Решение по дело №143/2015 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Гр.ПЛЕВЕН    05.01.2016 г.

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря И.М.……..…........…….……..и в присъствието на

прокурора…….................................………като разгледа докладваното от

съдията Димитрова т.д.№143 по описа за  2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         На 27.08.2015 г. е постъпила молба от „***********”ЕООД-гр.П., в която се твърди, че на 18.03.2015 г. дружеството и ЕТ „***********”-гр. Г.са подписали споразумение, по силата на което последният се е задължил да заплати на „*****” ЕООД общата сума от 200 000 лв., от която 155 000 лв. съставляват вземания по изп.д. №1408/2013 г. и по изп.д. №81/2014 г., и двете по описа на ЧСИ Ц. Н., а 45 000 лв. се явяват вземане за неустойка поради забавено изпълнение на сумите по двете изп. дела. Уточнява се, че сумата от общо 200 000 лв. е следвало да бъде платена на 40 равни месечни вноски, всяка от по 5 000 лв., с падеж – шесто число на месеца, както и че първата вноска е следвало да бъде платена през м. април 2015 г. Твърди се, че ЕТ „**********” не е платил нито една вноска по споразумението, което го прави неплатежоспособен и свръхзадължен. Моли се да бъде обявена неплатежоспособността на търговеца и да бъде определена началната и дата, да бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде насрочено първото събрание на кредиторите.

На основание чл.629а, ал.1, т.1 от ТЗ се моли да бъде назначен предварително временен синдик-И.Ф. И.. Сочи се, че тази мярка няма да затрудни оперативната дейност на ЕТ „************”. На основание чл.629а, ал.1, т.3 от ТЗ се иска да бъде постановено спиране на изп.д. №81/2014 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., по което е насрочена публична продан от 31.07.2015 г. до 31.08.2015 г.

Към молбата са приложени:

1.споразумение от 18.03.2015 г.

2.обявление №********** от 07.07.2015 г. по изп.д. №*********/2014 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.

3.уведомление по чл.78 от ДОПК с вх. №*****************/ 24.08.2015 г.

4.вн. бележка за платена ДТ

С допълнителна молба от 16.09.2015 г., в изпълнение на указанията на съда от 14.09.2015 г., „************”ЕООД е представило следните доказателства за това, че е кредитор на ЕТ „*******************” по търговски сделки:

1.договор за покупко-продажба №**********/24.02.2012 г.

2. договор за покупко-продажба №*************/24.02.2012 г.

3. фактура №************/08.03.2012 г.

4. фактура №************/09.03.2012 г.

4.извлечение от сметка в „*****”АД-2 бр.

5.изп. лист от 24.04.2014 г.  по т.д. №*****/2013 г. на Плевенски Окръжен съд.

6. изп. лист от 22.11.2013 г.  по в.т.д. №****/2013 г. на ВТАС.

Молбата на „*************”ЕООД е приета от съда за редовна и допустима и с определение №****** от 23.09.2015 г. делото е насрочено в о.с.з. на 19.10.2015 г.  

Съобщение до ответника за насрочване на делото в о.с.з. на 19.10.2015 г. е изпратено на вписания в ТР адрес: гр. Г., ул. „*******” №***, откъдето се е върнало в цялост. Според обясненията на длъжностното лице по призоваването, на адреса няма обозначение за фирмен офис, търговско или др. помещение на ЕТ „********”. Там се намира жилище, в което живее майката на П. И.-Г. Х.И.. Ход на производството не е даден в о.с.з. на 19.10.2015 г., тъй като към тази дата делото е било във ВТАС по жалба срещу определение №718 от 23.09.2015 г.

Делото е насрочено за 16.11.2015 г., като на ответника е изпратено ново съобщение на същия адрес с указания как да бъде надлежно връчено по реда на чл.50 от ГПК. То се е върнало в цялост с отбелязването, че на адреса няма лице, което е съгласно да получи съобщението със задължението да го предаде. На 26.10.2015 г. П. И. сам се е явил в канцеларията на съда и тогава му е било връчено съобщение за насрочването на делото за 16.11.2015 г. До тази дата не е постъпил писмен отговор от търговеца по молбата на „********”ЕООД. Не са ангажирани доказателства. В о.с.з. на 16.11.2015 г. представител на ЕТ „**********” не се е явил.

За целите на производството съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза със задачи, подробно формулирани в определение №***от 23.09.2015 г. Изготвеното от ВЛ Т.И. писмено заключение е представено по делото на 26.11.2015 г. и е прието от съда без възражения на страните в о.с.з. на 07.12.2015 г.

На 28.09.2015 г. е постъпила молба от „***************)” АД-гр. София чрез пълномощника адв. С.С., в която се твърди, че в полза на банката са издадени следните изп. листове срещу ЕТ „***********”-гр. Г.:

         1.по ч.гр.д. №16/2014 г. по описа на Никополски Районен съд за следните суми:

1.1.53 884.49 лв., явяващи се просрочена главница по договор за кредитна линия №**********/27.03.2012 г. и анекс към него от 30.03.2012 г.

1.2.1 077.90 лв., явяващи се разноски по делото.

         2.по ч.гр.д. №17/2014 г. по описа на Никополски Районен съд за следните суми:

         2.1.321 691.73 лв., явяващи се просрочена главница по договор за прокредит развитие №*************/28.12.2010 г., анекс към него от 30.03.2012 г. и договор за поръчителство.

         2.2.15 746.67 лв., явяващи се наказателна лихва върху просрочената главница по т.2.1 за периода от 25.10.2013 г. до 06.01.2014 г.

         2.3.4 683.13 лв., явяващи се просрочена лихва за периода от 11.11.2013 г. до 01.12.2013 г.

         2.4.6 595.11 лв., явяващи се такса застрахователна полица по т.7.6 и т.7.7 от договора за кредит, комисионна текущо управление по т.3.2 от договора за кредит и разходи по ЗОЗ.

2.5.6 974.33 лв., явяващи се разноски по делото.

„**************” АД моли на основание чл.629, ал.4 от ТЗ да бъде допуснато присъединяването му в производството като кредитор на ЕТ „РАЙ******************”.

С молбата са представени писмени доказателства по опис. Допълнително е внесена ДТ и са представени задължително изискваните от чл.628, ал.3 от ТЗ доказателства по чл.78, ал.2 от ДОПК. По разпореждане на съда като доказателства са ангажирани:

1. договор за кредитна линия №***********/27.03.2012 г., анекс към него от 30.03.2012 г. и договор за встъпване в дълг от 27.03.2012 г.

2. договор за прокредит бизнес №***********/28.12.2010 г., анекс към него от 30.03.2012 г. и договор за поръчителство от 30.03.2012 г.

 „******************” АД моли да бъде обявена неплатежоспособността на ЕТ „***************”, да бъде открито производство по несъстоятелност и да бъде назначен временен синдик /с предложение за такъв-М. Ш./.

С определение, постановено в о.с.з. на 16.11.2015 г., съдът е допуснал на основание чл.629, ал.4 от ТЗ присъединяването на „****************” АД като кредитор на ЕТ „**************”, наред с първоначалния молител в настоящото производство-„************”ЕООД.

ЕТ „**********” не е взел становище по молбата на  „*********************” АД.

Съдът, като обсъди доводите на „***********”ЕООД и „*****************” АД и ангажираните от тях доказателства, намира за установено следното:

За удостоверяване на паричните си вземания „*************”ЕООД е представил първоначално споразумение от 18.03.2015 г., от което е видно, че ЕТ „***********” се е задължил да заплати на „***********” ЕООД общата сума от 200 000 лв., от която 155 000 лв. съставляват вземания по изп.д. №***/2013 г. и по изп.д. №***/2014 г., и двете по описа на ЧСИ Ц. Н., а 45 000 лв. се явяват вземане за неустойка поради забавено изпълнение на сумите по двете изп. дела. Видно е още, че сумата от общо 200 000 лв. е следвало да бъде платена на 40 равни месечни вноски, всяка от по 5 000 лв., с падеж – шесто число на месеца, както и че първата вноска е следвало да бъде платена през м. април 2015 г.

Твърдението на „***********” ЕООД, че не е платена нито една вноска по споразумението, не е опровергано от ЕТ „***********”.

С допълнителна молба от 16.09.2015 г., в изпълнение на указанията на съда от 14.09.2015 г., „**********”ЕООД е представило следните доказателства за това, че е кредитор на ЕТ „************” по търговски сделки:

1.договор за покупко-продажба №*********/24.02.2012 г.

2. договор за покупко-продажба №************/24.02.2012 г.

3. фактура №***********/08.03.2012 г.

4. фактура №********/09.03.2012 г.

4.извлечение от сметка в „*******”АД-2 бр.

5.изп. лист от 24.04.2014 г.  по т.д. №184/2013 г. на Плевенски Окръжен съд.

6. изп. лист от 22.11.2013 г.  по в.т.д. №212/2013 г. на ВТАС.

Видно от изп. лист от 24.04.2014 г.  по т.д. №184/2013 г. на Плевенски Окръжен съд, ЕТ „**********” е бил осъден на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД да върне на „**********”ЕООД сумата от 60 000 лв., получена на отпаднало основание-разваления, считано от 26.11.2013 г. договор за покупко-продажба №********/06.01.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2013 г. до окончателното и изплащане. ЕТ „*********” е бил осъден на основание  чл.92, ал.1 от ЗЗД да заплати в полза на „********”ЕООД сумата от 18 000 лв., явяваща се неустойка, съгласно т.8.2 от договор за покупко-продажба №*********/06.01.2011 г. ЕТ „***********” е бил осъден на основание  78, ал.1 от ГПК да заплати в полза на „*********”ЕООД сумата от 5 050.13 лв., явяваща се разноски за ДТ и адв. възнаграждение според уважената част от исковете.

Видно от изп. лист от 22.11.2013 г.  по в.т.д. №212/2013 г. на ВТАС, ЕТ „*********” е бил осъден на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да върне на „*******”ЕООД сумата от 59 400 лв., платена на отпаднало основание-разваления договор за покупко-продажба №**********/24.02.2012 г.

Предвид новата редакция на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ, с която се разшири кръга на материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, задълженията по двата изп. листа произтичат от неизпълнението и развалянето на търговски сделки-договори за покупко-продажба на пшеница и рапица, поради което невъзможността на ЕТ „***********” да ги изпълни го прави неплатежоспособен търговец.

За удостоверяване на паричните си вземания „************* АД е представило първоначално изп. листове от 09.01.2014 г. по ч.гр.д. №16/2014 г. и по ч.гр.д. №17/2014 г., и двете по описа на Никополски Районен съд.

Видно от изп. лист по ч.гр.д. №16/2014 г. по описа на Никополски Районен съд, със заповед за изпълнение е разпоредено „**********”ЕООД-гр. Г., П. И. ., ЕТ „**********”-гр. Гулянци и Г. Х.И. да заплатят солидарно на „******************” АД следните суми:

1.53 884.49 лв., явяващи се просрочена главница по договор за кредитна линия №************/27.03.2012 г. и анекс към него от 30.03.2012 г.

2. 077.90 лв., явяващи се разноски по делото.

Видно от изп. лист по ч.гр.д. №17/2014 г. по описа на Никополски Районен съд, със заповед за изпълнение е разпоредено „*********”ЕООД-гр. Г., П. И. Г., ЕТ „********”-гр. Г. и Г. Х.И. да заплатят солидарно на „**************” АД следните суми:

         1. 321 691.73 лв., явяващи се просрочена главница по договор за прокредит развитие №**********/28.12.2010 г., анекс към него от 30.03.2012 г. и договор за поръчителство.

         2. 15 746.67 лв., явяващи се наказателна лихва върху просрочената главница по т.2.1 за периода от 25.10.2013 г. до 06.01.2014 г.

         3. 683.13 лв., явяващи се просрочена лихва за периода от 11.11.2013 г. до 01.12.2013 г.

         4. 6 595.11 лв., явяващи се такса застрахователна полица по т.7.6 и т.7.7 от договора за кредит, комисионна текущо управление по т.3.2 от договора за кредит и разходи по ЗОЗ.

5. 6 974.33 лв., явяващи се разноски по делото.

С допълнителна молба от 16.11.2015 г., в изпълнение на указанията на съда от 29.10.2015 г., „**************” АД е представило следните доказателства:

1. договор за кредитна линия №***********/27.03.2012 г., анекс към него от 30.03.2012 г. и договор за встъпване в дълг от 27.03.2012 г.

2. договор за прокредит бизнес №************/28.12.2010 г., анекс към него от 30.03.2012 г. и договор за поръчителство от 30.03.2012 г.

Видно от договор за прокредит бизнес №040-638323/28.12.2010 г., кредитополучател по него е „***********”ЕООД-гр. Г., а П.И. Г. и ЕТ „********”-гр. Г. са солидарни длъжници. Видно от договор за поръчителство от 30.03.2012 г., страна по него като „поръчител” е Г. Х.И..

Видно от договор за кредитна линия №********/27.03.2012 г., кредитополучател по него е „********”ЕООД-гр. Г., а П. И.Г. и ЕТ „*********”-гр. Г. са солидарни длъжници. Видно от договор за встъпване в дълг от 27.03.2012 г., страна по него е Г.Х.И..

Според съда, вземанията по изп. листове от 09.01.2014 г. по ч.гр.д. №16/2014 г. и по ч.гр.д. №17/2014 г., и двете по описа на Никополски Районен съд, не произтичат от търговски сделки-те намират своето основание в института на солидарната отговорност като вид лично обезпечение. Договорите по чл.121 от ЗЗД, инкорпорирани в договорите за кредит, са акцесорни и се сключват с обезпечителна цел-в случая да обезпечат изпълнението на чуждо задължение по търговска сделка, а именно-това на „*********”ЕООД-гр. Г. по договорите за кредит.

Договорите по чл.121 от ЗЗД не са абсолютни търговски сделки по смисъла на чл. 286, ал.2 във вр. с чл. 1, ал.1 от ТЗ. Иначе казано-не е достатъчно поемането на солидарна отговорност за гарантиране изпълнението на задължение по търговска сделка, за да се приеме, че това поемане, предвид акцесорния си характер, също е търговска сделка. В т.см. има съдебна практика относно договора за поръчителство, обективирана например в решение № 994 от 7.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 595/2007 г., ТК, II т. о., която би могло да се съобрази по аналогия. Съгласно това решение, „поръчителството не е търговска сделка, независимо че като вид обезпечение то се използва и в търговското право. Задължението на поръчителя възниква от договора за поръчителство, който макар и да е акцесорен и с обезпечителен характер спрямо главното задължение, е различен от договора, от който е породено главното задължение. … Не може да се възприеме становището, че търговският характер на договора, от който е възникнало главното задължение определя и акцесорната сделка като търговска”.

За да е относителна търговска сделка съгласно чл. 286, ал.1 от ТЗ, договорът по чл.121 ат ЗЗД трябва да е сключен от търговец и да е свързан с упражняваното от него занятие. В случая ЕТ „***********” е търговец, но видно от предмета му на дейност вписан в ТР, той не включва обезпечаване или гарантиране под каквото и да е форма на изпълнението на чужди задължения.

Предвид изложеното, съдът намира, че задълженията на ЕТ „***********” като солидарен длъжник по договор за прокредит развитие №**********/28.12.2010 г. и по договор за кредитна линия №*********/27.03.2012 г. не произтичат от търговски сделки. Ето защо невъзможността на ЕТ „**********” да изпълнява изискуемите си парични задължения по тези договори не го прави неплатежоспособен длъжник по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ.

Видно от заключението на ВЛ Т.И., ЕТ „**********” не е оказал нужното съдействие на ВЛ, като не му е предоставил релевантните за делото счетоводни документи. ВЛ е изготвило заключението си на база проверка в счетоводството на „*******ЕООД, данните обявени в ТР и получената от НАП информация. Според това заключение, в счетоводството на „*******”ЕООД фигурират следните задължения на ЕТ „************”: 200 000 лв.-по споразумението от 18.03.2015 г.; 180 000 лв.-по спогодба от 28.03.2015 г. и 31 446.01 лв.-за такси и разноски по дела. ВЛ е установило, че ЕТ „**********” има задължения и към ТД на НАП-В. Т. по изп.д. №237/2013 г. в размер на 323 178.46 лв. Не е ясно дали ст.д. за задължения по чл.608, ал.1, т.2 и т.3 от ТЗ. Констатирани са задължения за ДДС в размер на 637.92 лв., от които най-старото е с падеж 14.04.2012 г., както и задължения за осигурителни вноски с падеж 25.02.2015 г.

ВЛ е имало за задача да направи финансово-счетоводен анализ на търговското предприятие на ЕТ „*********” за периода от 01.07.2012 г. до 31.08.2015 г.

Видно от заключението, единствените ГФО, с които е разполагало ВЛ, са тези за 2008 г. и 2009 г. Предвид данните в тях, към 31.12.2009 г. търговецът е бил платежоспособен.

ГФО за годините след 2009 г. не са ангажирани, поради което няма как да бъде направен финансово-счетоводен анализ на предприятието на ЕТ „**********” за периода от 01.07.2012 г. до 31.08.2015 г.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че обективното фактическо състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ съществува за ЕТ „***********”, считано от 01.01.2013 г. Данните по делото сочат, че към 31.12.2009 г. предприятието на търговеца е било ликвидно. В края на 2010 г. и в началото на 2012 г. ЕТ „*********” обезпечава чужди задължения. През 2012 г. по неясни причини ЕТ „********” спира да изпълнява поетите задължения по договори за продажба на пшеница и рапица. През 2013 г. срещу него вече има образувано от ТД на НАП изп. д. №237/2013 г. за принудителното събиране на сумата от 323 178.46 лв. Ето защо съдът приема 01.01.2013 г. за начална дата на неплатежоспособността.

Не е констатирана осъществявана от ЕТ „*********” стопанска дейност. Наличие на краткотрайни активи не е установено.

Има данни, че „************” АД е предприела действия за реализация на реалните обезпечения, предоставени и от П. И. Г.. Видно от обявление №00081 от 07.07.2015 г. по изп.д. №81/2014 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., изпълнението е насочено срещу имущество на физическото лице П. И. Г.като ипотекарен длъжник на „******************”ЕАД.

С определение №954 от 17.12.2015 г. съдът на основание чл.629б от ГПК е определил сумата от 5 000 лв. като необходима за покриване на началните разноски в настоящото производство и е дал срок до 30.12.2015 г. да бъде предплатена от „********”ЕООД и „************” АД. Указани са последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ в случай, че не бъдат предплатени началните разноски.

Определението е съобщено на двамата кредитори на 17.12.2015 г., но до 30.12.2015 г. никой от тях не е предплатил частта си от началните разноски.

С оглед така изложените съображения, съдът намира, че на основание чл.632, ал.1 от ТЗ следва да бъде обявена неплатежоспособността на ЕТ „************” с начална дата 01.01.2013 г.; да бъде открито производство по несъстоятелност; да бъде допуснато обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на търговеца; да бъде постановено прекратяване на дейността на предприятието; да бъде обявен длъжника в несъстоятелност и да бъде спряно производството по несъстоятелност. Следва да бъдат указани възможността по чл.632, ал.2 от ТЗ за възобновяване на производството и последиците по чл.632, ал.4 от ТЗ.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „***********” следва да бъде осъдено да заплати в полза на „***********”ЕООД сумата от 550 лв., явяваща се разноски за ДТ и депозит за ВЛ, която сума на основание чл.620, ал.3 от ТЗ следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „*********” следва да бъде осъдено да заплати в полза на „************” АД сумата от 3 046 лв., явяваща се разноски за ДТ и адв. възнаграждение, която сума на основание чл.620, ал.3 от ТЗ следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Водим от горното и на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на ЕТ „*******”-гр. Г., с ЕИК:*********** с начална дата 01.01.2013 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ „***********”-гр. Г., с ЕИК:**********.

НАЛАГА общ запор и обща възбрана върху имуществото на ЕТ „*********”-гр. Г., с ЕИК:**********

ПРЕКРАТЯВА дейността на предприятието на ЕТ „.*************”-гр. Г., с ЕИК:*************.

ОБЯВЯВА ЕТ „***************”-гр. Г., с ЕИК:**************** в несъстоятелност и

СПИРА производството по настоящото т.д.№143/2015 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.

УКАЗВА, че производството по несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на настоящото решение съгласно чл.632, ал.2 от ТЗ, както и че ако не бъде възобновено, производството ще бъде прекратено, а длъжника-заличен от търговския регистър съгласно чл.632, ал.4 от ТЗ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „*************”-гр. Г., с ЕИК:***************** да заплати в полза на „*************-гр. П.н, с ЕИК: *********** сумата от 550 лв., явяваща се разноски за ДТ и депозит за ВЛ, която сума на основание чл.620, ал.3 от ТЗ следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „*************”-гр. Г., с ЕИК:. да заплати в полза на „.************” АД-гр. София, с ЕИК: **************** сумата от 3 046 лв., явяваща се разноски за ДТ и адв. възнаграждение, която сума на основание чл.620, ал.3 от ТЗ следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да бъде обжалвано в пред ВТАС в 7-дневен срок от това вписване.

 

 

                                      СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: