Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
14.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1544 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на А.М.А., депозирана против наказателно постановление №
18-1085-002068/01.08.2018г., издадено от Началник Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе,
с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: по т.
1 от наказателното постановление, на основание чл. 175, ал. 5 ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца“, за нарушение по чл.
6, т. 2 ЗДвП; по т. 2, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 104а ЗДвП и по т. 3 на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и се иска неговата отмяна.
В проведеното
съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез защитника си, поддържа депозираната
жалба. В хода и по реда на съдебните прения развива съображения, че по т. 1 от
наказателното постановление, изпълнението на полицейското разпореждане, което е
дадено на жалбоподателя би довело до нарушаване от негова страна на
разпоредбите на закона - на чл. 130, ал. 2 и чл. 131 ЗДвП. По пункт втори от
наказателното постановление се излагат съображения, че жалбоподателят е предал
на полицейския служител поисканите документи, а за нарушението по т. 3 от
наказателното постановление се излагат съображения, че същото не е извършено,
тъй като наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ е било заплатено и то в
срока за доброволно изпълнение.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните с жалбата и развити в хода по същество фактически
и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административнонаказателното
производство е било образувано със съставянето на АУАН № 18-1085-002068/08.07.2018г.,
(бл. № 566937) срещу жалбоподателя за това, че на 08.07.2018г., около 20,15
часа, в град Русе, бул. „България“ и бул. „Тутракан“, посока ГКПП „Дунав мост“
като водач на товарен автомобил ДАФ ФТХ ЦФ 85.460, с рег. № СА 51 78 ХР, с
прикачено към него полуремарке ЛДС НГ с рег. № С 26 84 ЕК, собственост на „Бул
макс газ“ е извършил следните нарушения: 1. Не изпълнява разпорежданията на
лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
във връзка с въведена временна организация на движението, касаеща затруднената
пропускливост към ГКПП Дунав мост, като спира в кръстовището и отказва да
измести управлявания от него състав на ППС и отказва да представи документите
си, което актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП. 2.
За това, че по време на управление на пътно превозно средство, използва мобилен
телефон, без да има наличие на устройство позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете, които факти са подведени под хипотезата на чл. 104а ЗДвП
и 3. За това, че управлява с наложено наказание „глоба“ незаплатена в срока за
доброволно заплащане, което е прието от актосъставителя, че представлява
нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Актът
бил подписан с възражение от страна на жалбоподателя.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянията,
идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, във връзка с така
приетите за установени състави на административни нарушения са наложени
наказания, както следва: по т. 1 на основание чл. 175, ал. 5 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца“, за нарушението по чл. 6, т. 2 ЗДвП; по т. 2, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушението по чл.
104а ЗДвП и по т. 3 на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 20 лева, за нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
По
отношение нарушенията по т. 1 и т. 2 актът и наказателното постановление са
съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. В тази им част, същите
съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление,
а така също и в самото наказателно постановление, досежно тези две нарушения, са
отразени датата и мястото, където е прието, че са осъществени същите. Всяко
едно от тези две нарушения е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на съставите на всяко едно от нарушенията, за които е
ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани
фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма,
въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, за всяко едно от тях. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционните
разпоредби, въз основа на които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, за
всяко едно от тези две установени, в хода на административнонаказателното
производство състави на административни нарушения.
По
отношение на нарушението по т. 3 от наказателното постановление актът и наказателното
постановление са съставени в нарушение разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са намерили отражение всички факти на състава на
нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Както в АУАН, така и в НП при
описание на това нарушение е посочено единствено, че жалбоподателят управлява МПС
с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане, като
липсва посочване на конкретното или конкретните наказателни постановления и/или
електронни фишове, с които са наложени административни наказания „Глоба“ на
жалбоподателя и за които е прието, че не са платени, като не се съдържат
фактически твърдения, кога същото или същите са влезли в сила и кога е изтекъл
срокът им за доброволно плащане.
Неспазването на императивното
изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се явява съществен порок на наказателното
постановление в тази му част, налагащ неговата отмяна, тъй като води до
нарушение на правото на защита на санкционираното лице да бъде запознато с
всички приети от страна на административнонаказващия орган, за осъществили се
факти, които субсумирани под хипотезиса на правната норма, да сочат на
осъществен състава на административното нарушение, за което е ангажирана и
отговорността на нарушителя.
Липсата на ангажирани фактически
твърдения в АУАН и НП, досежно факти включени в предмета на доказване, очертан,
чрез фактическото описание на нарушението лишава съда от възможността да
извърши дължимата по закон преценка на фактите, които
административнонаказващият орган е приел, че са се осъществили, а именно за кои
наложени административни наказания „Глоба“ е прието, че не са платени, кога са
били наложени, дали наказателното постановление или електронния фиш, с което са
били наложени са влезли в сила и съответно дали е изтекъл срокът за доброволно
плащане, а оттам и да бъде даден и отговор на въпроса, дали е осъществен състава
на нарушението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
По гореизложените мотиви, съдът
намира, че по отношение на нарушенията по т. 1 и т. 2 от наказателното
постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения и досежно тях,
жалбата следва да бъде разгледана по същество, а по отношение на нарушението по
т. 3 от НП, с оглед изложените мотиви, наказателното постановление следва да
бъде отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП в тази му част.
Разгледана по същество жалбата се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
По т. 1 от наказателното
постановление, с което жалбоподателя е наказан за нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП, както от гласните, така и от писмените доказателства по делото безспорно
се установява, че жалбоподателят е извършвал превоз на опасни товари, съгласно
легалната дефиниция, на чл. 1, буква „b“ от ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА за международен превоз на опасни
товари по шосе (ADR).
От показанията на разпитания в
процесуалното качество на свидетел актосъставител, еднозначно се установява, че
полицейските служители са спрели в кръстовището жалбоподателя и са му
разпоредили, да отиде на опашката с тирове, която е на бул. „Тутракан“ от
посока град Силистра за град Русе, въпреки че същият превозва опасен товар,
което е било възприето от полицейските служители. Установява се също така, че
във връзка с така издаденото му разпореждане, жалбоподателят е позвънил на тел.
112, като впоследствие е предал на полицейските служители документите си за
проверка, като междувременно е изместил превозното средство.
Съдът намира, че издаденото
разпореждане е незаконосъобразно, като противоречащо на задълженията на
жалбоподателя, произтичащи от разпоредбите на чл. 130, ал. 2 и чл. 131 ЗДвП,
регламентиращи задълженията на водач на моторно превозно средство, превозващо
опасни товари, поради и което съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл. 64,
ал. 4 ЗМВР, доколкото се касае именно за издадено устно полицейско
разпореждане, което налага извършването на очевидно за субекта към което е
отправено разпореждането административно нарушение, то за същия не е възникнало
и задължението да го изпълни, което следва от буквалното тълкуване на
цитираната разпоредба на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, поради и което в случай не може да
се приеме, че е налице противоправно поведение на водача.
По отношение на непредставянето
на документите от страна на водача, видно от показанията на актосъставителя,
жалбоподателят е представил същите след проведения разговор с тел. 112, поради
и което не може да бъде прието, че е налице неизпълнение на полицейско
разпореждане, а отделно от това изискването на документи от водача, не може да
се приеме, че осъществява състав на нарушение по чл. 6, т. 2 ЗДвП, тъй като е
налице специален състав, а именно по чл. 100 ЗДвП.
По т. 2 от наказателното
постановление, съдът намира, че в случая за това нарушение, следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случая,
предвид конкретните особености, при които е извършено нарушението - разговор с
тел. 112 и преместване на моторно превозно средство.
По
изложените мотиви наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание
чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 18-1085-002068/01.08.2018г., издадено от Началник Сектор „ПП“
при ОДМВР - Русе, с което на А.М.А., ЕГН: **********, с адрес ***, ж. к.
„Надежда ІІ“, бл. 244, вх. Д, ет. 1, ап. 93 са наложени следните
административни наказания: по т. 1 на основание чл. 175, ал. 5 ЗДвП, административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лева (хиляда лева) и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца“, за нарушение
по чл. 6, т. 2 ЗДвП; по т. 2, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 лева (петдесет лева),
за нарушение по чл. 104а ЗДвП и по т. 3 на основание чл. 185 ЗДвП
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 20 лева (двадесет лева),
за нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: