Решение по дело №9604/2018 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 15.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година.

 

Съдия: Евгени Георгиев

                          

          при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 9 604 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Д.Ж.И З.“ АД да заплати следните суми:

1. на И.Д.М.:

а) 43 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.05.2017 г. на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 17.11.2017 г. до окончателното изплащане;

б) 1 297,98 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.05.2017 г. на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ плюс законната лихва от 17.11.2017 г. до окончателното изплащане;

в) 323,42 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Р.М. – 2 050,21 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 1 771,92 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК;

 

[2] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на И.М. срещу З. „Д.Ж.И З.“ АД за:

1. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 43 000,00 лева до пълния предявен размер от 60 000,00 лева;

2. за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1 297,98 лева до пълния предявен размер от 1 854,26 лева.

 

[3] ОСЪЖДА И.М. да заплати на З. „Д.Ж.И З.“ АД 93,63 лева разноски по делото и 766,35 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 885,96 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

[6] И.М. е заявила в искова молба от 16.07.2018 г., че на 27.05.2017 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Р.М.. От това ПТП И.М. е получила:

1. счупване на левия хумерус;

2. счупване на трето и четвърто ребро;

3. контузия на гръдния кош и нарушение на тялото. От тези увреждания ищцата е претърпяла болки, страдания и неудобства, които оценява на 62 500,00 лева. Тя е заплатила и 1 854,26 лева за лечението си.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Р.М. е била застрахована при ответника З. „Д.Ж.И З.“ АД (З.). На 16.08.2017 г. И.М. е поискала от З. да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той е заплатил само 2 500,00 лева. Затова И.М. моли съда да осъди З. да ѝ заплати: 60 000,00 левa обезщетение за неимуществени вреди над вече заплатените 2 500,00 лева; 1 854,26 лева обезщетение за имуществени вреди; законната лихва от 27.05.2017 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] З. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. не всички увреждания на И.М. са от процесното ПТП;

2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, защото е била без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 97-98).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] Не се спори, че И.М. е била родена на *** г. На 27.05.2017 г. около 09:05 часа тя е пътувала на задната средна седалка на лек автомобил „Фолксваген“, без поставен обезопасителен колан. Автомобилът е управлявал нейният съпруг Р.М.. Заедно с тях в автомобила е бил синът им. Посоката им на движение е била от с. Леска, общ. Мадан към разклон „Черна“. Вследствие на мократа пътна настилка и несъобразената скорост, Р.М. е изгубил контрол над управлението на автомобила, който е излязъл извън платното за движение и се е преобърнал, докато е пропадал надолу по склона (заключението на вещите лица М. и д-р М., л. 158-163; показанията им, л. 179-182).

 

[10] В резултат на това И.М. е получила:

1. четирифрагментно разместено счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост;

2. разместено счупване на дясната ключица в средната част;

3. контузия на гръдния кош със счупване на десните трето и четвърто ребра по средната аксиларна линия;

3. контузия на гръдния кош;

4. повърхностни контузии с охлузвания по тялото. Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Р.М. е била застрахована при ответника З.

 

[11] На 27.05.2017 г. И.М. е претърпяла операция под обща анестезия, чрез която счупването е било наместено открито и и е било фиксирано с плака със заключващи винтове. Счупената ключица е била имобилизирана с ортеза, а охлузните рани са били превързани. На 08.06.2017 г. ищцата е била изписана за домашно лечение.

 

[12] На 30.04.2018 г. И.М. е постъпила отново в болница за операция, защото остеосинтезата се е била разпаднала и се е оформила псевдоартроза. Лекарите са взели шпан от лявото ѝ хълбочно крило. Ищцата е продължила лечението в амбулаторни условия, като многократно е провеждала рехабилитация. Тя е била в отпуск поради временна неработоспособност 449 дни, през които се е възстановявала.

 

[13] И.М. е изпитвала силни болки в момента на травмата и ранния постоперативен период, които са продължили 15-20 дни. За около 24-50 дни тя е имала силни болки в лявото хълбочно крило след вземането на костния шпан, когато се е придвижвала трудно. През периода на рехабилитация тя е имала умерено изразен болков синдром. В момента тя има болки при опит за отвеждане в лявата раменна става над 90 градуса, както и болки в гърдите при промяна на времето.

 

[14] И.М. е изпитвала страдания и неудобства от невъзможността да движи двете си ръце, които са продължили 60-70 дни. Тя е изпитвала такива и от продължителността на лечението на псевдоартрозата.

 

[15] При И.М. е трайно ограничено до 90-100 градуса отвеждането в лявата раменна става. Тя има трайни белези в областта на левия хълбок и лявата раменна става, както и лека деформация в областта на дясната ключица. Докато се е възстановявала, около два-три месеца за нея са се грижили съпругът ѝ, майка ѝ, и брат ѝ (заключението и показанията на вещото лице д-р М., л. 203-207 и л. 251-253; показанията на свидетеля М., л. 175-177; показанията на свидетеля Левов, л. 178).

 

[16] Вследствие на случилото се И.М. има леко към умерено повишено невротично ниво. То се изразява в потиснатост, безпокойство, напрежение, депресивитет. Тя е стресирана от нежеланите външни ограничения. Тя е превъзбудена и преуморена от предишния период на засилена психична активност; усеща слабост и апатия и се чувства измъчена (заключението и показанията на вещото лице Златарева, л. 198-202 и л. 250-251). Ищцата е заплатила 1 854,26 лева за лечението си (платежните документи, л. 55-70; отговор на шести въпрос на ищеца в заключението на д-р М., л. 207).

 

[17] Уврежданията, които е получила И.М., макар и близки по патология са по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 1250-2018-10-ти с-в по в. гр. д. 6579/2017 г. и настъпили на 31.03.2015 г. Те са по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 780-2019-4-ти с-в по в. гр. д. 3764/2018 г. и настъпили на 07.08.2015 г. (показанията на вещото лице д-р м., л. 253).

 

[18] На 16.08.2017 г. И.М. е поискала от З. да ѝ заплати 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 685,95 лева обезщетение за имуществени вреди (молбата, л. 70-73). Не се спори, че З. е изплатил само 2 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[19] Съдът е освободил И.М. от заплащането на държавна такса (л. 87). Тя е заплатила: 450,00 лева на вещи лица (л. 115 и л. 193); 1,60 лева за преписи (л. 190). Ищцата е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 85 и л. 241). Разноските на ищцата са за общо 451,60 лева. З. е заплатил: 330,00 лева на вещи лица (л. 121-122); 3 227,76 лева адвокатско възнаграждение (л. 243-248).

 

2.        Спорни по делото обстоятелства

 

[20] По делото е било спорно дали ищцата е била с поставен обезопасителен колан. Съдът приема, че И.М. е била без такъв, защото вещите лица от комплексната експертиза са категорични, че, ако тя е била с поставен колан, не би получила увреждания в двете страни на тялото, а такива се получават от свободното му движение в автомобила. Съдът не вярва на свидетеля М. относно поставянето на обезопасителен колан от съпругата му И.М., защото това противоречи на приетото от комплексната експертиза. Заключението на вещите лица обаче, е с по-голяма доказателствена стойност от показанията на свидетеля, защото той е съпруг на ищцата.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[21] И.М. е предявила искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[22] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената от застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[23] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/ имуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[24] Съдът установи, че:

1. на 27.05.2017 г. И.М. е участвала в ПТП, предизвикано от Р.М.;

2. от него И.М. е получила увреждания;

3. ГО на Р.М. е била застрахована при З.;

4. от уврежданията И.М. е претърпяла неимуществени вреди и 1 854,26 лева имуществени вреди;

5. З. е изплатил на И.М. 2 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.

 

[25] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[26] Моментът на определянето на обезщетението за неимуществени вреди е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 27.05.2017 г.

 

[27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на З.то; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[28] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[29] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[30] Съдът установи, че към 27.05.2017 г. И.М. е била на 41 години. Вследствие на ПТП тя е получила: четирифрагментно разместено счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост; разместено счупване на дясната ключица в средната част; контузия на гръдния кош със счупване на десните трето и четвърто ребра по средната аксиларна линия; контузия на гръдния кош; повърхностни контузии с охлузвания по тялото.

 

[31] И.М. е претърпяла операция под обща анестезия, чрез която счупването е било наместено открито и е било фиксирано с плака със заключващи винтове. Счупената ключица е била имобилизирана с ортеза, а охлузните рани са били превързани. Тя е била седем дни в болница, след което е била изписана за домашно лечение.

 

[32] Единадесет месеца по-късно, И.М. отново е постъпила отново в болница за операция, защото остеосинтезата се е била разпаднала и се е оформила псевдоартроза. Лекарите са взели шпан от лявото ѝ хълбочно крило. След изписването от болницата ищцата е продължила лечението в амбулаторни условия, като многократно е провеждала рехабилитация. Тя е била в отпуск поради временна неработоспособност общо 449 дни, през които се е възстановявала.

 

[33] И.М. е изпитвала силни болки в момента на травмата и ранния постоперативен период, които са продължили 15-20 дни. След вземането на костния шпан, тя е имала силни болки в лявото хълбочно крило за около 24-50 дни, когато се е придвижвала трудно. През периода на рехабилитация тя е имала умерено изразен болков синдром. В момента тя има болки при опит за отвеждане в лявата раменна става над 90 градуса, както и болки в гърдите при промяна на времето.

 

[34] И.М. е изпитвала страдания и неудобства от невъзможността да движи двете си ръце, които са продължили 60-70 дни. Тя е изпитвала такива и от продължителността на лечението на псевдоартрозата.

 

[35] При И.М. е трайно ограничено до 90-100 градуса отвеждането в лявата раменна става. Тя има трайни белези в областта на левия хълбок и лявата раменна става, както и лека деформация в областта на дясната ключица. Докато се е възстановявала, около два-три месеца за нея са се грижили съпругът ѝ, майка ѝ, и брат ѝ.

 

[36] Вследствие на случилото се И.М. има леко към умерено повишено невротично ниво. То се изразява в потиснатост, безпокойство, напрежение, депресивитет. Тя е стресирана от нежеланите външни ограничения; превъзбудена е и преуморена от предишния период на засилена психична активност; усеща слабост и апатия и се чувства измъчена.

 

[37] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[38] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015  г. ^[3];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[4];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[5].

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[6] Увеличението на МРЗ от 31.03.2015 г. до 27.05.2017 г. е било 27,78 % (460,00-360,00/360,00х100,00), а от 07.08.2015 г. до 27.05.2017 г. е било 22,22 %.

 

[39] Уврежданията, които е получила И.М. в раменна става, макар и близки по патология са по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 1250-2018-10-ти с-в по в. гр. д. 6579/2017 г. и са настъпили на 31.03.2015 г. С него САС е определил обезщетение от 40 000,00 лева^[7].

 

[40] Уврежданията на И.М. в раменната става са по-тежки и от тези, предмет на обезщетяване по решение на САС 780-2019-4-ти с-в по в. гр. д. 3764/2018 г. и настъпили на 07.08.2015 г. С решението си САС е определил обезщетение от 28 000,00 лева[8].

 

[41] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също, че уврежданията на ищцата в раменната става са по-тежки от тези, предмет на обезщетяване по първото цитирано решение на САС, и значително по-тежки от тези по второто цитирано решение на САС. Нещо повече, при И.М. има и счупване на две от ребрата, а такова увреждане не е било предмет на обезщетяване по цитираните решения на САС. Съдът отчита и, че МРЗ се е увеличила с 27,78% от момента на настъпване на увреждането по първото решение на САС до момента на настъпване на процесното увреждане. Затова съдът приема, че 65 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди претърпени от И.М..

 

[42] З. е възразил, че И.М. е допринесла за настъпването на уврежданията, защото е била без поставен обезопасителен колан. Възражението е основателно.

 

[43] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[44] Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани. Съдът установи, че И.М. е била без поставен обезопасителен колан, а, ако е имала такъв, тя не би получила подобни увреждания. Следователно тя е допринесла за настъпването им. Съдът определя приносът на И.М. на 30%.

 

[45] Предвид установеното от съда съпричиняване З. дължи на И.М. 45 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди (65 000,00х0,7) и 1 297,98 лева обезщетение за имуществени вреди (1 854,26х0,7). Съдът установи, че З. е заплатил на И.М. 2 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Ето защо той ѝ дължи още 43 000,00 лева. Затова съдът осъжда З. да заплати на И.М. 43 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 297,98 лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля исковете над тези суми до пълните им предявени размери.

 

2. По разноските

 

[46] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 451,60 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[47] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на И.М. за 44 297,98 лева при предявен размер от 61 854,26 лева. Ето защо съдът осъжда З. да заплати на И.М. 323,42 лева разноски по делото (451,60х44 297,98/61 854,26), а на адвокат М. 2 050,21 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (61 854,26-10 000,00х0,03+830,00х1,2х44 297,98/61 854,26). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК З. следва да заплати по сметка на СГС 1 771,92 лева държавна такса (44 297,98х0,04).

 

[48] З. също търси разноски. Той е направил такива за размер 330,00 лева и е заплатил 3 227,76 лева на адвокат.

 

[49] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 17 556,28 лева при предявен размер от 61 854,26 лева. Затова съдът осъжда И.М. да заплати на З. 93,63 лева разноски по делото (330,00х17 556,28/61 854,26 лева). И.М. е възразила, че е прекомерно адвокатското възнаграждение, което е заплатил З.. Съдът приема, че възражението е основателно, защото делото не представлява правна и фактическа сложност, по него са проведени само две открити съдебни заседания, не е голям и обемът на събраните доказателства. Затова съдът приема, че дължащото се адвокатско възнаграждение е 2 700,00 лева преди отчитането на отхвърлената към уважената част от иска. Ето защо съдът осъжда И.М. да заплати на З. 766,35 лева адвокатско възнаграждение (2 700,00х17 556,28/61 854,26).

 

Съдия: