№ 313
гр. Пловдив, 23.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Станислав П. Георгиев
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500391 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 1126, постановено в закрито съдебно
заседание на 3.05.2022 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. 1215/2022 г., с което е
оставена без разглеждане жалбата на М.Н. П.-Д. в качеството й на длъжник
по изп.д. №************** по описа на ЧСИ К.П. против разпореждане от
21.02.2022 г., постановено по същото изпълнително дело, като недопустима и
е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката М.Н. П.-Д., длъжник в изпълнителното
производство, моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно,
неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 12
865/16.05.2022 г.
Ответникът по частната жалба „Е.М.“ЕООД-гр.С., взискател в
изпълнителното производство, не е взел становище по нея.
Ответницата по частната жалба Г. Т. Г., длъжник в изпълнителното
производство, не е взела становище по нея.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателката, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 17.03.2022 г. е подадена чрез ЧСИ К. П. до ОС-П. жалба с вх. № 21
1
808 от М.Н. П.-Д., длъжник изпълнителното производство, против
разпореждане на ЧСИ от 21.02.2022 г., с което като нов взискател по делото е
конституиран частния правоприемник „Е.М.“ЕООД с цитиран в
разпореждането дълг.
С обжалваното определение № 1126 от 3.05.2022 г. окръжният съд
приема, че жалбата е недопустима, поради което я оставя без разглеждане и
прекратява производството по делото.
Жалбоподателката М.Н. П.-Д. е получила съобщения за определението
на окръжния съд на 9.05.2022 г. и на 16.05.2022 г. е подадена частната жалба
до ПАС с вх. № 12 865. Частната жалба е допустима.
Видно от приложената към делото на окръжния съд в преписи
документация от изп.д. № 675/2014 г. по описа на ЧСИ К. П., изпълнителното
производство е образувано по молба на „А.б.“АД-Р.Г. против длъжници Г. Т.
Г. и М.Н. П. за събиране на парично вземане съгласно изпълнителен лист от
1.07.2013 г. С оглед постъпила на 25.05.2017 г. молба от взискателя
„Ю.Б.“АД-гр.С., с постановление от 6.06.2017 г. ЧСИ спира изпълнителното
производство по делото. На 5.01.2022 г. е постъпила молба от „Е.М.“ЕООД-
гр.С., с която поради сключени договори за цесия е поискано да бъде
конституирано дружеството на основание чл. 429 от ГПК като взискател и да
бъде наложен запор на вземания на длъжниците в посочена банка. С
разпореждане от 5.01.2022 г. ЧСИ К.П. на основание чл. 429 от ГПК
конституира дружеството „Е.М.“ЕООД-гр.С. като взискател по делото. За
това разпореждане на ЧСИ длъжникът М.Н. П.-Д. е уведомена със
съобщение, изпратено на 21.02.2022 г., получено на 4.03.2022 г., в което
съобщение е включено и уведомление до нея относно размера на
задължението й към момента по изпълнителното дело – 28 763,92 лв., като е
посочено, че в този размер са включени с посочени размери суми за главница,
законна лихва, неолихвяеми вземания, разноски, такси и публични вземания,
както и че е наложен запор върху банковите й сметки в „Ю.Б.“АД. На
17.03.2022 г. от М.Н. П.-Д. е подадена с вх. № 21 808 жалба до Окръжен съд-
П..
В така подадената жалба жалбоподателката заявява, че обжалва
разпореждането на ЧСИ от 21.02.2022 г., с което като нов взискател е
конституиран частния правоприемник „Е.М.“ЕООД-гр.С. с цитиран в
2
разпореждането дълг, далеч надвишаващ размера на остатъчното вземане.
Следва да се посочи, че разпореждането за конституирането на този
взискател е постановено на 5.01.2022 г., а на 21.02.2022 г. е изпратено
съобщението до жалбоподателката да постановяването му. В жалбата е
заявено, че се оспорва вмененото й с разпореждането задължение да поеме
дълг на стойност трикратно надвишаваща първоначалния дълг след повече от
10-годишно надлежно обслужване към кредитодателя „Ю.Б.“АД и
праводателя му „А.б.“АД, при това към частен правоприемник, за
прехвърляне на вземането на който тя не е била уведомявана, нито е изразява
съгласие за това. Изложена е в жалбата история на дълга според виждането на
жалбоподателката. Заявено е, че изпълнителното дело е било спряно през
2017 г. поради подписано с банката споразумение за разсрочване на
вземането. Твърди се, че възобновяването на изпълнителното дело с
взискателя-частен правоприемник при формиран дълг без да са отчитани
постъпленията към първоначалния кредитор, както и цитиране на главница с
начален момент от преди изскуемостта на кредита, навежда на убеждение за
формално и незаконосъобразно конституиране на трето лице без информация
относно историята на кредита. Затова се иска да бъде отменено
разпореждането за възобновяване на производството и конституиране на нов
взискател, както и да бъде конкретизирано остатъчното задължение след
цедирането му с отчитане на обслужването на дълга. Заявено е искане и да
бъде спряно производството до постановяване на решение по възражението.
С уточнение от 6.04.2022 г. е посочено, че с жалбата се оспорва
конституирането на нов взискател „Е.М.“ЕООД-гр.С., за което
жалбоподателката не е била уведомена, нито е изразявала съгласие за
цедиране на дълга от първоначалния взискател към трето лице, в която връзка
е и възражението й относно размера на обслужвания през дълъг период от
време кредит, включително в условията на изпълнителното производство.
С постановеното на 3.05.2022 г. определение окръжният съд посочва, че
съгласно чл. 435,ал.2 от ГПК длъжникът в изпълнителното производство
може да обжалва само лимитивно посочените в тази норма действия на
съдебния изпълнител, а съгласно чл. 435,ал.3 от ГПК той може да обжалва и
постановление за възлагане при конкретно посочени пороци. Съдът посочва,
че заявените от жалбоподателката оплаквания са относно възобновяването на
спряното изпълнително производство с конституиране като взискател на
3
частен правоприемник на първоначалния взискател и оспорване размера на
дълга поради извършени след образуването на изпълнителното производство
извънсъдебни плащания. Съдът преценява, че и двете оплаквания не попадат
сред лимитивно изброените хипотези, при които е възможен съдебен контрол
на действията на СИ. Съдът посочва, че оспорването на размера на дълга от
страна на длъжника може да се извърши по исков ред съгласно чл. 439 от
ГПК или по реда на обжалване на разпределение в хипотеза на чл. 462 от
ГПК. Съдът посочва, че конституирането на частен правоприемник на
взискателя не е предвидено като самостоятелно действие, което да се
контролира от съда. Затова съдът намира, че в случая не е налице акт на СИ,
който да подлежи на съдебен контрол, поради което жалбата се явява
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Относно искането за
спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 от ГПК съдът
преценява, че не дължи произнасяне, тъй като производството се прекратява
поради недопустимост на жалбата.
С подадената на 16.05.2022 г. жалба до апелативния съд
жалбоподателката твърди, че определението на окръжния съд е неправилно,
защото мотивите са формални и несъстоятелни, поради което иска то да бъде
отменено.
Разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал.3 от ГПК установяват кои действия
на съдебния изпълнител длъжникът в изпълнителното производство може да
обжалва. Несъмнено е, че възобновяването на изпълнителното дело не е сред
тях, както и конституирането като взискател на частен правоприемник на
взискател също не е сред тях, а също не е сред тях и уведомление от ЧСИ до
длъжника какъв е остатъкът от задължението по делото. Следователно
подадената от длъжницата М.Н. П.-Д. жалба от 17.03.2022 г. касае действия
на ЧСИ, които не могат да бъдат предмет на обжалване от страна на
длъжника в принудителното изпълнение при условията на чл. 435, ал.2 и ал.3
от ГПК, съответно, с посочените в жалбата съображения и доводи, поради
което тази жалба, съответно и производството по обжалването, са
недопустими. С оглед на това правилно окръжният съд е преценил, че
жалбата се явява недопустима, като с обжалваното сега определение от
3.05.2022 г. я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по
делото. Установява се следователно, че подадената на 16.05.2022 г. частна
жалба срещу постановеното от окръжния съд на 3.05.2022 г. определение се
4
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
определение на окръжния съд– потвърдено. Настоящото определение е
окончателно съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.4 от ГПК.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1126, постановено в закрито съдебно
заседание на 3.05.2022 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. 1215/2022 г.
Определението е окончателно и съгласно чл. 274,ал.4 от ГПК не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5