РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Горна Оряховица, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20234120200228 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. И. И. останал недоволен и чрез защитника
адв. С. И. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № 23-0268-
000240/31.03.2023 г. на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ
Горна Оряховица, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му
наложени административни наказания – глоба в размер на 100 лева и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, за това че е
нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.,
за това, че е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Поддържа, че е нарушена
процедурата по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Отделно твърди, че НП не отговаря на
фактическото правно положение. Моли съда да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
жалбоподателят поддържа жалбата. Ангажира гласни доказателства.
1
Защитникът адв. С. И. от ВТАК поддържа, че НП е издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение
на материалния закон, тъй като нарушенията не са доказани. Подробни
съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за извършеното безплатно
процесуално представителство.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА – НАЧАЛНИК СЕКТОР В ОДМВР
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, РУ ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по съществото на жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 11.03.2023 г. вечерта С. И. Д. и С. Д. Д. се черпили с бира. След 18:30
часа тръгнали надолу по ул. „Панайот Цвикев“ в гр. Горна Оряховица. Д. се
движел криволичейки по платното за движение, а Д. се движел по тротоара,
на 5-6 метра преди Д.. По същото време жалбоподателят Н. И. управлявал по
същата улица лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****. Д. чул, че се
приближава автомобил, обърнал се наляво и назад и бил блъснат от
автомобила, управляван от И. в левия крак, под коляното. Д. паднал на
земята, а кракът му останал под гумата. Водачът Н. И. излязъл от автомобила,
извадил бухалка и се засилил към Д. с думите: „Къде ходиш? Защо излизаш
така внезапно на пътя? Уплаши ми детето“. Д. не е казал на И., че е ударен. Д.
и Д. в показанията си твърдят, че И. не е питал Д. иска ли помощ. И. влязъл в
колата и потеглил с автомобила. Д. станал и заедно с Д. отишли в РУ Горна
Оряховица, където подали сигнал за настъпилото ПТП и съобщили цифри от
номера на автомобила. Съгласно приложената по делото Докладна записка от
мл. експерт А. С. и показанията на С. при посещението си в РУ Горна
Оряховица Д. и Д. били в нетрезво съС.ие, като Д. дори залитал. Д. съобщил,
че няма никакви други травми по себе си, освен охлузване по лявата
подбедрица, което показал /л. 16-17/. По – късно Д. представил амбулаторен
лист /л. 14/.
Н. И. бил призован в РУ Горна Оряховица, където на 16.03.2023 г.
2
попълнил сведение, в което признал, че е имало съприкосновение между
управлявания от него автомобил и пострадалия Д.. Посочил, че Д. е излязъл
внезапно на пътното платно, но той успял да спре. После мъжът се отдръпнал
и тръгнал, а той потеглил с автомобила. Приятелката му извикала да внимава
и той спрял, но видял, че е защипал с предна дясна гума кракът на човека.
Извадил импулсивно бухалка от колата, излязъл и започнал да се кара на
мъжа, като размахвал бухалката. Не го е удрял с нея. Ударил му единствено
един шамар в лицето. После се качил в автомобила и напуснал
произшествието. Посочил, че действал импулсивно и осъзнава, че
извършеното от него е нередно, но бил афектиран, че случката се развила
пред дъщеря му. Изразил съжаление за извършеното /л. 13/.
Л. Б. – мл.автоконтрольор в група „Пътен контрол“ в РУ Горна
Оряховица съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
44/16.03.2023 г. /л. 15/.
С АУАН серия GA № 727548/16.03.2023 г., съставен от Л. А. Б. – мл.
автоконтрольор при ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица в
присъствието на свидетеля Г. Г. Г. –началник група „Пътен контрол“ при РУ
Горна Оряховица са констатирани извършени от жалбоподателя Н. И. И.
нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП,
изразяващи се в това, че на 11.03.2023 г. в 18:50 часа в гр. Горна Оряховица,
ул. „Панайот Цвикев” до № 75 в посока ул. „Балатон“ управлява лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №********, собственост на Р. К. Й., ЕГН
********** от гр. ********, ул. „******“ № ********, като не избира
скоростта си на движение съобразно с условията на видимост, интензивността
на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие
или създадена опасност за движението и с предната си дясна гума преминава
през долния ляв крайник на движещия се отдясно на него, на тротоара
пешеходец С. И. Д., ЕГН **********, с което реализира ПТП с наранявания
по пешеходеца. След настъпилото ПТП водача не слиза да установи щетите и
да уведоми компетентните за това органи на МВР, а се отправя в посока ул.
„Балатон“. Същият е установен на 16.03.2023 г. в 16:00 часа от служители на
РУ Горна Оряховица, като АУАН е съставен в присъствието на водача в
сградата на РУ Горна Оряховица. Актът е предявен на И. същия ден и
подписан от него без възражения.
3
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
В законоустановения срок И. Т. Н. –Началник сектор към ОДМВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица, упълномощен с МЗ № 8121з-
1632/02.12.2021 г. издал против Н. И. И. Наказателно постановление № 23-
0268-000240/31.03.2023 г., с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП
му наложил административно наказание – глоба в размер на 20о лева, за това,
че е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
му наложил административни наказания – глоба в размер на 100 лева и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца, за това че е
нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
Наказателното постановление е връчено на И. на 18.04.2023 г. и на
същия ден И. депозирал жалба чрез административнонаказващия орган до РС
– Горна Оряховица.
В обясненията си пред съда жалбоподателят твърди, че видял двамата
пияни, които спирали коли и се движели надолу. Единият мъж направил един
път опит да се хвърли пред колата, но той го избегнал и спрял. Втори път
тръгнал да потегля, но той ударил капака на колата и не могъл да го засегне с
автомобила. На третия път нямало как да го избегне, защото бил свил пълен
ляв. Неговият десен крак бил напред и с гумата на колата защипал неговото
ходило. Мъжът паднал, а той слязъл и го попитал защо го е направил, защо се
е хвърлил пред колата. Мъжът бил вулгарен и не се съобразявал какво
приказва пред жена му и детето му. Поискал да извикат полиция, защото не
бил виновен за произшествието, но мъжът започнал да го ругае, станал и поел
надолу по пътя. Не разбрал мъжът да има наранявания. Попитал го дали
всичко е наред и мъжът отговорил да не се занимава с него. Той постоял
минута и възрастни хора му казали да продължава и да не се занимава. Тогава
се качил в колата и потеглил.
Свидетелят Д. Т. Б. живее на семейни начала с жалбоподателя. Б. сочи,
че отивали на гости на майката на И.. Пред тях вървели двама пияни мъже –
единият на тротоара, а другият криволичел по пътя. И. карал бавно. Намалил,
защото единият мъж тръгнал да се хвърля пред колата. И. спрял. След това
тръгнал втори път и мъжът се хвърлил на капака на колата. Третият път при
спирането И. затиснал десния крак на мъжа с гумата. Слезли от колата. И.
започнал да вика на мъжа какво прави. Детето им се разплакало. И. попитал
4
мъжа как е, а той отвърнал, че нищо му няма. И. пак го попитал добре ли е и
предложил да извикат полиция или линейка, но мъжът го наругал, напсувал
го и му казал да си кара работата и да не се занимава с него. При тях дошли
възрастни хора, които им казали да си карат работата и да не се занимават с
мъжа, защото е пиян. Двамата пияни мъже тръгнали преди тях и продължили
надолу по улицата. Бойкова твърди, че мъжът й не е вадил бухалка, уплашил
се е много, защото детето плачело.
Свидетелят Г. С. Христов станал очевидец на настъпилото ПТП. Бил на
магазина на ул. „П. С.“ и видял двамата тежко пийнали мъже, които вървели
по средата на пътя и пречели на движението. Видял автомобилът, управляван
от жалбоподателя. Видял, че той спрял и два – три пъти направил опит да
тръгне, но не успял, защото те били на средата на пътя. Видял, че в един
момент жалбоподателят спрял, слязъл от колата и започнали да викат.
Жалбоподателят викал: „Нормален ли си, какъв си?“, „Ще те убият колите“.
След това двамата пияни тръгнали надолу, а И. изчакал малко и тръгнал. От
мястото, където се намирал, не можел да види дали И. е вадил нещо от
колата, но виждал целия автомобил и почти през цялото време наблюдавал
колата.
Съгласно приетите трудов договор № 00202034/07.01.2022 г. и
длъжностна характеристика на длъжността „куриер“, жалбоподателят работи
като куриер в „М.“ ООД и „К.“ ООД /л. 61-64/. Съгласно приложената
характеристика от работодателя /л. 60/ за изпълнение на длъжността „куриер“
от Н. И. И. се изисква ежедневно управление на МПС в страната. И. е отличен
работник, няма нарушения на трудовата дисциплина и е примерен гражданин
– съблюдаващ реда и морала сред гражданите.
Видно от справката за нарушител/водач /л. 30-31/, жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС от 2018 г. В личният му картон като водач на
МПС са отразени 8 нарушения и наказания по ЗДвП, наложени с НП и 11
нарушения и наказания, наложени с фишове.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
обясненията на жалбоподателя, показанията на разпитаните свидетели и от
приетите по делото писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
5
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
АУАН е съставен от лице, което съгласно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН
може да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Актосъставителят е надлежно
упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /л. 27-29/. АУАН е съставен по
реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя и свидетеля,
който е присъствал при установяване на нарушението, отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно връчен, съобразно правилата на
чл. 43 от ЗАНН, като е дадена възможност за писмени възражения.
Поради това е неоснователно оплакването на жалбоподателя, че АУАН
не е съставен в присъствието на свидетелите, които са присъствали при
извършване на нарушението, както и че е съставен в присъствието само на
полицейски служител, който не е присъствал на инцидента, тъй като
полицейският служител е свидетел, който е присъствал при установяване на
нарушението. Няма пречка при липса на свидетели, които са присъствали при
извършване на нарушението, АУАН да се състави в присъствието на
свидетел/и, който /които/ присъства/т при установяване на нарушението.
НП е издадено от компетентен орган – Началник сектор към ОДМВР
Велико Търново, РУ Горна Оряховица, който на основание чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП е упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г. /т. 3.9/ да издава НП
по ЗДвП. НП е издадено преди изтичането на давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че постановлението не
съдържа надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Описанието на нарушението в НП е подробно, ясно и коректно,
позволяващо на лицето, подведено под административнонаказателна
отговорност, да разбере в какво се изразява неправомерното деяние и
съответно да упражни адекватно правото си на защита. В обстоятелствената
част на постановлението са посочени и подробни данни за обстоятелствата,
при които е извършено нарушението. Непълнотата, респ. неточностите на
фактите относно нарушението касаят въпросите по същество на извършеното
нарушение и приложимия закон.
6
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Наказателното постановление е издадено при неправилно приложение
на материалния закон.
В хода на административнонаказателното производство не е установено
по несъмнен начин, че настъпилото пътнотранспортно произшествие е пряка
и непосредствена последица от допуснато от жалбоподателя нарушение на
правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. От показанията на
свидетелите Б. и Г. и от данните в административнонаказателната преписка се
установява, че полицейските служители не са посетили пътнотранспортното
местопроизшествие, не са извършили измервания и не са определили
местоположението и траекторията на движение на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил, скоростта на автомобила преди и в момента на
удара с пешеходеца С. И. Д., скоростта на движение на пешеходеца Д.,
точното местоположение на Д. преди и по време на удара, опасната зона за
спиране на лекия автомобил. Без изясняването на тези обстоятелства не могат
да се установят причините за настъпване на пътнотранспортното
произшествие от експлоатационно - техническа гледна точка и не може да се
направи обоснован извод бил ли е длъжен и имал ли е жалбоподателят
обективна възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие било като избере по-ниска скорост на движение, било като
прояви майсторство за преодоляване на удара с пешеходеца. От друга страна,
от обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите – очевидци
Бойкова и Христов и показанията на свидетелите С. и Д. се установява, че
пострадалият С. Д. се е движел по платното за движение, като е криволичел
предвид явно нетрезвото си съС.ие и внезапно се е появил пред управлявания
от жалбоподателя автомобил. В крайна сметка неизяснени са останали
основните въпроси от значение за съществото на спора – допуснал ли е И.
нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и има
ли причинна връзка между допуснатото нарушение и настъпилото
пътнотранспортно произшествие.
При това положение изводът на наказващия орган, че
пътнотранспортното произшествие е резултат от движението на управлявания
7
от жалбоподателя автомобил с несъобразена скорост, следва да бъде оценен
като предположение, което не се основава на установени в хода на
административнонаказателното производство обективни факти и
обстоятелства.
Предвид изложеното по - горе съдът приема, че не е установено по
несъмнен начин жалбоподателят да е нарушил виновно правилото за
движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и да е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, поради което в
тази част обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Обжалваното постановление е незаконосъобразно и в частта, с която
жалбоподателят е наказан за това, че като участник в ПТП не е изпълнил
задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. ”а” от ЗДвП да уведоми
компетентната служба на МВР.
Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Съставът на нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се осъществява,
когато участникът в пътнотранспортното произшествие нарушава виновно
което и да е от задълженията си по чл. 123 от ЗДвП.
Жалбоподателят е санкциониран по реда на чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП за
нарушение на задълженията си като водач на ППС, който е участник в ПТП,
визирани в чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, а именно когато при
произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи.
Противно на твърдението на жалбоподателя, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства не се установява на посочената в НП дата да
е настъпило ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, а именно „събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“, съдът
приема, че на 11.03.2023 г. в гр. Горна Оряховица, на ул. „Панайот Цвикев“ до
8
№ 75 е настъпило ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП между лек
автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *******, собственост на Р. К. Й. от гр.
........... и управляван от жалбоподателя Н. И. И. и пешеходеца С. И. Д., при
което пешеходецът Д. е получил нараняване /охлузване/ на лявата
подбедрица.
От обясненията на жалбоподателя И., показанията на пострадалия Д. и
показанията на свидетелите - очевидци Д. Б., С. Д. и Г. Х. не се установява
жалбоподателят да е имал съзнанието, че при настъпилото ПТП С. Д. е
пострадал, т.е. че му е причинено нараняване, от което да следва и
задължението му да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи. От обясненията на жалбоподателя и показанията на св. Б.
се установява, че И. е попитал Д. как е, а той отвърнал, че нищо му няма. И.
пак го попитал добре ли е и предложил да извикат полиция или линейка, но
мъжът го наругал, напсувал го и му казал да си кара работата и да не се
занимава с него. Свидетелят – очевидец С. Д. в показанията си сочи, че не си
спомня неговият приятел С. да е казвал на водача на автомобила, че му е
ударен крака. Показанията на св. Д. и на св. Д. в частта, в която сочат, че И. не
е предлагал помощ на Д. се опровергават от показанията на св. Б. и
обясненията на жалбоподателя, а от друга страна това обстоятелство Д. и Д.
не са съобщили при даване на сведения в РУ Горна Оряховица. Не на
последно място съдът съобрази, че Д. и Д. са били в нетрезво съС.ие, за което
свидетелства С., поради което нямат ясен спомен за случилото се. По тези
съображения съдът не ги кредитира с доверие показанията на Д. и Д. в тази
им част. В подкрепа на извода, че жалбоподателят не е имал съзнанието, че Д.
е пострадал са и следните обстоятелства: Д. сам се е изправил и е тръгнал с Д.
надолу по улицата, като е нямал промяна в походката, за което свидетелстват
Б., Д. и Х.
От друга страна, от обясненията на жалбоподателя и показанията на св.
Б. се установява, че И. е предложил на пешеходеца Д. да уведоми МВР, да му
окаже помощ и да извика линейка, но той категорично е отказал, нагрубил го
е и си е тръгнал. Показанията на Б., с която потвърждава обясненията на И., с
когото живее на семейни начала, не се опровергават от други гласни
доказателства /показанията свидетеля Д., който е очевидец/, поради което
съдът ги кредитира с доверие.
9
Що се отнася до поведението на жалбоподателя И. след настъпване на
ПТП /излиза от автомобила, крещи на пешеходеца Д. и размахва бухалка,
удря шамар на Д., за което сам признава в даденото сведение от 16.03.2023 г./
съдът намира същото за неприемливо и морално укоримо, като приема, че
същото би могло да бъде предмет на друго производство.
С оглед изложеното не се установи жалбоподателят И. да е осъществил
от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което административнонаказателното
обвинение е недоказано и наказателното постановление в тази част е
издадено в нарушение на материалния закон.
Гореизложеното налага отмяна на Наказателно постановление № 23-
0268-000240/31.03.2023 г. на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново,
РУ Горна Оряховица като незаконосъобразно.
При този изход на делото е основателна претенцията за присъждане на
адвокатско възнаграждение за осъществената по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
ЗА адвокатска защита и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от
ЗА адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на
издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг
юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. В приложения на л. 4 от делото договор за правна защита и
съдействие от 18.04.2023 г. изрично е посочено, че указаната правна защита и
съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38 от ЗА. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от ЗА,
е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
10
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА,
като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от
доказване. В конкретния случай производството е инициирано по жалба на
санкционираното лице, което е представлявано в същото от адвокат, а
атакуваното наказателно постановление е отменено от съда, като
задължението за заплащане на разноски от страна на АНО е безспорно
възникнала. Поради това и с оглед разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК
съдът следва да осъди ОДМВР Велико Търново /в структурата на която е
административния орган/ да заплати от бюджета си в полза на адв. С. И. от
ВТАК адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 3,
във вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0268-000240/31.03.2023 г.
на Началник сектор към ОДМВР Велико Търново, РУ Горна Оряховица, с
което на Н. И. И. от гр. **************, с ЕГН **********, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в
размер на 100 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3
месеца, за това че е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП и на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., за това, че е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати на адвокат С. И. от
ВТАК, със служебен адрес: гр. ***************** сумата от 400 лева
/четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатска
защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11