РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20222100502011 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 38209/ 20.10.2022г. по описа на РС- Бургас,
подадена от П. Ж. А., чрез пълномощника му- адв.Станислава Бояджиева, против Решение
№ 2200 от 11.10.2022г. по гр.д.№ 3533 по описа на БРС за 2022 г., в частта му, с която е
увеличен размера на издръжката на непълнолетния въззиваем- М. П. А., от 180 лв. на 300
лв. месечно, считано от 31.05.2022г.
Изложени са оплаквания, че решението на районния съд е неправилно и
необосновано. Според въззивника, така определеният размер е прекомерно завишен и
несъобразен с нуждите на детето, както и с възможностите на въззиваемия да осигурява
издръжката, а от друга страна не кореспондира със събраните по делото доказателства-
писмени и гласни. Сочи, че по делото не са ангажирани каквито и да било писмени
доказателства за наличието на изключителни нужди на въззиваемия- специални лекарства,
грижи, храна, нито повишени потребности, свързани с посещаване на платени училищни
или извънучилищни мероприятия, които да оправдават присъдения размер на издръжката.
Кредитирани били единствено показанията на дядото на въззиваемия, че за месечната му
издръжка са необходими около 700 лв. На следващо място са съпоставени доходите на
родителите на ищеца- 1000 лв. за майката и 585 лв. за бащата, който страдал от диабет и
работел на 4 часов работен ден, като е изведен извод, че тези обстоятелства не обуславят
присъждане в тежест на бащата на издръжка в размер на 300 лв. Затова намира, че
1
районният съд е преценил неправилно възможностите на въззивника да заплаща
присъдената издръжка. Заявява, че освен закупеното с кредит жилище в гр.Несебър, не
притежава друго недвижимо имущество, от което да реализира допълнителни доходи.
Затова намира, че издръжката на ищеца следва да бъде поделена между родителите на
въззиваемия, като присъдената издръжка бъде намалена на 230 лв.
Моли, решението да бъде отменено в обжалваната част /за сумата над 230 лв.
месечно/, като се коригират и дължимите такси и разноски.
Ответникът по жалбата- М. П. А., със съгласието на негавата майка В. М. Г.,
представлявани от пълномощника си адв. Светла Гонкова-Трайкова, е депозирал писмен
отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна.
Счита, че решението е постановено въз основа на събраните по делото доказателства
и при точно прилагане на материалния закон, като водещ е бил интересът на детето, а не
желанието на страните. Изтъква, че през изминалите три години от постановяване на
издръжката, чието увеличение се иска, са се изменили както икономическите условия на
живот в страната, така и възрастта на детето и съответните потребности от дрехи, храна,
учебни и извънучебни пособия и занимания, поради което са нараснали и неговите нужди.
Същевременно възможностите на бащата не били намалени, тъй като заболяването му не е
свързано с инвалидност, ТЕЛК решение, нито процентно намаляване на работоспособността
му. Липсвали твърдения въззивникът да е трудоустроен и съответно- да няма възможност да
реализира ежемесечни доходи за неговите и на детето нужди. В кратък период преди
завеждането на делото въззивникът реализирал доход от продажба на лично имущество и е
придобил допълнително имущество, като за това е ползвал само 5000 лв. кредит, а
останалите средства били на негово разположение. Предвид месечната вноска по
потребителския кредит, а именно- 500 лв., била ясно, че възможностите на въззивника
надхвърлят доходите, посочени в отговора на исковата молба- 400 лв. месечно. Направен и
извод, че бащата има източник на доходи извън трудовите, на които се позовава по делото,
поради което има възможност да заплаща издръжка в размер на 300 лв. Акцентира се на
безусловния характер на задължението за издръжка на непълнолетните лица, както и че без
значение за възможностите на дължащия издръжка родител е това, дали същия има заеми,
понеже последните не го освобождават от задължението му да заплаща издръжка на
непълнолетното си дете, което е привилегировано пред останалите задължения на родителя.
Моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас не представя писмено становище във
връзка с жалбата и не участва чрез представител във въззивното производство, макар да е
уведомена за същото.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има
правен интерес от обжалването на решението в атакуваните части. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което спорът следва да се
2
разгледа по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид възраженията
и доводите на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, Бургаският окръжен
съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150, предл.1 от СК.
Ищецът- непълнолетният М. П. А., действащ със съгласието на своята майка В. Г.,
чрез процесуалният представител адв.Гонкова-Трайкова, претендира да бъде увеличена
присъдената му от съда издръжка от 180 лв. на 350 лв., поради изменение в обстоятелствата
–променена икономическа обстановка в страната, инфлационни процеси. Ученик е в
Спортно училище „Юрий Гагарин“ гр.Бургас, занимава се професионално със спорт, борба -
класически стил, ангажиран е с ежедневни тренировки, участва в регионални, национални и
международни турнири по борба. Това обуславяло разходи за такси за тренировки,
хранителен режим, посещение на спортни лагери, облекло, частни уроци по английски език.
Двамата с майка му живеят на квартира, като месечният наем е в размер на 350 лева.
Ответникът своевременно е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск
като частично неоснователен. Признава иска за увеличение на издръжката до размер от 50
лв. /т.е. същата да бъде увеличена на 230 лв./. Твърди, че по делото не са представени
доказателства установяващи размера на разходите за курсове, уроци и дали същите имат
траен характер. Поддържа се, че към настоящия момент ответникът работи на четири часов
работен ден с месечно възнаграждение от 355 лева и има заболяване диабет, за което се
изискват лекарства и специална диета.
Моли издръжката да се увеличи до размер от 230 лв. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства и свидетелски показания.
Дирекция “Социално подпомагане“- Бургас е представила социален доклад.
С обжалваното решение районният съд е приел, че е налице изменение на
обстоятелствата, въз основа на които е била определена издръжката на ищеца, поради което
уважил частично иска и е завишил издръжката от 180 лв. на 300 лв. За горницата над
уважения размер до претендираните 350 лв. искът е отхвърлен.
При проверката на обжалвания съдебен акт, на основание чл.269 ГПК, Бургаският
окръжен съд намира, че не са налице обстоятелства, които да водят до извод за негонвата
нищожност или недопустимост.
Не е спорно, че родителските права спрямо ищеца М., са предоставени на майката, а
на бащата е определен съответен режим на лични отношения, и съответно осъден да
заплаща издръжка.
С решение №49 от 7.05.2019г. по гр.д.№41/19г. по описа на РС Елхово, присъдената
издръжка е изменена, като същата е увеличена от 130 лв. на 180 лв. месечно. От
определянето на предходната издръжка е изминал период от над три години. Страните не
спорят, че за този период е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена
издръжката- детето вече е на 16 години, ученик е в средно училище, минималната работна
заплата за страната е нараснала, като размерът на последната е от съществено значение, тъй
като същият е база за определяне на минималната издръжка /една четвърт от МЗР/.
Понастоящем размерът на минималната издръжка е 195 лв.
Относно потребностите на детето се установява следното:
Не се спори, че детето е ученик в десети клас в Спортно училище „Юрий Гагарин“
гр.Бургас. Видно от социалния доклад, М. живее при своята майка, в гр.Бургас, ученик е в
десети клас, занимава се професионално със спорт – борба. Не се установяват изключителни
3
нужди на детето, а и иск за заплащане на добавка към издръжката му не е предявен.
По делото са ангажирани гласни доказателства. От показанията на свидетеля М.Г.,
дядо на детето се установява, че ищецът живее с майка си в жилище под наем, учи в
спортното училище и тренира борба. Свидетелят сочи, че детето трябва да спазва
хранителен режим, да приема добавки, тъй като е спортист, ходи на лагери и състезания.
Свидетелят заявява, че издръжката на М. е не по-малко от 700 лв. на месец, тъй като детето
има разходи за транспорт, взима уроци по английски, излиза с приятели, поради и което
ежемесечно подпомага финансово майката на детето. Показанията на свидетеля относно
потребностите на детето от по- качествена храна и добавки, както и транспортни разходи
във връзка със спортни лагери и състезания следва да се кредитират, макар да липсват
безспорни писмени доказателства в тази насока, тъй като същите са ноторно известни,
предвид професионално практикувания от ищеца спорт- борба. Не се установяват
изключителни нужди на детето, а и иск за заплащане на добавка към издръжката му не е
предявен.
От представените по делото договори за наем се установява, че майката и детето
живеят в жилище под наем, като считано от август 2022г. месечният наем вече е в размер на
450 лв.
Установява се, че през 2021 г. майката е работила към „Вива кредит“ ООД, с брутен
доход за август 2021г. в размер на 363,64 лв., както и към „Ти би ай банк“ ЕАД, с брутен
доход за август-октомври 2021 г. – 2290,82 лв. Според показанията на свидетеля М.Г., дядо
на детето по майчина линия, понастоящем майката работи в Пощенска банка. Няма данни за
актуалния размер на доходите й, но според съда същите са най- малко в размер на средната
работна заплата за страната.
Ответникът П. А. работи във фирма „Аркус сигурност“ Бургас. Представил е
доказателства, че страда от неинсулинов захарен диабет.
Видно от представените нотариални актове, през септември 2020г. П. А. е продал
своя идеална част от имот в гр. Средец за сумата от 6400 лева, а на 11.04.2022г. е придобил
друг самостоятелен обект в сграда в гр. Несебър за сумата от 20265 евро. На 06.04.2022г. е
сключил договор за кредит за текущо потребление в размер на 55000 лева, със срок за
издължаване 120 месеца и месечна вноска от 578 лева.
Представено е удостоверение от работодателя на ответника, от което се установява,
че в периода м.януари- м.май 2002г. на П. А. е начислено брутно трудово възнаграждение
3770,57 лева, или средно месечния му доход е бил 754,11 лв. Представено е и допълнително
трудово споразумение от 30.06.2022г., съгласно което непосредствено след получаването на
преписа от исковата молба /28.06.2022г./, продължителността на работното му време е
променена от 8 на 4 часа, а основното му трудово възнаграждение е намалено на 355 лв. При
това положение, като прецени, че промяната в трудовото правоотношение на ответника не е
обусловена от обективни причини /няма твърдения и доказателства в тази насока/, както и
предвид упражняваната от ответника професия- охранител, а и с оглед данните за
предоставен банков заем, който предполага установен доход, съдът намира, че месечните
доходи на ответника надвишават тези, за които е представил доказателства, както и че
същите са най- малко в размер на средната работна заплата за страната. Освен това, в
случай, че действително работи на 4- часов работен ден, доколкото няма доказателства да е
трудоустроен, ответникът би могъл да започне работа и при друг работодател, за да допълва
доходите си, още повече, че съгласно закона носи отговорност и за издръжката на
непълнолетния си син.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема, че искът за увеличение на издръжката на ищеца е частично основателен.
С оглед настъпилите в последната година хиперинфлационни процеси, за
4
задоволяване разходите за издръжката на ищеца, месечно е необходима сумата от 600 лв.,
която следва да се осигурява по равно и от двамата родители.
Ето защо въззивната инстанция приема, че бащата има възможност и следва да
осигурява 300 лв. месечно, а остатъка следва да се поеме от майката. Затова искът следва да
бъде уважен, като издръжката на ищеца се увеличи от 180 лв. на 300 лв. месечно, като при
забава върху същата се дължи и законна лихва.
В останалата част до претендираните 350 лв. искът е неоснователен /тъй като липсва
жалба от страна на ищеца, въззивният съд и не би могъл да присъди по- висока издръжка от
определената от първата инстанция/.
Поради съвпадане на фактическите и правни изводи на двете инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски. Същият следва да
заплати на ищеца направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.,
съобразно приложените доказателства- договор за правна помощ, от който е видно, че
адвокатското възнаграждение е заплатено в брой при подписването на договора.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2200 от 11.10.2022г. по гр.д.№ 3533 по описа на РС-
Бургас за 2022 г.
ОСЪЖДА П. Ж. А. да заплати на М. П. А., действащ със съгласието на майка си В.
М. Г., деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5