№ 539
гр. Шумен, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630100962 по описа за 2021 година
Предявен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Искова молба, от пълномощник на Б. В. Д., ЕГН : **********, с адрес –
*** срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
без посочено правно основание и цена от 678,44 лева.
Ищецът сочи, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит за сумата от 1000 лева. Договорена била неустойка, при неизпълнение
на ищцово задължение за представяне на обезпечение – поръчител или
банкова гаранция. Считайки, че уговорките за неустойка противоречат на
добрите нрави, от една страна и заобикалят разпоредбите на ЗПК, поради
което кредиторът следва да получи само чистата стойност на кредита, която
била заплатена, иска да се признае за установено, че не дължи сумата от
678,44 лева неустойка по договор и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди че
неустойката е в съответствие с разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД и не са
1
нарушени разпоредби на ЗПК.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представител /ищцовия в писмена молба/ поддържа заявеното в исковата
молба, а ответникът не изпраща представител.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
С договор от 24.02.2020г., ответникът, дал заем на ищеца, в размер на
1000 лева. Уговорената сума следвало да се връща месечно, на конкретно
посочени дати, последната 24.08.2020г.. Уговорената месечна вноска била в
различен размер, като включвала освен лихва и неустойка, в размер на 271,62
лева първите две и по 33,80 лева следващите четири. Ответникът, заплатил
общо сумата от 1000 лева на кредитор, което обстоятелство не се оспорва.
Според заключението на ССЕ, ГПР по договора е в размер на 48,58%,
като при определянето му е взет в предвид само разхода за лихви, при
годишен лихвен процент от 40,05%, което е в съответствие с приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 от ЗПК.
Споменатата неустойка, оспорвана като нищожна, била уговорена в чл.
6.2 от договора, като обезщетение при неизпълнение на задължение на
заемателя да представи обезпечение, в срок от три дни – две физически лица,
поръчители, отговарящи на определени изисквания, детайлизирани в чл. 33 от
ОУ на ответника, или банкова гаранция. Размерът на така уговорената
неустойка възлизал на сумата от 678,44 лева, която да се заплаща заедно с
уговорените погасителни вноски по заема.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявения иск, е необходимо да не се установи от
ответника – наличието на валидно правоотношение между страните (валиден
договор), съдържащо действителна неустоечна клауза и неизпълнение на
договорно задължение.
2
Част от посочените, са налице, в настоящият случай – няма спор, че
ищецът, не е изпълнил задължението си да представи на кредитора
уговореното обезпечение в срок, както и че е заплатил главницата по
договора за заем. С това обаче задълженията му по договора, не са погасени.
Кредиторът следва да получи уговорената и посочена в погасителния план
лихва, поради неоснователност на ищцовото твърдение, че разпоредбите на
договора, не отговарят на изискванията посочени в чл. 22 от ЗПК, съответно,
не следва да се прилага чл. 23 от същия закон, а ал. 4 от чл. 26 на ЗЗД. Няма
причина размера на уговорена неустойка, в договор за потребителски кредит,
да е част от размера на ГПР, по договора, съответно не включването му там,
не съставлява и заобикаляне на разпоредби от цитирания закон, поради тези
на чл. 19, ал. 1 и 2 от същия, където неустойка, не присъства.
Уговорената обаче, в чл. 6.2 от договора, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. трето – накърняване добрите нрави. Съдът, я приема за нищожна,
поради, но, не само необосновано високия и размер /същият е близък до
сумата, предоставена в заем, съответно 78,44 лева неустойка и 1000 лева
заем/. Той, води до значително неравновесие между правата и задълженията
на заемателя и длъжника, нарушавайки принципа за еквивалентност на
престациите. В случая неустойката е извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане на
неустойка, за неосигурено обезпечение, не обезщетява някаква претърпяна
загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване
на блага. Съобразявайки размера на неустойката, с размера на главното
задължение, съставът счита, че така договорената неустойка позволява на
кредитора да реализира значителен приход, без последният да полага
допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни
задължения. Уговорената неустойка, не цели да задоволи имуществения
интерес на кредитора, обезщетявайки го за вреди, при неточно, ненавременно,
или некачествено изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно,
избягването на което е последователно провеждан принцип в облигационното
право. Отделно, видът на задължението, за което е предвидена неустойката,
не касае обезпечение изпълнението на основно и съществено задължение на
заемателя по договора за заем. Основна функция на неустойката е да
обезпечи изпълнението на главното задължение. То, на длъжника, по договор
3
за заем е връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна
лихва, ако е уговорена такава, част от които вземания са погасени, в случая.
Посоченото изключва възможност на кредитора да прихване платените от
ответника суми по договора, за погасяване на вземане за неустойка.
Поради изложеното предявения отрицателен установителен иск е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 2050 лева разноски в производството – 50 лева държавна такса и 2000 лева
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Б. В. Д., ЕГН : **********, с
адрес – ***, не дължи на „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, сумата от 678,44 лева неустойка, по чл. 6.2 от договор за
паричен заем кредирект № 400294, сключен на 24.02.2020г..
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– ***, да заплати на Б. В. Д., ЕГН : **********, с адрес – ***, сумата от 2050
лева, представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4