№ 2837
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100504348 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. П. С. срещу Решение № 1773/04.02.2025 г. по
гр.д. № 59496/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 149-ти състав. В
жалбата са развити оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на
съдебното решение, което се твърди да е постановено при превратно тълкуване на
доказателствената съвкупност по делото. Изложени са подробни съображения. Желае се
отмяна атакувания съдебен акт и постановяване на друго решение, с което да се отхвърли
молбата за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) на В. В. И..
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемата страна В. В. И. е подала отговор, с който
оспорва въззивната жалба.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено
следното:
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена
е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на В. В. И. за защита от
1
домашно насилие, извършено от Р. П. С. на 01.10.2024 г., 04.10.2024 г. и 06.10.2024 г.,
подробно описано в молбата.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.
С Решение № 1773/04.02.2025 г. по гр.д. № 59496/2024 г. по описа на СРС, ГО, 149-ти
състав е уважена молба на В. В. И. за издаване на заповед за съдебна защита по ЗЗДН срещу
Р. П. С. като последният е задължен да се въздържа от извършаване на домашно насилие по
отношение на молителя, наложена му е забранено да приближава на разстояние по – малко
от сто метра нея, жилището, местоработата, местата за социални контакти и отдих на същата
за срок от осемнадесет месеца, считано от издаване на заповедта за защита, наложена му е
забрана да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да било форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс и чрез всякакви
други средства и системи за комуникация за срок от осемнадесет месеца, считано от
издаване на заповедта за защита и е задължен да посещава специализирани програми за
преодоляване на агресията и справяне с гнева за срок от дванадесет месеца.
Първоинстанционният съд е предупредил ответника за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН и го
е осъдил да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН от пострадалото лице в лично качество (чл.8, т.1 ЗЗДН), поради което е налице валидно
сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна.
Не е спорно в производството, че въззивникът и въззиваемата страна са поддържали
интимна връзка от началото на 2022 г., поради което Р. П. С. е лице по чл.3, т.2 ЗЗДН, срещу
което В. В. И. може да търси защита по реда на ЗЗДН. Обстоятелството, че страните са
поддържали интимна връзка косвено се установява от показанията на свидетеля М.Р.П..
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
С разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е
придадено доказателствено значение, а съгласно новелата на чл.13, ал.3 ЗЗДН при липса на
други доказателства, съдът издава заповед за защита от домашно насилие само на основание
приложената декларация. В конкретния случай представената към молбата за защита
декларация е годно доказателствено средство и в нея, под страх от наказателна отговорност,
въззиваемата страна е описала твърдените актове на домашно насилие по начин, идентичен
в този, по който те са изложени в сезиращата молба. Не се твърди и доказва насилническите
актове, предмет на производство да са фотографирани или видоезаснети или същите да са
непосредствено възприети от трети лица (свидетели), а доказателствената стойност на
декларацията не се оборва от останалата доказателствена съвкупност по делото.
Въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН от 09.10.2024 г. в производството се
установява, че на 01.10.2024 г. около 21:20 часа в телефонен разговор, проведен след среща в
заведение „Гаврош“, разположено в гр.София, между бул. „Константин Величков“ и бул.
„Александър Стамболийски“ въззивникът казал на въззиваемата, че ще „извие врата“ на
2
свидетеля Л.В.И.в, брат на В. В. И., а на 04.10.2024 г. около 20:30 часа в ползвано от Р. П. С.
служебно помещение, находящо се в гр.София, ул. *********, Безистен „Търговски дом“
последният се заканил да „извади“ пистолета си срещу бащата на въззиваемата, ако той я
настройва срещу него, хванал я с дясната си ръка за бузата, стиснал я и й казал, че ако се
разделят ще стане много лошо за нея.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН домашното насилие може да бъде осъществено под формата
на психическо такова. Легална дефиниция на психическо насилие е дадена в § 1, т.3 ПЗР на
ППЗЗДет, където е посочено, че такова представляват всички действия, които могат да имат
вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване,
подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на
отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или
на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда. Това
определение следва да намери приложение и по отношение на домашното насилие,
осъществено не само спрямо деца с оглед новелата на чл.46, ал.2 ЗНА. Психическото
насилие следва да води до умишлено, реално и сериозно засягане на психическата
неприкосновеност на жертвата.
В случая се касае за отправени заплахи срещу неприкосновеността на близки
родтсвеници на въззиваемата и срещу благополучието на последната, които, след описаните
в сезиращата молба събития от 06.10.2024 г., са станали причина В. В. И. да напусне дома си
и да се установи в Кризисен център „Света Петка“. В тази насока са показанията на
свидетеля И. и отразеното в удостоверение изх. № К-342/08.10.2024 г., издадено от този
център (което съдът отчита с оглед разпоредбата на чл.13, ал.2, т.2 ЗЗДН). В последното е
отразено, че при молителя в първоинстанционното производство е констатирано
притеснение, поведение и симптоми на преживяно насилие. Същите налагат извод, че
отправените заплахи са предизвикали негативни преживявания у В. В. И., водещи до
нарушения на обичайния й ритъм на живот.
От декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН по делото се установява, че на 06.10.2024 г.
въззивникът заключил входните врати на ползваното от него за служебни цели помещение
на административен адрес в гр.София, ул. *********, Безистен „Търговски дом“, в което се
намирала въззиваемата, нанесъл й удари в областта на главата, устата и двете очи и й казал,
че ако каже на някого, той ще го намери и „ще стане лошо“, нито съд, полиция или
прокуратура ще помогнат.
Отразеното в декларацията косвено се подкрепя от закрепеното в съдебномедицинско
удостоверение № 336.10/2024 г., издадено от специалист по съдебна медицина към Катедра
по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет – София. Видно от
последното, при проведен на 07.10.2024 г. около 14:10 часа личен преглед на въззиваемата са
констатирани отоци, кръвонасядания и охлузване на лицето, както и рана и охлузване на
окосмената част от главата на същата, които могат да бъдат получени по време и начин,
съобщени от нея. Дадените пред съдебния медик предварителни сведения от В. В. И. не
влизат в конфликт с изложеното в сезиращата молба и представената с нея декларация.
3
Удостоверението доказва налчето на травматични увреждания при въззиваемата по – малко
от денонощие след твърдения акт на домашно насилие от 06.10.2024 г.
За наличие на оток по лицето на молителя около 23:30 часа на горепосочената дата и
за кръвонасядания по лицето на същата около 06:00 часа на 07.10.2024 г. свидетелства и
Л.В.И.в. Последният твърди, че след прибиране в дома си на 06.10.2024 г. въззиваемата е
признала пред него, че е била бита от въззивника.
Показанията на свидетеля И. съдът преценява с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК,
отчитайки близката му родствена връзка с молителя в първоинстанционното производство.
Съдът съобразява, че показанията на този свидетел не влизат в конфликт с останката
доказателства маса, а възраженията на въззивника, че същият е автор на описания от В. В.
И. акт на домашно насилие от 06.10.2024 г. остана недоказано.
Анализ на показанията на свидетеля М.Р.П. не дават основание за различни
фактически, респ. правни изводи. Същата посочва, че е била свидетел на разговор от
професионален характер между страните, състоял се на 06.10.2024 г. в заведение „Гаврош“,
разположено до метростанция „Константин Величков“. Същевременно сам въззивникът в
писмения си отговор е категоричен, че срещата му с въззиваемта на 06.10.2024 г. се е
състояла в заведение „Сошъл“, находящо се на бул. „Витоша“, а на 01.10.2024 г. двамата са
се видели в заведение „Гаврош“. Свидетелските показания в тази част се оборват и от
твърденията на въззивника в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание. В
сезиращата молба и декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН също се сочи, че срещата само на
01.10.2024 г. е била в заведение „Гаврош“, т.е. налице са противоречия в показанията на
свидетеля П.а със съвпадащи твърдения на двете страни. Наред с това, в писмения си
отговор въззивникът е посочил, че на 06.10.2024 г. около 19:40 часа по време на престоя в
заведение „Сашал“ разговарял със свидетеля П.а, което налага извод, че по същото време
двамата не са били на едно място. Поради това за въззивния съд не остава възможност да
възприеме показанията на свидетеля П.а относно събитията на 06.10.2024 г.
Противно на възраженията на въззивника, в молбата за защита и представената с нея
декларация се твърди, че при ударите на 06.10.2024 г. очилата на въззиваемата са паднали и
едното им стъкло се е изгубило. Липсват твърдения на В. В. И., че стъклото е счупено,
поради което последващото му откриване в ползваното от Р. П. С. служебно помещение не е
от естеството да внесе съмнение в истинността на декларираното от молителя в
първоинстанционното производство.
Дотук изложеното налага извод за осъществено психическо домашно насилие на
01.10.2024 г. и 04.10.2024 г., както и на физическо такова на 06.10.2024 г., поради което
правилно първоинстанционният съд е уважил сезиращата молба, издавайки заповед за
съдебна защита в полза на молителя.
Поначало мерките за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1 ЗЗДН целят закрилата
на пострадалото лице в периода на тяхното действие, поради което при определянето им
съдът изследва поведението на извършителя, изразено в конкретния акт на домашно
насилие, но и предшестващото и последващо акта поведение, както и всички фактори, които
4
имат отношение към степента на опасност пострадалото лице да претърпи актове на
домашно насилие.
С оглед вида, броя и интензитета на упражненото насилие мярката по чл.5, ал.1, т.1 и
т.4 ЗЗДН, заедно със забрана на въззивника да приближава въззиваемата и жилището й биха
постигнали целите по чл.1а ЗЗДН.
В горната насока съдът съобразява, че актовете на насилие не са свързани с
местоработата и местата за отдих на въззиваемата. Налагането на забрана на въззивника да
посещава местоработата на въззиваемата, с оглед установената му квалификация и
професионална ангажираност, би довело до прекомерна и несъразмерна съдебна намеса.
Установените притеснения на В. В. И. са свързани с дома й, където живеят и близките й, по
отношение на които са отправени заплахите. Същевременно ограничението за приближаване
на въззиваемата е от естество да гарантира сигурността й, включително на работното й
място, както и да осигури защита й в достатъчен обем с оглед установения характер и
тежест на актовете на домашно насилие.
Доказателствената съвкупност по делото не дава основание на съда да направи извод
за необходимостта въззивникът да посещава специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева, доколкото проявление на такива, извън комплицираните
отношения на страните, не се твърдят и установяват. Съдът съобразява, че поведението на
въззивника в хода на производството не сочи на нагласи у същия към продължаване на
насилническите действия. По повод наложената с първоинстанционното решение мярка по
чл.5, ал.1, т.6 ЗЗДН следва да се посочи, че същата неправилно в обжалваното решение е
свързана със срок, в разрез с нормата на чл.5, ал.2 ЗЗДН.
Срокът на наложените мерки следва да бъде съобразен от въззивния съд с оглед
издадената заповед за незабавна защита № 366 от 10.10.2024 г., доколкото с
първоинстанционното решение мерките по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН са определени в максимално
допустимия срок без приспадане на срока на действието им при издадената заповед по чл.18
, ал.1 ЗЗДН.
Поради изложените по – горе съображения, за постигане на целите по чл.1а ЗЗДН и
при действието на чл.5, ал.2 ЗЗДН (в приложимата редакция на ДВ, бр. 66 от 2023 г.), то
определените от въззивния съд мерки, които са обвързани със срок следва да бъдат с
продължителност от десет месеца.
По тези съображения първоинстанционното решение следва да се измени в частта по
отношение на наложените защитни мерки.
Този изход от спора налага разноските и държавната такса за въззивното
производство да се възложат в тежест на въззивника (чл.11, ал.2 ЗЗДН).
Въззиваемата е сторила разноски в размер на 850 лева за адвокатско възнаграждение,
за чието заплащане по делото е представен договор за правна защита и съдействие, служещ
като разписка по чл.77 ЗЗД. Възражението на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК е основателно,
доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност, същото е решено след
5
провеждане на едно открито съдебно заседание, в което не са събирани и анализирани
доказателства, производството не е с голяма продължителност. По предмета на делото има
постановена изобилна съдебна практика, поради което не се изискват чрезвичайни усилия на
адвоката за провеждане на защита на въззиваемата. Изложеното изисква да й бъдат
определени разноски за адвокатско възнагарждение под ориентировъчния размер по чл.22 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, като този от 300 лева
съдът счита за съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора, на
изискванията към подготовката на защитата на въззиваемата страна и на принципа на
справедливостта. Той е обоснован и съобразен с продължителността на производството,
труда и времето, необходимо за организиране и провеждане на защитата на въззиваемата.
Върху въззивника следва да се възложи тежестта за заплащане на държавна такса по
сметка на СГС в размер на 12,50 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 1773/04.02.2025 г. по гр.д. № 59496/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 149-ти състав, в частта относно наложените на Р. П. С., ЕГН
**********, мерки за защита от домашно насилие, КАКТО СЛЕДВА:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, Р. П. С., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. В. И., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН, на Р. П. С., ЕГН **********, да
приближава В. В. И., ЕГН **********, и жилището й, находящо се в гр.София, ж.к.
„*********, на разстояние по-малко от сто метра за срок от десет месеца, считано от
издаване на заповедта.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН, на Р. П. С., ЕГН **********, да
осъществява контакт с В. В. И., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация за срок от десет месеца, считано от издаване на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.21, ал.4 ЗЗДН, Р. П. С., ЕГН **********, че при
констатиране от страна на полицейските органи на неизпълнение на настоящата заповед ще
бъде задържан и предаден на прокуратурата.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1773/04.02.2025 г. по гр.д. № 59496/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 149-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. П. С., ЕГН **********, да заплати на В. В. И., ЕГН **********,
сторените пред въззивния съд разноски в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Р. П. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския градски съд
държавни такси в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
ДА СЕ ИЗДАДЕ нова заповед за защита на основание чл.17, ал.5 ЗЗДН, в полза на В.
В. И., ЕГН **********, съобразно определените с настоящото решение мерки, която заедно
с преписите от настоящото съдебно решение да се връчи на основание чл.16, ал.3 ЗЗДН на
страните (адрес по НБД „Население“ и адрес по делото) и на Районното управление на
Министерство на вътрешните работи по настоящ адрес на Р. П. С. и на В. В. И., ЕГН
**********, с вписано предупреждение за последиците от неизпълнението на същата по чл.
21, ал. 4 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7