Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
гр.Горна Оряховица, 15.06.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.К. и на
прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№250/2018г. по
описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане
по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19
от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът ”БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД, представляван от
юрисконсулт Ц. Хр.С.,
твърди в молбата си, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД(кредитор) е сключило с Р.М.В.(кредитополучател) Договор№*****за
потребителски заем, по силата на който дружеството е предоставило на лицето
паричен кредит в размер на 369.00лв. Твърди се, че сумата била изплатена от
кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което кредиторът изпълнил
задължението си по него, респ. усвояването на посочената сума ответницата В.
удостоверила с полагането на подписа си(в поле „удостоверение на
изпълнението“). Въз основа на чл.1 от договора, за ответницата възникнало
задължението да погаси заема на 12бр. месечни вноски(всяка по 37.65лв.), които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и,
съгласно годишния процент на разходите 40.59% и годишния лихвен процент 34.55%,
посочени в параметрите по договора. Твърди се, че В. преустановила плащането на
вноските(на практика не била заплатила нито една вноска). На основание чл.3 от
договора вземането на кредитора става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска и ответницата следвало да изплати остатъка по
заема в размер на 451.80лв.(12бр.погасителни вноски). Изпратена била покана за
доброволно изпълнение, в която изрично било обявено вземането за изискуемо.
Поканата била изпратена на адреса, деклариран в договора(съгласно чл.7 от договора, всички изявления на кредитора се
считат за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в
договора). Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК(26.09.2017г.), по кредита била изтекла и последната падежна дата. Твърди
се, че В. дължи: 369.00лв. – главница; 82.80лв. – възнаградителна лихва;
33.55лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
настъпване на изискумостта на кредита - 20.10.2016г. до 11.09.2017г. С Разпореждане по
подадено заявление от ”БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД с ЕИК***** срещу Р.М.В. е било образувано ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС, като е била издадена
Заповед№2044/24.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
за: сумата 369.00лв., представляваща непогасено задължение по Договор№*****за
потребителски заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението – 26.09.2017г., до окончателното и изплащане; сумата 82.80лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода: 20.09.2016г.-20.08.2017г.; сумата 33.55лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 20.10.2016г.-11.09.2017г.; сумата 75.00лв.,
представляваща направените разноски по ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС. Представя кредитното досие, където е приложено ксерокопие от личната карта на ответницата(задължително
условие при кандидатстване е кредитополучателят да се легитимира с личната си
карта и в случай, на съгласие от страна на кредитополучателя, копие от същата
се прилага по кредитното му досие). Няма данни ответникът да е сигнализирал за
злоупотреба с личните му данни разследващите органи. Счита, че т.н. предсрочна изискуемост на вземането е
неотносима към спора, тъй като заявлението
по чл.410 от ГПК е било подадено след изтичане на последната падежна дата по
договора, когато задължението е станало ликвидно и изискуемо, без да е
необходимо позоваване на предсрочната изискуемост(принципът на чл.84 от ЗЗД
- не човекът кани, а срокът кани). Моли
съда да приеме за установено, че е
налице вземане от ”БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД с ЕИК***** по отношение на Р.М.В., съгласно
Заповед№2796/27.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС за: сумата 369.00лв., представляваща
непогасено задължение по Договор№*****за потребителски заем, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
26.09.2017г., до окончателното и
изплащане; сумата 82.80лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:
20.09.2016г.-20.08.2017г.; сумата 33.55лв., представляваща мораторна лихва за
периода: 20.10.2016г.-11.09.2017г. Претендира направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Ответницата
Р.М.В. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се
представлява от особен представител адв.М.И.Я. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва предявените искове.
За да съществувало едно право, преди всичко то трябвало да е породено(в случая
- правопораждащ факт е договор за потребителски кредит). За да съществува
действително съглашение, следвало да е налице неопорочена и доказана по реда на
ГПК воля на страните. В случая, подписът на клиента по договора се различавал
значително от поставения подпис върху представеното от ищеца писмено
доказателство „товарителница” на „МиБМ Ескпрес“ООД от 18.03.2017г. Почеркът на
получателя на този документ(при изписване на имената) се различава от почерка
на лицето, подписало договора за потребителски кредит. В самия договор като
страни са записани: физическото лице Р.В.(клиент) и юридическото лице „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД(кредитор) и договорът бил подписан от лицето Георги Цанков(в
графата „кредитор“), за когото не става ясно в какво качество действа и в какви
отношения се намира с ищеца по делото.
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД(кредитор) и Р.М.В.(кредитополучател)
сключили Договор№*****за потребителски заем, по силата на който дружеството е
предоставило на лицето паричен кредит в размер на 369.00лв. Твърди се, че сумата
била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което
кредиторът изпълнил задължението си по него, респ. усвояването на посочената
сума ответницата В. удостоверила с полагането на подписа си(в поле
„удостоверение на изпълнението“). Въз основа на чл.1 от договора, за
ответницата възникнало задължението да погаси заема на 12бр. месечни
вноски(всяка по 37.65лв.), които вноски съставляват изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите 40.59% и
годишния лихвен процент 34.55%, посочени в параметрите по договора. На
основание чл.3 от договора вземането на
кредитора става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска.
С
Разпореждане по подадено заявление от
”БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД с ЕИК*****
срещу Р.М.В. е било образувано ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС, като е
била издадена Заповед№2044/24.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК за: сумата 369.00лв., представляваща непогасено задължение по
Договор№*****за потребителски заем, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2017г., до
окончателното и изплащане; сумата
82.80лв., представляваща възнаградителна лихва за периода:
20.09.2016г.-20.08.2017г.; сумата 33.55лв., представляваща мораторна лихва за
периода: 20.10.2016г.-11.09.2017г.; сумата 75.00лв., представляваща направените
разноски по ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС.
С
протоколно определение oт 14.05.2018г.
съдът е открил производство по
реда на чл.193 и сл. от ГПК относно:
оспорване истинността на документ Договор№*****за потребителски заем -
относно оспорване истинността(автентичността - авторство на положения подпис) и
товарителница на „МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295 относно оспорване
истинността(автентичността - авторство на положения подпис на 18.03.2017г.).
По
делото е била допусната съдебно-графическа експертиза във връзка с установяване
автентичността - авторство на положения подпис на Договор№*****за потребителски
заем и на товарителница на „МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295. Вещото лице
установява, че подписите за „подпис на
клиент“ в Договор№*****за потребителски заем и подписите „за Кредитора“ в Приложение№2 към
чл.5 ал.2 от ЗПК, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
по договора от 26.07.2016г. вероятно са положени от Р.М.В.. Също така, вещото
лице дава становище, че подписът за „получател“ в Товарителница на „МиМБ
Експрес“ООД по заявка№37295 не е положен от Р.М.В.(установени били различия на частните признаци на подписа
за „получател'“ в представената за изследване товарителница и подписа на Р.М.В.
като форма, посока, размер, разположение, вид на съединение, последователност и
сложност на движенията при изпълнение и при свързване на елементите на подписите).
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно и
му дава вяра, още повече, че същото не е
и оспорено от страните.
При
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че
предявените искове са допустими и
основателни и следва да бъдат
уважени със законните последици от това.
От
събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото
е налице валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което на ”БНП
Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД сключило с Р.М.В. договор за потребителски паричен
кредит. Според характера това е договор за заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е
търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.
Във
връзка именно с този Договор№*****за потребителски заем съдът е открил
производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК относно оспорване истинността на
частен диспозитивен документ, относно
автентичността на същия - положения подпис от името на Р.М.В. върху договора. Тежестта за доказване неистинността на документа се
носи от страната, която го оспорва. Проверка на истинността на представен
документ се извършва, ако представилата го страна при направено оспорване
заяви, че ще се ползва от него. С оглед характера на договора на частен
диспозитивен документ, то той установява само материализираните в него
волеизявления и тяхното авторство. В заключението си вещото лице дава становище, че
документът е подписан от Р.М.В. в позициите „солидарен длъжник”.
Доказателства в противната насока не бяха ангажирани от ответницата. В този смисъл следва да бъде отхвърлен
инцидентния установителен иск, тъй като частният диспозитивен документ –
Договор№*****за потребителски заем е подписан от Р.М.В., като съдът признава,
че оспорването не е доказано.
По
отношение на частния свидетелстващ
документ “Товарителница на „МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295” съдът също е открил производство по реда на чл.193
и сл. от ГПК относно оспорване истинността на документа, относно автентичността на същия - положения
подпис за „получател“ от името на Р.М.В. върху
товарителницата срещу
отбелязаната дата 18.03.2017г.(посочената дата на връчване на уведомлението за
предсрочната изискуемост). Тежестта за
доказване неистинността на документа се носи от страната, която го оспорва. В
заключението си вещото лице дава
становище, че подписът за „получател“ в Товарителница на „МиМБ Експрес“ООД по
заявка№37295 не е положен от Р.М.В.. Доказателства в противната насока(за
установяване на положителни факти) не бяха ангажирани от ищеца. В този смисъл следва да бъде уважен и
инцидентния установителен иск, тъй като частният свидетелстващ документ “Товарителница на
„МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295” не е подписан от Р.М.В., като се признае, че
оспорването е доказано и да се изключи
“Товарителница на „МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295” от доказателствения
материал.
Относно
характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. Заемът за
потребление е реален договор, който се
счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение:
едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато
въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени
на заемател. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154
ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение.
Установи се, че заемът за потребление реално е обективиран в Договор за
потребителски заем. От съдържанието на настоящия договор може да се изведе
изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя Р.М.В.,
което било удостоверено с подписа и в
самия договор, като заемомателят се е задължил да върне на заемодателя заетата сума. При договора за
заем за потребление с уговорени погасителни вноски, какъвто е настоящият
случай, отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части. С оглед отрицателните факти, които се твърдят от
ищеца, а именно неизпълнение от страна на ответницата на поетите задължения за
изплащане на договорените месечни погасителни вноски по сключения договор за
заем, се обръща доказателствената тежест и изцяло в тежест на ответницата е да
установи изпълнение в срок на така поетите с договора задължения. Не се сочат
други доказателства, като съответно няма и твърдения за срочно и точно
изпълнение на договорните задължения на заемателя по отношение на
претендираните месечни вноски, поради което съдът приема, че процесните суми
остават неизплатени и към момента.
Всяко
задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това
задължение. Като правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който
едната от страните придобива субективното право да иска от другата страна
спазване на определено поведение, което право е гарантирано с по-нататъшната
възможност да се търси съдействието на държавната принуда за осъществяването
му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които
носителят на субективното право има право на иск за изпълнение на задължението.
Включената в договора клауза за предсрочна изискуемост при настъпването на
определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането(не са осъществени действия iure
et facto - да се върне заетата сума) и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че предсрочната изискуемост представлява настъпила
автоматично на 20.10.2016г., като се обосновава на приложението на чл.3 от ОУ
за предоставяне на потребителски паричен кредит от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД,
с които кредитополучателят се съгласил при подписване на Договора(кредиторът
има право едностранно да прекрати кредитното правоотношение и да обяви всичките
си вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми, при допуснато
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски в пълен
размер по кредита - главница и лихви), т.е. предсрочната изискуемост представлява настъпва автоматично
с изпълнение на описаните условия и кредиторът не е длъжен да уведомява
кредитополучателя за това обстоятелство. Заемополучателката въобще не е
изплащала вноските по погасителния план към договора, а 20.10.2016г. е датата
на втората пропусната месечна вноска. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.18 от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г.
по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС, които съдът счита, че намират приложение
и при финансовите институции съгласно ЗКр.И, предвидената в договора
автоматична предсрочна изискуемост ще породи действие, ако заемодателят е
уведомил ответника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Изрично в цитираното тълкувателно решение е посочено, че съдържащата
се в договора за кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, не е заявила, че
упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост представлява на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявлението на банката/финансовата
институция съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването и. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение не представлява уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото Заповедта
за изпълнение на парично задължение не изхожда от кредитора и в нея не се
съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има характер
на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с
връчването на препис от нея на ответницата по иска, предсрочната изискуемост представлява се обявява на
длъжника. С уговорката за предсрочна изизкуемост, обаче, длъжникът изгубва
преимуществото на срока, като последиците следва да са аналогични на
изгубването на това преимущество по силата на настъпване на законовите
предпоставки по чл.71 от ЗЗД. Изискуемостта на задължението в резултат на
изгубване преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска
изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе
изтекъл. В настоящия случай ответницата, като заемополучател по надлежно
възникнало договорно правоотношение, е изпаднала в забава по отношение
изпълнението на задължението и да погасява предвидените анюитетни вноски.
Забавата на длъжника е породила потестативното право на кредитора да превърне
кредитното задължение в предсрочно изискуемо, съгласно клаузата на чл.3 от ОУ
от договора. Въз основа на събраните по делото доказателства, обаче не се
установява, а и липсват твърдения на ищеца в този смисъл, кредиторът фактически да е упражнил правото си на
предсрочна изискуемост. Субективно право
на кредитора е да обяви или да не обяви даден кредит за предсрочно изискуем,
при настъпване на определени предпоставки. Видно е от подаденото заявление по
чл.410 от ГПК(ч.гр.дело№2070/2018г. на
ГОРС) и от съдържанието на депозираната искова молба, че кредиторът се позовава
на настъпил краен падеж на цялото задължение на 20.10.2016г. Посочената в
заявлението и в исковата молба дата 20.10.2016г. като начален момент на
забавата не променя изричното позоваване от страна на ищеца на крайния падеж на
цялото задължение по процесния договор като основание за настъпила изискуемост
на претендираното вземане. Предвид неустановяване на факта на обявяването на
предсрочната изскуемост на длъжника преди подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение на парично задължение(в т.ч. уважаване на
инцидентния установителен иск и изключване като доказателство цитираната
товарителница), то формално ищецът-кредитор не би могъл да се позовава на
предсрочната изискуемост. Независимо от това, от решаващо значение в случая е
безспорно установеният по делото факт, че кредиторът не е упражнил това свое
субективно право и не е поискал изпълнение на задължението преди изтичането на
крайния срок във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл.,
т.е. и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски. Така, вземането е
станало изискуемо към датата на падежа на последната погасителна вноска -
20.08.2017г. Ако кредиторът не упражни правото си на предсрочна изискуемост, но
длъжникът е неизправен, какъвто безспорно е настоящият случай, на падежа на
задължението длъжникът дължи връщане на заетата сума, както и обезщетение за
забавата.
Съгласно
разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД, която е правното основание на исковата
претенция, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за
обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Освен обезпечителна и обезщетителна функция, не на последно място, неустойката
изпълнява и наказателна функция, тъй като кредиторът е в правото си да
претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не са настъпили
в предвидения размер. Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В чл.5 от Общите условия по
договора и според чл.9 от ЗЗД страните са се споразумели, че при забава се
дължи договорна лихва върху просрочената главница, както и законна лихва до
окончателното изплащане на задължението(и по аргумент на чл.86 от ЗЗД). Лихвата
при договорите за заем, респ. договорите за потребителски кредит не е мораторна
лихва, т. е. тази, която се дължи при забавено
изпълнение на парично вземане, представлява възнаграждение, което се заплаща на
кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Съгласно чл.33
от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В
този смисъл претенцията на ищеца към датата на завеждане на заявлението – 26.09.2017г. по ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС относно дължимостта е основателна и е в
размер на: сумата 369.00лв., представляваща непогасено задължение по Договор№*****за
потребителски заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението – 26.09.2017г., до окончателното и изплащане; сумата 82.80лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода: 20.09.2016г.-20.08.2017г.; сумата 33.55лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 20.10.2016г.-11.09.2017г.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 525.00лв., представляваща направени в производството по гр.дело№250/2018г. на ГОРС разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 125.00лв., юрисконсултско възнаграждение – 100.00лв. и възнаграждение за особен представител – 300.00лв./.
Разноските в заповедното производство са
законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход
в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство - ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС в размер на 75.00лв.
При този изход от
спора, на основание чл.78 ал.7 от ГПК, Р.М.В. следва да заплати в полза на
Горнооряховския районен съд: сумата
200.00лв., представляваща възнаграждение за вещо лице; сумата 5.00лв.,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Водим от изложените съображения и
на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ по реда на чл.194 от ГПК
предявеният от страна на Р.М.В. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, против „БНП
Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление гр.София-1766 Община Столична ж.к.„Младост”4,
Бизнес Парк София, сграда№14, представлявано от Н.Н. и Д. Д. – прокуристи,
инцидентен установителен иск с правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане
за установено по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД ЕИК*****, че
частният диспозитивен документ –
Договор№…. за банков кредит не е подписан от Р.М.В.,
като признава, че оспорването не е
доказано.
УВАЖАВА по реда на чл.194 от ГПК предявеният от страна
на Р.М.В. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, против „БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД ЕИК*****, със седалище и адрес на управление
гр.София-1766 Община Столична ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сграда№14,
представлявано от Н.Н. и Д.Д.– прокуристи, инцидентен установителен иск с
правно основание чл.193 и сл. от ГПК за приемане за установено по отношение на
„БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД ЕИК*****, че частният свидетелстващ документ “Товарителница
на „МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295” не е подписан от Р.М.В., като признава, че оспорването
е доказано и изключва “Товарителница на „МиМБ Експрес“ООД по заявка№37295” от
доказателствения материал.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД ЕИК*****, със седалище и адрес на управление
гр.София-1766 Община Столична ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сграда№14,
представлявано от Н.Н. и Д.Д.– прокуристи, против Р.М.В. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че Р.М.В. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файнес”ЕАД ЕИК*****, със седалище и адрес на управление
гр.София-1766 Община Столична ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сграда№14,
представлявано от Н.Н. и Д.Д.– прокуристи, по Заповед№2796/27.09.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС: сумата 369.00лв., представляваща непогасено
задължение по Договор№*****за потребителски заем, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 26.09.2017г.,
до окончателното и изплащане; сумата
82.80лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.09.2016г.-20.08.2017г.;
сумата 33.55лв., представляваща мораторна лихва за периода:
20.10.2016г.-11.09.2017г.
ОСЪЖДА Р.М.В. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕС”ЕАД
ЕИК*****, със седалище и адрес на
управление гр.София-1766 Община Столична ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София,
сграда№14, представлявано от Н.Н. и Д.Д.– прокуристи: сумата 75.00лв./седемдесет и пет лева/, представляваща направените
в производството по ч.гр.дело№2070/2017г. на ГОРС разноски; сумата 525.00лв./петстотин
двадесет и пет лева/, представляваща направените разноски в производството по
гр.дело№250/2018г. на
ГОРС.
ОСЪЖДА Р.М.В. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да
заплати по сметката на Горнооряховския
районен съд: сумата 200.00лв./двеста лева/, представляваща възнаграждение
за вещо лице; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за
ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
Районен съдия: