Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 15.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 697 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена
на иска: 2 323.71 лв.
Производството е образувано по искова молба на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр.София, чрез пълномощник – юрисконсулт Ирена Станчева Станчева, съд.адрес:***, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4 против К.М.З., с пост.адрес: ***.
Заявената искова претенция е с посочено правно основание по чл.415 във вр.чл.422, ал.1 от ГПК и цена: 2 323.71 лв.
Ищецът излага в ИМ, че на 18.04.2018 г. е подписано е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г, сключен между „ „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 15159619 от 11.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и К.М.З. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД. Твърди, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания”ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за цесия от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Сочи се, че по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания”ЕАД уведомително писмо от 12.09.2018 г. за станалата продажба на вземане, с известие за доставяне чрез Български пощи, но писмото не е получено от ответника. На 15.10.2019 г. до ответника повторно е изпратено писмо, но отново е върнато в цялост. Изпратено е трети път уведомление за извършената цесия от 12.03.2019 г., което отново е върнато с отбелязване „Няма връзка с получателя”. което освен информация за извършената цесия, съдържа и такава за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, но писмото е останало непотърсено от ответника. На 11.03.2019 г. Изтъква, че съгласно чл.9 от Условията по Договора за кредит, страните да договорили, че всички съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на посочения в Договора адрес се считат за получени и узнати. Счита, че уведомлението за цесията е получено от ответника на 18.10.2018 г., като се позовава на практика на ВКС. Към исковата молба ищецът е представил копие от уведомлението за извършена цесия ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания”ЕАД и моли да бъдат връчени на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на практика на ВКС. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съобщението бъде връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, то поради безспорно установения факт, че задължението на ответника не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Наведени са твърдения, че на 11.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, като Кредитор и ответника К.З. като Кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 15159619 от 11.08.2017 г., по силата на който Кредиторът е отпуснал кредит за покупка на стоки или услуги, като размерът на кредита е равен на сумата, посочена в поле „Размер на кредита” и представлява сбор от следните компоненти: обща цена на стоките: 1500 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията” – 216,00 лв. Страните са постигнали съгласие размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис”ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски” и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „ месечна погасителна вноска”. Твърди се, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласи да заплати на Кредитора еднократно и такса ангажимент, която е в размер на 52.50 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Сочи, че общият размер на кредита е 1 716.00 лв., който включва в себе си обща цена на стоките и размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията”, която сума Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 24 бр. равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Ищецът твърди, че с предоставянето на сумата по договора за кредит, съставлява изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле”месечна погасителна вноска” и брой в поле „ брой погасителни вноски”. Пояснява, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалба на Кредитора, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 2 366.64 лв.
Ищецът твърди, че на основание сключения договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2019 г., на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 98.61 лв., при първа погасителна вноска 20.09.2017 г., съгласно посочения в договора погасителен план. Излага, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.08.2019 г., но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задълженията си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост съгласно чл.5 от Условията към договора за кредит. Твърди се, че в случая предсрочнатата изискуемост е настъпила, считано от 20.11.2017 г. / датата на падежа на трета погасителна вноска/. Изтъква, че въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по отношение на Кредитора, Кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост, като до него са изпратени три уведомителни писма, изпратени с известие за доставяне. Излага съображение, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е небанкова финансова институция и поради това т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение към настоящия случай.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение,
с което, с което да признае за установено, че К.М.З. дължи на «Агенция за събиране на вземания»ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2193/2018
г. на ЛРС, а именно: 1 677.34 лв. – неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.10.2017 г. до 20.08.2019 г., по отношение на кито е обявена предсрочна изискуемост, 590.69 лв. – договорна/възнаградителна/
лихва за периода от 20.10.2017 г. до 20.08.2019 г., 55.69 лв.
– лихва/обезщетение/ за забава за периода от
21.11.2017 г. до датата на подаване
на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга.
Претендирани са
и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, както и разноските
по заповедното производство.
В условията
на евентуалност, в случай, че съдът
не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове, моли да бъде
постановено решение,
с което съдът да осъди ответника да плати на «Агенция за събиране на вземания»ЕАД следните суми, а именно: 1 677.34 лв.
– неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.10.2017 г. до 20.08.2019 г., 590.69 лв. – договорна/възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 20.10.2017 г. до
20.08.2019 г., 55.68 лв. – лихва/обезщетение/
за забава за периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е депозиран писмен отговор от адв.Р.М. – назначена за особен представител на ответника. Оспорва претенцията за сумата от 590.69 лв. – възнаградителна лихва. Заявява, че не признава иска нито по основание, нито по размер. Моли разноските да се присъдят по съразмерност и компенсация.
В о.с.з. ищeцът – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.
Ответникът К.М.З. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв.Б.. По същество оспорва иска като неоснователен, като поддържа съображенията, изложени в отговора на ИМ и доразвити в хода на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д №2193/2018
г. по описа Ловешки РС се установява, че с Разпореждане № 3744 от 21.11.2018 г,
постановено по цитираното дело, съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
полза на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителните директори
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов срещу длъжника К.М.З., за парично вземане в размер
на сумата 172,36 лева обезщетение за забава, считано от 21.11.2017 год. до
01.11.2018 год., както и за сумата 7,52 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски, изчислени съразмерно с уважената част на заявлението. Със същото
разпореждане съдът е отхвърлил отчасти заявление вх.№11355/01.11.2018 год.,
подадено от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление : гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителните директори
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов срещу длъжника К.М.З., ЕГН-********** ***, с което
иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист в
размер на сумите 1 677,34 /хиляда шестстотин седемдесет и седем лева
тридесет и четири стотинки/ главница за периода от 20.10.2017 год. до
20.08.2019 год., по отношение на която на основание чл.5 от договора за кредит
е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.11.2017 год., ведно с претендираната върху тази сума законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението и 590,69 /петстотин и деветдесет лева шестдесет и
девет стотинки/ договорна лихва за периода от 20.10.2017 год. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска /до 20.08.2019 год. /падеж на последна погасителна
вноска/, по отношение на която на основание чл.5 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.11.2017 год. Съдът е указал на
заявителя, че
на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск
срещу длъжника К.М.З. за сумите 1 677,34 /хиляда шестотин
седемдесет и седем лева тридесет и четири стотинки/ главница за периода от 20.10.2017
год. до 20.08.2019 год., по отношение на която на основание чл.5 от договора за
кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.11.2017 год., ведно с претендираната върху тази сума законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2018 год. до окончателното
изплащане на задължението и 590,69
/петстотин и деветдесет лева шестдесет и девет стотинки/ договорна лихва за
периода от 20.10.2017 год. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.08.2019 год. /падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на която
на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 20.11.2017 год., в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса по сметка на РС-гр.Ловеч.
Констатира се, че съобщението ведно с разпореждане № 3744 от 21.11.2018 г, съдържащо указания а относно възможността за предявяване на осъдителен иск е получено от ищеца на 05.12.2018 г., като няма данни ищецът да е упражнил правото си на иск в рамките на законоустановения едномесечен срок по отношение на вземанията, за които заповедният съд е отказал издаването на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Установява се, че въз основа на горепосоченото разпореждане РС – Ловеч, VІ състав е издал Заповед № 1343 от 21.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредила длъжникът К.М.З. да заплати на „Агенция за събиране на вземанията”ЕАД сумата 172.36 лв. – обезщетение за забава, считано от 21.11.2017 г. до 01.11.2018 г., както и сумата 7.52 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски, изчислено съразмерно уважената част на заявлението.
С Разпореждане № 579 от 12.02.2019 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1343 от 21.12.2018 г. е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника К.М.З. в размер на сумата 172.36 лв. – обезщетение за забава, считано от 21.11.2017 г. до 01.11.2018 г., като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 01.03.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Предявеният главен иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания”ЕАД – частен правоприемник /цесионер/ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№2193/2018 г. по описа на РС – Ловеч.
Установява се, че с ИМ ищецът е отправил искане за установяване спрямо ответника съществуването освен на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение /обезщетение за забава в размер на 55.68 лв/, така и на вземанията, по отношение на които заповедният съд с влязло в сила разпореждане е отказал да издаде заповед за изпълнение, а именно: 1 677.34 лв. – неизплатена главница и 590.69 лв. – договорна/възнаградителна/ лихва.
Съобразявайки данните по делото, исковият съд приема, че в частта досежно вземанията относно които заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение, предявеният иск се явява процесуално недопустим и като такъв следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да се прекрати. Производството по чл.422 от ГПК е специално исково производство, което се разглежда като продължение на заповедното производство и е обусловено от него. Същото е насочено да установи съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и предполага идентичност на вземанията по заповедта и вземанията, въведени като предмет на исковото производство, т.е. последното не може да има за предмет вземания, невключени в заповедта за изпълнение. Това е така, тъй като с успешното провеждане на исковото производство, заповедта за изпълнение ще се стабилизира /чл.416 от ГПК /, което означава, че удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена от установителната функция на влязлото в сила съдебно решение. Тъй като основните предпоставки за допустимост на установителния иск са заповедта за изпълнение, издадена за конкретно по основание и размер вземане, оспорване на вземането чрез подаване на възражение от длъжника, респ. връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и предявяването на иск по реда на чл.422 от ГПК в 1-месечен срок, то при липсата на издадена заповед за изпълнение относно вземанията за главница и договорна/възнаградителна/ лихва в настоящия случай за ищеца не е налице правен интерес от провеждането на такъв иск. След като няма годен предмет на установяване, то за ищеца не е налице и правен интерес от воденето на установителния иск и поради това, като недопустимо, производството по делото в тази му част подлежи на прекратяване.
Следователно, предмет на настоящото дело по предявения установителен иск е съществуването на вземане в размер на 55.68 лв. – лихва/обезщетение/ за забава за периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
От друга страна, ищецът е предявил
в условията на евентуалност осъдителен иск за неизплатените по процесния
договор суми, а именно: 1 677.34 лв. – неизплатена главница от неплатените
месечни погасителни вноски и 590.69 лв. – договорна/възнаградителна/ лихва,
дължима за периода от 20.10.2017 г. до 20.08.2019 г. В случая с оглед
прекратяване на производството по главния, касателно
посочените две вземания, съдът дължи произнасяне по предявения в условията на
евентуалност осъдителен иск. С прекратяването на делото по главния иск отпада
условието, при което е предявен евентуалния иск и съдът следва да разгледа
същия. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че недопустимостта
на главния иск не обуславя автоматично недопустимост и на евентуалния иск и не
е основание за прекратяване на производството по отношение на него./ в този
смисъл – Решение № 91 от 17.08.2011 г. на ВКС по т.д.№ 404/2010 г., ІІ т.о.,
Определение № 481 от 8.11.2016 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2049/
По делото не е спорно, че на 11.08.2017
г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, като кредитор, и ответника К.М.З.,
като кредитополучател, е сключен посочения в исковата молба и приложен към нея Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 15159619 от 11.08.2017 г., при следните параметри: размер на кредита: 1500.00 лв, размер
на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” – 216.00 лв, Общ размер на кредита – 1716.00 лв., Такса ангажимент –
52.50 лв, брой погасителни вноски – 24 бр, месечна погасителна вноска – 98.61 лв, обща стойност на плащанията – 2366.64 лв, Годишен процент на разходите – 41.83%, Лихвен процент –
32.12%.
Като част от договора е включен и Погасителен план, в който са посочени дължимите от ответника 24 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 98.61 лв. с дата на първа вноска – 20.09.2017 г. и дата на последна вноска – 20.08.2019 г.
Приложеният договор за кредит носи
подписа на ответника К.М.З., като при подписването му същият е предоставил
номера на личната си банкова сметка ***, по която да бъде преведена сумата по
кредита. С превеждане на сумата по
посочената от ответника банкова сметка *** договора, като е предоставил на
Кредитополучателя кредита, предмет на договора. За Кредитополучателя е
възникнало насрещно задължение да погасява уговорените месечни вноски съгласно
включения в договор погасителен план. В клаузата на чл. 5 от Договора е предвидено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. Страните са постигнали съгласие, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от Договора надбавки ведно с дължимото обезщетение
за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че на 14.08.2017 г. от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД с платежно нареждане е преведена по сметката
на К.М.З. сумата от 1 447.50 лв. съгласно Договор № PLUS – 15159619 от 11.08.2017 г.,
представляващи чистата стойност на отпуснатия кредит. Съгласно експертизата,
размерът на неплатената главница и размерът на неплатената възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода от 20.10.2017 г. / падежа на първата
неплатена погасителна вноска/ до 20.08.2019 г. / падежа на последната погасителна вноска е следния: 1 677.34
лв. – главница, 590.69 лв. – лихва. Установено е, че размерът на неплатената
главница и размерът на неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит
за периода от 20.10.2017 г. / падежа на първата неплатена погасителна вноска/
до 20.01.2019 г. / датата на последната падежирала вноска към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е следния:
главница – 975.60 лв. и лихва – 503.55 лв. видно от заключението, размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата за периода от 21.11.2017 г./
денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ 01.11.2018 г./ е
191.62 лв. , а от същия начален момент
до датата на подаване на исковата молба / 01.04.2019 г./ обезщетението за
забава е в размер на 285.44 лв.
По
делото са ангажирани доказателства, че на 27.07.2017 г.между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”ЕАД, като продавач, и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по
силата на който продавачът се задължил да прехвърли и продава всеки месец за
срока по договора определено портфолие от вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с продавача с
длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели
по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени
всеки месец в Приложение №1, срещу заплащане на Покупната цена.
Установява се, че на 18.04.2018 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 27.07.2017 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания „ЕАД и „БНП Париба Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, по силата на което вземането на „БНП Париба Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД по процесния договор за потребителски паричен кредит№ PLUS – 15159619 от 11.08.2017 г. е прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания”ЕАД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс” е потвърдил извършената продажба на всички вземания от БНП Париба Пърсънъл Файненс на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД съгласно Рамков договор за продажла и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и Приложение №1/18.04.2018 г. към него, в което същите са подробно индивидуализирани.
По силата на писмено пълномощно „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България е овластил “Агенция за събиране на вземания“АД с правата да уведоми всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и всички допълнителни споразумения и приложения към него по силата на които вземанията на дружеството към конкретните длъжници се прехвърлят на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД. Предоставени са пълномощия за извършване на всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, цедирани на ищеца, като осигури пълно спазване на приложимите изисквания за защита на личните данни, обективирани в ЗЗЛД и Регламент № 2016/679 на Европейския парламент.
В препис извлечение от Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 27.07.2017 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания „ЕАД и „БНП Париба Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД в позиция 38 е посочено вземане към длъжника К.М.З. по договор № PLUS – 15159619 от 11.08.2017 г, по който е отпусната сума/главница/ в размер на 1500 лв., остатък договорна лихва 590.69лв., остатък лихва за просрочие 69.23 лв. и общ размер на задължението към датата на продажбата 2 337.26лв.
В писмо Изх.№ УПЦ-П-БНП/№ PLUS – 15159619, адресирано до ответника З., ищецът, действайки като пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс, е направил изявление, че въз основа приложение № 1/18.04.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”Е”АД, чийто универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Франция, опериращо на територията на РБ члез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Блгария е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, изцяло вземането, произтичащо от договор за кредит № PLUS – 15159619 от 11.08.2017 г. Ответникът е поканен да заплати сумата в 5-дневен срок от получаването на поканата по посочената сметка или във всички офиси и каси на Изи Пей, след което ще бъде издадено удостоверение за липса на задължения. Уведомителното писмо е изпратено чрез Български пощи, но е върнато невръчено в цялост с отбелязване върху известието за доставяне – „Преместен”.Впоследствие до ответника, отново чрез Български пощи, са били изпратени нови уведомителни писма с дати 15.10.2018 г. и 12.03.2019 г, но същите отново са върнато в цялост, тъй като ответникът не е открит на адреса.
Съдът намира, че приложения
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г. е валидно сключен между Кредитора
по процесния договор за кредит –„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, в качеството
му на продавач/цедент/ и „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, в качеството му на купувач /цесионер/. Към исковата
молба е представено извлечение от
Приложение №1/18.04.2018 г. към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г., в който под №38 вземането е индивидуализирано
в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на сключването му,
трите имена и ЕГН на длъжника, размера
на вземането. С оглед на горното съдът приема, че по делото по безспорен начин
е установено, че процесното вземане е било предмет на цесионния
договор и ищеца „Агенция за събиране на вземания”ЕАД е титуляр на вземането.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. При
докладване на делото и разпределяне на доказателствената тежест в процеса съдът
изрично е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи, че ответникът е
надлежно уведомен от стария кредитор за извършената цесия и същата е произвела валидно действие спрямо
него.
От страна на ищеца по делото са представени доказателства, че до ответника последователно /на 12.09.2018 г., 15.10.2018 г. и 12.03.2019 г./ са изпращани уведомления на адреса, посочен в договора за кредит, но съобщенията не са били доставени на длъжника и са върнати в цялост, с отметка, че пратката не е получена. Следователно, уведомлението не е достигнало до длъжника, поради което преди предявяване на иска връчването не може да се счете за редовно.
Независимо от горните
обстоятелства съдът приема, че цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответника. В тази
връзка съдът съобразява утвърдената и непротиворечива практика, според която няма пречка
уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от
искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор –
в случая „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, действащ чрез
цесионера „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, като
пълномощник. Тъй като този факт е от значение за спорното право,
той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на
чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013
г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./ Съгласно
второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление,
приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото
уведомяването не е лично и непрехвърлимо
право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде
извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява цесионера- „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД. Констатира се, че самото упълномощаване е ясно
оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено пълномощно.
Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв начин не са осуетени
целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице,
което не е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са
въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор. При тези
съображения намира възражението на ответната страна
за ненадлежно съобщаване на цесията за
неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е породила
своето действие по отношение на
ответника, като последният е уведомен надлежно за същата чрез назначения му
особен представител/по арг. чл.45 от ГПК/. В решение
№137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290
от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл
са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и
Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. С оглед
на изложените по-горе съображения съдът приема, че цесията на процесното
вземане е породила своето действие по
отношение на ответника
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че поради забава в
плащането на две месечни погасителни
вноски, е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно постигнатата договореност
в клаузата на чл.5 от Условията към договора за кредит. Твърди се, че
предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 20.11.2017 г.
В хода на процеса
ответникът, чрез служебно назначения особен представител адв.Б. отрича да е
надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит,
съгласно изискванията на т.18 на ТР №4/2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК.
Поддържа становище, че небанковите институции подлежат на същите изисквания,
съобразени с ТР.
Правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема
се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж
и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането, заявено по реда на чл.410 от ГПК. В този смисъл са
постановените по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014
г., ІІ г.о., Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ІІ т.о на
ВКС, решение №
200/ 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 665 по описа за
В конкретния случай, в чл.5 от Условията
по договора е предвидено, че при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. Независимо от така постигнатата
договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е породила
действие, доколкото кредитната институция не е ангажирала доказателства, че е заявила
изрично, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това
волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради липсата на доказателства, че
кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на
претендираното вземане по договора за кредит. В конкретния случай следва да се
приеме, че волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи
целия кредит предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника чрез връчване на
исковата молба на назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител /по арг. чл.45 от ГПК/, което
връчване се счита за надлежно. /в
този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., І т.о./ Този
факт обаче съставлява ново основание за
предявяване на подаване на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение
или за предявяване на осъдителен иск, както в конкретния случай е
процедирал ищецът.
Поради изложените по-горе съображения съдът
счита, че кредитът не е станал предсрочно изискуем на посочената от ищеца дата
- 20.11.2017 г. / падежът на втората
непогасена вноска./
Независимо от горното, съдът намира, че в случая следва да бъдат съобразени фактите, настъпили след предявяване на исковата молба, а именно, че към 20.08.2019 г. е настъпил крайният падеж по договора, т.е. в хода на процеса вземането на ищеца за главница и възнаградителна лихва е падежирало изцяло. Съдът счита, че настъпилата изискуемост на всички вноски по договора следва да бъде взета предвид към датата на приключване на съдебното дирене, на основание чл.235, ал.3 от ГПК / в този смисъл Решение №7 от 19.05.2017 г. по гр.д.№ 60053/2016 г. на ВКС, ІІ г.о./ . По делото е безспорно установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на процесния Договор за кредит № PLUS – 15159619 от 11.08.2017 г. Видно от приложения към ИМ препис от договора, страните са постигнали съгласие да разсрочат изплащането на кредита на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 98.61 лв., с падеж на първата погасителна вноска – 20.09.2017 г. и последна погасителна вноска с падеж 20.08.2019 г. В случая вземането е изцяло изискуемо не поради обявена предсрочна изискуемост , поради настъпване на крайният падеж по договора в хода на процеса. С оглед на това вземането е изцяло изискуемо, като ще следва да се присъдят всички вече падежирали вноски. Съгласно заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, размерът на неплатената главница и размерът на неплатената възнаградителна лихва по договора за кредит за периода от 20.10.2017 г. / падежът на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.08.2019 г. / падежа на последната погасителна вноска/ е, както следва: 1677.34 лв. – главница и 590.69 лв. – възнаградителна лихва. Съдът намира, че заявените претенции за главница и възнаградителна/договорна/ лихва се явяват основателни и доказани до посочения по-горе размера, с оглед на което до този размер предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба /01.04.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането.
По претенцията за
заплащане на сумата от 55.68 лв. - обезщетение за забава за периода от
21.11.2017 г. до датата на подаване на заявлението, респ. исковата молба съдът
намира следното. Основанието на този иск е извлечено от поставянето на
вземането като предсрочно изискуемо, считано от 20.11.2017 г. и начисляване на
обезщетение за забава от деня следващ деня на обявената предсрочна изискуемост.
Условие, за да бъде уважена така заявената претенция, е по делото да е
установена обявена предсрочна изискуемост предхождаща сезирането на съд.
Предвид безспорните данни по делото, че предсрочната изискуемост не е съобщена на
длъжника преди завеждане на делото и не
е настъпила автоматично на твърдяната от ищеца
дата 20.11.2017 г. , то основанието на
което е заявена тази претенция не следва да бъде зачетено, а предявените искове
/ главен и евентуален/ подлежат на отхвърляне, като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иск. От страна на ищеца са направени и претендирани разноски, както следва: 118.28 лв.- платена държавна такса, 220.00 лв. – депозит за вещо лице, 300.00лв. – депозит за особен представител и 350.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че размерът на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на 100.00 лв., като след редуциране на неговия размер общият размер на сторените в исковото производство разноски възлиза на сумата от 738.28 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 720.06лв.
На адвокат Р.Б. от ЛАК следва да се изплати сумата от 300.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано Николина Тодорова Станчева и
Мартин Деспов Деспов– Изп.директори, чрез юрисконсулт Ирена Станчева Станчева против К.М.З.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с
основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК – за установяване по отношение на ответника, че дължи на „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД сумата от
1 677.34 лв. – неизплатена главница от неплатените месечни погасителни
вноски с падежни дати от 20.10.2017 г. до 20.08.2019 г., по отношение на които
на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост и
сумата от 590.69 лв. – договорна/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от
20.10.2017 г. до 20.08.2019 г., по отношение на които на основание чл.5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемиост
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тази му част, като НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов
Деспов– Изп.директори, чрез
юрисконсулт Ирена Станчева Станчева против К.М.З., ЕГН: **********, с адрес: ***,
иск с основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК – за установяване по отношение на ответника, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД вземането – предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№219/2018 г. на РС
–Ловеч, а именно: сумата от 55.68 лв – лихва/обезщетение / за забава за периода от 21.11.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, К.М.З., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Ирена Станчева Станчева сумата от 2 268.03 лв/ две хиляди двеста шестдесет и осем лева и 03ст/, от които: главница в размер на 1 677,34 лв /хиляда шестстотин седемдесет и седем лева и 34 ст/ и договорна/ възнаградителна/ лихва в размер на 590.69 лв/ петстотин и деветдесет лева и 69ст/ за периода от 20.10.2017 г. до 20.08.2019 г., съставляващи изискуемо вземане по Договор за кредит № PLUS – 15159619 от 11.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска / 01.04.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, като иска за сумата от 55.68 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.11.2017 г. до датата на подаване исковата молба, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.М.З., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Ирена Станчева Станчева сумата от 720.06лв./ седемстотин и двадесет лева и 06ст/ - разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска.
Банкова сметка, ***дените суми:
IBAN: ***: UBBSBGSF
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Р.Б. сумата от 300.00лв. /триста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2193/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: