Решение по дело №1880/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 532
Дата: 16 август 2021 г. (в сила от 28 декември 2021 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20205220201880
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 532
гр. Пазарджик , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20205220201880 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „***“ №1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя С.
М. И., против Електронен фиш Серия Г № 0023121 издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с
чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ,
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В жалба обобщено се излагат твърдения за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято
отмяна се иска. С жалбата не се претендират и направените разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага обосновано
становище за основателността й. Не претендира разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. Не
депозира и писмено становище по същество. Не се прави искане за присъждане на
1
разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като взе предвид
изложеното в нея и становището на процесуалния представител на въззивника,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на
18.02.2020 г., в 09,42 часа, на АМ Тракия, км 66, с посока на движение гр. София,
е било засечено движение на МПС полуремарке „***“ с рег. № ***, собственост на
„М.“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от С. М. И., като било установено, че
ЮЛ притежаващо МПС, което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не
е сключило застраховка Гражданска отговорност. Нарушението било заснето и
установено с АТСС- Twin CAM с № SD2D0027.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
санкционираното дружество на 12.11.2020 г. (виж известие за доставяне на л.7), а
жалбата против ЕФ е подадена от наказаното лице чрез наказващия орган до съда
на 23.11.2020 г., поради което е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- снимка от
АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна, поради следното:
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и
материалноправна законосъобразност, като се сочат конкретни възражения
основните от които, че липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението,
налице е неяснота относно това кое е санкционираното лице, неяснота относно
използваното техническо средство и неговата годност и изправност, непосочване
на автора на издадения ЕФ и компетентния съд, пред който може да се обжалва,
както и че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира така направените възражения за неоснователни.
2
На първо място видно от ЕФ, в същия е дадено пълно и ясно описание на
нарушението. Посочена е дата, час и място на извършването му. Посочено е че е
засечено движение на МПС, на посоченото място и в посоченото време, в това
число и посоката на движение на автомобила, както и това че движението на
автомобила е засечено от цитираното по модел и номер техническо средство.
Посочен е и собственика на МПС и това че същото е регистрирано в страната и не
е спряно от движение, но собственикът му не е сключил ЗЗ „ГО“ на
автомобилистите. В този смисъл неоснователно се явява възражението за липса на
описание на нарушението и по-конкретно, че в него било записано бланкетно „е
установено нарушение на КЗ“. Последното твърдение е невярно. От самия ЕФ и
от направения по-горе анализ, се установява че така направеното възражение не
почива на обективните факти, тъй като видно фиша е, че в него е направено пълно
и ясно описание на нарушението, съдържащо всички съставомерни обстоятелства.
Вярно е, че в описанието на нарушението липсва израза „по време на управление“,
така както изисква нормата на чл.647 ал.3 от КЗ. Но също така, няма спор, че
движението на МПС означава, че същото се управлява, тоест че е налице
управление на това ПС. Освен това не е необходимо всички обстоятелства-
елементи от състава на нарушението да бъдат посочени в едно изречение при
описанието на нарушението. Такова изискване процесуалният закон не поставя.
Няма значение с колко изречения наказващият орган е посочил съставомерните
обстоятелства на нарушението, достатъчно в това описание същите да бъдат
посочени и от така направеното описание да е ясно за какво нарушение се
санкционира лицето. В настоящия случай това е сторено.
На следващо място съдът не споделя възражението, че била налице неяснота
относно това кое е санкционираното лице- дали ЮЛ- собственик на процесното
МПС или ФЛ- законен представител на дружеството, тъй като в ЕФ било записано
официалното обръщение „Уважаеми г-жо/г-не….Ви“, а същевременно била
наложена имуществена санкция. Това възражение най-малкото звучи
несериозно. Ясно е посочено в ЕФ, че собственик на процесното МПС е ЮЛ
„М.“ЕООД, чиито законен представител е С.И.. Съвсем естествено и нормално е и
е общо прието официалното обръщение към законния представител на ЮЛ да
бъде „Уважаеми господине“ и то не може да доведе до объркване кое е
санкционирано лице, при положение, че е посочен собственика на МПС със
законния му представител в описанието на нарушението, съответстващо на
правната квалификация и на санкционната норма, но и на вида на наложената
санкция. Ясно е че не е налице объркване, след като въззивната жалба е подадена
3
именно от санкционираното ЮЛ чрез законния му представител.
По-нататък съдът не споделя и възражението относно наличието на неяснота
кое е техническото средство установило нарушението, тъй като „ в ЕФ
първоначално било записано заснемане с мобилна радарна система TFR1-M, а по-
надолу било посочено АТСС TFR1-M 572“. Тук отново соченото възражение не
почива на обективните факти. Както се посочи и по-горе в ЕФ е записано, че
нарушението е установено с АТСС Twin CAM с № SD2D0027, т.е. техническо
средство различно от сочените във възражението, като така посочените
технически средства не са упоменати никъде в ЕФ. В последния ясно и
недвусмислено е посочено използваното АТСС. Неприемливо е и възражението,
че не била установена безспорно техническата годност и изправност на АТСС.
Видно от справка на БИМ и извадка от регистър на одобрените за използване
типове средства за измерване (л.48-51) е, че процесното използвано АТСС- пътна
радарна система тип m*SpeeDet 2D е одобрена и вписана в регистъра на
20.02.2018 г. като средство за измерване на скорост, за което е издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 5133/31.07.2018 г. със
срок на валидност до 20.02.2028 г. Част от конфигурацията на пътна радарна
система m*SpeeDet 2D е и камера тип Twin Camera, която се използва за
доказателства за заснемане на изображения за нарушения на правилата за
движение. Съгласно Точка 2.1.5 от раздел 2 на Методическите указания за
дейността на полицейските служители със САИРН на МПС, камерата се използва
за разпознаване на рег. номера с приоритет „застраховка“- без сключена валидна
ЗЗ ГО, като същата не подлежи на метрологичен контрол, тъй като не е средство
за измерване съгласно Закона за измерванията. С оглед на това съдът намира, че
използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване и е било технически
изправно по смисъла на закона.
Неоснователно е възражението направено в жалбата, а именно че не било
посочено изрично в ЕФ неговият конкретен автор- физическото лице, овластено
да издава ЕФ. Разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП (която предвижда
задължителните реквизити, които следва да има ЕФ) изисква изрично да бъде
посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението- в случая ОД на МВР- Пазарджик и този реквизит е отразен в ЕФ.
Законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния
фиш в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която регламентира основанията за
неговото издаване и съдържанието му. Точно такова становище е застъпил ВАС в
4
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. Предвид
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение
съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189
ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на
електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189
ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се
изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението.
Не се споделя от съда и другото възражение, а именно че не бил ясно
определен в ЕФ компетентния съд, който да разгледа жалбата. Такъв реквизит не
се изисква от закона, а с оглед на това, че в ЕФ най-накрая е посочено че при
обжалван и потвърден от съда ЕФ глобата се дължи в пълен размер, пък става
ясно, че този акт подлежи на обжалване и то пред съда, а компетентния
териториално съд е несъмнено РС- Пазарджик, след като в ЕФ е посочена за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението
и издател на ЕФ- ОДМВР- Пазарджик, още повече че той е обжалван и то
надлежно от жалбоподателя и по никакъв начин не е нарушено неговото право на
защита.
Въпреки че възражения в тази насока липсват, то съдът намира за уместно да
посочи, че в ЕФ е дадена и ясна правна квалификация на нарушението,
съответстваща на словесното описание на нарушението, като са направени и
съответни привръзки, посочена санкционна норма и съответната й санкция.
Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ, съдържащ
и състава на нарушението и според който „когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция“.
Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ,
5
според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение“. Поставената привръзка с чл.461 т.1 от КЗ сочи
задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и санкционната
норма на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е ангажирал
отговорността на собственика на МПС- юридическо лице, налагайки му
съответната санкция- имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Следва да се посочи и това, че в случая е без значение кое е лицето, което е
управлявало МПС. Това не е и необходимо, тъй като в настоящия казус, както се
посочи и по-горе, при засичане на движение (управление) на МПС с АТСС, за
което е установено, че няма сключена ЗЗГО, се санкционира с ЕФ неговия
собственик. Тоест в тези случаи е без значение кой е водач на МПС. При всички
случаи се санкционира собственика на МПС. Правното основание за издаване на
процесния санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който „когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по
пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-
дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция
по чл.638 ал.4 и 6. Член 189 ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се
прилага“. От съдържанието на текста става ясно, че относно реда и условията за
издаване на фиша препращането е към ЗДвП. Но с оглед на последното изречение,
реализира се отговорността единствено на собственика на МПС, т.е. само той
може да бъде субект на отговорността за това нарушение.
На следващо място, ЕФ съдържа всички изискуеми от чл.189 ал.4 изр.2 от
ЗДвП реквизити. Видно от същия е, че е посочено структурата на МВР, която го
издава- ОДМВР- Пазарджик, на чиято територия е установено нарушението,
описани са дата, час и място на нарушението, описано е и МПС по вид, марка и
модел и рег. номер, посочен е собственикът му. Дадено е пълно описание на
нарушението и правната му квалификация, посочен е размерът на санкцията,
сметката и начините за плащане.
6
С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е ясно и
детайлно описано, като му е дадена и съответната правна квалификация, а това
прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита против ЕФ.
Както се посочи по-горе дружеството-жалбоподател е собственик на
процесното МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение (виж
справка за собственост и регистрация на МПС на л.12). Установено е безспорно,
че към инкриминираната дата полуремарке лек автомобил „***“ с рег. № ***, е
било без сключена и действаща ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство е установено при
прегледа на записа от засеченото с АТСС нарушение, след справка в
Административноинформационната система /АИС/ по зададения критерий-
„застраховка“ (Преглед на запис с нарушение на л.30-31). За това, че процесното
МПС към датата на засичане е било без ЗЗГО, става ясно и от справка в
информационната система на ГФ, от която се установява че процесният
автомобил към 18.02.2020 г. в 09,42 часа не е имал сключен договор за ЗЗГО. Това
обстоятелство се установява и от застрахователната полица (л.6), от която става
ясно, че едва след засичането на МПС от АТСС, същия ден, но в 11,05 часа е
сключен договор за ЗЗ „ГО“ за процесното МПС.
Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на
автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- Twin CAM
с № SD2D0027. Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено не само
за осъществяване на контрол за скоростта, но и за установени и заснети МПС без
сключен договор за ЗЗГО, в какъвто смисъл са и методическите указания за
експлоатация на същото (виж методически указания на л. 54-58). Процесното АТС
е позиционирано (монтирано) в служебен патрулен автомобил с рег. № СВ 1624
КК, като се експлоатира и при позициониране на автомобила на място, и по време
на движение на същия. Техническото средство се активира със стартиране на
двигателя на патрулния автомобил и се деактивира 20 мин. След неговото
изключване, като всяко едно МПС, влязло в обхвата на камерата бива заснето
автоматично посредством неговия рег. номер. Преди активирането на АТСС е
спазено изискването да се обозначи мястото на контрол в съответствие с нормата
на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП. В тази връзка е налице съставен от служител при
Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата, Протокол за
използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. (Наредбата),
приложима с оглед препращането на ЗДвП, към който препраща КЗ. Спазено е и
изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, като Протоколът е съставен на датата на
7
нарушението, чиито час попада в периода от време, през който автоматизираното
техническо средство е било в работен режим по зададените параметри (виж в
протокола на л.9). Отразено е и мястото за контрол- АМ Тракия участък към
ОДМВР- Пазарджик, вписано е вида и номера на техническото средство.
Използваното техническо средство е одобрен тип средство за измерване и е
било технически изправно към датата на заснемането , като при това положение
данните от ползвания измервателен уред са достоверни.
Следва да се посочи и това, че е без значение в случая на установяване на
нарушението от процесния вид, за достоверността на издадения Протокол по
чл.10 от Наредбата липсата на определени реквизити, а именно дали засеченото
движение на автомобила е станало при режим на движение или стационарен такъв
на АТСС в патрулния полицейски автомобил, както и кое е конкретното място за
позициониране на АТСС при режим „стационарен“. Тези обстоятелства имат
значение за достоверността на отразеното в Протокола, както и за това дали да
бъде издаден ЕФ или да се състави АУАН, единствено в случаите, при които
АТСС се използва за засичане на скорост на МПС, с оглед разпоредбата на чл.11
ал.2 от Наредбата. В случая е без значение обстоятелството дали АТСС е работила
в режим стационарен или в режим на движение, тъй като не се засича скорост, а се
заснема МПС с неговия рег. номер при приоритет „застраховка“. Казано с други
думи от значение в случая за нарушението по чл.638 ал.4 (чл.647 ал.3 от КЗ) е да
има управление на МПС, заснето с АТСС. Фактът дали заснемането се прави с
мобилна АТСС в стационарен режим или в движение е от значение само при
ползване на АТСС за контрол на скоростта. В този смисъл е без значение за
достоверността на Протокола и липсата на попълнени в образеца и други
реквизити- място на пътния знак за въвеждане ограничение на скоростта, отС.ие
до АТСС в метри, точно местонахождение на мястото на контрол и др., които са
изключително от значение във връзка с установяване на конкретна стойност на
скоростта на конкретно място.
Предвид горното, процесният протокол следва да се приеме, че съдържа
всички необходими, предвид целта за която е ползвана АТСС в случая. В него е
посочено достатъчно ясно, че мястото на контрол е АМ Тракия с конкретно
посочен участък- към ОДМВР- Пазарджик, въпреки, че за целия участък от
автомагистралата е валидно задължението за собственика за сключване на ЗЗГО,
посочен е времевия диапазон на проверката, респ. заснемането с АТСС, номерът
8
на първото изображение, броят на установените нарушения, поставен и подпис
срещу имената на пътния полицай, който е позиционирал уреда, а протоколът е
бил предаден за съхранение ведно с наличните записи от процесния контрол на
посочения ръководител, протоколът е и надлежно регистриран.
При това и като се има предвид изложеното горе, за целите, за които е
ползвано АТСС- заснемане управление на МПС (за да се провери дали към този
момент има договор за него за ЗЗГО), протоколът е надлежно попълнен с
необходимите реквизити, за да бъде гаранция за достоверност на отразените в
него обстоятелства по ползване на АТСС.
За използваното АТСС има приложен протокол от периодична проверка,
както и фотос на процесното МПС в процес на движение и към момента на
заснемането и рег. номер- в близък план, както и схема за точното
местонахождение на автомобила към момента на заснемането (л.11, 30-31).
Предвид горното - използването на заснемащото техническо средство,
регистриращо извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно
определена процедура, при спазване на поставените изисквания и технически
инструкции на производителя на измервателния уред. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция- Решения на Административен съд-
Пазарджик по КАНД №№ 1185/2020 г., 1138/2020 г., 835/2019 г.
Предвид гореизложеното е несъмнено, че на инкриминираната дата и място
процесното МПС, чиито собственик е дружеството-жалбоподател, се е движело по
АМ Тракия без да има сключен и действащ договор за ЗЗГО. Правилно е била
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, като наложеното му
административно наказание е в твърд размер и в съответния на субекта вид-
имуществена санкция от 2 000 лева, съгласно разпоредбата на чл.638 ал.1 т.2 от
КЗ.
Съдът не споделя и направеното възражение за приложение на чл.28 от
ЗАНН- маловажен случай, тъй като бил сключен договор за ЗЗ ГО малко след
извършване на нарушението. Вярно е, че в случая нов договор е сключен, веднага
след извършената от контролните органи проверка, но пък от друга страна
липсват данни поради какви обстоятелства управляваното МПС е било без
сключен валиден договор за ЗЗ „ГО“, но дори и да са налице обективни такива, то
не е без значение обстоятелството, че дори и един ден или няколко часа, дори
9
минути, процесният автомобил да е участник в движението и за него да няма
сключена задължителната застраховка, това би поставило при евентуален пътен
инцидент и друго увредено в резултат на него МПС в невъзможност за
удовлетворяване на собственика по специалния ред чрез гарантирането плащане
от фонда ГО. От друга страна за законодателя е без значение обстоятелството
дали и колко време се управлява едно МПС, относно задължението за сключване
на договор за ЗЗГО за всички автомобили, които не са спрени по надлежен ред от
движение и са регистрирани на територията на страната. Това е така, т.к. с тази
норма се регулират съществени обществени отношения. И не на последно място,
наказващият орган не е длъжен да проверява и съобразява колко време МПС е
било без сключен договор за ЗЗ ГО, дали у било управлявано в този отрязък от
време, колко време след извършване на нарушението е сключен договор и и т.н.
Разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ, е категорична, че в случаите когато с АТСС е
установено и заснето управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, се издава електронен фиш.
Въз основа на изложеното ЕФ, като правилен и законосъобразен следва да
бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0023121 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на от „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „***“ №1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя С.
М. И., на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от
Кодекс на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като законосъобразен.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10
11