№ 228
гр. П., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20244400500236 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение на П.ски Районен съд № 35/15.01.2024 г., постановено по гр.
дело № 4728/2022 г. по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявения от П. С. В., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „***“ №
***, вх.***, ап.*** и Е. Л. В., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „***“ № ***,
вх.***, ап.***, против А. С. В., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител С. А. Н., ЕГН ********** от гр. П., ж.к. „***“ № ***, вх.***,
ап.*** иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № ***, том ***, рег. № ***, дело №
91/2017 г. на нотариус Д.И., с район на действие Районен съд – П..
Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК П.
С. В., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „***“ № ***, вх.***, ап.*** и Е. Л. В.,
ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „***“ № ***, вх.***, ап.*** са осъдени да
заплатят на А. С. В., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител С. А. Н., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „***“ № ***, вх.***,
ап.*** деловодни разноски в размер на 100 лева за съдебно-счетоводна
експертиза.
С решението на ПРС на основание чл.78 от ГПК вр. чл.38 ал.2 от ЗА П.
С. В., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „***“ № ***, вх.***, ап.*** и Е. Л. В.,
1
ЕГН **********, от гр. П., ж.к. „***“ № ***, вх.***, ап.*** са осъдени да
заплатят на адв. М. Г. К., ЕГН **********, от ПлАК, с адрес на дейността: гр.
П., ул. „***“ № ***, ет.***, офис ***, адвокатско възнаграждение в размер на
1600 лева за оказаната по производството безплатна правна помощ.
Срещу постановеното решение на ПлРС е постъпила въззивна жалба от
П. С. В. и Е. Л. В. чрез пълномощника им адвокат И. А. от ПлАК,с която
същото се обжалва като неправилно и назаконосъобразно. Въззивниците
считат за неверен извода на съда, че договорът за издръжка и гледане на
двама възрастни е изпълняван точно, макар и чрез другиго.Посочват, че не е
имало трети лица, които да осъществяват действия във връзка с издръжка и
гледане за периода, в който приобретателят е живял извън територията на
страната. Посочват, че обстоятелството, че смъртта на сина на въззивниците е
настъпила в чужбина по време на едно от многобройните му отсъствия от
страната е достатъчно, за да се развали договора за издръжка и гледане.
Въззивниците твърдят, че времето от датата на смъртта на техния син до
датата на депозиране на исковата претенция е период без каквато и да е
възможност да бъде извършвана валидна престация от страна на
приобретателя или негов наследник, като този период на невъзможност
продължава и в хода на производството. Въззивниците посочват, че от СИЕ
не може да се направи извод за размера на ежемесечно дължимата на ищците
сума, която да гарантира тяхното необезпокоявано и достойно
съществуване.В заключение въззивниците молят Окръжния съд, да отмени
изцяло обжалваното решение на ПлРС и вместо него да постанови друго, с
което да уважи изцяло исковата претенция.
В съдебното заседание, проведено на 24.04.2024 г.пред ПОС,
въззивниците лично и чрез своя пълномощник адвокат И. А. от ПлАК
поддържат въззивната жалба и молят същата да бъде уважена.Изрично е
заявено ,че не се претендират разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата страна-малолетното дете А. С. В., представлявано от
своята майка и законен представител С. А. Н.,чрез пълномощника адвокат М.
К. от ПлАК е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал. ГПК.В същия е
взето становище, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.Изложени са доводи, че по
делото не са представени доказателства, от които да се установява, че синът
на въззивниците не е изпълнявал договора до смъртта си, дори напротив,
грижил се е за родителите си и за детето си, като е бил в добри отношения с
майката на детето, която, от своя страна, е оказвала пълна помощ и подкрепа
на въззивниците. В отговора се твърди, че въззивниците са в добро здраве,
имат доходи, а при нужда са получавали адекватна помощ и подкрепа от С.
Н., като мотивът да бъде заведено настоящото дело е съвсем различен и се
стреми да накаже майката на детето и в тази връзка се посочва, че спорът е
свързан с неодобрение и негативизъм към житейския избор на майката на
детето за създаване на ново семейство.Посочено е , че независимо къде е
настъпила смъртта – в Б. или в чужбина, договорът не се разваля по право, с
оглед на което е неоснователен довода на въззивниците, че обстоятелството,
2
че смъртта на сина им е настъпила в чужбина е достатъчно за разваляне на
договора.В заключение моли Окръжния съд да остави в сила решението на
първоинстанционния съд, като правилно, законосъобразно и обосновано.
Претендират се направените разноски.
В съдебнота заседание, проведено на 24.04.2024 г., процесуалният
представител на въззиваемата – адв. М. К. от ПлАК оспорва въззивната жалба
и моли съда, да потвърди първоинстанционното решение, като развива
подробно съображения по съществото на спора.Претендират се направените
разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл.80 от
ГПК.
Представителят на ДСП – Отдел „Закрила на детето“ гр. П.-
юрисконсулт С.С. поддържа изготвения социален доклад и изразява
становище, че ПлОС като компетентен съд ще постанови решение, с което ще
защити в пълна степен интересите на детето.
Окръжният съд като прецени оплакванията ,изложени във въззивната
жалба,становищата на страните и представените по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима.
Окръжният съд счита,че постановеното от ПРС решение е недопустимо
и следва да бъде обезсилено ,поради недопустимост на предявения иск по
следните съображения.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с
правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД от П. С. В. и Е. Л. В. срещу малолетното
дете А. С. В., представлявано от своята майка и законен представител С. А. Н.
,като претенцията е да бъде развален сключен между ищците и техния син С.
П.ов В. алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане,поради това,че синът им е починал на
19.07.2021г.на територията на Република И.. Твърденията на ищците са ,че от
датата на смъртта на С. В. до подаване на исковата молба, продължаването на
поетите с договора грижи е очевидно невъзможно.В ИМ не се твърди,нито са
изложени доводи,че синът на ищците и приобретател на имота по договора
приживе не е изпълнявал задълженията си да гледа и издържа своите
родители.
Във въззивната жалба се навеждат и доводи,че приобретателят,техен
син за дълги периоди от време е работил и живял извън територията на
3
Република Б.,през което време не е имало трети лица ,ангажирани от
него,които да изпълняват задълженията му по договора и да осъществяват
описаните в договора издръжка и гледане.На практика с въззивната жалба се
твърдят и нови обстоятелства-неизпъленине приживе от приобретателя на
поетите с договора задължения за издръжка и гледане,което е недопустимо,с
оглед забраната по чл.266 ал.1 ГПК.
Безспорно по делото е, че с договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане от 03.04.2017г.,обективиран в
нотариален акт №***, том ***, рег. №***, дело №91 от 2017г. на нотариус
Д.И.,рег.№*** на НК, с район на действие РС П.,въззивниците П. С. В. и Е. Л.
В./ищци пред ПРС/като прехвърлители и сина им С. П.ов В. като
приобретател, са сключили договор,по силата на който прехвърлителите са
прехвърлили на сина си С. П.ов В. собствеността върху следния свой
недвижим имот,придобит в режим на СИО: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., одобрени със Заповед №РД-18-56 от 18.09.2007год. на
Изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.П., жк"***" бл.***, вх.***,
ет.***, ап. ***,който самостоятелен обект се намира в сграда №2 /ДВЕ/
разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на
самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта 1, с
площ по документ 58,81кв.м.,който имот се състои от две стаи, кухня, баня с
клозет ,ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 19, с площ
9,65кв.м.,както и 0,339% идеални части от общите части на сградата и
2108кв.м. от правото на строеж върху дворното място, в което е построена
жилищната сграда, срещу задължението на приобретателя да поеме за в
бъдеще време гледането и издръжката на прехвърлителите докато са живи,
лично и чрез трето лице, като им осигурява всички нормални условия за
живот.
Няма спор,че съгласно договора за издръжка и гледане прехвърлителите
са си запазили правото на ползване върху целия имот пожизнено и
безвъзмездно.
Безспорно е с оглед представеното удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки,че приобретателят на имота по договора С. П.ов В. е
неженен,като ищците П. С. В. и Е. Л. В. са негови родители,а малолетното
4
дете ответник А. С. В. е негова дъщеря.
Няма спор с оглед представения препис –извлечение от акт за смърт,
издаден на 09.11.2022г.,въз основа на акт за смърт №2262/09.11.2022г.,че
приобретателят по договора за издръжка и гледане С. П.ов В., ЕГН
********** е починал на 19.07.2021г. в И. /***/. Съгласно удостоверение за
наследници №14-116/09.01.2023г.,издадено от Община П. ,С. П.ов В. е
починал на 19.07.2021г.,като е оставил единствен наследник А. С. В.,ЕГН
**********-дъщеря.
От представеното удостоверение за раждане /дубликат/ , издадено въз
основа на акт за раждане №0925/21.05.2014г. се установява, че детето А. С. В.
е родено на 20.05.2014г. и негови родители са : С. П.ов В., ЕГН ********** и
С. А. Г., ЕГН **********.Към настоящия момент детето –ответник по иска А.
В. е навършило 10 години и е малолетно.
За да отхвърли предявения иск по чл.87 ал.3 ЗЗД ,ПРС се е позовал
Тълкувателно решение №30 от 17.06.1981г. по гр.д. №2/1981г.на ОСГК на
ВС, т.4,съгласно което при смърт на приобретателя на вещното право и
правото на собственост по договора за издръжка и гледане не настъпва
прекратяване на договора по право по отношение на прехвърлителя или на
третото ползващо се от него лице.Тези съображения на П.ски РС са правилни
и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.Посоченото ТР на ОСГК на
ВС е актуално и не е отменено.Ищците основават претенцията си за разваляне
на алеаториня договор единствено ,поради факта на настъпване на смъртта
на техния син и приобретател по договора С. В.,поради невъзможност да се
престират грижи по тяхното гледане и издръжка ,както и на факта, че са във
влошени отношения със С. Н., майка и законен представител на неговия
единствен наследник- малолетното дете А. С. В., тяхна внучка.Смъртта на
приобртателя на имота С. В. по процесния договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,с оглед
задължителния характер на горепосоченото ТР на ОСГК на ВС не съставлява
основание за разваляне на договора по право,нито основание за развалянето
му по реда на чл.87 ал.3 ЗЗД,поради невъзможност за изпълнение на
задълженията. Едва във въззивната жалба се излагат доводи,че приживе ,
поради отсъствието си от страната синът на въззивниците също не е
изпълнявал задълженията си по договара лично или чрез трети лица,което
5
възражение не следва да се обсъжда с оглед забраната,предвидена в чл.266
ал.1 ГПКвъв въззивното производтво да се твърдят нови обстоятелства.
Правилно е становището на първоинстанционния съд ,че със смъртта
на титуляря на задължението по договора за издръжка и гледане ,
задълженията му преминават върху неговите наследници.В конкретната
хипотеза обаче,съдът се е произнесъл по недопустим иск,тъй като не е
доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника-
малолетното дете А. С. В..Съществен е въпросът дали малолетното дете А. В.
е приело наследството на своя баща С. В. и заедно с него задължението по
договора за издръжка и гледане.Съгласно императивната норма на чл.61 ал.2
от ЗН, недееспособните приемат наследството само по опис. Малолетното
дете А. В. е единствен наследник на своя баща С. В.,починал на
19.07.2021г.,но за да премине върху детето поетото от нейния баща
задължение да гледа и издържа прехвърлителите по алеаторния
договор,следва да е прието наследството по опис,съгласно чл.61 ал.2 ЗН.При
предявен иск срещу малолетното дете ,което не е страна по алеаторния
договор, чието разваляне се претендира с ИМ, П.ски Районен съд е следвало
да определи срок по чл.51 ал.1 от ЗН, в който детето,представлявано от
своята майка и законен предтавител да заяви дали приема наследството по
опис на своя баща,която разпоредба не е спазена в случая.Доколкото са
засегнати права на малолетно дете,а за интересите на децата съдът следи
служебно при разглеждане на делото от ПРС е допуснато и съществено
проциесуално нарушение.Към момента на завеждане на исковата молба
детето А. В.,ответник по иска е малолетно,към днешна дата също е
малолетно, навършило е 10 години и е недееспособно по смисъла на чл.61
ал.2 ЗН,в която хипотеза е задължително приемането на наследството да е по
опис.В този смисъл е и практиката на ВКС-определение №97/30.05.2017г. по
ч.гр.д.№1703/2017г.,І г.о.;определение №233/21.04.2017г.по ч.т.д.
№427/2017г.,І т.о..След като малолетното дете не е приело наследството по
опис на своя баща съгласно императивното изискване на чл.61 ал.2 ЗН,за
което не е даден и срок по чл.51 ал.2 ЗН от първоинстанционния съд , не е
налице пасивна материалноправна легитимация и малолетното дете не може
да отговаря за дълговете от наследството,респ.да бъде ответник по иск за
разваляне на алеаторен договор по чл.87 ал.3 ЗЗД за задължения на неговия
наследодател-починалият му баща,който е титуляр на задължението за
6
издръжка и гледане.Детето не е поело задължението на своя баща да гледа и
издържа прехвърлителите,в случая неговите дядо и баба,което обуславя
недопустимост на предявения иск,тъй като без да е прието наследството по
опис ,съгласно чл.61 ал.2 ЗН малолетното дете няма качеството на ответник
по предявения иск по чл.87 ал.3 за разваляне на алеаторния договор.
По изложените съображения,Окръжният съд намира,че обжалваното
решение на ПРС е недопустимо,поради недопустимост на предявения иск-
липса на пасивна материалнопрвна легитимация за малолетното дете –
ответник по иска.Решението на ПРС на основание чл.270 ал.3 ГПК следва да
бъде обезсилено и делото върнато на ПРС за ново разглеждане от друг състав
.При новото разглеждане на делото,съдът на основание чл.51 ал.1 ЗН следва
да даде срок на малолетното дете А. С. В. ,представлявано от своята майка и
законен представител С. Н. да заяви дали приема наследството на своя баща
С. П.ов В. ,починал на 9.07.2021г.по опис,в т.ч. задължението за издръжка и
гледане по процесния договор,съгласно чл.61 ал.2 ЗН.Доколокото съдът
служебно следи за интересите на малолетното дете ответник,решението на
ПРС следва да бъде обезсилено като недопустимо , независимо от факта ,че
във въззивната жалба не се навеждат доводи за недопустимост на
обжалваното решение,съгласно чл.269 ГПК.
Доколкото съдът не се произнася по съществото на спора,не следва да се
присъждат раноски за настоящата инстанция,а същите следва да бъдат
присъдени в зависимост от изхода на спора при новото разглеждане на
делото.
Водим от горното и на осн.чл.270 ал.3 ГПК,Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо на основание чл.270 ал.3 ГПК
решението на П.ски Районен съд №35 от 15.01.2024г.,постановено по гр.д.
№4728/2022г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на П.ски Районен съд за ново разглеждане от друг
състав, съобразно указанията на ПОС в мотивите на решението.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
7
условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8