Р Е Ш Е Н
И Е
№ 22.06.2011г. гр.Свиленград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Свиленградски
районен съд гражданска
колегия
на осми
юни
две хиляди и единадесета година
в
публичното заседание в следния състав :
Районен съдия: Ива
Димитрова
секретар: В.И.
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията И.Димитрова гр.д.№ 564 по описа на РС-Свиленград за 2010 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.128, т.2 вр.
чл.242 от КТ и по чл.128, т.2, вр.
чл.242 от КТ, вр. чл.13, ал.1, т.4,
вр. чл.6, ал.1, т.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Производството по делото е образувано по искова молба на И.К.Д. ***, ЕГН:********** против „ТРИМЕКС” ЕООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление
гр.Свиленград, ул. „И.В.”4, ап.3, представлявано от управителя Х.С.П.. Ищецът
твърди, че сключил с ответника трудов договор №60 на 01.12.1999
година, като бил назначен
на работа на длъжност шофьор на минимална работна заплата. С
допълнително споразумение от 01.01.2008 година бил увеличен размера на
месеченото му трудово възнаграждение на 260 лева,
както и считано от 01.01.2010 година бил увеличен на сумата от 380 лева месечно. Сочи, че работата му като шофьор включвала извършването на
международен транспрот, поради което се
договорили за заплащане
на допълнително възнаграждение за курсовете в
чужбина,
което се определяло на база на изминатите километри, като при
завръщането му от курс, въз основа на изминатите
километри и представения отчет следвало да му заплаща по 20 ст. на километър. Пътните листове и отчетите представял на лице на име Ж.Т., който определял и допълнителното възнаграждение. Но работодателят
не изпълнил
поетите от него задължения, като не му изплатил
уговореното възнаграждение, както следва: за периода
месец септември на 2009 година -месец ноември на 2009 година
месечното му
трудово възнаграждение от по 306,94 лева месечено и за месец декември на 2009 година - 307 лева, за
месеците януари 2010г. до месец март на 2010г. вкл. в размер на от по 311,78 лева за всеки от тях,
за м.април на 2010г. – 251 лв. и за м.май обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за един месец на основание чл.221 КТ-311,78 лв. Не му
било платено и възнаграждението за месеците юни, юли и август на 2009г. в
размер на по 306,94 лв. Така работодателят му
дължал общо сумата от 3646,76 лв. съгласно
подписания трудов договор. Твърди,
че не само не
му било
изплатено трудовото
възнаграждение, но и не получил и уговореното допълнително възнаграждение. Размерът
на така дължимото след приспадане на дължимите от осигуровки възлизал на общата сума от 5645,91 лева, от които 3 646,76 лева по трудов договор, а разликата като
представляваща допълнителното уговорено възнаграждение за
извършването на курсовете. С пощенски
запис получен на 14.09.2010г. получил част от дължимата от работодателя сума от
480 лв. за месеците септември и октомври на 2009г. Получената
сума не била действителния размер на задължението на
работодателя, тъй като следвало за тези два месеца да му бъде изплатена сумата от
613.88 лева. Заявява,
че към настоящия момент задължението на
работодателя възлизало на сумата от 5 165,91 лева.Сочи още, че трудовият
му договор бил прекратен считано от 01.05.2010г.
С
оглед на изложеното моли за
постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът „ТРИМЕКС” ЕООД да
му
заплати сумата от 3 166,76 лева,
представяща
общия размер на дължимото му се трудово възнаграждение за
периода 01.06.2009-01.05.2010 година, сумата от 311,88 лв. обезщетение по чл.222 от КТ и сумата от 1999,15 лева по допълнителната уговорка за положения от него
допълнителен труд.
С Разпореждане на
съда от 15.09.2010г. са разделени предявените с обща искова молба по гр.д. №564/2010г. по описа на РС-Свиленград искове, като по предявения иск по чл.221, ал.1 от КТ е образувано
отделно съдебно производство под нов номер и е
постановено производството по гр.д. №564/2010г.
по описа
на РС-Свиленград да продължи по предявения от ищеца против
ответника иск по чл.128, т.2 вр. чл.242 от КТ.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор по иска от ответника.
В съдебно заседание ищецът Д.
чрез процесуалния си представител адв.Й. поддържа предявения иск и моли да се
уважи като основателен.
В съдебно заседание ответникът
„Тримекс” ЕООД чрез процесулания си представител адв.Р. признава претенцията
относно основното договорено трудово възнаграждение, но намира за неоснователна
претенцията на ищеца за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за
международен транспорт.
В съдебно заседание на основание
чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на иска, като претенцията за
неизплатени трудови възнаграждения е намалена на сумата от 1761,50 лв., а
претенцията за допълнителни трудови възнаграждения е увеличена на сумата от
8755,80 лв.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото се
установява от приетия като доказателство трудов договор №60/01.12.1999г. и
допълнителни споразумения към него, че страните по делото са били обвързани от
трудово правоотношение, по силата на което ищецът Д. е заемал длъжността
„шофьор” при уговорено основно месечно възнаграждение в размер на минималната
за страната работна заплата, увеличено впоследствие 350 лв., считано от
01.01.2009г. Трудовият договор е прекратен, считано от 01.05.2010г. със Заповед
№24/03.05.2010г. на осн. Чл.328, ал.1, т.3 от КТ, видно
от приложената Заповед №24/03.05.2010г., издадена от ответника.
Приети като доказателства бяха и
платежни ведомости за 2010г. и 2009г., от които представените за месеците юни,
юли и август 2009г. и март 2010г. бяха оспорени от ищеца досежно автентичността
им. Истинността на подписите на ведомостите за м.юни и м.август 2009г. се
доказа съгласно приетото заключение по съдебно-почерковата експертиза, което
съдът възприема като обективно изготвено и съгласно което подписите върху
ведомостта за м.юли 2009г. срещу името на
ищеца Д. не е положен от него. За месец от март 2009г. липсва положен подпис.
Приложени по делото са и пътни
листове, както и Разписки за изплатени с пощенски запис суми на ищеца от
09.09.10г. и 17.09.10г.
Събрани бяха и гласни доказателства,
като св.Ж.Т. сочи, че той е предавал в счетоводството пътните листове и
отчетите, давани му от шофьорите. Св.Г. Х. Г., който обяснява, че за курсовете през 2009г. се
уговорили устно с работодателя да им заплаща по 0,19 лв. на изминат километър,
но впоследствие разбрали, че им се начислявало по 0,18 лв. на изминат
километър.
За изясняване на делото от
фактическа страна бе изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението и
допълнителното такова по която се възприемат като обективно изготвени съобразно
поставената от съда задача от компетентно вещо лице. Вещото лице Б. е
констатирало, че дължимото и неизплатено от работодателя трудово възнаграждение
по работна заплата възлиза на сумата от общо 1761,50 лв. за периода
01.06.2009г. – 01.05.2010г.., приспадайки изплатените с пощенски запис суми на ищеца от 09.09.10г.
и 17.09.10г. Вещото лице при
допълнителното заключение е отчело и сумата по ведомостта за м.юли 2009г.,
за която се установи, че е неавтентична, като неподписана от ищеца. Като общо
платени по ведомости трудови възнаграждения са установени 1573,88 лв. за същия
период. Вещото лице е определило сумата от 8755,80лв. като сума за допълнително
възнаграждение, изчислено за пропътувани километри по 0,20 лв. на км и
съобразно пътните листове.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.242 от КТ
положеният труд е възмезден, а съгласно чл.128, т.2 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа, което е негово основано задължение по трудовото
правоотношение, предвидено в Глава шеста „Основни задължения на страните по
трудовото правоотношение” от КТ.
По несъмнен начин се доказа (трудов договор №60/01.12.1999г., допълнителни
споразумения към него и др.),
че ищецът Д. е работил при ответника „Тримекс” ЕООД по трудов договор №60/01.12.1999г. на длъжността
„шофьор”, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на минималната за страната работна заплата,
увеличено впоследствие 350 лв., считано от 01.01.2009г., което и не се оспорва и от страните. Следователно за всяка една от
страните по трудовия договор съществуват задължения – на работника/служителя да
изпълнява трудовите си задължения, а на работодателя да заплаща дължимото се за
извършеното трудово възнаграждение и др.
Съдът
намира за доказано неизпълнението на основното задължение на работодателя по чл.128,
т.2 от КТ за заплащане на дължимото трудово възнаграждение на ищеца Д. за
сумата от 1761,50 лв., което се установи и доказа съгласно заключението по
назначената съдебно-икономическа експертиза, при която вещото лице Б. е
извършило проверка на ведомостите за начислени и изплатени заплати при
ответника и е констатирало сумата от 1761,50 лв. като останали дължими и
неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.06.2009г. – 01.05.2010г.,
след приспадане на вече платените суми и вземайки предвид сумата по ведомоста
за месец юли 2009г., за която се установи, че е неавтентична, като неподписана
от ищеца. Безспорно тази сума следва и да му бъде присъдена чрез осъждане на
ответника-работодател да я заплати като дължима и договорена по трудовия
договор. Ответната страна „Тримекс” ЕООД не ангажира никакви
доказателства установяващи заплащането на този остатък от дължимите заплати,
като също призна тази сума от 1761,50 лв. като дължима чрез пълномощника си.
Ответникът „Тримекс” ЕООД не доказа изпълнението на това свое задължение за
заплащане на дължимите се трудови възнаграждения на ищеца за процесния период,
възлизащи на 1761,50 лв., поради което следва да бъде осъден да заплати
дължимата сума, ведно със законната лихва, на която има право ищецът съгласно
чл.86 от ЗЗД, считано от предявяване на иска на 15.09.2010г. до окончателното
плащане на вземането.
Що се отнася обаче до претенцията
за изплащане на сумата от 8755,80лв., претендирана от ищеца
като договорено с работодателя допълнително възнаграждение, изчислено на базата
на пропътувани километри при уговорка от по 0,20 лв. на км, съдът
намира, че тази претенция, също почива на разпоредбата на чл.128, т.2, вр.
чл.242 КТ, вр. чл.13, ал.1, т.4, вр. чл.6, ал.1, т.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
предвиждащи възмездност на труда и заплащането му от работодателя. Не е приложима разпоредбата на чл.214 КТ,
регламентираща заплащането на командировъчно обезщетение, тъй като в случая не
се твърди от страна на ищеца командироването
му по надлежния ред с писмена заповед на работодателя за съответните периоди
съгласно чл.5 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, нито пък се и доказаха подобни
факти по делото. Изхождайки от твърденията на ищеца, съдът счита, че същият
претендира допълнително трудово възнаграждение, договорено с работодателя и
дължимо по реда на чл.128, т.2, вр. чл.242 от КТ,
вр. чл.13, ал.1, т.4, вр. чл.6, ал.1, т.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Това допълнително възнаграждение
обаче съдът намира за недължимо по следните съображения: Действително съгласно
чл.6, ал.1, т.2 и чл.13, ал.1, т.4 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата е допустимо да се договарят с индивидуалния трудов договор
между страните по трудовото правоотношение и други допълнителни трудови
възнаграждения, каквито и претендира ищеца, като дължими съответно за курсовете
за 2008г. и 2009г. Видно обаче от приложените доказателства по делото, а именно
трудовия договор и допълнителните споразумения към него, никъде в тях не е
посочена подобна писмена уговорка между ищеца Д. и ответника „Тримекс” ЕООД за
заплащане на допълнителни трудови възнаграждения за изминати километри за
курсове извън страната, нито пък начина на определянето им, условията, при
които се дължат и сроковете на изплащането им. Единствените данни в тази насока
се съдържат в събрани по делото гласни доказателства чрез показанията на св.Г.Г.,
който твърди, че за 2009г. се договорили устно с ответника да им заплаща по
0,19 лв. на изминат километър, като впоследствие разбрали, че им се начислявали
по 0,18 лв. на километър. Съдът
обаче не може да уважи претенцията на ищеца за такива допълнителни трудови
възнаграждения на базата единствено на тези свидетелски показания. Ищецът не доказа твърденията си, че работодателят му е заплащал така
посочените от св.Г. суми в
размер от по 0,18 % на километър за курсовете през процесния период като част
от брутното му месечно трудово възнаграждение. Това възнаграждение не е
уговорено като част от трудовото възнаграждение – такова с постоянен характер,
дължимо месечно от работодателя по трудовия договор на ищеца или пък при други
уговорени в договора условия. Също така следва да се отбележи и че по правилото
на чл.164, ал.1, т.5 от ГПК са недопустими свидетелски показания за
установяване на уговореното в писмения договор задължение на работодателя към
работника за заплащане на определено с него възнаграждение. Поради това и съдът
приема, че работодателят не е бил обвързан от писмения трудов договор, сключен
с ищеца, със задължение да му заплаща ежемесечно такива допълнителни
възнаграждения за изминати километри, като част от трудовото възнаграждение. С трудовия договор и
допълнителните споразумения към него страните не са предвидили заплащането на
допълнителни възнаграждения за километър
пробег, каквото твърдение по делото е въвела ищцовата страна. Предвид
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, съобразно която трудовият договор се
сключва в писмена форма, дори да съществува такова устно постигнато съгласие
между работодателя и работника за заплащането на такива допълнителни
възнаграждения, то няма обвързващо сила/арг. от чл. 26, ал. 2, предл. 3-то от
Закона за задълженията и договорите/. Ето защо, претенцията за заплащане
на допълнително възнаграждение за
пропътувани километри само на това основание следва да бъде отхвърлена изцяло
като неоснователна. Не се дължи и законна лихва за забава върху тази сума,
считано от предявяване на иска до изплащане на вземането, поради недължимост на
последното.
Предвид
изхода на спора и съответно на уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът по делото „Тримекс” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от него разноски в размер на 41,90 лв. за адвокатски хонорар. В
полза на ответника разноски не следва да се присъждат предвид липсата на искане
в тази насока до съда, но същият на основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. чл.359 от КТ следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Свиленград дължимата се
държавна такса по съдебното производство в размер на 70,46 лв. съгласно чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и
разноски от 33,50 лв. за депозит за вещо лице (103,96 лв. общо), а остатъкът от
депозитите за експертизите следва да останат за сметка на съда с оглед
безплатност на съдебното производство за работниците и служителите.
По изложените съображения и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника
„ТРИМЕКС” ЕООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр.Свиленград,
ул. „И.В.”4, ап.3, представлявано от управителя Х.С.П., на
основание чл.128,
т.2, вр.
чл.242 от КТ да заплати на ищеца И.К.Д. ***, ЕГН:********** сумата от
1761,50 лв. (хиляда седемстотин шейсет и един лева и петдесет
стотинки), представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода
01.06.2009г. – 01.05.2010г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 15.09.2010г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.128, т.2, вр. чл.242 от КТ, вр. чл.13, ал.1,
т.4, вр. чл.6, ал.1, т.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата за осъждане на ответника
„ТРИМЕКС” ЕООД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр.Свиленград,
ул. „И.В.”4, ап.3, представлявано от управителя Х.С.П., да заплати на ищеца И.К.Д.
***, ЕГН:********** сумата от 8755,80 лв. (осем хиляди седемстотин петдесет и
пет лева и осемдесет стотинки), представляваща допълнителни трудови
възнаграждения за пропътувани километри за периода 01.06.2009г. – 01.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска на 15.09.2010г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА ответника „ТРИМЕКС” ЕООД,
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр.Свиленград, ул. „И.В.”4,
ап.3, представлявано от управителя Х.С.П., да заплати
на ищеца И.К.Д. ***, ЕГН:********** сумата от 41,90 лв. за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА ответника „ТРИМЕКС” ЕООД,
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление гр.Свиленград, ул. „И.В.”4,
ап.3, представлявано от управителя Х.С.П., на основание чл.78 ал.6 от
ГПК да заплати по сметка на РС-Свиленград държавна
такса и разноски за вещо лице в размер на общо 103,96 лв., от които 70,46 лв.
за държавна такса и 33,50 лв. за възнаграждения за вещи лица.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от
датата на обявяването му – 22.06.2011г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: