№ 21
гр. Разград, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500358 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Креди йес“ ООД против Решение № 482/ 23. 09. 2021
г. по гр. д. № 1654/ 2020 г. по описа на РС Разград в частта, с която са отхвърлени като
неоснователни и недоказани предявените от въззивника искове срещу Д. Т. Н. и Н. Т. Н. за
установяване, че като наследници на своя баща Т. Н. Т. дължат сумата 10 722, 53 лв.
вземане по запис на заповед от 27. 02. 2017 г., ведно със законната лихва , считано от 04. 07.
2018 г. до окончателното изплащане.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и процесуалния закон
и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъдат уважени исковете.
Въззиваемата страна Д. Т. Н. е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
Въззиваемата страна Н. Т. Н. не е подала писмен отговор.
Третото лице – помагач В. СТ. ХР. не е подала писмен отговор.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него в
обжалваната част, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се
има предвид и следното:
Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че на 27. 02. 2017 г.
1
между въззивника „Креди Йес“ ООД, като заемодател и В. СТ. ХР., като заемател е сключен
Договор за паричен заем № 23095 към Искане № 36031А. Страните по договора са
уговорили размер на заема 5 000 лв., погасителна вноска в размер на 240, 43 лв., ден на
плащане 27-о число на месеца, 36 вноски. ГПР е 48,17%, месечен лихвен процент 3, 33%.
Общата сума за плащане е 8 655, 72 лв. Датата на първото плащане е 27. 03. 2017 г., а на
последното плащане е 27. 02. 2020 г. Уговорено е обезпечение на договора заем със запис
на заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или поръчител. Договорът е подписан от
страните по него, както и погасителния план и общите условия към договора.
В приложения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити е посочен размер на кредита 3 000 лв., срок 24 месеца, месечна
вноска 183, 50 лв., ГЛП 39, 96 %, ГПР 49%, общ размер на кредита 4 404 лв.
Приложен е договор за поръчителство към договора за заем № 23095/ 27. 02. 2017 г.,
подписан от поръчители С.П.С. и Т. Н. Т.. В договора се съдържа единствена клауза, че
поръчителите отговарят солидарно със заемателя В. СТ. ХР. за заем в размер на 13 644, 20
лв. за срок от 36 месеца и се задължават спрямо заемодателя при неизпълнение на
задължението на заемателя да го изпълнят при условията на договора за заем. Поръчителите
са подписали в същото качество и запис на заповед, издаден от В. СТ. ХР. за сумата 13 644,
20 лв. платима на „Креди Йес“ ООД гр. Хасково. Изпратено е Уведомление за предсрочна
изискуемост по същия договор за заем до заемателя и поръчителите на 18. 06. 2018 г.,
връчено на поръчителя Т. Н. Т. на 23. 06. 2018 г. чрез С.С. за задължение в размер на 10 722,
53 лв. , формирано от закъснение за 5 изцяло неплатени вноски и 1 частично неплатена
вноска. Поръчителят Т. Н. Т. е починал на 23. 12. 2019 г. и оставил законни наследници Д.
Т. Н. и Н. Т. Н., подали възражение по чл. 414 ГПК.
При тези данни съдът приема, че договорът за поръчителство е нищожен, поради липса
на предмет. На първо място, за да бъде действителен договора за поръчителство в тежест на
въззивника е да установи, че между него и наследодателя на въззиваемите е постигнато
съгласие за гарантиране на задължението, поето от заемодателя по Договор за паричен заем
№ 23095 към момента на сключване на сделката. Процесният договор за поръчителство не
съдържа дата, на която е сключен, поради което не може да бъде установено при липсата на
ангажирани други доказателства, дали към момента на подписването му е съществувал
главния дълг, въз основа на който да бъде определен предметът и обемът на отговорност на
поръчителите . Не съдържа основните клаузи на главния дълг, въз основа на които да може
да бъде определен предмета и отговорността на поръчителството. В договора за
поръчителство е посочена обща сума на заем в размер на 13 644, 20 лв., а главният дълг, за
който се твърди, че е обезпечен с поръчителството е за главница 5 000 лв. и обща сума за
плащане 8 655, 72 лв. Договорът за заем не е подписан от поръчителите и при липсата на
необходимата индивидуализация на дълга в договора за поръчителство, не може да се
приеме, че е поето валидно задължение за поръчителстване при условията на договора за
заем. Декларацията от 24. 02. 2017 г., подписана от поръчителя, че е запознат с искането за
заем, не може да замести съгласието му да отговаря за дълга при условията на договора за
заем, тъй като искането не съдържа информация за основните параметри на дълга –
главница, лихви, ГЛП, ГПР, срок за плащане, още повече, че договорът за заем е сключен
по-късно – на 27. 02. 2017 г.
Заповедното производство е по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на запис на заповед, който обезпечава изпълнението по договора за кредит. Съгласно
разрешенията, дадени в т. 17 от ТР 4/2013 г от 18.06.2014 г по т. д. № 4/2013 г на ОСГТК на
ВКС на РБ, с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. Установено е в настоящия случай, че вземането
срещу поръчителя не е възникнало на валидно правно основание, което има за последица
погасяване на вземането на заявителя.
Предвид изложеното, постановеното решение от районния съд в обжалваната част е
2
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 482/ 23. 09. 2021 г. по гр. д. № 1654/ 2020 г. по описа
на РС Разград в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените от въззивника „Креди йес“ ООД искове срещу Д. Т. Н. и Н. Т. Н. за
установяване, че като наследници на своя баща Т. Н. Т. дължат сумата 10 722, 53 лв.
вземане по запис на заповед от 27. 02. 2017 г., ведно със законната лихва , считано от 04. 07.
2018 г. до окончателното изплащане, за което по ч. гр. д. № 1284/ 2018 г. на РС Разград е
издадена Заповед за изпълнение № 2933/ 05. 07. 2018 г.
В необжалваната част решението е влязло в сила..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3