Р Е Ш Е Н И Е
№260117/22.10.2020г.
22.10.2020 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
16-ти
граждански състав
На двадесет и пети
септември
две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател:
Георги Георгиев
при
секретаря Елена Влаева,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1237 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от И. М. С., ЕГН **********
***, ***, чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес ***, кант.***, чрез адв.
С. В.-ЯАК, против П.И.С., ЕГН ********** ***, с която се иска
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 19 500,00 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение по договор за поръчка за закупуване на
недвижим имот от 09.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на иска-11.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,
че ищеца и ответника са страни по сключен между тях договор за поръчка за
закупуване на недвижим имот от 09.07.2015 г. Съгласно посочения договор, ответникът
в качеството на довереник се задължил да закупи на ищцата, в качеството й на
доверител, недвижим имот в гр. Я., представляващ жилище-апартамент със
застроена площ от 45-50 кв.м. Според чл.6, ал.1 от договора, поръчката следвало
да бъде изпълнена в срок от две години, считано от момента на подписване на
договора, считано от 09.07.2015 г., но ответника не бил изпълнил това си
задължение. В чл.6, ал.3 от договора било уговорено, че ако довереника не
закупи описания недвижим имот, предмет на договора, същия дължи на доверителя
неустойка в размер на 20 000,00 лв. Твърди се също, че след проведени
телефонни разговори между страните по повод дължимата и неплатена договорна
неустойка, ответника извършил няколко парични плащания в размер на общо сумата
от 500,00 лв. в периода месец март 2020 г. - месец май 2020 г., като безспорно
с тези си действия признал задължението си и не оспорвал, че ищцата има вземане
спрямо него. Ищцата имала интерес да получи пълния размер на уговорената
неустойка, като никъде в договора не било посочено, че сумата можело да бъде
платена разсрочено и неограничено във времето. На 02.06.2020 г. и на основание
чл.9 от договора ищцата изпратила на ответника писмена покана /предизвестие/, с
която го поканила да й заплати останалата част от неустойката в размер на
19 500,00 лв., в срок от пет дни, считано от датата на получаване на
поканата. От известието за доставяне на поканата, същата била получена от
ответника на 05.06.2020 г., като петдневния срок, предоставен за плащане
изтекъл на 10.06.2020 г., като ответника не бил извършил плащане по посочената
от ищцата банкова сметка, *** за доброволно уреждане на спора.
Иска се от съда уважаване на иска и присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
В с.з. ищецът се явява лично, представлява се и от
пълномощник адвокат, сочат доказателства и претендира за уважаване на
предявения иск.
Правното основание на предявения осъдителен иск е чл.92,
ал.1 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът чрез пълномощник адвокат, счита предявения иск за допустим.
Оспорва иска като неоснователен по основание и размер, като считат, че
ответника не дължи претендираната неустойка. Сочи се, че страните са наследници
на И. В. С., поч. на 11.04.2014 г., като ответника бил син на наследодателя от
първия му брак, а ищцата негова съпруга от втори брак. След смъртта на
наследодателя ответника направил отказ от наследство в полза на ищцата, като
последната останала да живее в наследствения им апартамент, който обитавала и
ползвала и до настоящия момент. Не се отрича, че страните са сключили договор
за поръчка за закупуване на недвижим имот, който бил безвъзмезден такъв и бил
прекратен на основание чл.11, предл.1 от същия. Не се оспорва обстоятелството, че
ответника платил на ищцата сумата от 500,00 лв. по договора, като преценил, че
тази сума е достатъчно за обезщетение от неизпълнението му по договора. Твърди
се , че в договора не било изяснено дали довереника по него действал от името
на доверителя, като негов пълномощник или действал от свое име при изпълнението
му, като липсвали конкретни клаузи в тази насока. Счита се, че при липса на
конкретизация относно характера, предмета и задълженията по договора, доверителя
не следвало да се позовава на неизпълнение. Също така се счита, че ако договора
бил редовен, прави се възражение, че не е налице виновно неизпълнение на същия
от страна на ответника, като в случая следвало да се приложи разпоредбата на
чл.81,ал.1 ЗЗД. Твърди се, че скоро след сключването на договора ответника
изпаднал в обективна невъзможност за изпълнението му по причина която не можела
да му се вмени във вина-внезапно влошаване на здравословното му състояние в
следствие на сериозно сърдечно заболяване с оглед на което преустановил
трудовата си дейност поради 80 % намалена работоспособност и отпусната
минимална инвалидна пенсия. Съгласно съдебната практика, при договорена клауза
за неустойка, длъжника би могъл да се освободи от заплащането й, ако
неизпълнението не се дължало на негово виновно поведение.
Също така се прави възражение за нищожност на
договорената неустойка на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради накърняване на
добрите нрави. Твърди се, че претендираната неустойка излизала извън типичните
си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като присъждането й
водело единствено и само до неоснователно обогатяване на ищеца, респ. била
нищожна поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка ищцата не била
претърпяла никакви вреди от неизпълнението, или ако се приемело, че са налице
такива, то те били крайно незначителни. Алтернативно се прави възражение за
прекомерност на неустойката на основание чл.92, ал.2 ЗЗД, като неизпълнението
било незначително и същата надхвърляла многократно и в явно несъответствие с
претърпените вреди.
Иска се отхвърляне на исковата претенция, като напълно
неоснователна и недоказана.
В с.з. ответника редовно призован не
се явява, като се представлява от пълномощник адвокат, чрез когото пледира за
отхвърляне на исковете.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и е установено, че между тях на 09.07.2015г. е сключен Договор за поръчка за закупуване на
недвижим имот, с който ответника в качеството му на довереник му е възложено да
закупи на ищеца в качеството му на доверител недвижим имот в гр. Ямбол /широк
център/, представляващо жилище-апартамент /боксониера/, годно за обитаване със
застроена площ от 45-50 кв.м.
В
договора за поръчка за закупуване на недвижим имот е записано, че довереника се
задължавал да извърши за своя сметка възложените му действия (чл.2), като
задължението му влизало в сила от момента на подписването на договора (чл.3), има
задължение да изпълни поръчката лично (чл.4), като имал задължение в срок от 2 /две/ години да
изпълни поръчката, ако не били налице пречки, породени от неизправност на
документите,причини, независещи от довереника (чл.6, ал.1), като в (ал.3 на чл.6) било предвидено, че ако довереника виновно не закупи на доверителя
недвижимия имот, посочен в чл.1 дължал неустойка от 20 000,00 лв. на
доверителя.
Не
е спорно и е установено, че в периода месец март 2020 г. - месец май 2020 г. на
три вноски, ответника изплатил на ищцата сумата от 500,00 лв. по договорената
неустойка, съгласно сключения договор за поръчка за закупуване на недвижим имот
на 09.07.2020 г.
Също
така не е спорно между страните, че с покана от 02.06.2020 г. по повод
неизпълнение на посочения договор за поръчка ищцата поканила ответника на
основание чл.9 от договора за поръчка за закупуване на недвижим имот от
09.07.2015 г. да й заплати останалата част от неустойката, а именно сумата в
размер на 19 500,00 лв. в срок от пет дни, считано от датата на получаване
на настоящата покана, като видно от известието за доставяне същата е получена
лично от ответника на 05.06.2020 г., за което са представени писмени доказателства
- покана от 02.06.2020 г. и известие за доставяне.
Във
връзка с здравословното състояние на ответника по делото са представени и
приети медицински документи от които се установява, че същия през 2017 г.
започнал да получава задух и лесна умора при обичайни физически усилия и
ходене. В резултат на това бил хоспитализиран и му било проведено лечение в
клиника по кардиология с окончателна диагноза-дилатативна кардиомиопатия. Тежка
левокамерна систолна дисфуткция, като му е осъществена имплантация на система
за ресинхронизираща терапия с функция дефибрилатор с 60 удара в минута. Бил
инвалидизиран от 2017 г. със 75 % ТНР, като му била отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в минимален размер съгласно чл.75, ал.4 КСО
в размер на 210,00 лв.
Във връзка със спорните обстоятелства по изпълнение задълженията на
ответника по договора за поръчка за закупуване на недвижим имот от 09.07.2015
г., по делото са разпитани свидетелите на двете страни – П И.С. син на ищеца и
брат на ответника от друг брак на баща му и М. Т. Р. - тъща на ответника. Съдът
преценя показанията на свидетелите съвкупно с останалите писмени доказателства
по делото.
От свидетелските показания на П. С. се установява, че недвижимия имот
предмет на посочения по-горе договор бил подписан за гарсониера, близо до
центъра. Същия бил подписан затова, че договор за покупко-продажба му продали
къщата в с. К., а от негова страна очаквали апартамент. В договора за поръчка
било записано, че при некупуването на гарсониера в центъра до две години, П.
дължал неустойка в размер на 20 000,00 лв. Първоначално имало вноска в
размер на 5000,00 лв., която ответника дал в кеш, като отношенията им били
добри и тези пари ответника дал на майка му да смени дограмата в апартамента в
който живеели. След това чакали около две години, докато изцяло изтекъл
договора. Майка му се опитвала да се свърже с П., като последния дал някакви
обещания, че като продаде къщата ще плати всичко, защото тези две години били
изтекли. За закупуването на апартамент казал да не си помислят, понеже били
много скъпи. Преди около два- три месеца П. пращал на майка му по банковата й
сметка около 150,00-200,00 лв., някъде сумата около 600,00 лв.
На въпрос на пълномощника на ответника свидетеля отговори, че майка му
има жилище, тя живеела в апартамент, като сумата от 5000,00 лв. била за дограма
на същия. Живеела сама в апартамента към този момент, като той живеел в дома на
съпругата си и нямал друго жилище.
От свидетелските показания на М. Р. се установява, че П. трябвало да
закупи боксониера на И., защото той взел къщата в с. К., която била от баща му
и може би и от нея. Не била присъствала на подписването на договора, като същия
и казал, че имало подписан договор между нея и него. П. не закупил боксониерата
поради здравословното му състояние. След подписването на договора, през 2017 г.
П. се разболял, като имал проблеми със сърцето, като продължавал и към сегашния
момент да го има този проблем, като го имал и преди, но през 2017 г. се влошил
много. Наложило се да му направят операция на два пъти, като му били поставени
две машинки, които подпомагали сърдечната дейност. В момента бил пенсионер по
болест, като винаги и правило впечатление, че същия е отпуснат, ленив, все
изморен, като небил жизнен като един млад човек. Той посетил лекар когато бил
на мисия, като още тогава му казали, че има проблем който не бил изяснен, като
проблема бил от 2007 г. още. Къщата в с. К. в момента била собственост на други
хора, като П. я продал наскоро през тази година. Рухнал физически, не се
чувствал добре, като той и семейството му го преживявали много тежко. Имал
малко дете и съпруга, като всички грижи по семейството били върху ръцете на
съпругата му, като той неможел да работи защото му било забранено и нямал помощ
от никъде. Когато станало така да вземе къщата дал 5000,00 лв. на ищцата на
ръка. След това 500,00 лв. били преведени по нейната сметка, като тези
последните пари били преведени може би миналата година, но не била сигурна
точно кога. И. имала къде да живее.
На въпрос на пълномощника на ищцата свидетелката отговори, че мисли, че
срока за закупуване на жилище бил две години. В момента в който той взел тази
къща бил през 2014 г., а ако било две години значело, че до 2016 г. е трябвало
да й закупи жилище. П. не бил и споделял, да е плащал пари на И. през месец юни
2020 г. Не била сигурна дали той лично е правил ремонт в нейния апартамент, като
тези пари били на ръка дадени, когато получил къщата.
Във връзка с искането за издаване на съдебно удостоверение от страна на
ответника, ищцата И. М. а С. отговори, че в имота в който живеела бил техния, придобит
по време на брака със съпруга й, който починал и го придобили някъде през 1993
г. Имота бил около 60 кв.м., като се състоял от хол, спалня и бокс. След като
починал баща му П. се отказал от наследството, като причина затова била, че
баща му имал фирма, която била с огромни задължения и го търсели постоянно и П.
предпочел да се откаже от наследството, отколкото да го търсили като наследник
и да плаща. Сега в този имот живеела тя, синът и като се върнал от А. със снаха
й и детето.
Във връзка с установяване на действителната воля между страните и
обстоятелството поради които бил сключен договора за поръчка за закупуване на
недвижим имот от 09.07.2015 г. между
страните са представени и приети писмени доказателства, неоспорени от ответната
страна, а именно - заверени копия „Вярно с
оригинала“ на нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег. №
***, дело *** от 09.07.2015 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том ***, рег. № ***, дело *** от 09.07.2015 г., нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело *** от
17.08.2016 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***,
рег. № ***, дело *** от 09.07.2015 г., Заявление до Кмета на Община „Т.“ от П.
И., К. К. и Т. Х. за дадено съгласие съсобственикът И. М. С. да построи в
съсобствения им имот в с. К., обл. Я. със собствени средства и за свои нужди
къща-кафе аперитив, Заявление от М. И. И., собственик на парцел в с. К., обл. Я.
за дадено съгласие на дъщеря му И. М. С. да построи кафе-бар-механа-жилище в
този парцел от 13.05.1992 г., препис-извлечение от акт за смърт на И. В. С.,
издаден въз основа на акт за смърт № *** г. от Кмета на Община Я.,
удостоверение за наследници изх. № *** г. издадено от Кмета на с. К., обл. Я..
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.92 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 500,00 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на задължение по договор за поръчка за закупуване на
недвижим имот от 09.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на иска-11.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Между
страните не е спорно, че на 09.07.2015 г. е сключен договор именуван за поръчка
за закупуване на недвижим имот. Съгласно
чл.292 ЗЗД, когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху
недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен
писмено с нотариална заверка на подписите, като в настоящия случай формата на
това изискване е спазено, с оглед на това, че посочения по-горе договор е
сключен в писмена форма, като подписите от доверителя и довереника под него са
заверени от нотариус с рег.№ *** на НК, с район на действие ЯРС. Съгласно
чл.286 ЗЗД, възнаграждение се дължи само когато е уговорено между страните. Съгласно
чл.92, ал.1 ЗЗД се предвижда възможност за заплащане в полза на изправната
страна по облигационната връзка на неустойка, уговорена между страните, която
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката изпълнява две
функции - да обезпечи изпълнението и да обезщети кредитора, както за пълно
неизпълнение, така и за забавено изпълнение.
Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне
основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор е: наличие на
валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението, уговорена
неустойка. При уговорена неустойка вредите се обезщетяват, без да е нужно да
бъдат доказвани. Основното правило, за да възникне право да се претендира
неустойка, е претендиращият неустойката да е изправна страна по договора.
На основание чл.220а ЗЗД, договорите
имат сила на закон, за тези, които са ги сключили.
На основание чл.20 ЗЗД при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целя договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
При систематичното и граматическо тълкуване на разпоредбите на сключения договор за поръчка за закупуване на
недвижим имот, настоящият състав намира, че довереникът в случая ответника се е
задължил да закупи недвижим имот в гр. Ямбол /широк център/, представляващ
жилище-апартамент /боксониера/, годно за обитаване със застроена площ 45-50
кв.м. за срок от две години. В случай, че довереникът виновно не закупи за
доверителя посочения недвижим имот, описан в чл.1 от договора, същия дължал
неустойка в размер на 20 000,00 лв.
При това положение настоящия
съдебен състав намира, че уговорената неустойка между страните има краен
срок-две години, с оглед предвиденото, че договорът се прекратява след
изтичането на срока, посочен в чл.6.
С оглед на направените възражения от страна на ответника с отговора на исковата молба - възражение
за нищожност на клаузата за
неустойка и при условията на евентуалност възражение за прекомерност на уговорената неустойка, ЯРС намира следното:
Безспорно е, че неустойката, съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват от кредитора. Освен обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката
има и санкционна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния
длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в чл.9 ЗЗД свобода на договарянето
и ако страните
са я предвидили при сключването на договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение поражда за
изправната страна право да претендира заплащането й, съграсно чл.92 ЗЗД. За да възникне
правото на неустойка, уговорката
за неустойка не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани
като неписани морални норми, израз на принципите на справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговските отношения. Противоречието със закона и/или добрите
нрави прави уговорката за
неустойка нищожна по силата на
чл.26, ал.1 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението
за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави са изяснени в приетото Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2009 г. по
описа на ОСТК на ВКС на РБ, с което е прието, че автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от
разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки
- съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии - естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението
на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
ипотека и др.; вид на уговорената неустойка и вида на неизпълнението на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди. При конкретна преценка за нищожност на неустойка могат да се използват и други критерии, като
се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява
към момента на неизпълнение на договора,
чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
В настоящия случай настоящия
съдебен състав приема,че уговорената в посочения договор неустойка е
нищожна,поради накърняване на добрите нрави. С разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД
съгласно която неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, законодателя е
уредил две от функциите на неустойката -обезпечителна и обезщетителна. Не
съществува спор в съдебната практика и правната докторина,че като форма на
договорна отговорност неустойката има и санкционна функция, която макар и
неуредена от закона е допустима, предвид договорната свобода по чл.9 ЗЗД.
Уговорената неустойка следва да е в съответствие с императивните норми на закона
и на добрите нрави - морална категория, съпътстваща развитието на обществото на
даден негов етап. Именно последните не допускат и използването на договорната
неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от
корективите на последното е предвидената от законодателя в чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД възможност за прогласяването и за нищожна.
Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК, нищожна поради накърняване
на добрите нрави ще бъде неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочените по-горе критерии, като
естество и размер на обезпеченото с неустойка задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правните способи, вида на
самата уговорена неустойка и на изпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В настоящия случай
уговорената в чл.6, ал.3 от договора за поръчка за закупуване на недвижим имот
от 09.07.2015 г. неустойка в размер на 20 000,00 лв. не отговаря на
присъщите и цели - да обезпечи изпълнение на поетото от довереника в случая
ответника задължение и да обезщети кредитора за вредите от виновното
неизпълнение на длъжника, нито на придадената и от доверителя и довереника санкционна
функция да накаже неизправната страна по договора, а води до създадена още при
сключване на процесния договор възможност за несправедливо обогатяване на
кредитора. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е и липсата
на уговорена в подобен смисъл неустойка при забава изпълнение задълженията на
доверителя. В случая в процесния договор са предвидени само задължения за
довереникът, като никъде не са предвидени задължения за доверителя и какви
действия следва той да престира по посочения договор. В самия предмет на
договора в чл.1 е предвидено, че доверителя възлага на довереника закупуването на
недвижим имот в гр. Я. /широк център/, представляващ жилище-апартамент
/боксониера/ годно за обитаване със застроена площ от 45-50 кв.м., но не е
посочена на каква цена следва да бъде закупен. Това само по себе си прави
невъзможно да се определят вредите които би претърпял доверителя от виновното
неизпълнение на длъжника в резултат на което е предвидена съответната
неустойка. В настоящия случай останаха недоказани твърденията на ищеца, че
процесният договор е сключен с цел обезщетяване на същата, затова че е
прехвърлила наследствените си права на ответника с договор за дарение на
недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело *** г. на 1/6 ид.ч. от дворно място, в едно с
1/6 ид.ч. от жилищна сграда, както и с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело *** г. на 4/6 ид.ч. от жилищна
сграда заедно с П.И.С. ***, с оглед на това, че това обстоятелство никъде не е
залегнало в посочения договор за поръчка за закупуване на недвижим имот от
09.07.2015 г. сключен между страните. По скоро посочените обстоятелства касаят
уреждане на отношенията между страните по възникналото наследство от смъртта на
наследодателят им, като в тази насока настоящия съдебен състав намира, че не
следва да кредитира показанията на разпитаните свидетели, съгласно разпоредбата
на чл.164, ал.1, т.3, пр.2 ГПК, която гласи, че не се допуска установяване на
договори на стойност, по голяма от 5000,00 лв., в какъвто смисъл е и постоянна практика на ВКС
/решение № 283/01.11.2016 г. по гр. д. № 2117/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
решение № 119/01.07.2016 г. по гр. д. № 6182/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и
др./,като в процесния случай наличието на неустойката следва да се преценява само
въз основа на сключения договор за поръчка за закупуване на недвижим имот от
09.07.2015 г.,а не въз основа на свидетелските показания.
Съдът не
възприема доводите на ищцата, че след като ответника е заплатил сумата от
500,00 лв. е направил признание, че дължи на ищеца сумата от 20 000,00 лв.
представляваща неустойка по сключения между страните договор на 09.07.2015 г.
Това негово признание е до размера на престираната сума и не може да се приеме,
че дължи цялата уговорена сума по неустойката на посочения по-горе договор.
Отделно от
това в чл.280 ЗЗД е предвидено, че с договора за поръчка довериникът се
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния
действия. 3а да бъде ангажирана отговорността на ответника по иска на основание чл.92 ЗЗД, е необходимо да са
налице следните предпоставки: 1/ да съществува задължение; 2/ това задължение
да не е изпълнено или да не е изпълнено точно; 3/ неустойката да е уговорена
между страните; 4/ кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов
да го изпълни. В настоящия случай, така както е структуриран
посочения по-горе договор за поръчка за закупуване на недвижим имот от 09.07.2015 г. за кредитора
в случая ищцата не са предвидени никакви задължения които е следвало да
изпълни, като е налице несъответствие изразяващо се в обективна неравностойност
на насрещните задължения на задълженията между страните сключили договора, като
предявения иск следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството.
Водим от
горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, кант.***, чрез адв. С.
В. - ЯАК, против П.И.С., ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, кант.***, чрез адв.Щ. - ЯАК, иск с който се претендира ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 19 500,00 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение по договор за поръчка за закупуване на недвижим имот
от 09.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на иска - 11.06.2020
г. до окончателното изплащане на вземането, поради нищожност на неустоечната
клауза на ал.3 в чл.6 от договор за поръчка за закупуване на недвижим имот
сключен на 09.07.2015 г., като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА И. М. С., ЕГН ********** да заплати на П.И.С., ЕГН ********** ,
направените по делото разноски в размер на 1115,00
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: