№ 29605
гр. София, 22.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110101875 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по искане на ищеца „ФИРМА“ ООД чрез пълномощника му адв. П.,
обективирано в молба с вх. №171868/27.05.2024г. за изменение на постановеното по делото
определение № 18396 от 29.04.2024г. в частта за разноските.
С молбата се иска от съда да намали размера на присъденото в полза на
процесуалния представител на ответника ЧСИ М. П. адвокатско възнаграждение. Развиват
се съображения, че с оглед на липсата на проведено открито съдебно заседание по делото не
били осъществено процесуално представителство. Освен това, липсвали доказателства за
това физическото лице М. Н. П. да притежава качеството юрист. При условията на
евентуалност се навежда възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар.
В указания от съда срок насрещната страна не е взела становище по молбата.
І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:
Молбата е подадена от страна по делото и е в срока за това, поради което е
процесуално допустима.
ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:
Съдът намира подадената молба за неоснователна със следните съображения:
С постановеното определение № 18396 от 29.04.2024г. производството по делото е
прекратено в частта по предявените срещу част от ответниците ЧСИ М. П. и „Ви Паркет“
ООД искове. Искането на ответника ЧСИ М. П. за присъждане на разноски е направено
своевременно - с отговора на исковата молба. В тази връзка са представени договор за
безплатна правна защита и съдействие и упълномощаване от 02.10.2023г., от които е видно,
че адв. В. А. В. е поел задължението да окаже безплатна адвокатска помощ на М. Н. П. в
производството по настоящето дело в хипотезата на чл. 38, ал. 1 т. 3 предл. трето ЗАдв.
Ответникът има право на разноски при прекратяване на производството, като
основанието за прекратяването е без значение / чл. 78, ал. 4 ГПК/. Без значение е
обстоятелството дали е било проведено открито съдебно заседание по делото. Ответникът е
длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора на исковата молба. При
осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът не може да иска тя да се
ограничи само до възнаграждение за извършените от адвоката до момента на
прекратяването на производството процесуални действия.
1
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв предоставя възможност адвокатът да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. За да
възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана
адвокатска помощ и съдействие, предпоставките са две: да е оказана безплатно адвокатска
помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица (чл. 38, ал. 1, т. 1 -
3 ЗА) и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски
/Решение № 60180 от 06.10.2021 г. по гр. д. № 3905 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 3-
то гр. отделение/. По аргумент от изискванията, разписани в чл. 5 ЗЧСИ за придобиване
правоспособност на частен съдебен изпълнител не е налице съмнение, че М. П. има висше
юридическо образование и юридическа правоспособност. Налице е и втората от очертаните
предпоставки, за което съдът вече е изложил съображения.
При това положение отговорността на ищеца за разноски може да бъде намалена
само по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, но макар и своевременно наведено съдът намира това
възражение за неоснователно. Определеното възнаграждение е в минималния размер по
Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения и не се явява
прекомерно по съображения от правната и фактическа сложност на делото предвид
предявените при условията на обективно и субективно съединение няколко иска.
Действително, съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от
Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба №1/09.01.2004г. е равнозначна
на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101
параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и
пораждащ правни последици за тях, поради което и националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази правна уредба. В случая, обаче, при отчитане минималната часова ставка за
страната, както и обстоятелството, че при предоставянето на адвокатска защита се касае до
възмездяването на положен квалифициран труд предвид предмета на спора и извършените
от адвоката процесуални действия възнаграждението от 480 лв. с ДДС не се явява
прекомерно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ФИРМА“ ООД, обективирано в молба с
вх. №171868/27.05.2024г. за изменение на постановеното по делото определение № 18396 от
29.04.2024г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2