ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Стара Загора, 17.09.2020г.
Старозагорският районен съд, гражданско отделение в разпоредително заседание на 17.09.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи за разглеждане Гр.дело №2679 по описа за 2020г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н.Ж.Н. *** срещу “Електроразпределение юг” ЕАД гр.Пловдив, с която се претендира признаване за установено вземане на ищеца за сумата от 864,14лв., представляваща недължимо платена сума по фактура №**********/16.12.2019г. и направените по делото разноски.
При проверката на редовността и допустимостта на подадената молба съдът констатира следното:
Подадената молба е родово подсъдна на районния съд съгласно разпоредбата на чл.103 от ГПК. Молбата отговаря на изискванията за допустимост, визирани в разпоредбата на чл.127 от ГПК, към нея са представени писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, изразено е становище по иска и са направени доказателствени искания.
По
представените материали по делото съдът прави следния проект на доклад:
Искът е предявен от Н.Ж.Н. *** срещу “Електроразпределение юг” ЕАД гр.Пловдив. С исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електроенергия към ответника за обект в с.Горно Ботево, общ.Стара Загора, ИТН 2094246. С писмо от 16.12.2019г. ищецът бил уведомен, че електромерът му е демонтиран и предаден за проверка, тъй като отчитал частично преминалата електроенергия. Вследствие на това ответникът коригирал сметката за електроенергия на ищеца за периода от 02.04.2019г. до 06.06.2019г. със сумата от 864,14лв. по фактура №**********/16.12.2019г. Ищецът твърди, че не е бил уведомен за проверка на електромера му, констативен протокол не му бил връчван. Не му ставало ясно как е изчислена допълнителната електроенергия, като счита, че същата не е потребена. Ищецът заплатил посочената сума. Счита обаче, че същата е неправомерно начислена и заплатена и следва да му бъде върната.
За дължимата сума ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №4208/2020г. по описа на РС-Пловдив. Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът подал възражение в указания срок, поради което съдът е дал указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи да му върне недължимо получената сума от 864,14лв. по фактура №**********/16.12.2019г., представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период от 02.04.2019г. до 06.06.2019г. Претендира направените по делото разноски.
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства копия на: Писмо с изх.№8282544/16.12.2019г., фактура №**********/16.12.2019г., касов бон, Съобщение по ч.гр.д.4208/2020 по описа на РС-Пловдив.
Моли да бъде изискано и приложено ч.гр.д.4208/2020 по описа на РС-Пловдив.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Процесната сума била начислена правомерно, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. На 06.06.2019г. служители на ответника са посетили имота на ищеца и са демонтирали електромера. Електромерът е бил поставен в безшевен чувал и запечатан с пломба и уникален номер. Всички действия на ответника били описани в констативен протокол от 06.06.2015г. На проверката присъствал представител на ответника, който се подписал на протокола. Едностранната корекция на сметката на ищеца била извършена по реда на Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Така била изчислена сумата, с която следвало да се коригира сметката на ищеца. Периодът от врече за извършване на корекцията бил в рамките на 90 дни, като началото на периода – 02.04.2019г. е датата на редовен месечен отчет. На основание чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката съществувало законово основание за преизчисление на сметка на клиент при прилагане на методологията заложена в Правилата за измерване на количествата електрическа енергия. Ответникът счита, че е спазил изцяло процедурата за преизчисление сметката на ищеца – съставил е констативен протокол в присъствието на представител на ищеца, предал е електромера на държавния орган, който извършва метрологични експертизи, констативният протокол отговаря на всички законови изисквания. Извършената корекция на сметката на ищеца не е имала за цел санкционирането му, а изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и овъзмездяване на ответното дружество. Ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Уведомяването на клиентите за извършвани корекции по сметките им ставало по реда на действащите Общи условия. В този смисъл била и установената от ВКС съдебна практика. Предвид изложеното ответникът счита, че претендираната сума в размер на 864,14лв. по фактура №**********/16.12.2019г. е основателно начислена и съответно платена.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства копия на: Констативен протокол №487044/06.06.2019г., Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №218/01.07.2019г. на БИМ, Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 12.12.2019г., Рийдаут на електромера.
Моли да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси: 1. Констативен протокол №218/01.07.2019г. на БИМ отразява ли техническото състояние на СТИ №*********, което да е резултат от външно неправомерно въздействие върху електромера по смисъла на чл.50, ал.1 ПИКЕЕ? 2. По какъв начин въздейства върху измерването на електрическата енергия констатираното в протокола и води ли то до частично измерване или неизмерване на електрическата енергия? 3. Правилно ли е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия така, както е заложена в чл.50 от ПИКЕЕ? 4. Правилно ли е остойностено неизмереното количество съгласно чл.56, ал.3 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия? 5. Правилно ли е определен корекционния период? 6. В коя група попада процесният електромер №*********, като се има предвид класификацията, дадена в Списъка за определяне периодичността на последващи проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приет със Заповед №А-616 на председателя на ДАМТН от 11.09.2018г.? 7. Има ли върху електромера изискуемите знаци за премината първоначална проверка, на коя дата е следвало електромерът да премине вторична проверка и спазени ли са сроковете по Заповед №А-616 на председателя на ДАМТН от 11.09.2018г.?
Моли, в случай че ищецът оспорва констатациите във връзка с демонтажа и проверката на електромера, да бъде допуснат един свидетел за установяване на тези обстоятелства.
От така подадената искова молба съдът намира, че е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца връщане на недължимо платената сума от 864,14лв. по фактура №**********/16.12.2019г., представляваща сума за допълнително начислена ел.енергия за отчетен период от 02.04.2019г. до 06.06.2019г., която ищецът твърди, че недължимо е платил на ответника. Претендират се и направените по делото разноски.
Исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални пречки за разглеждането й в открито съдебно заседание.
Подлежат на доказване всички спорни факти, като съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Поради тази причина, в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил, а ответникът се е обогатил, че обедняването и обогатяването произтичат от общ факт, т.е.налице е връзка между тях, че ищецът няма друго средство за правна защита, както и размерът на сумата, с която ответникът се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил. В тежест на ответника е да докаже законосъобразното начисляване на допълнителна сума за потребена електроенергия, размерът на тази сума и периодът на корекция. Страните са представили писмени доказателства и сочат събирането на други доказателства за всички твърдяни от тях обстоятелства.
Съдът намира, че следва да прикани страните към спогодба, като им разясни, че чрез постигането на спогодба страните могат да уредят отношенията си чрез взаимни отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на интересите им, като избегнат постановяването на неизгодно за тях съдебно решение, както и заплащането на по-висока държавна такса при решаване на спора от съда.
Съдът предоставя на страните възможност да изложат становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото заседание.
Предвид обстоятелството, че исковата молба е редовна и допустима и не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, съдът намира, че следва да насрочи открито съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани като им се връчи препис от настоящото определение.
Представените към исковата молба и писмения отговор писмени документи – копия на: Писмо с изх.№8282544/16.12.2019г., фактура №**********/16.12.2019г., касов бон, Съобщение по ч.гр.д.4208/2020 по описа на РС-Пловдив, Констативен протокол №487044/06.06.2019г., Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №218/01.07.2019г. на БИМ, Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 12.12.2019г., Рийдаут на електромера, са относими към предмета на делото и са допустими като писмени доказателства, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Съдът следва да изиска ч.гр.дело №4208/2020г. по описа на РС-Пловдив.
На основание чл.143, ал.2 от ГПК съдът следва да даде възможност на ищеца да сочи и нови доказателства във връзка с възраженията на ответника в първото по делото заседание.
Съдът намира искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза за основателно и следва да бъде уважено.
Съдът следва да укаже на ищеца най-късно в първото по делото открито заседание да изрази становище дали оспорва фактите във връзка с проверката и демонтажа на електромера, като му укаже отговорността по чл.161 ГПК.
По отношение на искането за присъждане на направените разноски по делото съдът следва да укаже на страните, че на основание чл.80 ГПК следва да представят списък на разноските в съдебно заседание, като в противен случай те няма да имат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
Предвид гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
Насрочва открито съдебно заседание за разглеждане на гр.дело №2679 по описа за 2020г. на 21.10.2020г. от 14,00ч., за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси като им се връчи препис от настоящото определение.
Приканва страните към спогодба като им разяснява, че чрез постигането на спогодба страните могат да уредят отношенията си чрез взаимни отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на интересите им, като избегнат постановяването на неизгодно за тях съдебно решение, както и заплащането на по-висока държавна такса при решаване на спора от съда.
Приема като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и писмения отговор копия на: Писмо с изх.№8282544/16.12.2019г., фактура №**********/16.12.2019г., касов бон, Съобщение по ч.гр.д.4208/2020 по описа на РС-Пловдив, Констативен протокол №487044/06.06.2019г., Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №218/01.07.2019г. на БИМ, Справка за коригиране на сметката за електроенергия от 12.12.2019г., Рийдаут на електромера.
Изисква ч.гр.дело №4208/2020г. по описа на РС-Пловдив.
Дава възможност на ищеца да сочи и нови доказателства във връзка с възраженията на ответника в първото по делото заседание.
Назначава съдебно-техническа експертиза с вещо лице Димитър Денев Димитров, което след като проучи материалите по делото и извърши необходимите справки да отговори на следните въпроси: 1. Констативен протокол №218/01.07.2019г. на БИМ отразява ли техническото състояние на СТИ №*********, което да е резултат от външно неправомерно въздействие върху електромера по смисъла на чл.50, ал.1 ПИКЕЕ? 2. По какъв начин въздейства върху измерването на електрическата енергия констатираното в протокола и води ли то до частично измерване или неизмерване на електрическата енергия? 3. Правилно ли е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия така, както е заложена в чл.50 от ПИКЕЕ? 4. Правилно ли е остойностено неизмереното количество съгласно чл.56, ал.3 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия? 5. Правилно ли е определен корекционния период? 6. В коя група попада процесният електромер №*********, като се има предвид класификацията, дадена в Списъка за определяне периодичността на последващи проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приет със Заповед №А-616 на председателя на ДАМТН от 11.09.2018г.? 7. Има ли върху електромера изискуемите знаци за премината първоначална проверка, на коя дата е следвало електромерът да премине вторична проверка и спазени ли са сроковете по Заповед №А-616 на председателя на ДАМТН от 11.09.2018г.?
Определя първоначален депозит за вещото лице в размер на 200лв. /двеста лева/, които да бъдат внесени от страна на ответника в тридневен срок от получаване на настоящото определение, като указва на същия, че при невнасяне на депозита, експертизата няма да бъде изпълнена.
Съгласно чл.199 от ГПК вещото лице следва да представи заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.
Вещото лице да бъде призовано за съдебното заседание след внасянето на депозита, като му се изпрати препис от настоящото определение.
Указва на ищеца най-късно в първото по делото открито заседание да изрази становище дали оспорва фактите във връзка с проверката и демонтажа на електромера, като при неизпълнение на указанията съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателствата на основание чл.161 ГПК.
Указва на страните да представят списък
с разноските по делото в съдебно заседание, като в противен случай те няма да
имат право да искат изменение на решението в частта му за разноските.
Съдът предоставя на страните възможност да изложат становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото заседание.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, а препис от писмения отговор да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: