ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12060
гр. София, 13.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110102191 по описа за 2025 година
Ищецът „............ е предявил пред Софийски районен съд осъдителен иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД против ответника „..............
Изрично в исковата молба, както и в уточнителна молба ищецът сочи, че
желае спорът да се разгледа от Бургаският районен съд.
Софийски районен съд, като прецени предпоставките, определящи
местната подсъдност на предявения иск, намира от правна страна следното:
Ищецът изрично е посочил, че желае спорът да бъде разгледан от съда
по местонахождението на поделението на „.............. ” в град Б. Следва да се
отбележи, че в исковата молба са налице твърдения че спорното
правоотношение произтича от преки отношения с поделението на
юридическото лице, намиращо се в гр. Б.
В конкретния случай е спорно дали местно компетентен да разгледа
иска е районният съд по седалището на юридическото лице или съдът по
местонахождение на поделението.
Изборната местна подсъдност представлява предоставена от закона на
ищеца възможност, само и единствено по негов избор да предяви иска си и
пред друг съд, който не е местно компетентен да разгледа спора по правилата
на общата или особената местна подсъдност, когато са налице посочените
критерии, свързани с особения предмет на делото. Веднъж направен, при
наличието на съответните предпоставки, този избор не може да бъде
дерогиран служебно от съда или по възражение на ответника.
До изборна местна подсъдност се достига в хипотезата на чл. 108, ал. 1,
изр. 2 ГПК, съгласно който по спорове, възникнали от преки отношения с
поделения или клонове на юридически лица, исковете могат да се предявяват,
освен по седалището или управлението на последните, и по
местонахождението на поделението или клона. Специфичното при тази
местна подсъдност е, че тя възниква като възможност единствено, когато
поделението или клона на юридическото лице, при преките отношения с които
1
е възникнал конкретният материалноправен спор, не са персонифицирани, т.е.
правосубектни, поради което и същите не стават страна по делото, а такава е
самото юридическо лице (Опр. № 696/19.11.2009 г., по ч. т. д. № 676/2009 г., на
II т.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК). Освен това, поделението
или клона трябва да съществуват към момента на предявяване на иска срещу
юридическото лице, за да се обоснове изборната местна подсъдност по чл. 108,
ал. 1, изр. 2 ГПК (Опр. № 595/19.07.2011 г., по ч. т. д. № 190/2011 г., на II т.о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).
Според съда целта на разпоредбата чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е да
осигури достъп до съд при по ефективен начин за ищеца, когато има спор с
ответник, който има развита обособена мрежа от структури в страната.
За изясняване на приложението на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е
необходимо да се даде отговор на въпроса какво значение се отдава на
понятието поделение по смисъла на този законов текст.
Във връзка с гореизложеното, съдът съобрази тълкуването на понятието
поделение за целите на Кодекса на труда, направено в Тълкувателно решение
№ 5 от 26.10.2021 год. по Тълкувателно дело № 5/2019 г. Общото събрание на
Гражданската колегия на Върховния касационен съд.
Основната характеристика за относителна самостоятелност на
съответното обособено структурно звено е организационно – управленската.
Това структурно звено следва да е обособена и относително самостоятелна
организационна единица в цялостната структура на предприятието /негово
поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр./ с относително самостоятелно
ръководство в управленската йерархия /ръководител на поделението или
клона, началник на цеха, отдела или сектора и пр./
В някои случаи обособеното структурно звено има относително
самостоятелен източник на приходи и/или самостоятелна сметка, може да
осъществява определена част от общата дейност на предприятието или пък
осъществява цялостната му дейност на територията на дадено населено място,
община, област, но тези белези са второстепенни и не винаги са налице.
За пълнота на изложението, съдът счита, че следва да се добави, че
тълкуването на разпоредбата в изложения смисъл е безспорно установено в
доктрината - виж Ж. С., БГПП, 2020, стр. 128, както и съдебната практика -
Определение № 56 от 12.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 407/2008 г., I т. о., ТК,
Определение № 219 от 23.04.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 157/2009 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Т. К. както и Определение № 119 от 2.03.2012 г. по в. ч.
т. д. № 102/2012 г. на Апелативен съд В. В практика на Върховния съд се
приема, че разпоредбата на чл. 108 ГПК не се прилага само в случай, че
работниците на ЮЛ са само временно командировани на различно място,
какъвто очевидно не е настоящия случай - определение № 68 от 1968 г. на II
г.о на ВС.
В подкрепа на тълкуването на понятието поделение, в изложения от
настоящия състав смисъл, е и историческото тълкуване на разпоредбата,
направено от Д. С., П. А. („Гражданско съдопроизводство“), които ясно
приемат, че при съществуване на поделения („агенти“,„агентури“), които
2
представляват търговеца и сключват от неговото име договори, каквито
търговецът обикновено сключва, срещу възнаграждение - при спор във връзка
с договор сключен от поделението, исковете следва да се предявят по
местонахождението му.
В горния смисъл е тълкуването и прилагането на разпоредбата в
Германия, Италия и Русия, от където е въведена в България.
По-конкретно в Коментара на (германския) Гражданския законник
(Bürgerliches Gesetzbuch, съкр. BGB) е посочено, че поделение – е всеки офис
(букв. бизнес място), определено от собственика на ЮЛ, което е различно от
седалището и което е определено за 1) продължително време 2) по
самостоятелно решение 3) да сключва сделки и да води търговия 4) от името и
за сметка на търговеца. За определяне на самостоятелността като елемент на
поделението се извеждат не вътрешните отношения между поделението и
основния оперативен адрес на търговеца, а се преценява дали "на външен
поглед" личи самостоятелност на поделението.
По повод останалите елементи на ФС се обобщава, че за да се предяви
иска по местонахождение на поделението: трябва да става въпрос за
имуществено отношение с поделението, без значение дали на основание
договорна претенция или на основание претенция, произтичаща от закона;
отношението (връзката) с поделението означава връзка със стопанската
дейност на това поделение. Искът трябва да е свързан със стопанската дейност
на поделението. Това не означава, нито че вземането трябва да е възникнало
пряко от стопанските операции на поделението, нито че сделката трябва да е
сключена на мястото на самото поделение, нито че сделката трябва да е
сключена директно от самото поделение.
Примери за самостоятелни поделения/филиали от немската съдебна
практика се извеждат: филиал на банкова дейност; филиал на застрахователно
дружество; поделение на мобилен оператор, което сключва договори ; офис на
туроператор, където могат да се извършват резервации.
Необходимо е да се посочи, че изводите на съда се споделят и в
направено в практиката на Европейския съд по правата на човека тълкуване на
чл. 6 от ЕКПЧ, приложимо и за ЮЛ, а именно, че засегнатата страна следва да
има избор за упражняване ефективно право на защита като избере кой съд да
сезира.
В заключение, чл. 108 ГПК изрично използва понятието поделение или
клон, тъй като има алтернативност на хипотезите, не се поставя изискване
формално да има регистриран клон, а е достатъчно да има поделение,
разбирано като обособена самостоятелна организационна част от
предприятието, в който смисъл е и цитираната практика и доктрина. Поради
това, съдебният състав не споделя разбирането, че за доказване на
съществуването на поделение следва да са налице някакво вписване или
формално решение на органи на юридическото лице. Достатъчно е
поделението да притежава ясно обозначена трайна, финансова и
организационно обособена структура, която е типична за банки
застрахователи и търговци предоставящи комунални услуги газ, вода, парно.
3
В случая, ответникът има постоянни служители с място на работа в офис
в гр. Бургас и ръководители на всеки отделен офис, които работят постоянно с
клиенти на ответника и сключват сделки от негово име, които се изпълняват
на територията на гр. Б., което е ноторно известно на съда.
От начина на структуриране на организацията на работата на „..........
съдът приема, че е налице трайно отделена организационна единица в
предприятието, която представлява всеки офис, тъй като работата
дружеството е трайно организирана чрез множество офиси из страната, всеки
е финансиран, самостоятелно оборудван, има самостоятелна йерархична
структура на служители в него с ясни задължения и отговорности, и
правомощия за сключване на всички договори от името на ответника. Чрез
всеки офис „ ............... насочва търговската си дейност към определен район
на страната.
В този ред на мисли, твърденията на ищеца, че чрез поделението на
ответника в гр. Б. са възникнали спорните правоотношения е достатъчно,
спорът да се подведе под хипотезата на преки провоотношения възникнали с
поделение на ответника и подсъдността да се определи по чл. 108, ал. 1, изр. 2
ГПК.
С оглед изричното изявената воля на ищеца, настоящото съдебно
производство пред СРС следва да бъде прекратено и делото на бъде изпратено
на Бургаския районен съд по реда на чл.118, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът, на основание чл. чл.108, ал. 1, изр. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.д. № 2191/2025г. по описа
на СРС, 78 състав.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по местна подсъдност по чл.108, ал.1,
изр.2 ГПК на Бургаския районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1 седмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4