№ 409
гр. Монтана, 26.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско
дело № 20221600500124 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по възражение от Ц.Т. от 05.03.21 г.срещу разпореждане на РС-
Берковица от 22.11.2017 г.по ч.гр.дело № 869/2017г.В жалбата се твърди,че същата
съставлява и възражение по чл.423 ГПК,като се излагат съображения,че заповедта за
изпълнение не е надлежно връчена,тъй като е нарушена нормата на чл.47 ГПК,освен това е
връчена на лице/нейната майка/,с която не поддържат никакви взаимоотношения .
Ответникът по възражението- „Ю.“ АД в законоустановения срок не взема
становище .
Съдът,като се съобрази с представените по делото доказателства във връзка с
твърденията на длъжника , намира следното:
На първо място следва да се отбележи,че по реда на чл.423 ГПК се разглежда само
възражението ,подадено срещу заповедта за изпълнение, но не и жалба срещу
разпореждането за издаване на изпълнителен лист/редът е по чл.407 ГПК/,а и от
доводите,изложени в жалбата ,се установява,че фактически длъжникът визира именно
хипотезата на чл.423 ГПК.Ето защо съдът приема,че е сезиран с искане именно по този ред .
Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаване на
заповедта за изпълнение, длъжник, който е бил лишен от възможността да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта не му е била
връчена надлежно; не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на България или не е могъл да узнае
своевременно за връчването, поради особени обстоятелства; или поради такива
обстоятелства, които не е могъл да преодолее, не е могъл да подаде възражението си.
Възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК е извънреден способ за защита на длъжника
в заповедното производство и съдът проверява неговата основателност само на заявените
1
основания за нарушено право на защита, без да се произнася по съществото на
изпълняемото право. С приемането на възражението се възстановява висящността на
заповедното производството и възможността да се подаде възражение по чл. 414 от ГПК, а с
неприемането му се запазва стабилитета на заповедта за изпълнение и издадения
изпълнителен лист.
Със заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 13.10.2017г. по описа на
БРС, е разпоредено длъжниците Ц.Т. и Ц.И. да заплатят на кредитора „Ю.“ АД посочените
парични вземания, дължими по сключен договор за кредитна карта.
Тази заповед на изпълнение е при условията на чл.47,ал.1 ГПК ,а след това и на
майката на Ц.Т. на 6.11.2017 г.
В настоящото производство длъжникът твърди,че конкретното основание на
възражението е по чл.423,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
По отношение на първото твърдение навежда доводи,че не е спазена процедурата
по чл.47 ,ал.1 ГПК относно залепване на съобщението.Това твърдение е неоснователно.
Видно от материалите по делото,на длъжника са изпратени две съобщения-
първото от 13.10.2017 г., което е върнато с отбелязване,че лицето не е открито на посочения
адрес и по сведение на майката живее постоянно в гр.С. .В случая ,с оглед получената
информация,не съществува задължение на призовкаря да търси получателя най-малко три
пъти в продължение на месец /каквато е съдебната практика към действаща към момента на
връчване правна норма/,поради което и правилно е пристъпено към залепване на
уведомление/24.10.2017г./ Нещо повече, на 06.11.2017г. Заповедта за изпълнение е връчена
на майката на длъжника,като същата е поела задължение да предаде документа.Ето защо
съдът намира,че в случая не е налице хипотезата на чл.423,ал.1,т.1 ГПК.Що се отнася до
твърдението,че е в лоши отношения със своята майка и на практика не поддържа никакви
контакти с нея от поне десет години, същото е неоснователно.От една страна в тази насока
не са представени никакви доказателства, а от друга се установява,че Договорът за кредит,по
който се претендират от взискателя процесните суми, са сключени от Ц.Т. като длъжник и
нейната майка като поръчител през 2008г., което поставя под основателно съмнение
твърдението в жалбата.
На второ място, не са налице условията и на чл.423,ал.1,т.2 ГПК.За да е налице
тази хипотеза, длъжникът следва да установи,че заповедта за изпълнение не му е била
връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България.
Безспорно е,че заповедта не е връчена лично на длъжника Цв.Т.,но в случая съдът
намира,че не е налице второто кумулативно условие на тази норма .
Понятието обичайно местопребиваване е дефинирано в чл. 48, ал. 7 от КМЧП като
място, в което лицето се е установило да живее без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. В конкретния случай по
делото не са представени никакви доказателства, установяващи това твърдение , а с оглед
2
твърдението,че през този период е била на лечение в чужбина,същата би следвало да има
някаква медицинска документация, която да приложи към жалбата .
Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са
налице предпоставките по, ал. 1. По аргумент от обратното на чл. 423, ал.3, изр. 1 ГПК,
въззивният съд не приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал. 1 липсват,
както е в настоящия случай.Ето защо възражението не следва да бъде прието.
Предвид гореизложеното, МОС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл.423,ал.1 т.1 от ГПК подадено от
Ц.Т. от 05.03.21 г. срещу Заповед за изпълнение от 13.10.17 г. по ч.гр.дело № 869/2017г .
по описа на БРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3