Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.04.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд,гражданско
отделение,първи въззивен ссътав,в
публично заседание на първи април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 190/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на А.Г.П. *** против решение № 27/17.02.2020г. на РС-Своге по гр.д. №
10/20г. , с което е отхвърлена молбата ѝ за защита против домашно насилие
и е отменена издадената заповед за незабавна защита № 5/09.01.20г. Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон и
необоснованост.Иска се налагане на мерки за защита по ЗЗДН и присъждане на
разноски за двете инстанции.
Въззиваемият Н.П. оспорва жалбата.Пжоддържа,че фактическите твърдения,изложени в нея,са
нелогични и житейски неправдоподобни.
Депозирана е насрещна въззивна жалба от Н.П.П. против
решението в частта му, с която е отхвърлена неговата молба за защита по ЗЗДН.Релевира се оплакване за нарушение на съдопроизводствените
правила-недопускане на разпит на малолетната дъщеря С.,която била свидетелка на „случилото се между родителите
в периода от 03.01. -04.01.2020г.На второ място,съдът необосновано приел,че
показанията и на двете свидетелки са пристрастни.такива били показанията само
на свидетелката на съпругата му, но не и на неговата собствена майка.
Въззиваемата страна по насрещната въззивна жалба оспорва същата с довода,че фактическите
твърдения в нея са неверни.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът приема следното от фактическа и правна
страна:
По делото е безспорно,че страните
живеят на семейни начала на адрес гр.С.,кв.С.,ул.Б. г.“ № ., от 2004г. и имат две деца: Л., роден на ***г. и С.,родена на ***г.Съдът е сезиран по
повод инцидент на 03.01.2020г.Според версията на П., П.
си дошъл в лошо настроение,започнал доа я обижда и се втренчил в нея,точейки два кухненски
ножа един в друг,което продължило 20-30 минути и било прекъснато от влизането
на децата в кухнята.После в спалнята започнал да ѝ нанася удари,да я
блъска в гардероба и да се опитва да я насилва сексуално,което прекъснал поради
влизане на децата. Тя се обадила на брат си и на сестра си и на сутринта
напуснала жилището с децата.Преместили се в неин наследствен имот в С.,ул.
„Ч.“ № 5.В насрещния иск Н.П. твърди,че на 03.01.2020г. П. отказала да
разговаря с него.Той си наточил ножа,за да направи салата. По-късно настоял да
разговарят за изясняване на отношенията им, но тя започнала да му крещи и да го
блъска, поради което я сграбчил и хвърлил на леглото с цел прекратяване на
насилието от нейна страна.Децата станали свидетели на сцената.Преди да напусне
жилището с децата,тя извикала брат си и съпругата му,като наредила на брат си
да остане в къщата „да го пази ,за да не се самоубие“,понеже бил „луд“.Обадила
се на майка му да дойде при него,защото имало опасност да се самоубие.Това било
не само изключително унизително за него,тъй като нямал такова намерени и
склонност, но и травматизиращо за майка му.
Свидетелката Г. П.-сестра на
молителката-установява,че през нощта срещу 04.01.2020г. била извикана от А. на
помощ,тъй като Н. я гони и бие.Заварила децата и А. разплакани,а Н.
изглеждал“страшно“.Свидетелката П.-майка на Н.-потвърждава,че пристигнала при сина си по искане на А.,която настоявала да го
заведе на лекар.Той действително бил разстроен,но се държал „нормално,както
винаги“.
При тези данни съдът достига до
извода,че не се доказва по категоричен и безспорен начин извършване на акт на
домашно насилие от А. върху Н. на посочената дата.Обратно, фактът,че тя е извикала близки на
помощ и че внезапно е събрала багажа и се е изнесла с децата още на
сутринта,доказва,че от поведението му се е почувствала реално застрашена.Ето
защо районният съд правилно е отхвърлил молбата на П.,но необосновано е отказал
да уважи молбата на А. и е отменил заповед за незабавна защита № 5 от
09.01.2020г. по гр.д. № 10/20 на РС-Своге.За да отхвърли молбата на п.,съдът е
приел,че бутането върху леглото било извършено“с прилагане на минимална
физическа сила“ и че точенето на ножовете един в друг нямало „заплашителен
характер“.Съдът намира този извод неправилен.Фактът,че употребената физическа
сила била достатъчна,за да събори жената в леглото, прави нелогично
разсъждението,че била
„минимална“.Релевантна е последицата от едно действие,независимо от усилията за
извършването му.“Действието с ножовете“следва да бъде разглеждано в конкретния
контекст-скандал при безспорно силно влошени отношения и негативни емоции.В
този контекст то може реално да бъде възприето като непосредствена заплаха.
По изложените съображения решението
следва да бъде отменено в частта му,с която е отхвърлена молбата на П. и е
отменена издадената заповед за незабавна защита,както и да бъде издадена
заповед за защита,с която да се задължи Н.П. на осн.чл.5,ал.1,т.1
от ЗДДН да се въздържа от домашно насилие спрямо П.;да му бъде забранено да я
доближава на разстояние минимум 10 метра,както и жилището,мястото за отдих,за
работа и за социални контакти,за срок от 6 месеца.На осн.чл.5,
ал.4 от ЗДДН следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв.
Предвид изхода на делото П. следва да
заплати на П. разноски за двете инстанции:100 лв. адвокатски хонорар за първата
инстанция и 400 лв. адвокатски хонорар за въззивната
инстанция.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №27/17.02.2020г. по
гр.д. 0 10/20г. на РС-Своге В ЧАСТТА му с която е отхвърлена молбата на А.Г.П.
срещу Н.П.П. за защита по ЗЗДН,за извършен от
последния акт на домашно насилие на 03.01.20202г. и е отменена заповед №
5от.09.01.2020г. по гр.д. № 10/2020г. на СвРС, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на Н.П. ***, ЕГН **********,следните
мерки за защита срещу домашно насилие ,по молба на А.Г.П. с ЕГН **********:
ЗАДЪЛЖАВА Н.П.П.
с ЕГН ********** на осн.чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.Г.П. с ЕГН ********** .
ЗАБРАНЯВА на Н.П.П.
с ЕГН ********** на осн.чл.5, ал.1,т.3 от ЗЗДН да
доближава А.Г.П. с ЕГН ********** с адрес ***,на разстояние по-малко от 10
метра,както и жилището й и местата за отдих,за работа и за социални контакти,за
срок от 6 месеца,считано от постановяване на настоящото решение.
НАЛАГА на Н.П.П.
с ЕГН ********** на осн.чл.5,ал.4 ЗЗДН глоба в размер
на 200 лв.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на осн.чл.21,ал.3
от ЗЗДН Н.П.П. с ЕГН **********с адрес ***,че при
констатиране от страна на полицейски орган неизпълнение на заповедта за защита
,полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
ПОСТАНОВЯВА да се издаде заповед за
защита.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/17.02.2020г.
на СвРС по гр.д.№ 10/20г. В ЧАСТТА му, с която е
отхвърлена молбата на Н.П.П. за защита по ЗДНН срещу А.Г.П.
за извършен от последната акт на домашно насилие срещу него на 03.01.2020г.
ОСЪЖДА Н.П. ***,ЕГН **********, да
заплати на А.Г.П. с ЕГН ********** ***, съдебни разноски за двете инстанции в
размер на 500 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.