РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. Пловдив, 05.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря П.Г., като
разгледа въззивно гражданско дело №508/ 2017 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав,
докладвано от съдията Велина Дублекова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалва се Решение от 06.01.2017 г., постановено по гр. дело №
11248/ 2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е обявен за
недействителен по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД Договор за цесия от
20.02.2016 г., с който Д.Г.П. е прехвърлил на Г.К.М. вземането си към
„Уникредит Булбанк“ АД, което вземане представлява присъдени разноски с
постановените решение № 92/10.07.2015 г. по т.д. № 3/2015 г. по описа на ОС -
Пазарджик и решение № 52/12.02.2016 г. по в.т.д. № 710/2015 г. по описа на
Апелативен съд - Пловдив, общо за сумата от 8 000 лева, както и са осъдени
ответниците Д.П. и Г.М. да заплатят на ищеца „Уникредит Булбанк“ АД разноски в
първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Д.Г.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, чрез пълномощник адв. П.Ю.,***., с която се поддържа оплакване
за необоснованост на обжалваното решение довело до противоречие на материалния закон. Излагат се съображения, че
в първоинстанционното производство не се установява знание от цесионера за
увреждане на кредитора, което се явява необходима предпоставка за уважаване на
предявения иск по чл. 135 от ЗЗД.
Оспорва се направената от
първоинстанционния съд оценка на събраните по делото доказателства и начина, по
който са кредитирани дадените от ответника М. обяснения по реда на чл. 176 от ГПК. Оспорва се, че ответникът П. е имал
съзнание за увреждане на кредитора си, тъй като решението, с което е установено
вземането на банката не е било влязло в сила към датата на сключване на цесията и не е било
известно на П. решението на АС - Пловдив, тъй като съобщението за постановеното
решение на ПдАС е получено от ответника П.
на 29.02.2016г. По изложените съображения се иска решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено
и вместо него постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В с. з. от
06.04.2017 г. жалбподателят поддържа недопустимост на предявения иск поради
липса на правен интерес за банката- ищец, като се позовава на извършено
прихващане вземанията на банката с вземанията на С.П., съпруга на жалбоподателя
П. и солидарен длъжник към банката за същата сума. Аналогични съображения на изложените във
въззивната жалба и се поддържат и по същество с представена писмена защита. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
Подадена е въззивна жалба и от ответника Г.К.М.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. О.Д., със съдебен адрес ***, офис
4-4б, в която се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост.
Поддържат се съображения, с които се оспорва направената преценка на събраните
по делото доказателства и оценката на обясненията на М. по реда на чл.176 ГПК,
като се поддържа, че не се установява знания у цесионера за увреждане на
кредитора. Поддържа се аргумент, че М. не е бил запознат със съдържанието на
процесните решения, поради което не му е било известно и наличието на вземане
на банката кредитор от ответника Д.П.. Твърди се, че решението по въззивно търг.
дело № 710 от 2015 на Апелативен съд – Пловдив, е било съобщено на ответника П.
на 29.02.2016 г. и затова не е било известно на страните по цесията. По
изложените аргументи се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с
което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Аналогични съображения се поддържат и по същество с представена писмена защита.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Л.Х. и А.К.,
чрез пълномощник адв. Д.Д., със съдебен адрес ***, оспорва въззивните жалби по
съображения и аргументи за неоснователност, изложени в депозираните отговори на
жалбите. Аналогични съображения
се поддържат и по същество с представена писмена защита. Претендират се
разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по
същество на правния спор в рамките на заявените във въззивните жалби доводи.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск с правна квалификация по чл.135, ал.1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба, подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7,
представлявано от изпълнителните директори Л.Х. и А.К., против Д.Г.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, и Г.К.М., ЕГН **********,***, с искане да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде обявен за недействителен спрямо ищеца сключеният между
двамата ответници договор за цесия от 20.02.2016 г., по силата на който първият
ответник Д.Г.П. продава на втория ответник Г.К.М. свое вземане към ищеца, което
вземане представлява присъдени разноски с Решение № 92/10.07.2015 г.,
постановено по т. д. № 3/2015 г. по описа на ОС- Пазарджик и Решение №
52/12.02.2016 г., постановено по в. т. д. № 710/2015 г. по описа на АС-
Пловдив, за сумата от 8 000 лева,
получена в брой. Претендират се и разноски.
Исковата претенция се
основа на твърденията, че ищецът е кредитор на първия ответник Д.Г.П., по силата на
Решение № 92/10.07.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. по описа на ОС - Пазарджик, въз
основа на което е признато за установено, че банката – ищец има вземане по
отношение на П. (при условията на договорна солидарна отговорност със С.К.П.) в
размер на 7 390,36 евро (2001,82 евро – главница за периода от 25.02.2012
г. до 30.05.2013 г. и редовна лихва в размер на 5 388,54 евро за периода
от 25.02.2012 г. до 28.08.2012 г.), ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 03.06.2013 г. до
окончателното й изплащане - по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 345/18.09.2008г. и Анекс № 2/21.12.2010 г., за които суми е издадена
Заповед № 1383/ 03.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа
на документ по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 2126/2013 г. по описа на РС –
Пазарджик, както и сумата в размер на 495 лева – разноски, сторени в
заповедното производство и 328,57 лева – разноски в исковото производство,
съразмерно с уважената част от иска. Твърди се, че с Решение № 92/10.07.2015 г.
по т. д. № 3/2015 г. по описа на ОС – Пазарджик, „УниКредит Булбанк“ АД е осъдена да заплати на ответника Д.Г.П.
сумата от 8 837 лева – разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, а с
Решение № 52/12.02.2016 г. по в. т. д. № 710/2015 г. по описа на Апелативен съд
– Пловдив, „УниКредит Булбанк“ АД е осъдена да заплати на ответника П. разноски
за въззивното производство в размер на 7 250 лева. Твърди се, че на
20.02.2016 г., след възникване на вземането на банката с решение № 92/
10.07.2015 г., по т. д. № 3/ 2015 г. по описа на ОС – Пазарджик (така съгласно
уточнителната молба – неразделна част от исковата молба), ответниците са
сключили договор за цесия, по силата на който Д.П. прехвърля на Г.М. вземането
си към „УниКредит Булбанк“ АД, представляващо присъдени разноски с
постановените решения № 92/10.07.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. по описа на ОС –
Пазарджик и по в. т. д. № 710/2015 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, за
сумата от 8 000 лева – получени в брой от цедента. Твърди се, че вземането
на първия ответник към банката – ищец реално възлиза на обща стойност от
16 087 лева - разноски, от които 8 837 лева – присъдени от ОС –
Пазарджик и 7 250 лева, присъдени от АС – Пловдив, като за това вземане
след сключване на договора за цесия в полза на Д.П. е издаден изпълнителен лист
по т. д. № 3/2015 г. по описа на ОС –
Пазарджик, въз основа на който цесионерът Г.М. е образувал изпълнително дело №
20168220401158 по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова, рег. № 822 КЧСИ, с
район на действие ОС – Пловдив, и по което изпълнително дело са извършени
действия по събиране на вземането в пълния му размер, ведно с платени такси и
разноски, както и че към подаване на исковата молба делото е било спряно въз
основа на обезпечителна заповед от 27.07.2016 г. по ч. гр. д. № 10382/2016 г.
по описа на ПдРС.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът Д.Г.П. с отговора на исковата молба оспорва предявения иск като недопустим,
евентуално като неоснователен. Излагат се съображения за липса на правен
интерес, тъй като сумарно вземането на банката към двамата й длъжници –
ответникът и солидарно задължения с него длъжник съпругата му С.П., е по-малко от насрещното вземане на всеки
един от тях – Д.П. и С.П., към ищеца, поради което независимо, че П. да е
отчуждил вземането си за разноски, то ищецът би могъл да се удовлетвори от
вземането на другия солидарен длъжник – С.П.. В условията на евентуалност се
развиват съображения за неоснователност на предявения иск, като се твърди, че
при сключването на процесния договор за цесия ответникът П. не е представял и
не е запознавал ответника М. със съдържанията на двете съдебни решения, от
които произтичат цедираните вземания, с оглед на което се поддържа, че не е
налице задължителната предпоставка от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, а
именно знание у цесионера за увреждането на кредитора (ищец) вследствие
извършеното възмездно действие. С оглед на изложеното, моли да се отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г.К.М..
Съдът като обсъди и
прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на
иска.
Настоящият състав намира
за неоснователно възражението на жалбоподателя П. за недопустимост на
предявения иск поради липса на правен интерес, поддържано с отговора и исковата
молба и във въззивното производството, тъй като правният интерес на ищеца
произтича от заявените с исковата молба твърдения, които обуславят интереса му
от настоящото производството, а обстоятелствата доколко разпоредителните
действия на длъжника ответник, извършени с имуществото на последния, увреждат
кредитора са въпроси по основателността на исковата претенция, но не и на
нейната допустимост. Представеното пред настоящата инстанция уведомление за
предсрочна изискуемост и прихващане, адресирано от банката ищец до солидарния
длъжник С.П., досежно релевантните за спора обстоятелства, които се установяват
с него, касаят основателността на иска, а не неговата допустимост.
По основателността на
иска.
Правото по
чл. 135 от
ЗЗД не е
абсолютно, а относително
право. По своята
същност, то е вид
обезпечение за кредитора
спрямо длъжниците. Упражнява
се от кредитора
спрямо длъжниците и
третите лица, с които те
са договаряли. Обявяват
се за недействителни тези
действия на длъжниците, които увреждат кредитора. Отменителният иск
по чл. 135
от ЗЗД е
конститутивен и чрез
него се упражнява
едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане на
правна промяна - обявяване на дадено
правно действие за относително недействително- спрямо кредитора
ищец. За да
се уважи този
иск, следва да е налице правно действие на длъжника, което уврежда
кредитора със знанието на
длъжника и третото
лице- приобретател за това. За да
бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да
докаже качеството си на
кредитор, както и че длъжникът е извършил действия, които го увреждат. В
хипотезата, когато разпоредителната сделка е извършена възмездно и третото
лице, с което длъжникът е договарял, е извън кръга на лицата, по отношение на
които се прилага презумпцията за знание съгласно ал.2 на чл.135 ЗЗД, в
доказателствената тежест на ищеца се включва и да докаже, както знание у
длъжника, така и знание у лицето, с което длъжника договаря, за увреждане на
кредитора вследствие на извършената разпоредителна сделка.
В настоящия случай съдът
приема, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.135,
ал.1 ЗЗД, а именно че банката- ищец има качеството на кредитор спрямо първия
ответник П.:
Във въззивното
производство като писмено доказателство при условията на чл.266, ал.2 ГПК е
прието Изявление за предсрочна изискуемост и прихващане, изходящо от банката
ищец и адресирано до С.К.П.. От същото се установява че ищцовата банка е уведомила
С.П., че задължението й, в качеството на солидарен длъжник, по Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице №345/ 18.09.2008 г. и Анекс №2/
21.12.2010 г., към 24.03.2016 г., е в общ размер на 164 906,67 евро, както
следва: дължима главница в размер на 99 617,76 евро, дължима лихва за
просрочена главница в размер на 36 272,27 евро, дължима лихва върху дълга в
размер на 20 792,56 евро, присъдена главница в размер на 2001,82 евро,
присъдена договорна лихва в размер на 5 388,54 евро, законна лихва в размер на
580,98 евро и съдебни разноски в размер на 252,74 евро, като е направено
изявление за прихващане за сума в размер на 16 087 лв., дължима от банката на П.
по т. д. № 3/ 2015 г. по описа на ПзОС и по в. т. д. № 710/ 2015 г. по описа на
ПдАС, с дължимите от П., в качеството й на солидарен длъжник, главница, лихви и
разноски по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №345/
18.09.2008 г. и Анекс №2/ 21.12.2010 г., към 24.03.2016 г. С уведомлението е
посочено, че допълнителна сума в размер на 16 087 лв. е прихваната от
задължението на кредитополучателя по договора Д.Г. П. за погасяване на
дължимите към него суми съгласно решенията по т. д. № 3/ 2015 г. по описа на
ПзОС и по в. т. д. № 710/ 2015 г. по описа на ПдАС. Със същото уведомление С.П.
е поканена да погаси доброволно остатъка от задължението, след извършеното
прихващане, към 25.03.2016 г. в пълен размер от 148 478,80 евро, от които
главница в размер на 91 413,97 евро, лихва просрочена главница в размер на 36
272,27 евро и лихва върху дълга в размер на 20 792,56 евро.
От представеното
уведомление за предсрочна изискуемост и прихващане се установява, че банката
ищец прихваща дължимите на С.П. суми за разноски, присъдени с постановените
решение по т. д. № 3/ 2015 г. по описа на ПзОС и по в. т. д. № 710/ 2015 г. по
описа на ПдАС, от дължимите от последната в качеството й на солидарен длъжник
към банката кредитор суми по Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице №345/ 18.09.2008 г. и Анекс №2/ 21.12.2010 г. От представеното изявление
за предсрочна изискуемост и прихващане, при съпоставката между дадената от
банката разбивка по пера на задължението преди прихващането и след
прихващането, се установява, че в погасените поради прихващане задължения на
солидарния длъжник П. с нейното насрещно вземане към банката се включват
присъдена главница в размер на 2001,82 евро и присъдена договорена лихва в
5388,54 евро, или общо в размер на 7 390,36 евро, което представлява
признато на банката ищец вземане с Решение № 92/ 10.07.2015 г., по т. д. № 3/
2015 г. по описа на ПзОС, както и съдебни разноски в размер на 252,74 евро.
Ищецът основава исковата
си претенция и обосновава качеството си на кредитор по отношение на ответника П.
на вземането си, присъдено с горепосоченото решение на ПзОС. Самият договор за
банков кредит не е въведен от банката ищец с исковата молба като самостоятелно
основание, на което ищецът се легитимира като кредитор. С исковата молба като
обстоятелство, на което ищецът основава претенцията си, е посочено само признатото
за установено вземане с решението на ПзОС в общ размер на 7 390,36 евро,
от които 2 001,82 евро главница и 5 388,54 евро редовна лихва, и присъдени
съдебни разноски, от които 495 лв. за заповедното производство и 328,57 лв. за
исковото производство.
По делото е безспорно
установено, че сумата от 7 390,36 евро, присъдена с решението на ПзОС на
ищеца, е дължима при условията на договорна солидарност от ответника Д.П. и от
С.П.. Това обстоятелство се твърди и от ищеца с исковата молба. Съгласно
нормата на чл.123, ал.1 ЗЗД извършеното прихващане с един солидарен длъжник има
действие срещу всички солидарни длъжници. След като ищецът е прихванал
вземането си в размер на 7 390,36 евро и съдебни разноски в размер в на
252,74 евро, за което отвеникът П. е солидарно задължен със С.П., с насрещното вземане
на П., то вземането му в размер на 7 390,36 евро, признато за установено с
решението на ПзОС, както и присъдените съдебни разноски до сумата от 252,74
евро, се е погасило, при което положение ищецът няма качеството на кредитор по
отношение на ответника П. за това вземане.
В писмените си бележки
по същество въззиваемата банка – ищец, поддържа довод, че представеното
изявление за прихващане е неотносимо към предмета на настоящото дело, тъй като
касае трето за спора лице, както и че вън от това, към датата на връчване на
изявлението за прихващане на С.П. 25.05.2016 г., същата вече е била цедирала
вземането си към банката по договор за цесия, сключен на 20.02.2016 г., за
което банката е била уведомена месец по-
рано – на 26.04.2016 г.
Представеното изявление
за прихващане е относимо към предмета на спора, тъй като касае направено от
ищеца прихващане с вземането, на основание което се легитимира като кредитор на
ответника П., което прихващане е извършено с един от солидарните длъжници по това
вземане. На следващо място, твърденията
на въззиваемата банка, че П. е прехвърлила вземането си с договор за цесия от
20.02.2015 г., за която цесия банката е уведомена на 26.04.2015 г., са
обстоятелства които са несвоевремено въведени, доколкото се излагат за първи път
с писмените бележки по същество, а на следващо място тези твърдения са и
недоказани, доколкото от страна на банката своевременно не са ангажирани
доказателства в подкрепа на тезата й, че към датата на достигане на изявлението
на банката до солидарния длъжник П., последната вече не е носител на насрещно
вземане срещу банката, тъй като го е цедирала и за което банката е била редовно
уведомена на 26.04.2016 г. По делото не са представени доказателства относно
сключения от П. договор за цесия и датата
на уведомяване на банката ищеца за цесията на П., който е релевантният момент,
от който цесията има действие спрямо длъжника, за да може да бъде преценено
дали към датата на достигане на изявлението за прихващане до солидарния длъжник
П. е бил изпълнен фактическият състав на чл. 103, ал.1 ЗЗД и съответно
прихващането да е произвело своите правни последици.
Тъй като не се доказа първата
предпоставка от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, а именно ищецът да има
качеството на кредитор по отношение на цедента, е безпредметно обсъждането на
останалия доказателствен материал, както и дали са налице останалите предпоставки
от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД.
По изложените
съображения настоящият въззивен състав намира предявеният иск за неоснователен,
с оглед на което същият следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до друг
краен извод районният съд е постановил неправилно решение, което като такова
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
исковата претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В частта за
разноските.
Предвид
основателността на въззивните жалби, с оглед заявените претенции за присъждане
на разноски и представените доказателства за тяхната направа, в полза на
жалбоподателите, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени
направените разноски за двете инстанции, както следва:
На
жалбоподателя П. следва да бъдат присъдени разноски за производството пред РС –
Пловдив в размер на 850 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, и разноски
за производството пред ОС – Пловдив в размер на 860 лв., от които 160 лв.
държавна такса за въззивното производство и 700 лв. адвокатско възнаграждение.
На
жалбоподателя М. следва да бъдат присъдени разноски за производството пред РС –
Пловдив в размер на 830 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, и разноски
за производството пред ОС – Пловдив в размер на 860 лв., от които 160 лв.
държавна такса за въззивното производство и 700 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение от 06.01.2017 г., постановено
по гр. дело № 11248/ 2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Л.Х. и А.К., против Д.Г.П., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и Г.К.М.,
ЕГН **********,*** иск за обявяване за
недействителен по отношение на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД Договор за цесия от 20.02.2016
г., с който първият ответник Д.П. продава на втория ответник Г.М., свое вземане
към Банката – ищец, представляващо присъдени разноски с Решение № 92/10.07.2015
г. по търг.д. № 3/2015 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик и Решение №
52/12.02.2016 г. по в.търг.д. № 710/2015 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив, общо за сумата от 8 000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, представлявано от изпълнителните директори Л.Х. и А.К., да заплати на Д.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ разноски за
производството пред Районен съд – Пловдив, и сумата от 860 лв. /осемстотин и
шестдесет лева / разноски за производството пред Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ №
7, представлявано от изпълнителните директори Л.Х. и А.К., да заплати на Г.К.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/ разноски за
производството пред Районен съд – Пловдив, и сумата от 860 лв. /осемстотин и
шестдесет лева / разноски за производството пред Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.