Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 256, ал. 4, във връзка с Глава XXII НПК. Образувано е по частна жалба на И. Б. С. против определение от 22.11.2011г. по НОХД № 2486/2011г. на Районен съд – град Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия И. Б. С. за изменение на мярката му за неотклонение по НОХД № 2486/2011г. на ВТРС от „Задържане под стража” в по лека, като неоснователно. В жалбата си И. С. излага съображения, че е подсъдим по НОХД № 2486 по описа на Районен съд – град Велико Търново за престъпление, което не е извършил. Посочва, че му е наложена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като от съдържанието на жалбата се извежда искането му за изменение на така взетата спрямо него мярка за неотклонение в по-лека. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на жалбоподателя, намира за установено следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна и в законоустановения за това срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна. На 11.11.2011г. в Районен съд – град Велико Търново е внесен обвинителен акт срещу И. Б. С., като въз основа на обвинителния акт С. е предаден на съд за престъпления по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК и чл. 270, ал. 1 НК. Във фазата на досъдебното производство мярката за неотклонение "Задържане под стража" по отношение на С. е била взета с определение № 849 от 27.10.2011 година на ВТРС, което определение съответно е било потвърдено с определение на Окръжен съд – град Велико Търново от 03.11.2011 година. В атакуваното определение Районен съд – град Велико Търново правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 256, ал. 3 НПК е посочил, че в рамките на това производство не следва да се занимава и да обсъжда въпроса относно има или няма обосновано предположение за извършено престъпление от страна на подсъдимия И. Б. С.. Предвид цитираната разпоредба и въведеното с нея ограничение относно въпросите, които следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, въззивната инстанция също не следва и няма да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от страна на подсъдимия. Основавайки се на данните по делото за обстоятелствата, че подсъдимият е безработен, не получава доходи, опитал е да се укрие от полицейските органи и е оказал съпротива при задържането му, първоинстанционният съд напълно обосновано и законосъобразно е приел, че опасността С. да се укрие не е отпаднала и продължава да съществува. В тази връзка настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на Районния съд. Видно от материалите по делото подсъдимият е многократно осъждан за извършени от него умишлени престъпления. От приложената в първоинстанционното дело справка за съдимост се установява, че С. е изтърпял последното си наложено наказание лишаване от свобода на 20.10.2011 година. Изложеното налага извода, че опасността подсъдимият да извърши друго престъпление продължава да съществува, и то напълно реално, а не хипотетично. Обремененото съдебно минало винаги касае оценката на личността на дееца и неговата обществена опасност, а те от своя страна несъмнено са от значение при извършването на преценка относно опасността за извършване на престъпление. Установената опасност за извършване на престъпление, не на последно място, се основава и на обстоятелството, че твърдяното престъпление, предмет на настоящото наказателно производство, се претендира да е извършено от подсъдимия 4 дни след като е изтърпял поредното си наказание лишаване от свобода. В случая, въобще не е необходимо да бъде уточнявано какво точно престъпление има опасност да извърши подсъдимия ако мярката му за неотклонение бъде изменена в по-лека от задържане под стража, като такова изискване не се съдържа и в нормите от процесуалния закон, регламентиращи предпоставките за вземане и прилагане на най-тежката мярка за неотклонение. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са настъпили никакви нови обстоятелства, които да повлияват на направената вече преценка за наличието на реална опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление. Водим от горното и на основание чл. 345 НПК, Великотърновският окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.11.2011г. по НОХД № 2486/2011г. на Районен съд – град Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия И. Б. С. за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека. Определението не подлежи на обжалване и/или протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |