Р Е Ш Е Н И Е
№ 908
09.12.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №588 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е
по жалба на И.М.Ю. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.В.Ч., против
Решение №1012-26-150-1/24.04.2019 г. на Директора на Териториално поделение (ТП)
на Национален осигурителен институт (НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане №**********/2140-26-193/13.03.2019
г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” („ПО“) при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение било неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния
закон. Неправилно било отказано отпускането на ЛПОСВ на основание чл.68, ал.3
от КСО на жалбоподателката. Твърди се, че въпросът относно правилното прилагане
на материалния закон бил изцяло правен, а именно – ползването на отпуск за
бременност и раждане на трите деца, съгласно ПМС №61 от 27.12.1968 г. на МС и
Инструкция №0-4 от 1970 г. Сочи се, че в
подадената жалба по чл.117, ал.2 от КСО било посочено изрично, че
жалбоподателката имала родени три деца, а в обжалваното решение, без да се
изяснят правно значимите факти, незаконосъобразно за първото дете, родено 1973
година, се зачитали неправилно като полевъд в ТКЗС „Балкан“. За второто дете,
родено 1974 година, се зачитали само три месеца и 05 дни трудов стаж, вместо
четиринадесет месеца за второ дете. За детето, родено през 1979 година, се
зачитали само една година и един месец, вместо една година и осемнадесет
месеца. Неправилното зачитане на трудовия стаж на основание отпуск за
бременност и раждане, и незачитането му като действителен стаж, водело до
незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира се решението и
потвърденото с него Разпореждане да бъдат отменени, а преписката да бъде
върната на ТП на НОИ – Хасково с указания за правилно прилагане на материалното
право и нова преценка относно правото на ЛПОСВ на жалбоподателката.
Ответникът,
Директор на ТП на НОИ –
Хасково, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност
на жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателката
е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Под вх.№2113-26-2453/14.11.2018 г. в ТП на
НОИ – Хасково е заведено подаденото от И.М.Ю. Заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), към което са представени изброени под опис документи за осигурителен стаж.
В заявлението са попълнени имената на децата
на заявителката: първото род.*** г.; второто род.*** г. и третото, род.*** г.
Изготвен е Опис на осигурителен стаж на И.М.Ю., в който
под т.1 е включен стаж по УП-30
№16/23.04.1987 г. – полевъд АПК Стамболово за период 01.01.1969 – 31.12.1971 г.
– 03 г. 00 мес. 00 дни;
под т.2 е включен стаж по УП-30
№18/06.02.1992 г. – полевъд ТКЗС Балкан Долни Главанак за период 01.01.1972 –
31.12.1973 г. – 02 г. 00 мес. 00 дни;
под т.3 – по Акт за раждане №2030/14.11.1974
г. – майчинство – период 26.09.1974 – 31.12.1974 г. – 00 г. 03 мес. 05 дни (със
забележка за II дете, дата на раждане ***
г.);
под т.7 – по Акт за раждане №335/13.09.1979
г. – майчинство – период 01.01.1980 – 31.01.1981 г. – 01 г. 01 мес. 00 дни (със
забележка за III дете, дата на раждане *** г.);
Общият изчислен в описа стаж на заявителката,
превърнат към трета категория, възлиза на 13 г. 07 мес. и 12 дни, като е
посочено, че към датата на заявлението – 14.11.2018 г. същата има навършена
възраст 67 г. 6 мес. 28 дни.
С Разпореждане №**********/2140-26-193/13.03.2019 г.,
издадено от Ръководителя на „ПО“ при ТП
на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.М.Ю.
по подаденото от нея заявление. В разпореждането е изчислен осигурителен стаж
от III-та категория труд – 13 г. 07 мес. 12 дни; същият размер общ осигурителен
стаж съгласно чл.104 от КСО превърнат към III-та категория труд, от който действителен
осигурителен стаж 12 г. 03 мес. 07 дни. Изложени са мотиви, че лицето няма
изискуемия осигурителен стаж от 35 години и 06 месеца, за да придобие право на
пенсия за ОСВ през 2018 г., съгласно чл.68, ал.1-2 от КСО. Посочено е, че
съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1
и 2 през 2018 г., те придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 г. и
02 м. за жените и мъжете, и не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж. Цитирано е определението за „действителен
стаж“ по §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и е посочено, че периодът на
майчинството от 26.09.1974 г. до 31.12.1974
г. с продължителност 03 мес. 05 дни и от 01.01.1980 г. до 31.01.1981 г.
с продължителност 01 г. 01 мес., общо 01 г. 04 мес. 05 дни не са действителен
осигурителен стаж по смисъла на тази разпоредба. Прието е, че на Ю. не се
следва пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена
възраст 67 г. 06 мес. и 28 дни, но няма 15 години действителен осигурителен
стаж, а има 12 г. 03 мес. 07 дни.
Видно от приложеното
Известие за доставяне, Разпореждането е получено от адресата си на 28.03.2019
г.
Под вх.№1012-26-150/09.04.2019
г. е регистрирана подадената от И.М.Ю. до Директора на ТП на НОИ – Хасково
жалба срещу Разпореждането, в която твърди, че неправилно не бил зачетен
периода на ползване на отпуск за бременност и раждане на трите деца, съгласно
ПМС №61 от 27.12.1968 г. на МС и Инструкция №0-4 от 1970 г. Твърди, че при
безспорен „действителен“ стаж от 12 год. 03 мес и 07 дни, за трите родени деца
по цитираните нормативни документи се следвали още 44 месеца трудов стаж, т.е.
повече от три години, и това също бил действителен трудов стаж. Твърди се също,
че неправилно били зачетени и представените документи за трудов стаж като
продължителност и се моли в решението точно да се посочат кои периоди и в каква
категория е зачетен наличния трудов стаж по представените документи.
С Решение
№1012-26-150-1/24.04.2019 г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково се произнася по
реда на чл.117, ал.3 от КСО по жалба вх.№1012-26-150/09.04.2019 г., като я
отхвърля като неоснователна. В решението са изложени идентични на
разпореждането мотиви, като е посочено, че периода от 01.01.1972 г. до
31.12.1973 г. с продължителност 02 години, 00 месеца и 00 дни, на
жалбоподателката е зачетен като „полевъд“ в ТКЗС „Балкан“ с.Долни Главанак, а
по преписката не са налице доказателства за съществуването на друг, освен
зачетения, осигурителен стаж.
По делото не са представени доказателства за датата, на която Решение №1012-26-150-1/24.04.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково е съобщено на И.М.Ю., но жалбата на същата срещу това решение е постъпила чрез ТП на НОИ – Хасково на 03.05.2019 г., видно от поставения входящ номер върху същата, т.е. преди изтичане на 14-дневен срок от датата на издаване на решението.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му не се правят от оспорващата и такива не се констатират от съда.
По отношение на съответствието на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:
Претенцията на оспорващата, която може да се извлече от
съдържанието на жалба вх.№1012-26-150/09.04.2019
г., е за допълнителното зачитане на действителен стаж от 44 месеца,
представляващи периоди на ползване на отпуск за бременност и раждане на трите
ѝ деца, който следвало да се добави към зачетения действителен стаж от 12 г. 03 мес. 07 дни.
За тази си претенция същата се позовава на Инструкция №0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, обн.ДВ бр.15 от 20.02.1970 г., изм. бр.85 от 01.11.1983 г., текстът на която представя по делото. Съгласно т.4 от визираната Инструкция №0-4, при раждане (осиновяване) на живо дете, което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл.60 и 61 от Кодекса на труда, на майката (осиновителката) се зачита трудов стаж за времето: при първо дете – 12 месеца; при второ дете – 14 месеца; при трето дете – 18 месеца. Т.е. претенцията на жалбоподателката е за допълнително зачитане на 12+14+18=44 месеца действителен стаж.
Съгласно уточнението, направено от пълномощника на същата в първото съдебно заседание по делото, от тези 44 месеца от пенсионния орган са зачетени само 01 г. 04 мес. 05 дни (03 мес. 05 дни за второто дете и 01 г. 01 мес. за третото дете), но те също следвало да се приемат за действителен стаж. Твърдението на практика е, че ако се приеме за действителен неприетия за такъв стаж от 01 г. 04 мес. 05 дни, и към него се прибавят още (44 мес. – 16 мес.=) 28 месеца, или 2 г. 4 мес. действителен стаж, то действителният стаж на жалбоподателката ще надвиши 15 години, респективно същата ще има право на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО.
При така наведените от оспорващата съображения, настоящият съдебен
състав намира жалбата неоснователна. Споделя се изцяло изразеното в процесното
решение становище на административния орган, че под „действителен стаж“ по
смисъла на чл.68, ал.3 от КСО следва да се разбира стажът, отговарящ на
легалната дефиниция на понятието, дадена в §1, т.12 от ДР на КСО, а именно „действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.“
Жалбоподателката се позовава
на Постановление №61 на Министерския съвет от 28.12.1967 г. за насърчаване на
раждаемостта, обн.ДВ бр.2 от 09.01.1968 г.
С раздел II. „Облекчаване труда и заетостта на майките“ от същото
ПМС, е постановено следното:
„т.9. На работничките и
служителките да се разрешава от 1 януари 1968 г. платен отпуск поради
бременност и раждане: при първо дете – в размер на 120 календарни дни, при
второ дете – 150 календарни дни, при трето дете – 180 календарни дни, за
четвърто и следващо дете по 120 календарни дни.
Предприятията, учрежденията и
организациите да разрешават при поискване на майката-работничка или служителка,
след изтичане на платения отпуск по предходната алинея, неплатен отпуск за
отглеждане на детето, както следва: при едно дете - до 8 месеца; при две деца -
до 9 месеца; при три деца - до 12 месеца; при повече деца - до 8 месеца. Този
отпуск да се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда и по Закона за пенсиите.
На жените-майки, членове на трудово-кооперативните земеделски стопанства или
неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца да се зачита за
съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в това
постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички
и служителки.“
Видно е, че визираните в таблицата
към т.4 от Инструкция №0-4 периоди, съответно 12 месеца при първо дете, 14
месеца при второ дете и 18 месеца при трето дете, които е прието да се зачитат
за трудов стаж, са времето за платен отпуск поради бременност и раждане, и
неплатен отпуск за отглеждане на детето, приети с ПМС №61 от 28.12.1967 г., съответно 4 + 8 месеца при първо; 5 + 9
месеца при второ и 6 + 12 месеца при трето дете.
Тези периоди от време не представляват действително изслужено време по трудово или служебно
правоотношение, не представляват време, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
нито такова време, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Тоест макар в ПМС №61 от
28.12.1967 г. да е предвидено, че платеният и неплатен отпуск за
майките-работнички и служителки се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда и
по Закона за пенсиите, съответно за жените – членове на ТКЗС или неработещи,
същите периоди от време се зачитат за съответен трудов стаж при бременност, раждане
и отглеждане на деца, то сочените периоди от време не могат да бъдат приети за
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО. А разпоредбата
на чл.68, ал.3 от КСО изрично въвежда изискване за най-малко 15 години действителен осигурителен стаж, за да придобият
лицата право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете, в случаите, когато нямат право на пенсия по ал.1 и 2.
Ето защо
правилно пенсионният орган не е определил като „действителен стаж“ по чл.68,
ал.3 от КСО периодът на майчинството на жалбоподателката от 26.09.1974 г. до
31.12.1974 г. с продължителност 03 мес.
05 дни и от 01.01.1980 г. до 31.01.1981 г. с продължителност 01 г. 01 мес .,
или общо 01 г. 04 мес. 05 дни, макар да ги е зачел като общ осигурителен стаж
от III категория труд. Оттук следва, че дори да бъдат зачетени като общ
осигурителен стаж допълнително претендираните от жалбоподателката 28 месеца, то
те също няма да представляват „действителен стаж“ и изискването на
чл.68, ал.3 от КСО няма да бъде изпълнено. Освен това по отношение на
претенцията за допълнително зачитане на 12 месеца стаж за първо дете, родено на
*** г., от представените документи за
пенсиониране е видно, че за периода 01.01.1972 г. – 31.12.1973 г.
жалбоподателката е представила доказателства за действителен осигурителен стаж
като полевъд в ТКЗС Балкан с.Долни Главанак
(УП-30 №18/06.02.1992 г.) и такъв стаж ѝ е зачетен за 02 г. 00
мес. 00 дни.
Нито пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, нито пред съда са представени доказателства за друг действителен стаж, който да е бил положен от жалбоподателката, поради което изчисленията на същия в размер на 12 г. 03 мес. 07 дни, направени от пенсионния орган, се явяват съответни на събраните доказателства.
Правилно пенсионният орган е достигнал до извода, че не са налице условията на чл.68, ал.1, ал.2 и ал.3 на КСО за отпускане ЛПОСВ на И.М.Ю., и като е потвърдил разпореждането на длъжностното лице – Ръководител на „Пенсионно осигуряване”, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д. №5/2009 г. на ВАС, основателна е своевременно заявената претенция на ответника, в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от 24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.Ю. ***, против Решение №1012-26-150-1/24.04.2019 г. на Директора
на ТП на НОИ – Хасково, с
което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане №**********/2140-26-193/13.03.2019
г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА И.М.Ю., ЕГН ********** ***, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: