Номер 32014.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Русе
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Николинка Чокоева
Боян Войков
Секретар:Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20204500500441 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
И. К. К. е обжалвал решението на П.ския районен съд по гр. д. №
7055/2019 г., с което е отхвърлен предявеният от него иск против
Застрахователно дружество „А.Б.”, за заплащане на обезщетение за
претърпяни имуществени вреди от 2430 лева. Излага оплаквания за
неправилност на решението и моли то да се отмени, като искът се уважи
изцяло. Претендира деловодни разноски.
Ответникът по жалбата Застрахователно дружество „А.Б.”оспорва
жалбата и моли да не се уважава.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по
спора, в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя се явява основателна.
С обжалваното решение РС Плевен е отхвърлил претенцията на И.К
против ЗД "Алианц България", с правно основание чл. 229 от КЗ /отм./ за
сумата 2430 лв., произтичаща от неизпълнение от страна на ответника на
задължение по договор за професионална застраховка на ЧСИ.
1
Ищецът, в качеството му на ЧСИ, е бил осъден по гр. д. № 584/2016 г.
на ОС - Велико Търново да заплати на П.В.М. сумата от 1500 лв. От
проведени разговори и кореспонденция между ищеца и застрахователното
дружество е открита щета, но застрахователят е отказал да изпълни
задължението си за плащане. Било образувано изп. д. № 119/2017 г. при ДСИ
при РС Троян за присъдената сума, а тя била изплатена от ищеца и с
Постановление от 08.11.2017 г. ДСИ прекратил изпълнителното поради
пълно погасяване на задълженията.
Съгласно чл. 229 от КЗ /отм./ застрахованият има право да получи
застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. Т. е.
следва да бъде установено, че е налице застрахователно правоотношение
между страните, че са причинени вреди от застрахования на трето лице, като
обезщетението за вреди на последното да са изплатени от застрахования,
както и застрахователят да не е изплатил сумата на това обезщетение на
ищеца. От представените доказателства по делото безспорно се установява
наличието на всички законови предпоставки за уважаване на иска. Видно от
застрахователната полица, между „А.Б.“ и ищеца в качеството му на ЧСИ е
бил сключен договор за задължителна застраховка за професионална
отговорност на К., покриваща отговорността за имуществени и
неимуществени вреди на застрахования, причинени на страните, другите
участници в изпълнителното производство и на трети лица, вследствие на
виновно неизпълнение на професионалните му задължения. По делото е
безспорно установено, че с влязло в сила съдебно решение на ВТОС по в. гр.
д. № 584/2016 г., ищецът, в качеството му на ЧСИ, е осъден да заплати на
П.М. сумата 1500 лв. имуществени вреди от неправомерни действия. От
представените по делото платежни документи, приложени към въззивната
жалба се установява, че жалбоподателят е заплатил на увреденото лице
сумата 2430 лв., като по делото не се спори, че застрахователят не е извършил
възстановяване на сумите, с които ищецът е удовлетворил увреденото лице.
Видно от писмената кореспонденция, след установяване с влязло в сила
решение на вредите, причинени на третото лице, ищецът е уведомил
застрахователя, като е приложил описаните в писмото доказателства и
поискал да му се възстанови платената сума.
Съдът намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна
2
давност на вземането на ищеца, която тече от датата на влизане в сила на
съдебното решение – 20.05.2017 г., т. е. от когато задължението е ликвидно и
изискуемо и от който момент К. дължи плащане на третото лице.
По изложените съображения съдът намира за основателен и доказан
предявения иск по чл. 229 от КЗ /отм./, поради което обжалваното решение
следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на спора застрахователното дружество дължи на ищеца
направените от него разноски за двете инстанции - в районният съд 600 лв.
/държавна такса и адвокатско възнаграждение/, а пред въззивната инстанция -
53.46 лв. /държавна такса/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 420/26.03.2020 г. по гр. д. № 7055/2019 г. на
Районен съд Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „А.Б.” гр. София, ЕИК
********* да заплати на И. К. К. , ЕГН ********** от гр. Плевен, сумата 2430
лв., иск по чл. 229 от КЗ /отм./, произтичащ от неизпълнение на задължение
по договор за професионална застраховка на ЧСИ, за което К. е бил осъден с
влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 584/2016 г. на ВТОС, както и
сумата 653.46 лв. - деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3