Р Е Ш Е Н И Е
№
2096/29.06.2009г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІ СЪСТАВ, вещно
отделение, на 29 май 2009г., в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ц. Х.
при участието на секретар Т. К. разгледа докладваното от
съдия Ц. Х. гражданско дело № 9296 по описа за 2007г.
Предявен е иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК
/отм./.
В
исковата си молба ищците К.К.Г., ЕГН ********** ***„Виница”, ул. „Китен” №9 и Н.К.С.,
ЕГН ********** ***, ул.”Лозарска” №16 твърдят, че с
Решение № 602/25.03.1999г. на ПК – Варна на наследодателя им К. П. С. е
признато правото на собственост върху нива с площ от 1,800 дка, находяща се в
терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Варна, кв. “Виница”,
местност “Дюз Гюрген”, която включва части от имот пл. №1235 и част от имот пл.
№1234. Правния интерес от настоящото
производство по отношение на първите двама ответници Й.Д.О., ЕГН ********** и С.К.О.
– К., ЕГН ********** *** ищецът обосновава с нот. акт №198, том І, дело
443/1965г., по силата на който техният наследодател К.Г.О. се легитимира като
собственик на имот от 2 дка в землището на гр. Варна, м. „Дюз гюрген”, а по
отношение на останалите четирима ответници Б.Ч.Г. ***, С.С.Г., ЕГН **********, М.Г.Ч.,
ЕГН **********,*** и Г.Г.В., ЕГН ********** *** със записването като собственик
на ПИ № 1235 по ПНИ на с.о. “Ален мак”, гр. Варна, който попада с част от 932
кв.м. в границите на признатия за реституиране имот, на техния наследодател Ч.Г.Ч. Твърди се, че наследодателят на първите двама ответници
не е придобил право на собственост върху процесния имот, тъй като не е била
извършена валидна замяна от ТПС комисия. Отправеното до съда искане е да бъде
признато по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на реална
част с площ от 932 кв.м. от процесния имот - ПИ № 1235 по ПНИ на с.о. “Ален мак”,
гр. Варна, както е очертана в зелено на л.39 от делото, с обща площ от 991
кв.м. при граници: ПИ №1234, 1233, 1236, път и останалата част от имот №1235. Претендират
се направените съдебно-деловодни разноски.
Ответниците
Ж.Г.Ж.и В.Г. И., чрез процесуален представител, оспорват иска
като недопустим, като твърдят, че за ищците не е налице правен интерес от
настоящото производство, тъй като решението на ПК не е влязло в сила, ищците не
са и не е налице възможност да придобият собствеността върху имота, тъй като е
извършена замяна от ТПС комисия и същият е застроен.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Решение № 602/25.03.1999г. на ПК –
Варна /листи 3 и 4/ е признато за възстановяване правото на собственост на К.П.
С. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 1,800
дка, находяща се в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр.
Варна, кв. “Виница”, местност “Дюз гюрген”. Решението е издадено въз основа на
подадено от К.П. С. като наследник на П.Д.С. заявление. В решението като
документ за собственост по отношение на заявената нива с площ от 3 дка в м. „Дюз
гюрген” е посочен нот.акт №183/1943г., видно от който П.Д. С. е придобил чрез
покупко-продажба собствеността върху нива с площ от 15 дка в землището на
с.Царево в м. „Коджа тепе” при съседи: А. А., С. Х., И.Г.и наследници на И.П. С
представената по делото резолюция №150 от 13.03.1052г. е обявен за окончателен
договор, по силата на който К.П.Д.е придобил 3 дка от нива с обща площ от 12
дка в м. „Дюз гюрген” при граници: Я.А., Д.С., Д.Н. и К. От представеното
удостоверение за наследници от 07.07.2008г. се установява, че ищците са
наследници по закон на К.П.С.,***, поч. на 18.06.2008г., който от своя страна е
наследник на КП.С., видно от удостоверение за наследници от 04.12.1991г.
Представен е по делото нот. акт за
собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блока на ДЗС
№198, том І, дело №443/1965г., от който е видно, че К.Г.О.е придобил по замяна
правото на собственост върху хавра, находяща се в землището на гр. Варна, м.
„Каваклар” с пространство от 2 дка при граници: Н.Г.О.и от две страни ДЗС,
дадена му от ТПС комисия в замяна срещу включена в блока на ДЗС „Дим. Кондов”,
гр. Варна негово лозе, находящо се в землището на с. Звездица, Варненско, м.
„Кемекчията и Екши Алма” с пространство от 4 дка. Видно от представеното по
делото удостоверение за наследници от 29.06.2007г. К.Г.О. е починал на
25.04.1981г. и е оставил за наследници Й.Д.О. - съпруга и С.К.О. – К. - дъщеря.
Представена е декларация от С.К.О. – К. за идентичност на имената на баща й К.Г.О.,
К.Г. О. и Д. Г.О.
Представено е по делото удостоверение
от община Варна, район „Приморски”, от което е видно, че строежът на името на
наследници на К.Г. О., изграден в ПИ 1235 по плана на СО „Ален мак” се счита за
търпим на основание пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
От представеното по делото удостоверение
за наследници от 06.10.2004г. е видно, че Ч.Г.Ч.е починал на 04.02.1990г. и е
оставил за наследници Г.Ч. Г.– син и Б.Ч.Г. – дъщеря. Представено е и
удостоверение за наследници от 31.05.2006г., съгласно което Г.Ч.Г. е починал на
06.04.2005г. и е оставил за наследници С.С.Г. – съпруга, М.Г.Ч. – дъщеря и Г.Г.В.
– дъщеря.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /л. 187 от
делото/, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че признатият за възстановяване имот с решение №602/25.03.1999г.
на К.П. С. отговаря на стар имот №2289; в
границите на стар имот №2289 попадат 932 кв.м. от процесния имот пл. № 1235,
целият от 991 кв.м., записан на Ч.Г.Ч., както е показано на комбинираната скица
на л. 188 от делото; в процесния имот пл. №1235
има две постройки: масивна едноетажна сграда с тухлени стени, външно измазани и
плосък покрив със сигнатура в плана „МЖ” и размери 5/4м и дървена барака със
сигнатура „ПЖ” с размери 2,8/2,5м. От заключението по СТЕ е видно, че е
установена идентичност между имота, описан в нот. акт №198 от 1965г. със стар
имот №2298, съответно новообразувани имоти №№1235 и 1234 по наименование на
местността и площ, но не и при сравнение на границите, като към 1952г.
местността се е наричала „Дюз гюрген”, но се е употребявало и наименованието
„Каваклар”; не е възможно да се изследва съответствието между нивата от 3 дка,
описана в резолюцията от 1952г. с имот по КП на местността. От уточнението,
направено от вещото лице в с.з. се установява, че местностите „Коджа тепе” и „Дюз
гюрген” са различни, отдалечени на около 4-
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
С решение 602/25.03.1999г.
на ПК Варна е признато за възстановяване правото на собственост на К.П. С.
върху нива с площ от 1,800 дка в местност “Дюз гюрген”, землището на Виница,
гр.Варна, която по КП от 1956г. включва имот пл. №1235 и част от пл. №1234. От представеното
удостоверение за наследници от 07.07.2008г. се установява, че ищците са
наследници по закон на К.П. С.,***, поч. на 18.06.2008г., който от своя страна
е наследник на К.П. С., видно от удостоверение за наследници от 04.12.1991г.
С ДВ, бр.68/30.07.1999г. чл.14, ал.1,
т.3 от ЗСПЗЗ е променен, като за земи, попадащи в терен по пар.4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, ОСЗГ се произнася с решение, в което се описват размерът и местността, в
която са се намирали земеделските земи, а самото възстановяване на
собствеността на тези земи става след индивидуализирането им със граници със
заповед на Кмета на съответната община по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решение
№602, макар и издадено преди цитираното изменение, не описва земите, върху
които се признава право на собственост до степен, позволяваща безспорната им
индивидуализация. Решението не е придружено от скица, което съвкупно с липсата
на индивидуализация на имота с посочване граници дава основание да се направи
извод за незавършеност на реституционната процедура в конкретния случай. При
това положение въпреки че ответниците владеят
имота, иск по чл.108 от ЗС се явява недопустим като преждевременно заведен,
предвид липсата на заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за индивидуализация
на възстановения имот и единствената възможност за защита на ищците е
провеждането на отрицателен установителен иск срещу ответниците, с успешното
провеждане на който да могат да прекъснат придобивната давност за имота, която
тече за ответниците, както и да използват решението в адм. производство по
издаването на заповед по пар.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като спрат издаването на
такава заповед в полза на ответниците, за които с влязло в сила съдебно решение
е установено, че не са собственици на имота на основание осъществено изкупуване
по пар.4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Назначената по делото
СТЕ дава заключение, че в границите на стар имот №2289 попадат 932 кв.м. от
процесния имот пл. № 1235. Констатациите по СТЕ, че решението визира стар имот
№2289 се базират на записването в таблицата към ПНИ, тъй като в решението не е
упоменат номер на имот, а нот. акт №183/1943г., въз основа на който е издадено
решението касае имот в друга местност съгласно вещото лице по СТЕ. От горното
се установява, че не може да се приеме за идентичен имотът, заявен за
възстановяване и признат за възстановяване в цитираното решение, но валидността
на реституционното решение и годността му да служи като титул за собственост не
са предмет на преценка в рамките на проверката по допустимостта на иска.
Твърденията за идентичност на процесния с реституирания имот е достатъчно да
обуслови допустимост на предявения иск, поради което същият следва да бъде
разгледан по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. В тежест на ответниците е да докажат, че спорното право
е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а
ищците следва да докажат фактите, които изключват това право.
Първите двама ответници Й.Д.О. и С.К.О. – К. се легитимират
като собственици на претендираната част от ПИ № 1235 по КП на м. “Ален мак”,
гр. Варна по силата на нот. акт за собственост
на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в блока на ДЗС №198, том
І, дело №443/1965г. е видно, че К.Г.О. е придобил по замяна правото на
собственост върху хавра, находяща се в землището на гр. Варна, м. „Каваклар” с
пространство от 2 дка при граници: Н. Г. О. и от две страни ДЗС, дадена му от
ТПС комисия в замяна срещу включена в блока на ДЗС „Дим. Кондов”, гр. Варна
негово лозе, находящо се в землището на с. Звездица, Варненско, м. „Кемекчията
и Екши Алма” с пространство от 4 дка. Видно от представените по делото
удостоверения за наследници ответниците са наследници на К.Г.О., починал на
25.04.1981г. В първото по делото заседание ищците оспорват правото на
собственост на ответниците.
В тежест на ответниците е да установят,
че са налице предпоставките на чл.18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, при наличието на които
извършената замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена
собственост остава в сила, ако е налице застрояване на имота или извършване на
разпоредителни сделки, като в този случай се счита, че е осъществена замяна на
земи между двама собственици. Констативният
нотариален акт е съставен въз основа на протокола на ТПС комисия, гр. Варна, от
18.03.1964г.
При застрояване или извършване на разпоредителни сделки
със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В настоящото
производство посредством заключението на експерта по приетата СТЕ се установи,
че в процесния имот е построена сграда, отразена в плана за местността, трайно
прикрепена към земята, с бетонова основа, с покрив, за която по делото е
представено удостоверение за търпимост. В този случай при възстановяване на
правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама
собственици, поради което
извършената замяна по ЗТПС /отм./ се счита валидно осъществена между
собствениците на имотите. Направените
възражения от ищцовата страна, свързани с подадено от ответниците заявление до
ОСЗ за възстановяване на притежаваните от наследодателя им имоти преди
осъществената замяна настоящият състав счита за неотносими, тъй като касаят
други имоти, неспазването на изискванията на чл.18, ал.3 от ППЗСПЗЗ по
отношение на които не засяга настоящото производство.
С
оглед изложеното, следва да се приеме, че по отношение на ответниците Й.Д.О. и С.К.О.
– К. са налице всички предпоставки на
чл.18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, за да се остави в сила извършената замяна от ТПС
комисия, поради което искът на К.К.Г., ЕГН **********
***„Виница”, ул. „Китен” №9 и Н.К.С., ЕГН ********** ***, ул.”Лозарска” №16 за
признаване за установено, че ответниците не са собственици на реална част с
площ от 932 кв.м. от ПИ № 1235 по КП на с.о. “Ален мак”, гр. Варна, с площ от 991
дка, както е очертана в оранжево на скицата към заключението по СТЕ на л.188 от
делото, при граници: ПИ №1234, 1233, 1236 и останалата част от 1235 се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на останалите четирима ответници Б.Ч.Г., С.С.Г., М.Г.Ч. и Г.Г.В.,
които редовно призовани по делото, не се явяват и не изпращат представител в
с.з., по делото са налице единствено данни за записването на наследодателя им Ч.Г.Ч.
в разписния лист към ПНИ на с.о. “Ален мак”, гр. Варна като собственик на ПИ №
1235. Не са наведени твърдения и не са представени доказателства относно
правата им по отношение на процесния имот, поради което следва да се приеме, че
по отношение на тях предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
При
този изход на спора формулираното искане от ответницата С.К.О. – К. с правно
основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ за присъждане на направените по делото
разноски се явява основателно, поради което ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата от 1150 лева, представляваща платен от ответниците депозит за
СТЕ и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представените по делото
писмени доказателства.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.К.Г., ЕГН ********** ***„Виница”,
ул. „Китен” №9 и Н.К.С., ЕГН ********** ***, ул.”Лозарска” №16 за признаване
за установено, че Й.Д.О., ЕГН ********** и С.К.О.
– К., ЕГН **********,*** не са собственици на реална част с площ от 932 кв.м. от
ПИ № 1235 по ПНИ на СО „Ален мак”, при
граници на реалната част: ПИ №1234, 1233, 1236 и останалата
част от 1235,
както е очертана в оранжево на скицата към заключението
по СТЕ на л.188 от делото, която приподписана от съда, представлява
неразделна част от решението, на
основание чл.97, ал.
1 от ГПК /отм./.
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на К.К.Г., ЕГН ********** ***„Виница”, ул. „Китен” №9 и Н.К.С.,
ЕГН ********** ***, ул.”Лозарска” №16,
че Б.Ч.Г.,***, С.С.Г., ЕГН **********,
М.Г.Ч., ЕГН **********,*** и Г.Г.В., ЕГН ********** *** не са
собственици на реална част с площ от 932 кв.м. от
ПИ № 1235 по ПНИ на СО „Ален мак”, при
граници на реалната част: ПИ №1234, 1233, 1236 и останалата
част от 1235,
както е очертана в оранжево на скицата към заключението
по СТЕ на л.188 от делото, която приподписана от съда, представлява
неразделна част от решението, на
основание чл.97, ал.
1 от ГПК /отм./.
ОСЪЖДА К.К.Г.,
ЕГН ********** ***„Виница”, ул. „Китен” №9 и Н.К.С., ЕГН ********** ***,
ул.”Лозарска” №16 да заплатят на С.К.О. – К., ЕГН **********,*** сумата в размер
на 1150 /хиляда сто и петдесет/ лева, на
основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в 14
-дневен
срок от съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: