Решение по дело №276/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 228
Дата: 12 май 2021 г.
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20214430200276
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Плевен , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослава . Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава . Цонева Административно
наказателно дело № 20214430200276 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0256-000665 от
04.01.2021 година на ***, с което на основание чл. 179 ал. ІІ предложение ІІ
от ЗДвП, чл. 175 ал. І т. 5 от ЗДвП и на чл. 185 от ЗДвП на В. Е. С. от ***,
ЕГН ********** са наложени три административни наказания - глоба в
размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 23 ал. І
от ЗДвП; глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 123 ал. І т. 3
буква „В“ от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за извършено
административно нарушение по чл. 190 ал. ІІІ от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В депозираната жалба моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че не е извършил описаните нарушения.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с изх. № 256000-476 от 05.02.2021 година ангажира становище,
1
че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да
бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДП.
На 08.12.2020 година, на жалбоподателя В.С. бил съставен акт за
административно нарушение за това, че на същата дата в 21:40 часа, в ***, на
***, управлявайки лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, пред ***,
посока ул. „***“, не спазил необходимата дистанция от движещият се пред
него лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, управляван от *** и не
успял да избегне удряне в задната му част. Настъпило ПТП с материални
щети. Жалбоподателят С. напуснал местопроизшествието, без да изчака
пристигането на служители на МВР.
Потърпевшият *** сигнализирал органите на полицията за настъпилото
ПТП. Същите посетили местопроизшествието по подаден сигнал от
дежурната част на ОД на МВР- Плевен. На място в *** установили
единствено автомобила на ***. Последният разказал, че бил ударен от
движещ се зад него лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, за който
знаел че е собственост на жалбоподателя и когото видял непосредствено в
автомобила. Посетилите произшествието *** направили справка в
информационните масиви на МВР, установили адреса на жалбоподателя и го
потърсили лично. С. не бил намерен в дома си, по данни от съпругата му С.
бил излязъл с автомобила си някъде в *** около два часа преди посещението
2
от страна на полицията. Дежурните *** изготвили докладна.
На 09.12.2020 година *** Ч.Ч. и И.Х. извършили проверка и установили
лично водача на лек автомобил ***“ с регистрационен № *** . След
извършена справка чрез РСОД установили и това, че същият има и неплатени
глоби по ЗДвП.
За така извършените три нарушения на жалбоподателя В.С. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, който той
подписал.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение
фактически констатации, на 04.01.2021 година е издадено атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя както следва:
глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.
23 ал. І от ЗДвП; глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 123 ал. І т.
3 буква „В“ от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за извършено
административно нарушение по чл. 190 ал. ІІІ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 20-0256-000665 от 04.01.2021 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 339603 от 08.12.2020 година на *** при
ОДМВР - Плевен, ***; докладна записка от *** с регистрационен № 256р-
7219 от 09.12.2020 година; Заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017 година на
Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на свидетелите Ч.Ч. и И.Х., разпитани непосредствено в съдебно
заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
Събраните в хода на проведеното против жалбоподателят
административно наказателно производство и съдебното следствие съдът
прие за безспорно установен въз основа на всички , че жалбоподателят е
3
нарушил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 23 ал. 1 ЗДП
- като водач на пътно превозно средство не спазил изискването на закона да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко и предизвикал настъпването на ПТП.
В подкрепа на горния извод е съвкупната преценка на всички събрани
по делото доказателства, в противовес на които не се ангажираха каквито и
да било други такива. Именно в резултат на неспазване на достатъчно
дистанция от движещият се пред него лек автомобил *** с рег. № ЕН 31 69
КР жалбоподателят предизвикал настъпването на пътно транспортното
произшествие с материални щети.
За извършеното нарушение по чл. 23 ал. 1 ЗДП наказващият орган
правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 2 предложение
второ от ЗДП, която предвижда наказание глоба в конкретно определен
размер, а именно 200 лева.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото дава възможност да
се направи извода, че на посочената в акта и наказателното постановление
дата жалбоподателят нарушил и задълженията си, произтичащи от
разпоредбата на чл. 123 ЗДП.
Разпоредбата на чл. 123 ЗДП дефинира общо три задължения на всеки
водач на МПС - участник в ПТП. Алинея първа, точка първа на горната
разпоредба вменява в задължение всеки водач, участник в ПТП да спре без да
създава опасност за движението, за да установи последиците от
произшествието.
Разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 2 ЗДП съдържа задължения при
особената хипотеза, а именно тогава когато от произшествието има
пострадали хора. Съгласно чл. 123 ал.І т. 2 б. Б ЗДП в тези именно случаи
водачът е длъжен да не напуска мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на МВР. Текста на чл. 123 ал. 1 т. 2 б.
В от своя страна задължава водача до пристигането на органите по буква "б",
съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и
да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него.
4
Събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства
установяват по категоричен начин, че с поведението си жалбоподателят
нарушил горното си задължение и като участник в ПТП напуснал мястото на
произшествието като не изчакал пристигането на компетентните органи. В
подкрепа па този факт са показанията на разпитаните непосредствено в
съдебно заседание свидетели, които почиват на обясненията, дадени им от
другия участник в ПТП- то – пострадалия ***. За това нарушение
разпоредбата на чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП предвижда санкция лишаване от право
на управление на МПС за срок от 1 до 6 месеца както и глоба в размер от 50
до 200 лева, която и е приложена от страна на наказващият орган. По
отношение размерите на наложените наказания обаче съдът намира, че не е
съобразена конкретната тежест на извършеното нарушение, обстановката при
извършването му и наложените санкции в максимален размер са завишени,
което предопределя и несправедливост на наложените наказания. Ето защо
съдът счита, че в тази си част наказателното постановление следва да бъде
изменено като бъде намален размера на всяко от наложените на С. наказания,
а именно: глобата от 200 лева на 50 лева и лишаването от право да управлява
МПС от 6 месеца на 1 месец.
Съдът прие за установен по несъмнен начин и факта на извършено
нарушение от страна на жалбоподателя и по чл. 190 ал. 3 ЗДП. Тази
разпоредба установява задължението за заплащане на наложеното наказание
"глоба" в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Факта на извършване на това формално нарушение е
безспорно установен въз основа извършената официална справка чрез РСОД в
масивите на ОД на МВР. За нарушението по чл. 190 ал. 3 ЗДП наказващият
орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДП, която
предвижда глоба в конкретно определен размер а именно 20 лева. В тази си
част наказателното постановление също следва да бъде потвърдено.
При така изложените правни и фактически съображения съдът прие, че
издаденото против жалбоподателя наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие както с материалния, така и с
процесуалният закон. В хода на административно наказателното
производство са спазени всички изисквания на чл. 40 и следващите от ЗАНН,
5
няма допуснати нарушения, които да са нарушили / или ограничил правото на
защита на жалбоподателя. Установените факти са подведени правилно под
правната норма, нарушенията са правилно квалифицирани, спазен е принципа
на чл. 27 ЗАНН за съответност на нарушението и наложеното наказание за
всяко нарушение. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло в частта относно наложените на С. наказания за извършени нарушения
по чл. 23 ал. 1 ЗДП и чл. 190 ал. 3 ЗДП, в частта досежно извършеното
нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП следва да бъде изменено като бъде
намален размера на всяка от наложените санкции.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0256-000665 от
04.01.2021 година на *** в частта, с която на основание чл. 179 ал. ІІ
предложение ІІ от ЗДвП, и на чл. 185 от ЗДвП на В. Е. С. от ***, ЕГН
********** са наложени две административни наказания - глоба в размер на
200 лева за извършено административно нарушение по чл. 23 ал. І от ЗДвП и
глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по чл.
190 ал. ІІІ от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0256-000665 от 04.01.2021
година на *** в частта, с която на основание чл. 175 ал. І т. 5 от ЗДвП на В. Е.
С. от ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 123 ал. І т. 3 буква „В“ от
ЗДвП като НАМАЛЯВА размера на глобата от 200 лева на 50 лева и
лишаването от право да управлява МПС от 6 месеца на 1 месец.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0256-000665 от
04.01.2021 година на ***, с което на основание чл. 179 ал. ІІ предложение ІІ
от ЗДвП, чл. 175 ал. І т. 5 от ЗДвП и на чл. 185 от ЗДвП на В. Е. С. от ***,
ЕГН ********** са наложени три административни наказания - глоба в
размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 23 ал. І
от ЗДвП; глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 123 ал. І т. 3
буква „В“ от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за извършено
административно нарушение по чл. 190 ал. ІІІ от ЗДвП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В депозираната жалба моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че не е извършил описаните нарушения.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с изх. № 256000-476 от 05.02.2021 година ангажира становище,
че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да
бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017 година на Министъра на
вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДП.
На 08.12.2020 година, на жалбоподателя В.С. бил съставен акт за
административно нарушение за това, че на същата дата в 21:40 часа, в ***, на
ул. „***“, управлявайки лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, пред
***, посока ул. „***“, не спазил необходимата дистанция от движещият се
пред него лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, управляван от *** и
не успял да избегне удряне в задната му част. Настъпило ПТП с материални
щети. Жалбоподателят С. напуснал местопроизшествието, без да изчака
пристигането на служители на МВР.
Потърпевшият *** сигнализирал органите на полицията за настъпилото
1
ПТП. Същите посетили местопроизшествието по подаден сигнал от
дежурната част на ОД на МВР- Плевен. На място в *** установили
единствено автомобила на ***. Последният разказал, че бил ударен от
движещ се зад него лек автомобил „***“ с регистрационен № ***, за който
знаел че е собственост на жалбоподателя и когото видял непосредствено в
автомобила. Посетилите произшествието *** направили справка в
информационните масиви на МВР, установили адреса на жалбоподателя и го
потърсили лично. С. не бил намерен в дома си, по данни от съпругата му С.
бил излязъл с автомобила си някъде в *** около два часа преди посещението
от страна на полицията. Дежурните *** изготвили докладна.
На 09.12.2020 година *** Ч.Ч. и И.Х. извършили проверка и установили
лично водача на лек автомобил ***“ с регистрационен № *** . След
извършена справка чрез РСОД установили и това, че същият има и неплатени
глоби по ЗДвП.
За така извършените три нарушения на жалбоподателя В.С. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, който той
подписал.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение
фактически констатации, на 04.01.2021 година е издадено атакуваното
наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя както следва:
глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.
23 ал. І от ЗДвП; глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 123 ал. І т.
3 буква „В“ от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за извършено
административно нарушение по чл. 190 ал. ІІІ от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление
№ 20-0256-000665 от 04.01.2021 година на ***; акт за установяване на
административно нарушение № 339603 от 08.12.2020 година на *** при
ОДМВР - Плевен, ***; докладна записка от *** с регистрационен № 256р-
7219 от 09.12.2020 година; Заповед № 8121з – 952 от 20.07.2017 година на
Министъра на вътрешните работи.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на свидетелите Ч.Ч. и И.Х., разпитани непосредствено в съдебно
заседание.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие за
установено от правна страна следното:
Събраните в хода на проведеното против жалбоподателят
административно наказателно производство и съдебното следствие съдът
2
прие за безспорно установен въз основа на всички , че жалбоподателят е
нарушил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 23 ал. 1 ЗДП
- като водач на пътно превозно средство не спазил изискването на закона да
се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко и предизвикал настъпването на ПТП.
В подкрепа на горния извод е съвкупната преценка на всички събрани
по делото доказателства, в противовес на които не се ангажираха каквито и
да било други такива. Именно в резултат на неспазване на достатъчно
дистанция от движещият се пред него лек автомобил *** с рег. № ЕН 31 69
КР жалбоподателят предизвикал настъпването на пътно транспортното
произшествие с материални щети.
За извършеното нарушение по чл. 23 ал. 1 ЗДП наказващият орган
правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 2 предложение
второ от ЗДП, която предвижда наказание глоба в конкретно определен
размер, а именно 200 лева.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото дава възможност да
се направи извода, че на посочената в акта и наказателното постановление
дата жалбоподателят нарушил и задълженията си, произтичащи от
разпоредбата на чл. 123 ЗДП.
Разпоредбата на чл. 123 ЗДП дефинира общо три задължения на всеки
водач на МПС - участник в ПТП. Алинея първа, точка първа на горната
разпоредба вменява в задължение всеки водач, участник в ПТП да спре без да
създава опасност за движението, за да установи последиците от
произшествието.
Разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 2 ЗДП съдържа задължения при
особената хипотеза, а именно тогава когато от произшествието има
пострадали хора. Съгласно чл. 123 ал.І т. 2 б. Б ЗДП в тези именно случаи
водачът е длъжен да не напуска мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на МВР. Текста на чл. 123 ал. 1 т. 2 б.
В от своя страна задължава водача до пристигането на органите по буква "б",
съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и
да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него.
Събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства
установяват по категоричен начин, че с поведението си жалбоподателят
нарушил горното си задължение и като участник в ПТП напуснал мястото на
произшествието като не изчакал пристигането на компетентните органи. В
подкрепа па този факт са показанията на разпитаните непосредствено в
съдебно заседание свидетели, които почиват на обясненията, дадени им от
другия участник в ПТП- то – пострадалия ***. За това нарушение
3
разпоредбата на чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП предвижда санкция лишаване от право
на управление на МПС за срок от 1 до 6 месеца както и глоба в размер от 50
до 200 лева, която и е приложена от страна на наказващият орган. По
отношение размерите на наложените наказания обаче съдът намира, че не е
съобразена конкретната тежест на извършеното нарушение, обстановката при
извършването му и наложените санкции в максимален размер са завишени,
което предопределя и несправедливост на наложените наказания. Ето защо
съдът счита, че в тази си част наказателното постановление следва да бъде
изменено като бъде намален размера на всяко от наложените на С. наказания,
а именно: глобата от 200 лева на 50 лева и лишаването от право да управлява
МПС от 6 месеца на 1 месец.
Съдът прие за установен по несъмнен начин и факта на извършено
нарушение от страна на жалбоподателя и по чл. 190 ал. 3 ЗДП. Тази
разпоредба установява задължението за заплащане на наложеното наказание
"глоба" в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Факта на извършване на това формално нарушение е
безспорно установен въз основа извършената официална справка чрез РСОД в
масивите на ОД на МВР. За нарушението по чл. 190 ал. 3 ЗДП наказващият
орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 185 ЗДП, която
предвижда глоба в конкретно определен размер а именно 20 лева. В тази си
част наказателното постановление също следва да бъде потвърдено.
При така изложените правни и фактически съображения съдът прие, че
издаденото против жалбоподателя наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие както с материалния, така и с
процесуалният закон. В хода на административно наказателното
производство са спазени всички изисквания на чл. 40 и следващите от ЗАНН,
няма допуснати нарушения, които да са нарушили / или ограничил правото на
защита на жалбоподателя. Установените факти са подведени правилно под
правната норма, нарушенията са правилно квалифицирани, спазен е принципа
на чл. 27 ЗАНН за съответност на нарушението и наложеното наказание за
всяко нарушение. Наказателното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло в частта относно наложените на С. наказания за извършени нарушения
по чл. 23 ал. 1 ЗДП и чл. 190 ал. 3 ЗДП, в частта досежно извършеното
нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП следва да бъде изменено като бъде
намален размера на всяка от наложените санкции.
4