Р Е Ш Е Н И Е
№ 695 03.06.2019г. град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На девети май година 2019
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Р. Ж.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 5067 по
описа на съда за 2018 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на К.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван от адв. В.А. против Наказателно постановление № 18-0769-004260/19.10.2018г,
издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 1000 лева лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и за нарушение
на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”, в размер на 300 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за
допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и
съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на
ЗАНН.
В съдебно заседание,
жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител.
Поддържа жалбата. Сочи доказателства.
За ответника по жалбата - сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се
явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не
ангажират нови доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 31.08.2018 г.,около 01:00 часа,
дежурни полицейски служители установили, че в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“,
до бл. 71, в посока бл. 48, жалбоподателят, като водач на лек автомобил – „Мерцедес
Ц 200“, с peг. № А****МК, управлявал същият след употреба на алкохол. Водачът бил
изпробван на място, с техническо средство Дрегер 7510 Arba 0184, който отчел
1.33 промила на хиляда в издишвания от водача въздух. На водача бил издаден
талон за изследване на кръв №0000867/31.08.2018 год. Била взета кръв за анализ,
в която било отчетено 0.93 /нула цяло деветдесет и три/ промила. Проверяващите
установили и, че към момента на проверката, жалбоподателят бил лишен от Право
за управлява МПС по административен ред с НП №17-0769-000050/17г. на Сектор ПП
Бургас, влязло в сила на 04.04.2018 год, за шофиране на МПС след употреба на
алкохол.
За
констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно
нарушение, в присъствие на жалбоподателя, който той подписал с уточнение, че ще
посочи допълнително възражения.
Административнонаказващият
орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал
обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер
на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание„глоба”, в размер на
300 лева.
При извършената от
съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха
съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на
един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на
административно - наказателното производство е поставено по регламентираната в
ЗАНН процедура. В
АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност
на административно - наказателното производство.
В съдебно заседания,
актосъставителят потвърждава изложеното в АУАН и в НП.
Фактическата
обстановка в АУАН, се оспорва от жалбоподателя, чрез неговия процесуален
представител, който твърди, че първото нарушение не е надлежно доказано,
предвид разликата в концентрацията на алкохол, установена с Дрегер, в протокола
на изготвената химическа експертиза и в протокола на експертизата, изготвена по
желание на жалбоподателя. По отношение второто констатирано нарушение,
жалбоподателят твърди, че към момента на проверката СУМПС е било у него и
същият не е бил уведомен, че обжалваното от него НП, с което е постановено
лишаване от право да управлява МПС е влязло в сила.
Разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП гласи: „На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози“. Видно от приложените по делото доказателства, пробата от Дрегера е
отчела количество алкохол 1.33 промила на хиляда в издишвания от водача въздух.
С протокол от извършена експертиза на кръвната проба на водача, количеството
алкохол е било 0.93 промила. Видно от постановление на БРП за прекратяване на
ДП № 603/2018г. на 04 РУ Бургас, поради резултата от химическата експертиза,
АНО е приел по-благоприятния за дееца резултат, а извършеното от него деяние е
било квалифицирано като административно нарушение. Разликата в констатираното
количество алкохол, не представлява основание за отмяна на обжалваното НП, тъй
като изследването на кръвната проба е по-точното установяване на наличието на
алкохол в кръвта от Дрегер-а. В първия случай се изследва директно наличието на
субстанцията в кръвта, а във втория случай, газанализаторът дава данни за
наличие на алкохол в кръвта, по концентрацията на алкохола в издишания въздух.
На следващо място, в течение на времето, поради физически усилия, прием на
медикаменти, на течности и т.н., количеството алкохол в кръвта намалява, което
е още една причина за констатиране на разлика. Действително, налице е разлика и
в констатираното количество алкохол в двете изготвени експертизи, като в
протокола от втората, извършена по желание на жалбоподателя, установеното
количество алкохол е посочено 0.88 промила. Причина за тази разлика е, че в
някои случаи се взема кръв от дъното на колбата, която е по-гъста, съответно
концентрацията алкохол е по-голяма, а в други от повърхността, където кръвта е
по-рядка и съответно концентрацията алкохол е по-малка. Тази разлика е
несъществена и не променя констатираната от АНО фактическа обстановка, тъй като
и двата резултата са над граничния 0.5 промила, над който, Законодателят
приема, че е налице административно нарушение, т.е. всички стойности в
интервала 0.5 до 1.2, представляват административно нарушение и не обуславят различна
фактическа обстановка.
Наложеното
наказание „глоба”, в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца е в минимален размер, съгласно разпоредбата на чл. 174,
ал. 1, т. 2 ЗДвП, приложена от АНО, предвид обстоятелството, че жалбоподателят
е бил наказан по административен ред за същото нарушение с НП
№17-0769-000050/17г. на Сектор ПП Бургас, влязло в сила на 04.04.2018 год. и не
може да бъде изменяна от Съда. НП е правилно и законосъобразно в тази част и
следва да бъде потвърдено.
По
отношение второто извършено нарушение, настоящият състав намира, че същото е
безспорно установено. Действително, към датата на извършване на проверката
СУМПС е било у жалбоподателя, но само и единствено поради недобросъвестното му
поведение, да се съобрази с наложената санкция по НП №17-0769-000050/17г, влязло
в сила на 04.04.2018 год. Твърденията му, че не е бил уведомен за влязлото в
сила НП се оборват от представените от АНО доказателства – докладна от
18.05.2018г. на полицейски служител на 04 РУП МВР Бургас, в която съобщава, че
на 16.05.2018г. е уведомил жалбоподателя по телефона, че въпросното НП е влязло
в сила и следва да предаде СУМПС; сведение от 26.06.2018г, подписано от
жалбоподателя, в което заявява, че е наясно със задължението си да предаде
СУМПС, но последното не е у него и молба от жалбоподателя, входирана в Сектор
„ПП“ ОДМВР Бургас на 11.03.2019г, в която моли да не бъде отнето СУМПС, поради
изтекла давност. Всичко изложено, мотивира настоящия състав да приеме
твърденията на жалбоподателя като защитна теза, с цел избягване на
административно наказателна отговорност.
Наложеното
наказание по чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП е в максимален размер, но Съдът намира,
че същото е адекватно на тежестта на извършеното, съответства на степента на
обществена опасност на деянието и е достатъчно за постигане на целите на
административните наказания по чл. 12 от ЗАНН и би имало възпитателно -
възпиращо и коригиращо въздействие върху нарушителя.
Двете
нарушение са извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо,
т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление
и въпреки това се е стремил към този резултат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0769-004260/19.10.2018г, издадено от началника на група в
сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас против К.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
представляван от адв. В.А., с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 174, ал. 1, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца и за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание„глоба”, в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М.К.