Р Е Ш Е Н И Е  № 141

гр. Перник, 14.05.2020 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

Окръжен съд Перник гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател Рени Ковачка

        Членове: Кристиан Петров

                    Роман Николов

при участието на секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Николов въз. гр. дело № 553 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 874/22.05.2019г., постановено по гр.д. № 226/2019г. по описа на Пернишкия районен съд, „Стомана индъстри“ АД гр. Перник е осъдено да заплати на да заплати на Л.И.Г. сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от влошаване на здравословното й състояние в резултат на професионално заболяване „***“, установено с Експертно решение № *** на УМБАЛ „***" гр. София, потвърдено с ЕР на НЕЛК № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на констатиране на ексцеса 03.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата до пълния му предявен размер от 15 000 лв.

В установения от закона срок решението е обжалвано от „Стомана индъстри“ АД, гр. Перник, което моли същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Поддържа се, че експертното решение не е влязло в сила както и че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа на справедливостта.

Л.И.Г. моли решението да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, като преценява направените оплаквания в жалбата, с оглед доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.200 от КТ.

По изложени в исковата молба съображения ищцата, Л.И.Г., моли да бъде осъдено “Стомана индъстри “АД гр. Перник да й заплати 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на влошаване на здравословното й състояние от професионално заболяване "***".

Ответникът е оспорил иска по основание и размер.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в закона основания за ангажиране отговорността на ответника и с оглед събраните по делото доказателства относно вида и степента на увреждането е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.

Видно от представената по делото трудова книжка, ищцата е започнала работа на *** по трудово правоотношение със СМК „Ленин”, гр. Перник на длъжност „***”. От *** е заемала същата длъжност в „Стомана“ АД. От *** на основание чл. 123 КТ е преминала на работа в „Еврометал“ ЕООД, а от *** на основание чл. 123 КТ е продължила да работи при ответника по иска, като през цялото време е заемала длъжността „***”. Трудовото правоотношение е прекратено на ***. Видно от направеното отбелязване в трудовата книжка, трудовият стаж при ответника е 18 години и 1 месец. Впоследствие е работила на други места, като през периода ***- *** отново е заемал длъжност *** в ответното дружество.

С Експертно решение № *** на ТЕЛК за общи заболявалия при МБАЛ „***“ на ищцата е определена диагноза „***“; приет е професионален характер на заболяването с мотиви: анамнеза, клинични данни, професиограма за продължителен трудов стаж с напрежение на опорнодвигатедиия апарат и наднормени стойности на вибровъздействие; определени са 40 % т. н. р. за професионалното заболяване по ч.7, т. 17.2, с дата на инвалидност 14.09.2001 г. и срок на инвалидността до 01.02.2004 г. Със същото е дадено становище за трудоустрояване на длъжност без вдигане и носене на тежки предмети, еднотипни движения на горните крайници, неблагоприятен микроклимат, вибрации.

С последващо ЕР № *** на ТЕЛК – разширена при МБАЛ „***“ за преосвидетелстване е препотвърден професионалният характер на заболяването.

ЕР № *** на ТЕЛК е обжалвано от ТП на НОИ – Перник и с ЕР № *** на НЕЛК същото е отменено.

С Експертно решение № *** на ТЕЛК за общи и професионални болест при УМБАЛ „***“ ЕАД гр. София за преосвидетелстване е констатирано, че ищцата е с  водеща диагноза ************************ Потвърден е професионалният характер на заболяването „***“, препотвърден е професионалният характер на заболяването „***

За професионалното белодробно заболяване ТЕЛК е определил 60 % т. н, р., а за професионалното заболяване „***“ ТЕЛК е определил 40 % т. н. р. Определени са 34 % т. н. р. за общите заболявания и  68 % т.н.р. за професионалните заболявания и общо 78 % трайно намалена работоспособност по съвкупност на заболяванията.

С ЕР № *** на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК по отношение оценка на работоспособността, която е определена на 76 % и относно датата на инвалидизация и е потвърдено в останалата му част. Или за професионалното заболяване „***“ НЕЛК е определил 40 % трайно намалена работоспособност, колкото вече са били определение и с ЕР на ТЕЛК.

Жалбоподателят твърди, че решенията на ТЕЛК и НЕЛК не са породили правно действие, защото не е спазена процедурата за установяване професионалния характер на заболяването, както и ЕР на ТЕЛК/НЕЛК не е влязло в сила.

В решение № 213/12.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1761/2009 г. е прието, че по предявен иск с правно основание чл. 200 КТ, ищецът следва да докаже причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, като не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване от органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата. Работодателят, оспорващ обстоятелството, че решението е влязло в сила трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган. В същия смисъл е и определение № 683 от 16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2019 г. По настоящето дело е представено ЕР на ТЕЛК с отбелязване, че е влязло в сила и след като жалбоподателят поддържа, че същото не е влязло в сила, то трябва да представи доказателства, че го е обжалвал. От съдържащите се в медицинското досие на ищцата документи, се установява, че решението на ТЕЛК е обжалвано от работодателя, но последният не е доказал, че е обжалвал постановеното от НЕЛК решение, предвид на което и съдът намира, че професионалният характер на заболяването е установен с влязло в сила решение на НЕЛК.

Доводите в жалбата, че процедурата за установяване влошаване на професионалното заболяване, не е спазена, не могат да се разглеждат в производството по чл. 200 КТ. По силата на чл. 62, ал. 3 КСО признаването на професионалния характер на заболяването (съответно и на ексцес на такова) е от компетентността на органите на експертизата по работоспособността. Процедурата за установяване и признаване на професионалното заболяване и неговото влошаване е уредена в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести и ако работодателят твърди, че тази процедура е нарушена е следвало да релевира тези си възражения в хода на административното производство. След като е налице влязло в сила ЕР, то същото на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето е задължително за съда.

Твърденията, че решението не е било съобщено на останалите субекти, визирани в чл. 112 от ЗЗ, по съществото си представляват упражняване на чужди права. Последното е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи, каквато хипотеза не е налице.

В жалбата се поддържа, че не е спазена процедурата по чл. 9 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, като се твърди, че същата е условие за влизане в сила на експертното решение. Тази разпоредба касае административна процедура относно регистриране на професионалните болести, като влизането в сила на решението на ТЕЛК не е обвързано от извършването на регистрацията и съответно наличието или не на регистрация не е относимо при преценка допустимостта и основателността на предявен иск с правно основание чл. 200 КТ.

Предвид горното, съдът намира, че възражението на „Стомана индъстри“ АД, че решението не е влязло в сила, е неоснователно.

Жалбоподателят поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, защото липсва причинна връзка между констатираното влошаване на професионалното заболяване и работната среда при жалбоподателя.

По делото е представен протокол за извършено проучване на професионална болест от 2001 г. Този протокол се съставя в рамките на процедурата по установяване на професионално заболяване и съдържа констатации относно вредностите, на които е била изложена ищцата при работата й при дружеството – жалбоподател. Крайният акт, който се постановява  в това производство е решението, с което заболяването е признато за професионално. Такова решение е постановено през 2002 г. и е влязло в сила. При наличието на влязло в сила решение относно професионалния характер на заболяванията на ищцата, то и следва извод, че е установена причинната връзка между работната среда и професионалното заболяване, като последващите решения на ТЕЛК само установяват влошаването на това заболяване.

На основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето,  влезлите в сила решения на органите на медицинската експертиза, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната, от което и следва извод, че  влезлите в сила решения като официални удостоверителни документи за установените в тях факти, установяват и наличието на причинна връзка между работата на ищцата в ответното дружество и констатираното професионално заболяване, както и последвалото влошаване на същото заболяване.

За процесното професионално заболване са педставени две решения на ТЕЛК – от 2002 г. и от 2016 г., с които  са определени по 40 % т. н. р. , а с отмененото решение на ТЕЛК от 2005 г. са били определени 30 % т.н.р.

В решението на ТЕЛК от 2002г. е посочено че ищцата страда от „***“.

В решението от 2016г. е посочено, че е налице „***“.

Междувременно на ищцата по повод проосвидетелстването й през 2005г. също е извършван преглед и е констатирано съсотянието й към този момент.

От заключението на приетата съдебно – медицинската експертиза заболяването се проявява със субективни оплаквания, свързани с описаните синдроми, регистрирани в медицинската документация на ищцата: мравучкане и изтръпване на ръцете и краката, посиняване на пръстите при локално или общо охлаждане, намалена мускулна сила в дисталните отдели на ръцете, неловки движения и хватателна слабост, болки и скованост в шийно-раменната област и поясния отдел на гръбначния стълб, болезнени движения във врата, кръста, раменете, лактите, коленете, главоболие, световъртеж, замайване. Вещото лице е посочило, че  се установява влошаване на здравословното състояние в сравнение с предходното решение на ТЕЛК, свързано с процесното професионално заболяване. Уврежданията от описаното по- горе професионално заболяване са трайни и необратими. Ищцата ще търпи описаните болки и страдания. Налага се системно активно лечение. Поради прекратяване въздействието на вредните фактори от работната среда не се очаква влошаване на здравословното състояния в бъдеще. Заболяването не подлежи на трайно излекуване. Лечението е симптоматично в зависимост от клиничните  прояви.

Като свидетели по селото са разпитани В.С.Г. (съпруг на ищцата) и К.Х.Р.. Същите сочат, че ищцата се оплаква от болки в кръста, гърба, ръцете, главоболие, световъртеж, замайване. Същата има затруднения при ходене, при навеждане, което й създава неудобства в еждневието, както и има намалена хватателна способност.

Във връзка с горното, съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане здравето на работника, а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, поради което и твърденията във въззивната жалба,че размерът на обезщетението е завишен са  неоснователни. При формиране на този извод съдът взема предвид възрастта на ищцата, степента на засягането на здравето й и начинът, по който в конкретния случай се отразява на живота й – затруднения в общуването, ограничаване на контактите й и на дейностите, които извършва, както и посоченото от вещото лице, че състоянието й не подлежи на трайно излекуване.

Неоснователни са доводите, че обезщетението е определено и за други заболявания на ищцата, които нямат професионален характер. Видно от данните по делото, то доказателства за съпътстващи заболявания не са събирани и съответно не са и анализирани от районния съд.

Във връзка с горното, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200 лв.

Водим от горното, съдът

  Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 874/22.05.2019г., постановено по гр.д. № 226/2019г. по описа на Пернишкия районен съд.

ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД гр. Перник да заплати на Л.И.Г. *** и ЕГН: ********** сумата от 1200 лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.