Р Е Ш
Е Н И Е
№ Година
2009, 04 февруари
град Велинград
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД .
. . . . състав
на девети януари през двехиляди и девета година в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Г.
Секретар:Албена
Кехайова
Прокурор:. . . . . . .
като разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело № 546 по описа
за 2007
година, съобрази следното:
Предявен е иск за
делба.Производството е във фаза по допускане на делбата и
по реда на §2, ал.1 от ГПК, обн. ДВ, бр.59/2007 г.
В исковата си
молба п р о т и в ДОСТА ИВАНОВА КРЪШКОВА от гр.Велинград,
ул.”Владая”№4а, Л.Н.Е. ***, Д.Н. ***, Х.Н. ***, Н.Н.М.
***, С.В.Б. ***, Н.Г.Б. *** и И.Г.К. *** ищците
ВИХРЯНА С.В., С.С.П. И С.С.Д. *** твърдят, че са наследници на Н. ***,
починала през 1971 г., която приживе е била собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Велинград, ул.”Неофит
Рилски”№1, а именно:самостоятелно жилище-къща, построена през 1921 г., застроена на 40 кв.м. в поземлен имот с
№703, за който е отреден парцел V в кв.270 по плана на гр.Велинград с площ от
370 кв.м., който бил записан на нейно име в обезсиления план на гр.Велинград,
но в разписния лист към действащия план от 1983 г. бил записан на името на
Георги Иванов Б.-син на общата им наследодателка, но
собствеността върху него не му била прехвърляна.
Тъй
като всички наследниците на Н.Б. не могли да се разберат доброволно да поделят
имота си, то се пораждал и правния интерес от иска.
МОЛИ
съда да допусне делба на САМОСТОЯТЕЛНО ЖИЛИЩЕ-КЪЩА,
построена през 1921 г., застроена на 40 кв.м. в поземлен имот №703, с площ от
370 кв.м., за който е отреден парцел V в кв.270 по плана на гр.Велинград, при
квоти: 4/48 за ищцата, и по 4/48 за С. Сл.П. и С.С. Джаджорев, 12/48 за Доста Ив.Кръшкова
3/48 за Л. Н.Е., 3/48 за Д. Н.И., 3/48 за
Х.Н.И., 3/48 за Н. Н.М., 4/48 за С. В.Б., 4/48 за Н. Г.Б. и 4/48
за И.Г.К. и изнесен на публична продан като неподеляем.Сочи доказателства
Ответникът Д.И. изразява становище, че
имота има наследствен характер, както и не оспорва, че баба му е живяла там до
смъртта си. Ответникът Х.И. не оспорва, че след смъртта й, в имота останал да
живее техния вуйчо (Георги Иванов Б.) и
мислел, че имота си е негова собственост.
Ответницата
С.Б. оспорва предявения иск, като твърди, че е неоснователен, като тя и
ответниците Н.Г.Б. и И.Г.К. предявяват инцидентен установителен иск
за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК (отм.)
като твърдят, че са собственици на делбения имот при
квоти:4/6 за С. В.Б., и по 1/6 за Н. Г.Б. и И. Г.К.
по наследство и давностно владение и ИСКАТ съдът да
приеме за установено по отношение на ответниците -останалите съделители, че те са съсобственици на делбения
имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от
370 кв.м., означен по план ан агр.Велинград,
като имот с кадастрален №703, за който е отреден УПИ означен като парцел V-703 в кв.270 по плана на гр.Велинград , при граници:
имоти , означени като парцели ІV-701, ІІІ-702,
ІІ-603, VІІ-1012, V-1011 и улица, ведно с ЕДНОЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА- къща, застроена на площ от 39 кв.м. върху
същия имот.Сочат доказателства.
В хода на делото вместо починалата ответница
Доста Кръшкова е конституирана нейната дъщеря и
наследница Н.Й. ***.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и при спазване на разпоредбата
на чл.188 от ГПК (отм.), прие за установено следното:
От
представеното удостоверение за наследници №3400/20.07.2007 г. е видно, че ищците и ответниците са
наследници по закон-низходящи, респ. техни наследници, на Н. ***,поч.на 22.12.1971 г.Ответницата по
исковата молба Доста Иванова Кръшкова е единствената
й пряка наследница-дъщеря, ответниците Л., Д. и Х. Илинови
и Н.М. са деца и наследници по закон на дъщеря й Венка Иванова Илинова,
поч. на 28.04.1986 г., ответниците С.Б., И.К. и Н.Б.
са съпруга и деца на починалия й син Георги Иванов Б., поч. 22.03.2003
г., а
ищците-съпруг и деца, на починалата й дъщеря Севда Иванова Джаджорева, поч.16.01.2006 г.Видно от скица
№2006/11.10.2007 г., нот.акт №94, том І, дело
№181/28.04.1987 г. и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, се установи, че процесният имот, заснет в
действащия план от 1983 г. като имот с пл.№703 с площ от 370 кв.м. за който е
отреден парцел V-703 в кв.270 по действащия план на гр.Велинград, застроен с процесната къща е бил записан в разписната книга към плана
на името на Георги Иванов Б., а в последствие на С.Б., Н.Б. и И.К. на основание
нот.акт №96/16.10.2007 г. По предходния план на
гр.Велинград, одобрен през 1955/57 г. имот с пл.№703 е заснет като имот с
пл.№1570, а записан в разписната книга към плана на Иван Димитров Б..За имота е
бил отреден парцел ХХІІ-1570 в кв.282, за който регулацията не е
приложена.Вещото лице е изяснило, че по предходния план на града от 1932 г.
този имот е съставлявал имот с пл.№1216, за който е бил отреден парцел V-1216 в кв.208, но не ез апазена разписна книга и няма данни за това на кой собственик
е би записан.С посоченият нот.акт №94/1987 г. е
установено правото на собственост на собственика на парцел ІІІ-702 върху придаваема се по регулация част от имот с пл.№703 по плана
на гр.Велинград, който е посочен, че е собственост на Георги Б..
От представеното
нот.дело №885/2007 г. по описа на Нотариус с район на
действие ВРС с рег.№156 Г.Халачев,
е видно, че наследниците на Георги Б.-ответниците С.В.Б., Н.Г.Б. и С.Г.Б. (вж.
у-ние №3248/2007 г.) са се снабдили с нот.акт №96,
том V, н.дело №885/2007 г. за собственост по обстоятелствена проверка , след
като с постановление на нотариуса от 16.10.2007 г. те са признати за
собственици на основание наследство и давностно
владение на наследодателя и молителите
продължило повече от 10 години.Този нот.акт се
оспорва от страна на ищците, които твърдят, че не са настъпили предпоставките
на чл.79 от ЗС за придобиване на имота по давност, което се установи и от
гласните доказателства събрани по делото.С показанията си свид.Ямаков,
Нистерова и Драевсе
установи, че след смъртта на общата наследодателка и
на нейния съпруг в имота останал да живее техния син Георги Б..Неговата съпруга
го напуснала заедно с децата им, когато те били около 14-15 годишни и оттогава
не били стъпвали в имота.Георги живеел сам до смъртта си, като още докато бил
жив съпругът на ищцата Вихряна В. и баща й идвали и
слагали брезенти по покрива, защото бил повреден и да не тече на брат й, както
и поставяли дъсчена ограда.Свид.Нистерова установява,
че през 1968 г. когато те, като съседи, искали до построят гараж на границата
между имотите отишли при Георги Б. за съгласие, но той казал, че имота е
наследствен и тогава, и той, и всичките му сестри, подписали необходимите
документи.В същия смисъл са и показанията на свид.Драев,
който установява, че през 1973-74 г. също искал да построи гараж, но съгласие
за строежа дали само сестрите на Георги Б., а самия той се
противопоставил.Георги Б. живял в къщата до смъртта си-това установяват всички
свидетели, но от показанията на свид.Драев се
установи, че и сестра му Вихряна е посещавал къщата,
носела му ядене, заедно с мъжа си и неговия баща извършвали ремонтни дейности в
къщата, които се наложили от това, че изкопана
от свидетеля яма за вар заради строеж на неговата къща, подровила стената на процесната
къща.Обстоятелството, че ответниците –наследници на Г.Б., не са живели в същата
къща се установи и от показанията на свид.Христова и свид.Каров, които
установяват, че децата му идвали само да го видят от време на време.Свид.Танева установява, че “..по нейна преценка” Георги Б. е наследник и собственик и е владял и си се е грижел за имота си, но не
установява някакви конкретни действия на този наследник, които да сочат на намерението
му да свои само за себе си целия наследствен имот.Установи се, че от момента на
смъртта на Георги Б. къщата е необитаема, саморазрушаваща се и в окаяно състояние, но не са извършвани
някакви дейност по нея от някои от страните.
Установи
се от съдебно-счетоводната експертиза-основно и допълнително заключение, че с
Декларация по чл.26 от ЗМДТ с вх.№7578/16.03.1998 г. Севда Джадорова
е декларирала процесия имот, като съсобствен с Георги
Б., Доста Иванова Кръшкова и наследници на Невена Илинова-всички те наследници на Н. и Иван Божкови (вж.
у-ние за наследници №3400/2007 г. и 5173/19.12.2007 гг.,
стр. 69 от делото).С Декларация с вх.№793/09.08.2007 г. ищцата В. е коригирала
същата с данни относно собствениците, които са вече и наследниците на
починалите деца на общите наследодатели.Ответниците- наследници на Георги Б., и
ищци по установителния иск за собственост са
декларирали имота като техен едва с Декларация с вх.№771/01.08.2007 г., като с
протокол от 20.08.2007 г. им е изчислен дължимия данък и заплатен, но тези
обстоятелства не са от значение за установява на предпоставките за придобиване
на собственост на основание давностно владение, на
което се позовават те в исковата си молба.Също такива са и обстоятелствата дали
напълно са заплатени данъчните задължения за имота от тези лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира предявеният иск за делба за ОСНОВАТЕЛЕН. Безспорно се установи по
делото, че страните са наследници по закон на Н. Тоскова
Б., поч. 1971 г.
и Иван Димитров Б., поч. 1944 г., които
безспорно приживе са били собственици на процесния
имот, който е записан в разписната книга по предходните планове на гр.Велинград
като тяхна собственост.След смъртта си Н. Тоскова Б.
е оставила за наследници своите деца Доста Кръшкова, Марийка Иванова Китова, Венка Иванова Илинова,
Георги Иванов Б. и Севда Иванова Джаджорева, чиито
наследници са сега страните по делото.
Предявеният
инцидентен установителн иск от страна на отевтниците С. и Н. Божкови и И.К. е
НЕОСНОВАТЕЛЕН, тъй като не се установи, че те са изключителни собстевници на
процесия имот на основание давностно владение и наследство от наследодателя им
Георги Б., а доказателственат асила на нот.акт за обстоятелствена проверка бе
опровергана от гласните доказателства по делото, от които се установи, че
наследодателя им е живял в наследствения имот до смъртта си, но не е демонстрирал намерението да го свои,
както и не е извършвал действия, с които да отблъсне владението на останалите
сънаследници, които са негови омъжени сестри и техни деца и по тези причини са
живеели в домовете на съпрузите и бащите си.Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснатото владение в продължение на 10 години. Съдебрата практика
категорично приема, че при
наследствени имоти сънаследникът владее имота за сметка на всички наследници. В
качеството си на съсобственик, той е владелец на своята идеална част и държател
на частите на останалите съсобственици.За да е налице изменение на основанието
на неговото владение е необходимо, той да е предприел действия, които да
отричат правото на другите наследници върху техните части и те да са достигнали
до тяхното знание.За да превърне владението в самостоятелно, той трябва да
отблъсне владението на другите наследници, като владее за себе си и против
тяхната воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено
самостоятелността на владението. В настоящия случай по делото се установи, че
Георги б. е живял в дома на родителите си-след това сънаследствен, и е
упражнявал фактическа власт върху него, но не се установи намерението да го
свои за себе си.Напротив- от гласните доказателства се установи, че той
категорично е считал имота за сънаследствен, допускал е сънаследниците в
него-вкл. да извършват текущи ремонти и др. належащи ремонтни действия (подсилване на подровена
стена, ремонт на покрив, поставяне на ограда), които не е извършвал
сам.Сънаследниците са давали съгласие на съседите за строеж на сгради на
регулацията с имота, декларирали са имота като свой през 1998 г., така че не би
могло да се приеме, че тяхното владение и то владението на всички тях е е
отблъснато по начин и за периода, които изисква закана за осъществяване на
придобиване на имота на основание давностно владение. Наследници, които се позовават на придобивна давност, трябва да докажат не само че са ползвали имота, но и че са променили намерението
си и са завладяли частите
на сънаследниците, като промяната в намерението
трябва да бъде демонстрирана чрез предприемане на конкретни действия, които да
станат достояние на сънаследниците и да показват несъмнено, че този, който упражнява фактическата власт, отрича техните
права върху вещта и я държи само за себе си. (в този смисъл вж. и съд.практика Решение № 140 от 17.03.2006 г. на ВКС по гр. д. №
797/2005 г., I г.о.; Решение № 216 от 5.04.2002 г.
на ВКС по гр. д. № 657/2001 г., I г. о.; Решение
№ 234 от 23.02.2006 г. на ВКС по гр. д. № 2794/2004 г., IV г. о.) Ето защо съдът
намира, че предявеният инцидентен установителен иск е недоказан и неоснователен
и следва да се отхвърли,
представеният нот.акт от 2007 г. не доказава собстевността на ответниците
Божкови и К. върху делбения имот, и същият е собственост на всички наследници
на общите наследодатели.
С оглед на изложеното следва да се допусне съдебна делба на процесния съсобствен на основание
наследство недвижим имот, при
квоти, съобразно чл.5, ал.1 от ЗНасл и по чл.8, ал.1 от ЗНасл
(за Марийка Иванова Китова, поч. 1993 г., която е оставила за свои наследници своите
братя и сестри Доста Кръшкова, Георги Б. и Севда Джаджорева) и съгласно чл.10, ал.2 от ЗНасл, съгласно който децата на Венка Ив.Илинова, починала 1986 г., т.е. преди своята сестра Марийка Китова, я наследяват по заместване и чл.9, ал.1 от ЗНасл,
а именно:ответницата Й. има квота ¼
(1/5 плюс 1/20) в делбения имот; Л.И., Д.И., Х.И.
и Н.М. – по 1/16 (1/20 плюс
1/80); ответницата С.Б. -1/15; ответниците Н.Б. и И.К. - по 11/120 (1/15 плюс 1/40); ищеца С.Д. – 1/15, а останалите двама ищци
– по 11/120 (1/15 плюс 1/40)
от делбения имот.
Изчислени математически, съобразно колената на
наследниците тези квоти имат следния
вид:15/60 за наследницата от коляното на Доста Кръшкова;
15/60 за коляното на Венка Илинова; 1/15 (или равно
на 4/60) за наследницата –съпруга, на Георги Б. -С.Б., която не наследява
сестрата на своя наследодател по заместване (вж. чл.10 от ЗНасл),
а само него; общо 11/60 за останалите наследници от коляното на Георги Б.; 1/15
(или равно на 4/60) за наследника –съпруг, на Севда Джаджорева-С.Д.,
който не наследява сестрата на своя наследодателка по
заместване (вж. чл.10 от ЗНасл), а само нея, и 11/60
общо за останалите наследници от това коляно (или общо 60/60)
С оглед на горното, съдът намира, че следва предявеният установителен иск да се отхвърли
и да се допусне делба между страните, при посочените квоти.Представеният нот.акт по обстоятелствена проверка от 2007 г. не променя
действителните права на собствениците, освен това настоящето производство е за
съдебна делба и в него не е предявено искане за отмяна на нот.акт
по реда на чл.431, ал.2 от ГПК (отм.), което няма
самостоятелен “живот”, а следва да се иска наред с предявяване на иск за материално право, поради което съдът
намира, че не следва да се произнася по направеното едва в съдебно заседание
искане от страна на ищците за отмяна на този нотариален акт до размера на
действителните права на тези съделители.
Водим от
горното, Велинградският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.В.Б. с ЕГН ********** ***, Н.Г.Б.
с ЕГН ********** *** и И.Г.К. с ЕГН ********** *** иск по чл.97, ал.1 от ГПК (отм.), за приемане за установено спрямо ВИХРЯНА С.В. с ЕГН **********, С.С.П.
с ЕГН ********** и С.С.Д. с ЕГН **********,*** и Н.С.Й. с ЕГН ********** ***, Л.Н.И. с ЕГН
********** ***, Д.Н.И. с ЕГН ********** ***, Х.Н.И. с ЕГН ********** ***, Н.Н.М.
с ЕГН ********** ***, че те са собственици върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 370 кв.м., означен по плана на
гр.Велинград, като имот с кадастрален №703, за който е отреден УПИ означен като
парцел V-703 в кв.270 по плана на гр.Велинград , при
граници: имоти , означени като парцели ІV-701,
ІІІ-702, ІІ-603, VІІ-1012, V-1011 и улица, ведно с
ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА- къща, застроена на площ от
39 кв.м. върху същия имот, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА съдебна делба между ВИХРЯНА С.В. с ЕГН **********, С.С.П.
с ЕГН ********** и С.С.Д. с ЕГН **********,*** и Н.С.Й. с ЕГН ********** ***, Л.Н.И. с ЕГН
********** ***, Д.Н.И. с ЕГН ********** ***, Х.Н.И. с ЕГН ********** ***, Н.Н.М.
с ЕГН ********** ***, С.В.Б. с ЕГН ********** ***, Н.Г.Б. с ЕГН ********** ***
и И.Г.К. с ЕГН ********** *** върху следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА - КЪЩА, застроена на 40 кв.м. върху дворно място съставляващо УПИ V-703 в кв.270 по плана на гр.Велинград, целият с площ от
370 кв.м., при съседи:от изток- улица, от север –УПИ V-701,
от запад – УПИ ІІІ-702 и УПИ ІІ-633 и от юг- УПИ VІ—1012 и УПИ VІ-1011, при квоти:
1/15 за С.С.Д.; по 11/120 за всеки от С.С.П. и Вихряна С.В.; по
1/16 всеки от Л.Н.И., Д.Н.И., Х.Н.И. и Н.Н.М.; 1/4 за Н.С.Й., 1/15 за С.В.Б. и по 11/120 за всеки от Н.Г.Б. и И.Г.К..
След влизане в сила на настоящето
решение да се изслуша експертиза със задача:вещото лице с техническа
компетентност да даде оценка на делбения недвижим
имот по средните пазарни цени и определяне на неговата поделяемост,
при депозит от 100 лева, вносими по равно от страните
по делото в 10 дневен срок.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: