Решение по дело №235/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.9б, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, във връзка с чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.107 и чл.144, ал.2 от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на И.К.Д., действащ чрез пълномощника адв. Б.Н. ***, съдебен адрес:***, офис 10, против акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК (АУЗД) № 0025-1/17.01.2018 г., издаден от Главен специалист „Ревизии” в отдел „Местни данъци и такси” при община Видин, потвърден с решение № РД-02-06-1816/17.07.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Видин.

В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен. Излагат се подробни съображения, че от АУЗД не става ясно как е формиран размера на ДНИ и ТБО, както и за какъв период се отнасят същите. Сочи се още, че е налице разминаване по отношение имотите, предмет на облагане. Според оспорващия е налице разминаване както между издадени от община Видин документи и постановените в настоящето административно производство АУЗД и решение на горестоящия орган, така и между различни документи, удостоверяващи вещни права върху прицесните имоти.

Към съда се отправя искане за отмяна на атакуваните АУЗД и потвърдително решение на началник отдел „МДТ” при община Видин, като незаконосъобразни и немотивирани. Алтернативно се иска намаляване на дължимите ДНИ и ТБО, считано от момента на признаване правото на собственост на жалбоподателя с решение № 60/24.04.2015 г., постановено по в.гр. дело № 213/2014 г. по описа на Окръжен съд Монтана. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Претендират се направените разноски в производството по делото.

Ответникът по жалбата Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като твърди, че е неоснователна. Твърди, че при издаването на обжалваният акт са спазени всички изисквания на процесуалния и материалния закон, както и че при издаването му са обсъдени всички доказателства. В съдебно заседание поддържа оспорването и моли да бъде намален претендирания адвокатски хонорар поради прекомерност.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна: с АУЗД № 0025-1/17.01.2018 г., издаден от Главен специалист „Ревизии” в отдел „Местни данъци и такси” при община Видин, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, са определени задължения за заплащане на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци по две партиди на жалбоподателя И.К.Д., съответно с номера 4506156681003 и 5504Н42188. Периодът, за който са определени вземанията е от 01.01.2012 г. до 17.01.2018 г. (датата на издаване на процесния АУЗД).

По делото са представени декларациите по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, собственост на жалбоподателя, които са послужили като основание за определяне на дължимите от него ДНИ и ТБО (вх.№ 1764/28.06.2017 г.; вх.№ 1866/12.07.2017 г.). От заключението на назначената по делото комплексна техническа експертиза се установява (стр.3 от същата), че жалбоподателят е подал и декларация вх.№ 38561/31.03.1998 г. за обект № *********, партида 4506156681003. Твърди се, че лицето е подало още една декларация по чл.14 от ЗМДТ през 2007 г., но такава не е представена по делото.

В изпълнение на указанията на съда по попълване на делото с доказателства са представени в заверени копия заповедите на кмет на община Видин по чл.63, ал.2 от ЗМДТ (за периода от 2009 г. до 2019 г. вкл.), план-сметки за периода от 2012 г. до 2017 г., както и съответните решения на Общински съвет Видин за одобряването им, както и графиците за сметосъбиране и сметоизвозване през същия период. Представена е и заповед № РД-02-11-643/26.05.2017 г. на кмета на община Видин, с която И. Б. А., главен специалист "Ревизии", е определена да упражнява правата и задълженията на орган по приходите по чл.12, ал.1 от ДОПК.

В АУЗД, като основание за издаване е посочено невнасянето на дължимите суми за ДНИ и ТБО от И.К.Д., във връзка с подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ от същия за облагане с данък върху недвижимите имоти, съответно вх.№ **********/12.07.2017 г. и вх.№ **********/12.07.2017 г.

С решение № РД-02-06-1816/17.07.2019 г. началник отдел "МДТ" при община Видин потвърдил обжалвания АУЗД.

По делото, по искане на жалбоподателя е назначена съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение по отношение начина и методиката на определяне на ДНИ и ТБО върху имотите на жалбоподателя, относно наличието на декларации по чл.14 от ЗМДТ, подадени от собственика през последните 10 години, както и въз основа на какви данни е извършено прихващане по партида № 4506156681003. От заключението, което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, се установява, че дължимите ДНИ и ТБО за недвижимите имоти на жалбоподателя са определени по данните, подадени от същия съгласно декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ **********/12.07.2017 г. (по партида 4506156681003). Установени са подадените декларации по чл.14 от ЗМДТ от лицето, обсъден е и акт за прихващане № 22/29.05.2019 г. При изслушването на вещото лице Е.С.В. в открито съдебно заседание, проведено на 02.10.2019 г. същото заявява, че поддържа заключението си, като дава детайлни пояснения за начина на извършване на експертизата.

По искане на жалбоподателя е назначена допълнителна експертиза, изготвена от същото вещо лице, което дава заключение за момента, в който община Видин е преминала към нов програмен продукт за обработка на данните, свързани с ДНИ и ТБО (26.11.2012 г.), както и че за периода от 18.10.2006 г. до 24.04.2015 г. лицето Б.Б.Б. е бил задължено лице за УПИ IV-2566, кв.515а по плана на община Видин, като за 2007-2009 г. му е начислен и заплатен дължимият данък за имота, а от 01.01.2010 г. до 24.04.2015 г. само са му начислени, но не са заплатени ДНИ и ТБО от същия.

Назначена, изготвена и приета е и техническа експертиза на в.л. инж. М.Н.К., която установява конкретните имоти, притежавани от оспорващия на адрес в гр. Видин, ул.”Бдин” № 48, вкл. техните идентификатори и предназначение.

По поставени допълнителни задачи същото вещо лице е изготвило допълнителна техническа експертиза, според която действителното положение на самостоятелните обекти в сграда с идентификатор 10971.501.275.1, описани в нотариалния акт и в списък на СГКК-Видин не съответстват на действителното положение, с изключение на три от тях. Установява, че за имотите няма издадени акт образец 14, 15 или 16, а удостоверение за въвеждане в експлоатация от 01.09.2009 г., предвид категорията на строежа и предназначението на сградите (жилищни и със смесено предназначение). Прилага схеми на отделните обекти в имотите.

По делото е назначена, изготвена и приета комплексна техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. М.Н.К. и инж. В. Димитрова И.. Експертите установяват, че през 1998 г. община Видин е започнала да води електронна база данни за имотите на населението в общината, под операционна система „DOS”. Партидите са водени по съответния собственик, набирани са от хартиен носител в електронен вид, без да се отразява информация за длъжностното лице, извършило въвеждането на данните. Впоследствие по инициатива на Министерство на финансите е започнало въвеждане на нов софтуерен продукт „Матеус” (от 26.11.2012 г.), като този продукт се осъвременява постоянно.

Назначена, изготвена и приета е и графическа експертиза от в.л. Е.П.Ж., който установява, че в декларация вх.№ 1764/28.06.2017 г. и в декларация вх.№ 1866/12.07.2017 г. на жалбоподателя текст „вт. постр.”, числата „1970”, „1975”, „1970” и „1” в таблица 3, както и числото „427” в таблица 7.3 не са изпълнени от И.К.Д.. Вещото лице посочва, че не може да даде заключение дали лицето, извършило изписването на входящия номер и датата на декларациите е същото, което е извършило зачеркванията изписването на датите „1970” и 1975”, както и дали това е станало с идентично пишещо средство.

По делото са ангажирани и разпитани в качеството на свидетели лицата И. Б. Христова и Н.Х.Н.. Първото лице работи като главен специалист „Ревизии” в отдел „Местни данъци и такси” при община Видин, а второто – като главен специалист „Публичен изпълнител” в същия отдел. Свидетелите установяват начина на установяване на задълженията за ДНИ и ТБО в община Видин, при подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от съответния собственик. Потвърждават, че оспорващият не е спазил двумесечния срок за деклариране на процесните имоти по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, което е наложило издаване на процесния АУЗД за минал период (2012-2018 г.).

Издаденият АУЗД № 0025-1/17.01.2018 г. на Главен специалист „Ревизии” в отдел „Местни данъци и такси” при община Видин е атакуван пред Административен съд Видин от адресата И.К.Д., по която жалба е образувано адм. дело № 160/2019 г. Съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото с определение № 215-РЗ/04.06.2019 г., след което е изпратил преписката на горестоящият административен орган – началник отдел МДТ при община Видин, за произнасяне, което е задължително по смисъла на 152, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.156, ал.2 от ДОПК. Въз основа на изложеното ответникът постановил процесното решение № РД-02-06-1816/17.07.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Видин, с което потвърдил оспорения АУЗД.

По делото са представени множество писмени доказателства, установяващи водени граждански и административни съдебни производства по спорове относно правния статут на част от процесните имоти, собственост на жалбоподателя.

Представен е и акт за прихващане или възстановяване № 22/29.05.2019 г. на главен специалист „Публичен изпълнител” в отдел МДТ при община Видин, с което са прихванати недължимо платени и събрани суми за ДНИ и ТБО от И.К.Д. по партида № 4506156681003 в размер съответно на 155.30 лева и 415.78 лева, съответно за периода 2014-2017 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима като подадена в рамките на преклузивния законоустановен срок за оспорване и от надлежна страна, участник в административното производство и адресат на постановените актове.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК. Според чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху недвижимите имоти този ред е предвиден в чл.4, ал.1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал.3, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4, тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Съгласно ал.5 кметът упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. 

 В настоящия казус процесния АУЗД е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, предвид представената по делото заповед № РД-02-11-643/26.05.2017 г. на кмета на община Видин, с която на И. Б. А., Главен специалист "Ревизии" е възложено осъществяване на функциите на орган по приходите. Решението, с което е потвърден АУЗД, също е постановено от компетентен орган – началник отдел "Местни данъци и такси" при община Видин, който съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ осъществява функциите на териториален директор на НАП по ЗМДТ.

Съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК, по искане на задълженото лице или служебно в определените хипотези, включително когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде акт за установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от декларация. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на задълженията за процесния период, поради което е налице предвиденото в закона основание за служебно издаване на АУЗД.

Дължимите данъци и такси следва да бъдат изчислени на база на декларираните факти и обстоятелства от данъчно задълженото лице, по реда, установен в ДОПК, ЗМДТ и приетите от община Видин подзаконови нормативни актове, съответно Наредба на общински съвет Видин за определяне размера на местните данъци (приета с Решение № 20/28.02.2008 г., изм. и доп. с Решение № 211/30.12.2008 г., Решение № 11/27.01.2010 г., Решение № 195/29.12.2010 г., Решение № 15/31.01.2011 г., Решение № 160/20.12.2013 г. и Решение № 198/04.10.2016 г. на ОбС-Видин) и Наредба на общински съвет Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Видин (приета с Решение № 12/02.02 2005 г., изм. и доп. с Решение № 46/30.03.2005 г., Решение № 62/19.04.2006 г., Решение № 2/31.01.2007 г., Решение № 63/26.04.2007 г., Решение № 21/28.02.2008 г., Решение № 187/10.11.2008 г., Решение № 212/30.12.2008 г., Решение № 5/28.01.2009 г., Решение № 18/12.03.2009 г., Решение № 21/12.03.2009 г., Решение № 47/19.05.2009 г., Решение № 41/25.03.2010 г., Решение № 191/29.12.2010 г., Решение № 14/31.01.2011 г., Решение № 29/17.02.2011 г., Решение № 30/17.02.2011 г., Решение № 78/29.05.2012 г., Решение № 60/25.04.2013 г., Решение № 104/30.09.2014 г., Решение № 158/23.12.2014 г., Решение № 159/23.12.2014 г., Решение № 160/23.12.2014 г., Решение № 161/23.12.2014 г., Решение № 102/31.05.2016 г., Решение № 190/02.09.2016 г., Решение № 225/23.11.2016 г., Решение № 6/01.02.2017 г., Решение № 34/24.02.2017 г., Решение № 120/01.06.2017 г., Решение № 143/28.06.2017 г., Решение № 249/28.12.2017 г., Решение № 184/28.12.2018 г. и Решение № 10/31.01.2019 г. на ОбС-Видин).

По делото се установи, че жалбоподателят И.К.Д. притежава два самостоятелни недвижими имота, находящи се на административен адрес: гр. Видин, ул.„Бдин“ № 48, а именно: УПИ в парцел I-2567, кв.515а по плана на гр. Видин, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, пристройка и стопански сгради (нот. акт № 113, том VI, нот. дело № 1799/13.09.1996 г.) и построените обекти в УПИ IV-2566, кв.515а по плана на гр. Видин, за които е придобил ограничено вещно право на строеж с нот. акт № 179, том III, рег.№ 5874, нот. дело № 569/29.11.2002 г., въз основа на констативен нот. акт № 108, том II, рег.№ 2024, нот. дело № 288/08.06.2007 г. Така построената сграда в УПИ IV-2566, кв.515а по плана на гр. Видин в резултат на реализираното право на строеж е въведена в експлоатация с удостоверение № 47/12.11.2009 г. на Гл. архитект на община Видин.

Описаните недвижими имоти на жалбоподателя са водени по партидата на същия, № 4506156681003, като през 2017 г. е създадена нова партида № 5504Н42188. Този номер се появява за първи път на декларация вх.№ 1866/12.07.2017 г., а на подадената по-рано декларация вх.№ 1764/28.06.2017 г. партида не е посочена.

При постановяване на процесния АУЗД № 0025-1/17.01.2018 г. са допуснати съществени нарушения, обуславящи неговата незаконосъобразност. Както в самия акт, така и в цялата административна преписка във връзка с издаването му липсват изложени правни и фактически съображения, позволяващи да бъде извършено проследяване за кои конкретни имоти какви точно данъци и такси са начислени. Посочени са обобщени суми както за данък недвижими имоти, така и за такса битови отпадъци, като не се разбира по какъв начин администрацията е достигнала до тези суми. Тази неяснота представлява по същество липса на мотиви и е довела до нарушаване процесуалните права на адресата на акта, и до невъзможност за съда да осъществи контрол по законосъобразност на същия. От преписката, както и от проведено съдебно производство и събраните в него доказателства не може да се установи как и защо е формирана нова партида на И.К.Д. (№ 5504Н42188), кое е наложило това, както и дали съществуващата по-рано партида № 4506156681003 е закрита и поради какви причини или не е.

По делото назначената техническа експертиза установи наличие на съществено разминаване между декларираните обстоятелства от собственика и действителното положение на притежаваните от него обекти. При подаване на декларациите по чл.14 от ЗМДТ от оспорващия обаче не се установява органите на отдел МДТ при община Видин да са изпълнили правомощията си по чл.18 от ЗМДТ, като не са извършили дължимата проверка на посочените от декларатора данни, въпреки че са били длъжни да установят действителното фактическо положение, както и предназначението на имотите, тъй като размерът на дължимия данък зависи и от функционалното предназначение на всеки от притежаваните от жалбоподателя обекти (жилище, търговски обект, гараж).

Това е довело до произволно начисляване на ДНИ и ТБО, което обуславя незаконосъобразност на АУЗД на самостоятелно основание.

Нещо повече, от заключението на графическата експертиза се установяват извършени корекции в декларацията по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 1764/28.06.2017 г., които не са извършени с почерка на декларатора. Това навежда на логичния извод, че тези корекции са направени от служител на ответника, като не е ясно дали това е станало със знанието и съгласието на автора на декларацията и в кой момент – при подаване на декларацията или по-късно.

Изложените мотиви се отнасят с пълна сила и спрямо начислените суми за ТБО. Неизвършването на изследване на действителното положение на декларираните обекти, техния размер и предназначение е довело до незаконосъобразно определяне на начислените такси. Начисляването на такса за минало време пък е лишило собственика от възможността да се възползва от правото си да декларира своевременно неползването на съответните имоти, за да бъде освободен от ТБО, каквато възможност му дава разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата на общински съвет Видин за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Видин.

При постановяване на потвърдителното решение № РД-02-06-1816/17.07.2019 г. на началник отдел "МДТ" при община Видин не са установени и обсъдени допуснатите нарушения при издаване на АУЗД, а необосновано същият е бил потвърден изцяло.

Предвид изложеното съдът намира, че АУЗД № 0025-1/17.01.2018 г., издаден Главен специалист „Ревизии” в отдел „Местни данъци и такси” при община Видин, потвърден с решение № РД-02-06-1816/17.07.2019 г. на началник отдел "МДТ" при община Видин са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Формално следва да се отбележи, че възражението на оспорващия за погасяване на вземанията на община Видин за данък недвижим имот и за такса битови отпадъци е неоснователно. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая срокът за погасяване по давност на задълженията за 2012 г. е започнал да тече на 01.01.2013 г., поради което изтича на 31.12.2018 г. Съгласно чл.172, ал.2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, следователно с издаването на обжалвания АУЗД на 17.01.2018 г. давността е прекъсната.

По делото е открито производство по оспорване истинността на следните представени от ответника писмени доказателства: писмо № 365/10.11.2017 г. на началник отдел в Дирекция „Държавен архив”-Монтана, рег.№ РД-01-10-3520/1/13.11.2017 г. на община Видин; акт за унищожаване № АО-02-11-3/08.11.2017 г. на експертна комисия при община Видин и писмо № РД-01-10-3520/13.11.2017 г. на секретар на община Видин (лист 240-244). По отношение описаните писмени документи съдът намира, че не беше установена неистинност по смисъла на чл.193, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Същите документи са неотносими към предмета на делото и не следва да бъдат обсъждани в мотивите на настоящето решение.

Жалбоподателят е направил своевременно искане за присъждане на направените разноски в производството по делото в размер общо на 2520.00 лева, от които 10.00 лева заплатена държавна такса, 10.00 лева такса за призоваване на един свидетел, 300.00 лева депозит за счетоводна експертиза, 150.00 лева за техническа експертиза, 150.00 лева за допълнителна техническа експертиза, 300.00 лева за комплексна техническа експертиза, 100.00 лева за графическа експертиза, 1200.00 лева за адвокатско възнаграждение и 300.00 лева допълнително адвокатско възнаграждение. Процесуалният представител на ответника оспори размера на претендираното адвокатско възнаграждение и поиска намаляването му поради прекомерност спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото. След като обсъди становищата на страните и представените писмени доказателства по делото, съдът намира, че искането за присъждане на разноски на оспорващия е основателно. По делото са представени доказателства за действителното заплащане на исканите суми, в т.ч. вносни документи и договори за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението за намаляване на адвокатския хонорар, предвид действителната висока степен на сложност на настоящето дело, многобройните доказателствени и други искания, направени от процесуалния представител на оспорващия, както и поради обстоятелството, че представителят е от отдалечено населено място, наложило допълнителни разноски за път и престой за явяване по всяко открито съдебно заседание. В този смисъл искането за присъждане на разноски на жалбоподателя е основателно и следва да бъде уважено в пълния претендиран размер, като община Видин следва да бъде осъдена да му заплати направените разноски по делото в размер общо на 2520.00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № 0025-1/17.01.2018 г., издаден от Главен специалист „Ревизии” в отдел „Местни данъци и такси” при община Видин, потвърден с решение № РД-02-06-1816/17.07.2019 г. на Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Видин.

ОСЪЖДА община Видин да заплати от бюджета си на И.К.Д., направените разноски по делото в размер общо на 2520.00 (две хиляди петстотин и двадесет) лева.

ПРИЗНАВА, че оспорването на следните писмени документи: писмо № 365/10.11.2017 г. на началник отдел в Дирекция „Държавен архив”-Монтана, рег.№ РД-01-10-3520/1/13.11.2017 г. на община Видин; акт за унищожаване № АО-02-11-3/08.11.2017 г. на експертна комисия при община Видин и писмо № РД-01-10-3520/13.11.2017 г. на секретар на община Видин не е доказано.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

 

Административен съдия: