№ 110
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000500724 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 266 863 от 8.12.2021 г., постановено по гр.д. №
12866/2019 г. от Софийски градски съд е отхвърлен предявения от С. С. Ж.,
ЕГН ********** против М. Б. Б., ЕГН **********, иск са правно основание
чл. 227, б. „в“ от ЗЗД, имащ за предмет отмяната на Договор за дарение на
недвижим имот от 17.08.2001 г., извършен с нотариален акт № 98, том І, рег.
№ 14217, дело № 78 от 17.08.2001 г. на нотариус, вписан под № *** в
регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София, с
който С. С. Ж., ЕГН ********** е прехвърлила безвъзмездно на нейната
дъщеря М. Б. Б., ЕГН **********, правото на собственост върху апартамент
№ ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, район „***“, с площ от 42.53 кв.м.,
ведно с таванско помещение № 49, ведно избено помещение № 39 и 0,602 %
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил С. С. Ж.,
ЕГН ********** да заплати деловодните разноски на М. Б. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 2 042.57
1
лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца С. С. Ж.,
ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства
установяват по безспорен начин, че доходите му в периода от датата на
поканата до дарената за заплащане на издръжка /16.05.2017 г./, към датата на
подаване на исковата молба в канцеларията на съда /28.07.2017 г. / и до
настоящия момент са многократно по-ниски от минимално необходимата
сума за задоволяване на базовите потребности.
Придобиването по наследство на апартамента на нейния починал син
през декември 2019 г. не обосновава извод, че той отдаден под наем и ще
гарантира сигурни ежемесечни доходи, които сумарно с получаваната пенсия
ще надхвърлят минимално необходимата сума за задоволяване на базовите
потребности.
Моли въззивния съд да отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд и вместо това да отмени договора за дарение.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете
инстанции.
Насрещната страна - ответника М. Б. Б., ЕГН ********** е подала
отговор, с който оспорва основателността на жалба и моли въззивния съд да
потвърди решението на първоинстанционния съд.
Моли да се възложи в тежест на ищеца да заплати разноските,
направени във въззивното производство, в размер на сумата от 975.50 лева.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
2
При преценката за основателността на жалбата, въззивният съд
съобрази следното:
Ищцата – С. С. Ж., ЕГН ********** е предявила против М. Б. Б., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 227, б. „в“ от ЗЗД.
Ищцата твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
17.08.2001 г. е сключила с дъщеря си М. Б. Б., ЕГН **********, Договор за
дарение на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 98, том І, рег. №
14217, дело № 78 от 17.08.2001 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра
на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София, с който С.
С. Ж., ЕГН **********, с който е прехвърлила безвъзмездно на нейната
дъщеря М. Б. Б., ЕГН **********, правото на собственост върху апартамент
№ ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, район „***“, с площ от 42.53 кв.м.,
ведно с таванско помещение № 49, ведно избено помещение № 39 и 0,602 %
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот.
Запазила си пожизнено правото на ползване върху една стая, избрана от
нея и върху сервизните помещения на имота.
Ищцата твърди още, че:
- възрастта и съпътстващите болести обосновават нужда от парични
средства за заплащане на разходи за издръжка и лекарства, които не може да
покрие с получавана месечна пенсия, в размер на 160 лв.;
- появил се проблем със зрението, довел до оперативно отстраняване на
катаракта на двете очи и поставяне на имплант на лявото око, която е
следвало да заплати;
- дарената, която е нейна дъщеря не само не помага финансово и с
лични грижи, но дори не поддържа контакт с нея;
- необходимостта от издръжка е причината да поиска такава от
дарената, за което на 16.05.2017 г. изпратила нотариална покана от 16.05.2017
г. за изплащане на месечна издръжка, в размер от 400 лева;
Дарената след поканата не е предоставила издръжка, поради което с
предявения иск поскала да се отмени договора за дарение и да се възложи в
тежест на ответника отговорността за разноски.
Ответницата М. Б. Б., ЕГН ********** подала отговор на исковата
молба /л. 45 от производството, осъществило се пред СГС/, с който е
оспорила основателността на предявения иск и поискала да се отхвърли с
доводи, че дарителят разполага с доходи и имущество и не изпитва трайно
материално затруднение, което следва да се обезпечи с изплащана от него
3
издръжка.
Поискала да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Събраните по делото доказателства установява, че ищцата С. С. Ж.,
ЕГН ********** д договор за дарение на недвижим имот от 17.08.2001 г.,
извършен с нотариален акт № 98, том І, рег. № 14217, дело № 78 от
17.08.2001 г. на нотариус, вписан под № *** в регистъра на нотариалната
камара, район на действие – Районен съд София е прехвърлила безвъзмездно
на нейната дъщеря М. Б. Б., ЕГН **********, правото на собственост върху
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, район „***“, с площ от
42.53 кв.м., ведно с таванско помещение № 49, ведно избено помещение № 39
и 0,602 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот.
Ищцата /дарителят/ с този договор си е запазила пожизненото право на
ползване само на една стая и санитарния възел.
Ответницата - дарената дъщеря считано от 2002 г. е напуснала
пределите на Р. България, като първоначално се е установила в Р. Гърция, а
след това в Канада.
На 07.02.2014 г. на дарителят е извършено оперативно отстраняване на
катаракта с мека леща.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило медицинска експертиза /л. 57/, което е отговорило изчерпателно
на поставените въпроси в съдебното заседание.
Ищецът има остатъчно зрение 30 %.
Извършени са 2 оперативни интервенции с имплантиране на вътреочни
лещи, които като консуматив не се поемат от НЗОК, а средната единична цена
е около 1000 лева.
Зрителната острота на ищцата не може да се подобри поради
дегенеративни промени в ретините и тези промени не могат да бъдат
излекувани.
Евентуално с лазерна корекция може да се подобри зрението с 10-15%.
Зрение в обем на 30 % позволява на ищцата да вижда стълби, вход на
магазин, може да пазарува с известни затруднения, сама да си приготви
храна, да поддържа хигиена.
4
Вещото лице препоръчва ползване на телескопични очила, които са по-
силни от стандартните и може да позволи на ищеца да разчита текстове с по
малък шрифт.
Единственият доход на ищцата е получаваната пенсия, която:
- месец май 2017 г. е в размер на 161.38 лева;
- месец юли, когато е подадена исковата молба в канцеларията на съда е
в размер на180 лева;
- месец декември 2018 г. е в размер на 207.60 лева;
- месец декември 2019 г. е в размер на 219.43 лева;
- месец декември 2020 г. е в размер на 250 лева;
Ищцата не била в състояние да заплати ползваната топлинна енергия и
поради натрупано задължение към „Топлофикация София“ през 2017 г., въз
основа на Заповед за изпълнение е осъдена да заплати:
- главница, в размер на сумата от 1 307.44 лв.;
- законна лихва, в размер на сумата от 547.27 лв. за периода 06.11.2014
г. – 21.12.2018 г.;
- неолихвяеми вземания, в размер на сумата от 138.47 лв.;
- разноски по ч.гр.д. № 60429/2014 г. по описа на СРС, в размер на
328.92 лв.
– разноски по изпълнителното дело, в размер на сумата от 100 лева;
- такси по ТТРЗЧСИ, в размер на сумата от 433.32 лв.;
Общо начисленото задължение на ищеца, в размер на сумата от 2 855.42
лв. е заплатено от Ж. Г. И..
Приложената справка от НБД „Население“ /л. 52/, установява, че
ищцата е родила две дъщери и два сина.
Ж. Г. И. е втората дъщеря на ищцата.
Първородният А. Б. Б. е починал преди завеждане на настоящото дело.
Вторият син В. Г. М. е починал на ********** г., не е имал низходящи и
негов единствен наследник по закон е ищцата – л. 70.
Последният е оставил в наследство един апартамент, находящ се в гр.
***, ж.к. „***“.
В първата инстанция е извършена счетоводна експертиза и са приети
основното и допълнителното заключение- л. 90 и л. 127.
Според вещото лице средният месечен разход за едно лице – пенсионер
5
е: 387.25 лв. – за 2017 г.; 412,50 лева за 2018 г.; 442.92 лв. за 2019 г.
Линията на бедност е опредЕ. за 2017 г. е 321 лв.; за 2018 г. е 321 лв.; за
2018 г. е 348 лв.; за 2020 г. е 363 лв., а за 2021 г. е 369 лв.
С ПМС № 286 от 19.08.2021 г. е определен размера на линията на
бедност за страната за 2022 г., считано от 01.01.2022 г., в размер на сумата от
413 лева.
Вещото лице е посочило месечните стойности за разходи за лекарства,
за храна, електрическа енергия и отопление, санитарно-хигиенни материали и
други разходи за 2020 г., в размер на 435.35 лв., което е в повече от
получаваната пенсия от 250 лева за месец декември 2020 г.
В първата инстанция е извършена техническа експертиза /л. 145/ и
вещото лице посочило, че ищцата е могла да си осигури от наем на
апартамента, получен в наследство от починалия син, в размер на 552 лева
месечно.
Оценката е извършена въз основа на локацията и средно месечните
наеми за посочения район на София.
Настоящият състав счита, че отдаването на апартамента под наем не
води до извод, че ищцата ще има сигурност да получава наем за периода от
приемане на наследството до датата на съдебното заседание пред въззивния
съд.
Това е така, защото общоизвестен факт е и той не подлежи на
доказване, че обявената епидемиологична ситуация със заболяването „Ковид
19“ от средата на март 2020 г. доведе да срив пазара на продажби и на
отдаване под наем на недвижими имот, не само в гр. София, но и в цялата
страна.
Много от наемателите загубиха своята работа и преустановиха
плащанията на наемната цена или бяха уговорени нови наеми в пъти по-
ниски от първоначалните.
Освен това следва да се посочи възрастта на ищцата, родена на
09.09.1944 г. и нейното здравословно състояние с остатъчно зрение 30 % ,
което не позволява да се запознае с нормален за другите шрифт на писмен
текст, на какъвто обичайно се изготвят договорите за наем.
Това физическо и здравословно състояние е пречка на ищцата да може
да сключи договор за наем, който да гарантира нейните интереси и да има
сигурност, че може да получава регулярно наемната цена, дори и в по-нисък
размер от посочената цена от вещото лице.
6
На последно място следва да се посочат данните, публикувани на сайта
на Национален статистически институт, че средно разходите на едно лице за
третото тримесечие на 2022 т. е в размер на сумата от 2 239.01 лв.
По делото има данни за ответницата, че от 2002 г. не пребивава на
територията на Р. България и се е установила да живее в Р. Гърция, а след
това в Канада.
Няма доказателства, които да обосноват извод, че тя, поради липса на
достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, би поставила себе
си и лицата, които е длъжна да издържа по закон, в по-лошо положение от
това на дарителя.
Настоящият състав не кредитира показанията на свидетеля, посочен от
ответницата, тъй като е съпруг на нейната дъщеря и има интерес да се
отхвърли предявения иск.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищцата въззивна жалба и срорът се концентрира до основателността на
предявения конститутивен иск, с който се иска отмяна на договор за дарение
на недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, дарението може да
бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която той се нуждае.
Съгласно задължителните указания по тълкуване на закона, дадени в
Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГК, право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само
тогава, когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, от
която той трайно се нуждае и за което дареният има материална възможност,
освен в случаите, при които поради липса на достатъчно средства при
даването на издръжка на дарителя, той би поставил себе си и лицата, които е
длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя.
7
В конкретния случай дарителят има трайна нужда от издръжка, която е
налице преди и към датата на писмената покана, изпратена на дарения; трайна
нужда от издръжка към датата на подаване на исковата молба, но и към датата
на съдебното заседание пред въззивния съд.
Събраните доказателства установяват, че единствения сигурен доход на
ищцата е този от изплащана месечна пенсия, с която е значително под
размера на линията на бедност, опредЕ. с Постановление на МС, както и
данните, публикувани на сайта на Национален статистически институт, че
средните разходи на едно лице за третото тримесечие на 2022 г. , които са в
размер на сумата от 2 239.01 лв.
Полученият в наследство апартамент предоставя възможност да се
сключи договор за наем, но обществено –икономическата и социална
ситуация в страна от месец март 2020 г. и до датата на съдебното заседание
пред въззивния съд, възрастта на ищцата и общото здравословно състояние,
което беше обсъдено по-горе не обосноват извод, че ищцата ще получава
трайно във времето гарантиран допълнителен към пенсията.
Следва да се има предвид и започналата с кризата „Ковид 19“ с
възходящи темпове инфлация, което доведе до рязко повишаване на
разходите за храна, облекло, енергоносители, лекарства и здравни услуги,
които не са отразени в заключенията на вещото лице, извършило счетоводна
експертиза в първата инстанция.
Дори и да се приеме, че дарителят може да има сигурност от
получаване на допълнителен доход с отдаването под наем на получения в
наследство апартамент, продължителността на периода на необходимостта за
издръжка от изпращането на поканата до пораждането на наследственото
правоотношение е с по-голяма продължителност от периода, в който е налице
възможност за получаване на допълнителен доход.
Събраните доказателства не установяват ответницата да има
задължение по закон да издържа и ненавършили пълнолетие деца и отсъстват
доказателства, че дареният /ответницата/, която е поканена да заплаща
издръжка няма достатъчно средства и с плащането би поставила себе си и
лицата, които е длъжна да издържа по закон в по-лошо положение от това на
дарителя.
Предявеният иск е основателен, както и въззивната жалба, поради което
8
следва да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и вместо
това да се отмени договора за дарение на недвижим имот.
Така формирани извод е съобразен и постановеното в Решение № 473
от 20.01.2012 г. по гр. дело № 263 по описа за 2011 г. ІV г.о. на ВКС и
Решение № 194 от 02.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 130/2013 г., III г. о.
Тук е мястото да се посочи, че ответницата с отговора на исковата
молба е поискала да се отхвърли предявения иск и да се присъдят деловодни
разноски.
Първоинстанционният съд с постановеното решение е отхвърлил иска и
осъдил ищцата да заплати на нейната дъщеря деловодни разноски, в размер
на 2 042.57 лева.
Ответницата е поискала осъждането на ищцата да заплати деловодни
разноски за въззивното производство, в размер на сумата от 975.50 лева.
В случай, че се потвърди решението на първоинстанционния съд и то
влезе в сила, ответницата ще има правото да се издаде изпълнителен лист
най-малко за сумата от 3 018.07 лева.
Събирането на тази сума от ЧСИ ще доведе до начисляване на нови
разноски и такси в тежест на ищцата.
Последната, дори хипотетично да получава доход от наем на
наследения апартамент ще трябва с наема за една година да изплати
разноските на ответницата, с което отново ще бъде за продължително време с
доход от пенсията, а той е под линията на бедност.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответницата следва да заплати деловодни
разноски за двете инстанции на ищцата, при отсъствието на представен
списък на разноски, за която и да е от съдебните инстанции, на основание чл.
9
78, ал. 1 от ГПК, общо в размер на сумата от 738 лева.
Ответницата следва да заплати по сметка на Апелативен съд София, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 200 лева, изплатена от бюджета за
възнаграждение на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска
експертиза – л. 62.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 266 863 от 8.12.2021 г., постановено по
гр.д. № 12866/2019 г. от Софийски градски съд и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по предявения от С. С. Ж., ЕГН ********** против М. Б. Б.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 227, б. „в“ от ЗЗД, Договор за
дарение на недвижим имот от 17.08.2001 г., извършен с нотариален акт № 98,
том І, рег. № 14217, дело № 78 от 17.08.2001 г. на нотариус, вписан под № ***
в регистъра на нотариалната камара, район на действие – Районен съд София,
с който С. С. Ж., ЕГН ********** е прехвърлила безвъзмездно на нейната
дъщеря М. Б. Б., ЕГН **********, правото на собственост върху апартамент
№ ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, район „***“, с площ от 42.53 кв.м.,
ведно с таванско помещение № 49, ведно избено помещение № 39 и 0,602 %
ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот.
ОСЪЖДА ответницата - М. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на
деловодните разноски на С. С. Ж., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, в размер на сумата от 738 лева.
ОСЪЖДА ответницата - М. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на
деловодните разноски по сметка на Апелативен съд София, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 200 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11