Р Е Ш Е Н И Е
391/29.6.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На трети юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2420 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.***4, Бизнес Парк София, сграда 6, съдебен адрес:***, чрез адв.В.
П. Г.от САК срещу С.С.В. /К./, с ЕГН**********,***.
Ищцовото дружество твърди, че на 25.09.2017 год.
между “***” ЕАД и ответника С.С.В. /К./ бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ********** с абонаментен план „Тотал 24.99“. Като лоялен
абонат и при ползване на преференциални условия ответницата взела и втори план
с предпочетен номер ********** по
програма Интернет+16.99, съгласно Договор за мобилни услуги от 02.10.2017 год.
Задълженията на абоната по сключените договори били фактурирани под абонатен
№*********. За периода от 25.09.25017 год. до 14.11.2017 год. горепосочените
задължения на ответника били индивидуализирани в няколко фактури, като ищцовото
дружество в исковата молба заявява, че претендира следните суми: 104.31 лева,
представляваща дължима сума за незаплатени далекосъобщителни услуги, във връзка
с които е била издадена фактура №**********/15.10.2017 год. за периода
27.09.2017 год. – 14.10.2017 год. и 142.57 лева, представляваща дължима сума за
незаплатени далекосъобщителни услуги, във връзка с които е била издадена
фактура №**********/15.11.2017 год. за периода 15.10.2017 год. – 14.11.2017
год.
Тъй като ответникът не изплатил дължимите суми
ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.***заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата, в резултат на което
било образувано ЧГД №1379/2019 год. по описа на ШРС. Тъй като след издаване на
заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на известните по делото
адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред. С оглед
депозираната искова молба издадената в производството по чл.410 от ГПК заповед
за изпълнение е била обезсилена частично за сумата от 34.61 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.12.2017 год. до
18.04.2019 год.
С настоящата искова молба предявяват положителен
установителен иск, като молят съда да признае за установено, че ответникът
дължи на “***” ЕАД сумата от 246.88 лева, представляваща дължима сума за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за
периода 25.09.2017 год. до 14.11.2017
год. за които били издадени фактури №**********/15.10.2017 год. и №**********/15.11.2017 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите. Молят
също съдът с решението си да осъди ответника да им заплати разноските по
заповедното и настоящото производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 04.02.2020 год.,
в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове
да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора последният заявява, че счита предявения иск за допустим, а относно
основателността на същия ще вземе отношение в съдебно заседание.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения особен представител – адв.В.Т. от ШАК, като заявява, че с оглед на представените доказателства от ищцовото
дружество се налага извода, че ответницата дължи посочените в исковата молба
суми. Излага конкретни съображения в тази насока.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 25.09.2017 год. между “***” ЕАД и ответника С.С.В.
/К./ бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** с
абонаментен план „Тотал 24.99“. Като лоялен абонат и при ползване на
преференциални условия ответницата е взела и втори план с предпочетен
номер ********** по програма
Интернет+16.99, съгласно Договор за мобилни услуги от 02.10.2017 год.
Задълженията на абоната по сключените договори били фактурирани под абонатен
№*********. За периода от 25.09.25017 год. до 14.11.2017 год. горепосочените
задължения на ответника били индивидуализирани в няколко фактури, както следва:
104.31 лева, представляваща дължима сума за
незаплатени далекосъобщителни услуги, във връзка с които е била издадена
фактура №**********/15.10.2017 год. за периода 27.09.2017 год. – 14.10.2017
год. и
142.57 лева, представляваща дължима сума за
незаплатени далекосъобщителни услуги, във връзка с които е била издадена
фактура №**********/15.11.2017 год. за периода 15.10.2017 год. – 14.11.2017
год.
Тъй като ответникът не изплатил дължимите суми
ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК подало в Районен съд – гр.***заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата, в резултат на което
било образувано ЧГД №1379/2019 год. по описа на ШРС. Тъй като след издаване на
заповедта за изпълнение ответникът не е бил намерен на известните по делото
адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл.47, ал.5
от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред. С оглед
депозираната искова молба издадената в производството по чл.410 от ГПК заповед
за изпълнение е била обезсилена частично за сумата от 34.61 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.12.2017 год. до 18.04.2019
год. Предмет на претенцията в настоящото
производство е сумата от 246.88 лева, представляваща дължима сума за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за
периода 25.09.2017 год. до 14.11.2017
год. за които били издадени фактури №**********/15.10.2017 год. и №**********/15.11.2017
год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумите.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощни, Договор за правна
защита и съдействие, Фактури, Договор за
мобилни услуги от 02.10.2017 год., Приложение –ценова листа да абонаментни
планове на частни лица от 02.10.2017 год., Декларация – съгласие, Договор за
мобилни услуги от 25.09.2017 год., Заявление за пренасяне на номера, Заявление
за смяна на собственост, Декларация –
съгласие, Приложение–ценова листа да абонаментни планове на частни лица от 25.09.2017
год., Общи условия, Платежни нареждания за заплатена държавна такса, както и от
материалите, приложени по ЧГД №1379/2019
год. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че размерът на задължението на ответницата
за периода от 25.09.2017 год.-14.11.2017 год. към ищцовото дружество по двата
процесни договора възлиза на обща стойност 246.88 лева, от които за месечни абонаменти 76.63 лева без ДДС или 91.96
лева с ДДС; за потребление извън абонамента 126.36 лева без ДДС или 151.53 лева
с ДДС; за такси спиране и възстановяване 2.74 лева без ДДС или 3.29 лева с ДДС,
както и че по фактурите няма извършени плащания.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения по силата на
сключените между“***” ЕАД и ответницата
С.С.В. /К./, с ЕГН********** Договори за предоставяне на мобилни услуги.
От представените като писмени доказателства по делото фактури се установява, че
в периода 25.09.2017 год.-14.11.2017 год. ответницата е ползвала мобилни услуги.
Предмет на претенцията на ищцовото дружество в настоящото производство е сумата
от 246.88 лева, от която 76.63 лева без ДДС или 91.96 лева с ДДС - месечни
абонаменти; 126.36 лева без ДДС или 151.53 лева с ДДС - за потребление извън
абонамента; 2.74 лева без ДДС или 3.29 лева с ДДС - за такси спиране и
възстановяване.
Не се спори между страните по делото, че К. не е
заплатила посочените суми, поради което съдът намира, че така предявения положителен
установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 246.88 лева, представляваща ползвани мобилни услуги в
периода 25.09.2017 год.-14.11.2017 год. В подкрепа на изложеното е и
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава
заключение, че претендираната сума от 246.88 лева не е заплатена от
ответницата.
С оглед изпадането си в забава ответницата дължи и
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.05.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищцовото дружество и направените по заповедното и настоящото производство
разноски в общ размер на 787.87 лева, представляваща заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за назначения в производството особен
представител и възнаграждение за вещо лице. При
преценка размера на дължимите разноски съдът съобрази обстоятелството, че
заповедта за изпълнение е била частично обезсилена, поради което за сумата от
34.61 лева ответницата не дължи разноските, направени в хода на заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.С.В. /К./, с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.***4, Бизнес Парк София, сграда
6, съдебен адрес:***, чрез адв.В. П. Г.от САК сумата в размер на 246.88 лева /двеста четиридесет и шест лева и
осемдесет и осем стотинки/, представляваща дължима сума за незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер ********* за периода
25.09.2017 год. до 14.11.2017 год. за които били издадени фактури №**********/15.10.2017
год. и №**********/15.11.2017 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.05.2019 год. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА С.С.В. /К./, с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.***4, Бизнес Парк София, сграда
6, съдебен адрес:***, чрез адв.В. П. Г.от САК направените в хода на заповедното
и настоящото производство разноски в общ размер на 787.87 лева /седемстотин осемдесет и и седем лева и осемдесет и седем стотинки/, включващи
заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за
назначения в производството особен представител и възнаграждение за вещо лице,
съгласно представен списък.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: