Решение по дело №879/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на дружество „Монтео фууд“ ЕООД срещу решение № 239/22.03.2023г., постановено по АНД № 2525/2022г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 501269-F540460/25.03.2020 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ЦУ на НАП, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Оспорва се съставомерността на вмененото на дружеството нарушение. Възразява се, че не дружеството носи отговорност за извършеното нарушение, а фактическият извършител на деянието е продавачът в обекта, поради което производството по делото следвало да се прекрати и да се изпрати на прокуратурата. При условията на евентуалност, се релевира довод на маловажност. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът се представлява по пълномощие от адвокат Д.Д. ***, който поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касация - Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ЦУ на НАП не изпраща представител и не изразя становище по касационната жалба.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и съответно за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил НП № 501269-F540460/25.03.2020г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Монтео фууд“ ЕООД за нарушение на чл. 33. ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр.2 вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

Районният съд е приел от фактическа страна следното :

При извършена проверка на 02.03.2020 г. в 13: 52 в търговски обект кафе- пекарна, находящ се в гр. Бургас, ул. "К.Величков" № 55, стопанисван от "Монтео Фууд" ЕООД, било установено, че промяната в касовата наличност не се отчита с монтираното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ). Установено е, че разликата между фактическата наличност и разчетена касова наличност от ФУ и сбора от паричните средства в началото на деня, въведените и изведените пари от касата е 71, 48 лв. в по-малко, която не се отчита с монтирано в обекта фискално устройство. От отпечатаните дневни финансови отчети „X“ се установило, че фискалното устройство притежава функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" пари в касата.

Сумата на фактическите наличности в касата била преброена от М.Д. - продавач в обекта, като описът на паричните средства бил отразен в Протокол № 0365109/02.03.2020 г., а разчетената касова наличност била установена по отпечатан дневен отчет "X" с № 0080518/02.03.2020 г. в 13.59 ч.

На дружеството е съставен АУАН, в който е посочено, че разчетена касова наличност от ФУ е в размер 94,50 лв., фактическата наличност - 73,02 лв., а въведени пари в касата – 50.00 лв. Видно от приложения дневен отчет от ФУ, сумата от 50.00 лв. била отразена във ФУ с операцията „служебно въведени“, а общо наличните, съобразно дневния отчет, средства са в размер на 144,50 лв., които са представени в АУАН като 94,50 лв. /като разликата между 144,50 лв. и служебно въведените 50 лв./ Административнонаказващият орган е приел, че отрицателната разлика в касовата наличност е 71.48 лв., която не се отчита с монтирано в обекта ФУ.

Изброените констатации са квалифицирани като нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Въз основа на констатациите в АУАН, Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ЦУ на НАП издал НП № 501269-F540460/25.03.2020г., в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация и на основание чл.185, ал.2 изр.2 вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните от РС Бургас писмени и гласни доказателства –документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и разпита на свидетелите в съдебно заседание.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обосновал е извод, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява да е осъществен фактическият състав на нарушението – на описаните в АУАН и НП дата, час и място дружеството-жалбоподател не изпълнило задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., тъй като извън случаите на продажби, не е регистрирало във фискалното устройство промяна в касовата наличност - извеждане на пари от касата, чрез операцията "служебно изведени" суми, към момента на нейното извършване с точност до минута. В касата имало отрицателна разлика от 71.48 лв., която е следвало да се регистрира в монтираното в обекта фискално устройство. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, като приел, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на търговец, е длъжно да въведе такава организация на работа в стопанисвания обект, при която наетите от него служители надлежно да отразяват всички постъпили в касата на обекта суми. В този смисъл, евентуално виновно поведение на негови работници и служители, във връзка с неизпълнението на горните задължения, не води до отпадане на обективната (безвиновна) отговорност на дружеството за извършеното нарушение. Изложил е доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед изложените мотиви, РС Бургас потвърдил оспореното НП като законосъобразно и осъдил „Монтео фууд“ ЕООД да заплати на ЦУ на НАП 100.00 лева разноски.

Така постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал, с което е удовлетворил в необходимата степен задължението си, произтичащо от чл.13 от НПК да вземе всички мерки, за да осигури разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Изложените от районния съд мотиви са изключително подробни, фактите са изведени след извършен логичен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени по вътрешно убеждение и след внимателна проверка с оглед установеното в чл.107, ал.5 от НПК задължение. Правните изводи почиват на правилен прочит и прилагане на относимите материалноправни норми. Обсъдени са значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения и са изложени обстойни съображение кои са приети за основателни и които са отхвърлени като несъстоятелни. Тъй като касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първостепенния съд, препраща изцяло към по реда на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

Касационната инстанция, след като извърши и собствена проверка дали в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. и тези, посочени в касационната жалба, установи, че такива не са допуснати.

В касационната жалба се твърди, че не било прецизирано какъв е размера на установената разлика и дали тя била реална или виртуална. След като сумата е по – малко от тази, която трябва да е налична, то очевидно тази сума фактически я няма в касата в търговския обект, а е следвало да е там.

Относно другия повдигнат в касационната жалба въпрос – че не било ясно как се получила посочената в НП сума от 71.48 лева. Неяснота няма и е въпрос на две математически операции – събиране и изваждане. Разчетената касова начилност е 94.50 лева, към която е прибавена сумата 50.00 лева, която е служебно въведена. Сборът е 144.50 лева, от която сума е извадена сумата 73.02 лева (фактическата наличност) и разликата от 71.48 лева е тази сума, която липсва и не е отчетена във ФУ.

Не намира опора в закона и доводът несъставомерност на деянието и съответно за липса на основания за ангажиране на имуществената отговорност на търговеца, по причина че отговорността за извършеното следвало да се понесе от продавачката. Отговорността на търговеца произтича от предвидената в чл.83 от ЗАНН възможност в случаи, изрично предвидени в съответен нормативен акт (закон, указ или постановление), на юридическите лица и едноличните търговци да бъдат налагани имуществени санкции заради неизпълнение на определени задължения към държавата при осъществяване на дейността им. Налаганото наказание не е глоба, а имуществена санкция. Идеята на този вид отговорност, имаща по – специален характер, е постигане на определена компенсация заради настъпили в резултат на дейността на търговците последици, които поначало не биха могли да се компенсират чрез отговорността на конкретното лице – в случая продавачката. Ако от страна на жалбоподателя се твърдят извършени от продавачката престъпни действия, той може да подаде сигнал до прокуратурата за проверка на тези негови съмнения.

Съдът споделя и изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, затова са изцяло неоснователни изложените в касационната жалба съображения за маловажност на извършеното. В §1, т.4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ – този, при който извършеното нарушение от физическо лице или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящият случай не разкрива нито незначителност на вредните последици, нито по – ниска степен на обществената опасност. Обстоятелства, относими към приложението на чл.28 от ЗАНН, нито се твърдят, нито съдът служебно установи такива.

Наложената административна санкция е в размер на минималния предвиден от 500.00 лева, поради което съдебна намеса в посока намаляването е недопустима.

В обобщение, районният съд е постановил съдебно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 239 от 22.03.2023 г., постановено по АНД № 2525 / 2022 г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: