Решение по дело №24/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

                                   Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

 

Номер: ……260102………………. Година 2021г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                   ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На  18.03.                                                                      2021 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                                                                           МАРИАНА ДИМИТРОВА         

 

СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 24 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК  – въззивно обжалване .

Районен съд Пещера е сезиран  с искова молба  ,подадена от Дирекция „Социално подпомагане „гр. Б., Булстат 1210150562413, с административен адрес  гр. Б., пл. „О. „ № 5, против Д.В.П., ЕГН **********,*** и П.  В.Б., ЕГН **********,*** .   

С Решение № 485 /15. 06. 2020г.  на Районен съд Пещера,постановено по гр.д. № 725/2019г. по описа на същия съд, предявените искове  са уважени частично .   

Решението на районния съд  се обжалва с въззивна жалба   в уважителната част от  ответниците  в първоинстанционното производство. Във въззивната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност и  неправилност на решението в обжалваната част.  Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част  и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора ,с което се отхвърлят предявените искове.

В срока по чл.  263 ал.1 от ГПК  е постъпил писмен отговор от противната страна.С отговора се    оспорва въззивната жалба  .  Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на   обжалвания  съдебен  акт , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна  и събраните доказателства пред първата инстанция и пред въззивната инстанция , при спазване разпоредбата на чл.  235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е  процесуално допустима.

Жалбата е подадена от активно легитимирани страни  ( ответници  в производството пред районния съд ). 

Жалбата  е   подадена  в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .  По допустимостта на решението  в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са  свързани с правилността на съдебното решение .

І.Първият въпрос , който поставя казуса е относно процесуалната допустимост на предявения иск, а от там и за процесуалната допустимост на обжалвания съдебен акт.  

Въпросът се поставя поради обстоятелството ,че  в текстовете на чл. 14а и 14б  от Закона за социалното подпомагане/ ЗСП/ производството по възстановяване на  недобросъвестно получени средства от социални помощи е уредено ,като  административно производство . От приложеното заповедно производство се установява ,че такова производство действително се е развило , като е приключило със Заповед № РД 01-53/04. 01. 2011г. на директора на Д.“СП“ гр. Б.а за възстановяване на недобросъвестно получената целева помощ за отопление  за отоплителни сезони 2007/2008г.; 2008/ 2009г. и 2009/2010г. В заповедното производство е представена покана за доброволно изпълнение  до длъжника от 07. 01. 2011г. , като по делото няма данни задължението да е изпълнено доброволно от длъжника. В текста на чл. 14б ал. 2 от ЗСП е посочено ,че принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а ал.3 от ЗСП се осъществява по реда на заповедното производство  по чл. 418 от ГПК . Такова производство е осъществено от кредитора , като е приключило с   издаването на  Заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 417 от ГПК , № 191/ 24. 06. 2013г. Против заповедта  длъжника  П.В.Б. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, което е дало  основание на кредитора да предяви иск по чл. 422 от ГПК във вр . с чл.  415 от ГПК. Това прави предявения иск процесуално допустим.     

ІІ. По основателността на иска.

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за установяване съществуването на  парично  вземане  в полза на кредитора  , установено със заповед за незабавно изпълнение  и изпълнителен лист, издадени  в заповедно производство , на основание чл. 418  от ГПК във вр. с чл. 417  т. 2 от ГПК. 

Правното основание на иска е по  чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК  и чл. 415 ал. 1 от ГПК   и чл. 240 от ЗЗД(заем за потребление). 

По своята правна природа исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на  заповедното производство по чл. 417  и  чл. 418  от ГПК ,а последното има преюдициален (обуславящ ) характер  по отношение на исковото производство . Именно поради „обусловеността“ на  двете производства те трябва да имат идентично съдържание по  предмет , размер на претенцията и  страни.  С  успешното провеждане на исковото производство заповедта за изпълнение ще се стабилизира, ще влезе в сила / чл.416 от ГПК/, което означава ,че  удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена от установителната функция на влязлото в сила съдебно решение, като заповедта за изпълнение  ще подлежи на принудително изпълнение / чл. 404 т. 1 от ГПК /.

Предмет на доказване в исковото производство по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на самото „изпълняемо право“, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и което е било предмет на преценка в заповедното производство. Ето защо в исковото производство  предмета на доказване е обусловен от „основанието“  , на което е издадена заповедта  за изпълнение.

 Доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата , на които  основава  своите искания и възражения.Това означава  ,че кредитора трябва да установи и докаже  основанието , размера и изискуемостта на вземането си. Той трябва да установи онези факти и  обстоятелства , от които произтича вземането му. Длъжникът трябва да установи  и докаже възраженията си против вземането.

На първо място,въззивната инстанция счита ,че решението на районния съд е процесуално недопустимо в частта ,  в която районния съд  се е произнесъл по искането за заплащането на лихви за забава над размера, който е присъден в заповедното производство .   

Със заявлението по чл. 417 от ГПК кредитора е поискал заплащането на  лихви за забава в общ  размер на 242, 04лв. за периода до 04. 01. 2011г. В този размер искането е уважено с издадената заповед за незабавно изпълнение. С исковата молба  кредитора е поискал заплащането на лихви за забава в общ размер на 484, 51лв. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 24. 06. 2013г. Районният съд е уважил частично претенцията до размера 300, 94лв. Според задължителните указания,дадени в т. 11б на ТР № 4/ 18. 06. 2014г. по въпросите на  заповедното производство, пълният размер на вземането ,над това което е присъдено в заповедното производство, може да се претендира от кредитора в исковото производство по чл. 422 от ГПК чрез предявяването на осъдителен иск,  съединен с установителния иск  при условията на чл.210 ал. 1 от ГПК.           

На основание чл. 270 ал. 3 от ГПК ще следва да се обезсили решението на районния съд , като процесуално недопустимо в частта , в която иска е уважен над размера 242, 04лв. до присъдената сума от 300, 94лв. или за разликата от 58, 90 лв. , като в тази част ще следва да се  прекрати производството по делото .

Неправилно в мотивите на съдебното решение  районния съд се е позовал на разпоредбата на 214 ал. 2 от ГПК, тъй като увеличения размер на претенцията за лихви за забава в сравнение с присъдените лихви в заповедното производство  не е предявен   в исковото производство по реда на чл. 214 ал. 2 от ГПК(  чрез увеличение на иска в хода на съдебното производство ) , а със самата искова молба ( виж молба вх. № 7193/ 03. 12. 2019г. , с която се отстраняват нередовности на исковата молба ).   

Въззивната инстанция намира за правилно и законосъобразно решението на районния съд в частта , в която е уважен иска за недължимо получената целева помощ за отопление , за отоплителен сезон 2008/2009г. и отоплителен сезон 2009/ 2010г. 

Основното възражение ,което е направено с отговора на исковата молба и с въззивната жалба е за това ,че тези вземания на кредитора са погасени по давност.

По отношение на това възражение на първо място  следва да се отбележи ,че главното вземане на кредитора не е за „периодични  платежи „ по смисъла на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, за да е приложима по отношение на това вземане късата тригодишна давност по чл. 111 от ЗЗД. Вземането на кредитора е за неоснователно обогатяване на длъжника чрез недобросъвестно получени средства от социални помощи.Периодичното изплащане на социалните помощи формира единствено размера на вземането , но не му придава периодичен характер по смисъла на задължителните указания , дадени в ТР № 3/ 2011г.   от 18. 05. 2012г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на главното вземане е приложима общата 5- годишна давност по чл. 110 от  ЗЗД , а по отношение на лихвите за забава е приложима късата   3-годишна давност по чл. 111 б. „в“  от ГПК. Давността започва да тече от изискуемостта на вземането( чл. 114 ал. 1 от ЗЗД).

В т. 7 на Постановление № 1 / 28. 05. 1979г. по гр. д. № 1/ 79г. на Пленума на ВС е казано,че вземания , които са получени при начална  липса на основание ( какъвто е настоящия казус)  са изискуеми от момента на  получаването на престацията . От този момент започва да тече и погасителната давност за  тези вземания . С подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК(  виж чл. 422 ал. 1 от ГПК относно момента на предявяване на иска за съществуване на вземането )  давността е прекъсната на основание чл. 116 б.“в“ от ГПК , след което е започнала да тече  нова давност. Заявлението по чл. 417 от ГПК  е подадено в районния съд на 24. 06. 2013г., следователно всички вземания преди 24.  06. 2008г. са погасени по давност. Това са единствено вземанията за отоплителен сезон 2007/ 2008г., тъй като от  представената по делото  Справка за изплатените суми за целева помощ за отопление се установява ,че за отоплителен сезон 2007/ 2008г. последната целева помощ е изплатена(получена ) на 11. 04. 2008г. Според текста на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасява и вземането за лихви ,макар давността за тях да не е изтекла.

Вземанията за останалите два  отоплителни сезона не са погасени по давност ,тъй като сумите са получени след 24. 06. 2008г. (първото плащане за тези два отоплителни сезона е   на 15. 09.  2008г. ). Вземането за лихви за забава за тези два отоплителни сезона също не е погасено по давност. Давността по отношение на лихвите започва за тече от последния ден за който се начисляват лихвите , а това е  датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 24. 06. 2013г. 

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл.  25  ал.1  от Наредбата за  заплащане на  правната помощ ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба , сумата  150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК  във вр. с чл.270 ал. 3 от ГПК и чл. 271 ал. 1 от ГПК  и чл. 274  ал. 4 от  ГПК  Пазарджишкия Окръжен съд

 

 

                                                       Р   Е   Ш   И

 

 

ОБЕЗСИЛВА ,като  ПРОЦЕСУАЛНО  НЕДОПУСТИМО Решение № 485 /15. 06. 2020г.  на Районен съд Пещера,постановено по гр.д. № 725/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА, в която районния съд е уважил претенцията за лихви за забава над размера 242, 04лв. до присъдената сума от 300, 94лв. или за разликата от 58, 90 лв. ,като ПРЕКРАТЯВА ДЕЛОТО в тази част.   

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 485 /15. 06. 2020г.  на Районен съд Пещера,постановено по гр.д. № 725/2019г. по описа на същия съд, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Д.В.П., ЕГН **********,*** и П.  В.Б., ЕГН **********,*** ,да заплатят в полза на Дирекция „Социално подпомагане „гр. Б., Булстат 1210150562413, с административен адрес  гр. Б., пл. „О.“ № 5, сумата  150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция.

 

         На  основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( гражданско дело с цена на иска под 5000 лв.)  и чл. 274 ал. 4 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване, включително в частта в която се прекратява производството по делото .  В тази  част решението на съда има  характер на определение и тъй като решението не подлежи на касационно  обжалване не подлежи на обжалване пред по-горен съд  и прекратителното определение на въззивната инстанция(чл. 274 ал. 4 от ГПК) .     

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                                                                          ЧЛЕНОВЕ :