преди датата на съдебното заседание свидетелката К. минала покрай имота и вещите вече ги нямало. Заявява, че не е виждала ответницата да разполага вещите в дворното място.

Свидетелката Н.Д.. сочи, че в двора на ищцата е имало разположени многобройни вещи- ламарини, дъски, пластмасови бутилки и др. Заявява, че в деня преди датата на съдебното заседание посетила имота и дворът не бил разчистен. Изразява предположение, че ответницата ги е разположила в двора, но лично не я е виждала.

 Свидетелят С.П., бивш колега на ответницата, заявява, че в двора на ищцата няма вещи, които да възпрепятстват преминаването през него. Последно е бил в имота преди три дни като от началото на годината е посещавал имота около 12 пъти. Само един път имало чували с дърва, които прибрал на деня след докарването им.

Съдът намира, че показанията на посочените свидетели са добросъвестно изложени, съобразявайки обстоятелствата, че са в приятелски отношения със страните по делото. Доколкото свидетелите излагат своите възприетия за състоянието на имота в различни моменти, същите не следва да се ценят като противоречиви, поради което съдът ги кредитира.

От разпита на свидетеля Д.К., се установява, че ако го няма каналът, отвеждащ дъждовната вода, имотът би се наводнил, защото е с много голяма денивелация, както и че по съоръжението от изграждането му преди около 10 години не са извършвани промени. Положените нови тръби са с по-голям дебит и поемат необходимото количество дъждовна вода. Дъждоприемният канал се намира под постройката на ответницата, където е  най-ниската точка на двора. Канализацията преминава през имот, собственост на Общината, като след това се зауства в следващия имот, за което има разрешение от собственика и от там в уличната канализация. Отклонението било изградено, за да има имотът на ответницата санитарен възел, но същевременно то ползва и ищцата, тъй като е увеличен диаметърът на тръбите, които да поемат дъждовната вода. Съдът кредитира показанията на свидетеля К. като обективни, последователни, логични и непротиворечиви.

От заключението на назначената в хода на първоинстанционното производство експертизата, неоспорено от страните, се установява, че съществува изградено отклонение от общата техническа инфраструктура като в канала за отвеждане на дъждовни води е приведена канализационна тръба, свързана с постройката, която е собственост на ответницата. Няма промяна в начина на отвеждане на водите, запазена е функцията на дъждоприемната решетка. В констативно- съобразителната част на експертизата е посочено, че при оглед на имота, вещото лице установило наличието на следните вещи: монетник, цигли, перде, мрежа, дървени талпи, саксии, пластмасови кофи и тухли, както и че свободната площ е ограничена от оградна мрежа и се владее от ищцата, т.е. от посочените в исковата молба вещи само дантелена завеса и два броя пластмасови кофи се намират в дворното място на ищцата.  Съдът кредитира експертизата като обективна, компетентна и отговаряща в пълна степен на поставените задачи като съобрази, че кореспондира с останалите доказателства по делото, поради което намира релевираните с въззивната жалба в тази насока оплаквания за неоснователни. Изложените в жалбата доводи за липса на компетентност на вещото лица са направени във връзка с извода на районния съд, че отклонението е изградено по проект и за него има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. В мотивите, за да достигне до този извод, съдът е обсъдил заключението на вещото лице, поотделно и съвкупно с останалите доказателства по делото. В жалбата се прави оплакване относно посоченото от съда в мотивите при преценка достоверността на заключението, че вещото лице е съобразило издадените строителни книжа. Същевременно, за да формира своя извод за неоснователност на претенцията, първоинстанционният съд е взел предвид всички доказателства по делото като основният аргумент за отхвърляне на иска, е че не е налице поведение от страна на ответната страна, изразяващо се в действия, които могат да се квалифицират като „неоснователни действия“, доколкото тези действия не зависят от това дали има позитивна административна санкция, когато се касае до наличие на разрешителен режим за извършване на определено действие /строеж, реконструкция и др./, а от това дали действието пречи на нормалното ползване на имота.

В хода на въззивното производство е назначена съдебно- техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като безпристрастна и компетентно изготвена, като в отговор на поставените задачи вещото лице е посочило, че терминът „отклонение на техническата инфраструктура“ се разбира само за частите на съответните проводи и комуникации извън границите на имота. Под имота на ответницата има изградена площадкова канализация, отводняваща дъждовните води от покриви, 50% от площта на фасадите и благоустрояването между тях, както и битово фекалните води от едната пристройка като не може да се прецени годината на изграждане- може да варира от 10 до 30-35 години. В съдебно заседание при изслушването му разяснява, че ролята на площадковата канализация е да събере всички води от един и същ имот или няколко имота и на подходяща точка да се отведат до сградното канализационно отклонение и до пречиствателната станция. Изпълнението от техническа гледна точка не противоречи и съответства на техническите изисквания за такова отклонение като в съдебно заседание посочи, че не е открил строителни книжа за площадковата канализация. Предназначението на изградената под имота на ответницата площадкова канализация е да отвежда дъждовните и битови води от ниската част на парцела към изграденото канализационно отклонение. В настоящото си състояние не възпрепятства отводняването и не създава опасност за имота на ищцата, дори подобрява отводняването му. Включването на битовите отпадни води от имота на ответницата в площадковата канализация би променило функцията на дъждопроводния канал, само ако имотът има канализационни отклонения отделно за битови и дъждовни води. В гр. Шумен в тази част канализационната система е смесена и имотите имат по едно сградно отклонение за двата вида води /битови и дъждовни/. Следователно функцията на дъждопроводния канал не е променена.  

Пред въззивната инстанция е прието като доказателство писмо от 06.11.2018г., адресирано до жалбоподателката от името на ответницата, което съдържа изявления относно разположени в двора й вещи и обещание за почистването им. Доколкото писмото не съдържа подпис, то съдът не е обвързан в своите изводи относно факта на авторството на неподписания документ. В тази връзка така представеното в настоящата инстанция писмо няма доказателствена стойност.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Въззвината жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно  чл. 109 от ЗС, собственикът на имот може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Искът по чл. 109 от ЗС е вещен иск, предоставен на собственика за защита на притежаваните от него вещни права и техния обект от неоснователни действия, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика на вещта срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото. Правният интерес от този иск е обусловен от това ищецът да е носител на правото на собственост за имота, защита на което се търси. За успешно провеждане на исковата си защита, ищецът по негаторния иск, следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, следните кумулативно изискуеми предпоставки: че е собственик на засегнатия имот и че ответникът, без да упражнява фактическа власт върху него, е извършил или извършва действия или създава състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем.

По отношение иска за премахване на намиращите се в дворното място на ищцата вещи, изброени в исковата молба и преустановяване струпването на вещи, настоящият състав намира същия за неоснователен по следните съображения: От събраните по делото доказателства, не се установи при условията на пълно и главно доказване, че струпването на вещи в имота на ищцата се дължи на действия на ответницата като предпоставка за уважаване на иска, доколкото категоричен извод в тази насока не може да бъде изведен от показанията на разпитаните свидетели, включително свидетелите К. и Д.. В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че в дворното място са разположени и други сгради, видно от представената по делото скица на поземления имот като заявеното от ответницата в отговора на исковата молба, че достъп до двора имат и техните собственици, не е оспорено от ищцата. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че при извършения оглед в имота вещото лице е установило наличието на описаните в констативно- съобразителната част на експертизата вещи. По отношение направеното във въззивната жалба изявление, че представеното писмо съдържа признание на неблагоприятни за страната факти, предвид направената преценка, че същото не притежава доказателствена стойност, то само по себе си не би могло да послужи за формирането на извод, различен от гореизложения. За пълнота следва да се посочи, че доколкото от изброените в исковата молба вещи в хода на производството в дворното място на ищцата е констатирано наличието само на дантелена завеса и два броя пластмасови кофи, то не може да се направи извод, че на ищцата са създадени пречки за упражняване правото на собственост и тези пречки са по-големи от обикновените. Освен това, следва да се има предвид, че съдът не би могъл да задължи общо по предявения иск по чл.109 ЗС ответницата да преустанови за в бъдеще струпването на всякакви вещи, тъй като защитата по иска се дава срещу конкретно поведение на ответната страна, изразяващо се в неоснователно действие, което следва да съществува в хода на производството.

Относно иска ответницата да възстанови канал за отвеждане на дъждовна вода, така че да може да изпълнява функцията си като премахне изграденото отклонение на техническата инфраструктура от дворното място, съдът намира следното:

За уважаването на негаторния иск следва да се установят действия на ответника, пречещи на ищеца да упражнява в пълен обем притежаваното право на собственост, които действия да са без правно основание. Според съдебната практика, главната предпоставка за уважаване на иска е установяване на действие или бездействие, с които се пречи, смущава или ограничава свободното ползване на имота и упражняване на правото на собственост. Не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторния иск, а само такова, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки същите да се упражняват в пълен обем. Ако въпреки извършването на определени действия /бездействия/, правомощията на собственика не се ограничават, респ. засягат по начин да се препятства възможността да се упражнява правото на собственост, то "негативното", от гледна точка на ищеца, действие на ответника не може да се счита като препятстващо упражняването правото на собственост. Собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от страна на увреждащия. Необходимо е да се установи причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника. Извършеният незаконен строеж, респ. незаконно съоръжение представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите. В този случай не е нужно ищецът да доказва с какво точно му пречи незаконният строеж, тъй като преценката за това кога един строеж смущава нормалното ползване на имота е направена от законодателя. Когато обаче незаконността се изразява единствено в липса на необходимите строителни книжа за извършването му, в тежест на ищеца по негаторния иск е да докаже с какво конкретно този строеж му пречи да упражнява правото си на собственост. Претендираната защита следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното накърняване. В този смисъл, когато чрез иска по чл. 109 от ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез незаконно строителство ищецът следва да изложи твърдения в исковата молба как и с какво строителството смущава правото му на собственост, с оглед преценка дали твърдяното накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му. В случая според твърденията в исковата молба, ответницата незаконно е изградила под сградата с № 83510.675.78.5, нейна собственост, отклонение от общата техническа инфраструктура като е заустила в канала за отвеждане на дъждовни води канализационни тръби, свързани с нейния имот, и вследствие на това нейно действие е нарушена функцията на канала за отвеждане на дъждовната вода от имота на ищцата. Досежно наличието на такова реално увреждане или препятстване правата на жалбоподателката, и двамата експерти са категорични, че функцията на дъждопроводния канал не е променена. В хода на производството се установи, че под имота на ответницата има изградена площадкова канализация, отводняваща дъждовните води от покриви, както и битово фекалните води от едната пристройка на ответницата, което не представлява отклонение на техническата инфраструктура по смисъла на ЗУТ. Изградената под имота на ответницата площадкова канализация от техническа гледна точка не противоречи и съответства на техническите изисквания като посредством нея се отвеждат дъждовните и битови води от ниската част на парцела към изграденото канализационно отклонение, а в настоящото си състояние площадковата канализация не възпрепятства отводняването и не създава опасност за имота на ищцата, дори подобрява отводняването му. Включването на битовите отпадни води от имота на ответницата не променя функцията на дъждопроводния канал, тъй като в тази част на града канализационната система е смесена и имотите имат по едно сградно отклонение, както за битовите така и за дъждовните води. По изложените съображения и след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в конкретния случай съдът приема за недоказано твърдението на жалбоподателката, че вследствие действия на въззиваемата е нарушена функцията на канала за отвеждане на дъждовната вода от нейния имот. По отношение направеното с въззивната жалба оплакване, че изграденото отклонение създава пречки за ползването на двора, тъй като строителните норми изискват сервитут от поне три метра за канализационното отклонение, а предвид размерите на двора подобен сервитут прави невъзможно ползването му, то настоящият състав намира въвеждането на такова твърдение едва с въззивната жалба за преклудирано.

  Основните оплаквания във въззивната жалба се свеждат до аргументи, поради които жалбоподателката счита изграденото отклонение под имота на ответницата за незаконно като се акцентира върху липсата на строителни книжа. В този смисъл следва да се посочи, че незаконният строеж безспорно създава пречки за собственика в случаите, когато при изграждането му са нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на имота по предназначение. В тези случаи самото нарушение на такива строителни и санитарно-хигиенни норми предполага ограничаване правата на собственика да ползва своя имот пълноценно и по предназначение, поради което ищецът по иска с правно основание чл. 109 от ЗС не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи. Във всички останали случаи, обаче, когато се твърди строежът да е изграден в нарушение на други строителни правила и норми, различни от горепосочените, ищецът по иска с правно основание чл. 109 от ЗС следва да докаже с какво конкретно незаконният строеж му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост. В този смисъл когато незаконният строеж е изпълнен в съответствие с действащите строителни правила и норми, то самата липса на сторителни книжа, не е пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост върху имота. В тази връзка и доколкото по делото не се установи отклонението под имота на ответницата да е изградено в противоречие с техническите изисквания, то направените с въззивната жалба оплаквания за липса на строителни книжа съдът намира за неоснователни. За да е налице възпрепятстване на правата на собственика да ги упражнява в пълен обем, следва да се установи неблагоприятно отражение или въздействие, пряко или косвено върху някое от правомощията на собственика, като при всички случаи, с оглед фактите по конкретния спор, следва да се направи преценка относно наличието на ограничаването. Това ограничение следва да пречи на ползването на вещта съобразно нейното предназначение, а такова доказване в хода на производството не беше проведено. Самото включване на битовите отпадни води от пристройката на ответницата в дъждопроводния канал без това да се отразява на неговото функциониране по предназначение и доколкото не създава опасност за имота на ищцата, а подобрява отводняването му, независимо от това, дали е изградено законно, предвид спазването на техническите изисквания за това, не е основание, годно да се приеме за наличие на такова ограничение. Незаконността на изграждането следва да се цени единствено и дотолкова, доколкото дава основание да се приеме, че ограничението е неоснователно или противоправно, но само когато е налице ограничаване на правата на собственика на вещта.

Поради изложеното, съдът заключава, че претенцията за осъждане на въззиваемата да възстанови канал за отвеждане на дъждовна вода, така че да може да изпълнява функцията си като премахне изградено отклонение на техническата инфраструктура от дворното място, е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, настоящата инстанция достига до извод, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да се потвърди изцяло.

  Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, то жалбоподателката М.Х.Н. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата  Л.Е.С. сторените от нея разноски във въззивното производство в размер на сумата от 300 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

 

Така мотивиран, Шуменски окръжен съд

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 961/02.11.2018 г., постановено по гр. д. №3889/2017 г. по описа на Районен съд Шумен.

 

ОСЪЖДА М.Х.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Л.Е.С. с ЕГН ********** *** сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:    1.                                           

 

 

 

2.